№ 71
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
при участието на секретаря Елка К. Колева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Варна Ж. Ем. Ен.
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Частно наказателно дело №
20223100200278 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на издадено Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г.за прилагане на
принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС и в съответствие
със ЗПИИСАНННЛМВЛС, отправена от Главния прокурор на Виена,
Австрия.
Прави се искане да бъдат предприети необходимите действия за
признаване и привеждане в изпълнение на наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1095 дни. Компетентния орган по чл.7, ал.1
ЗПИИСАНННЛМВЛС е Окръжен съд-Варна.
Становището на представителя на Варненската окръжна прокуратура по
същество е, че не следва да се уважи молбата на издаващата държава, поради
оттеглено съгласие от засегнатото лице и поради невъзможност да бъде
продължена започнатата от него хормонална терапия.
Защитникът на осъденото лице излага становище, че присъдата не
следва да бъде приемана за изпълнение, тъй като не може да се установи
идентичност между осъденото лице и българския гражданин, отговарящ на
зададените в удостоверението критерии, че е оттеглено съгласието за
трансфер на присъдата от осъденото лице и в условие на евентуалност, че в
условията на местата за лишаване от свобода не може да продължи
предприетата от К. хормонална терапия, което също е основание да бъде
постановен отказ за признаване за изпълнение на наложеното наказание.
1
За да се произнесе, съдът взе предвид следните обстоятелства:
Със съдебно решение № 53 Hv 68/21p г. на РС по наказателни дела –
Виена, Австрия, постановено на 10.09.2021г., влязло в сила на 14.12.2021г. на
Л. М. К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1095 дни за
престъпления по §144, ал.1, §145, ал.2 от НК на Австрия и §146 и §147-
четвърти казус и §148-втори казус от НК на Австрия.
След запознаване на осъдения с предложението да бъде трансфериран в
България за доизтърпяване на наложеното му наказание във връзка с
постановената присъда и заповед за експулсиране е издадено Удостоверение
по чл. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Удостоверението е относимо към влезлия в
сила акт – Решение на компетентния орган на държава членка на ЕС, което
представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана
наказателната отговорност на българския гражданин Л. М. К. и е наложено
наказание "Лишаване от свобода", т. е. то представлява съдебен акт по
смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този съдебен акт съдържа
необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на приложение № 1 от
българския ЗПИИСАННЛСМВЛС. Постоянният адрес на осъдения е в гр.
Варна, което определя и компетентността на ВОС за признаване на съдебния
акт.
Удостоверението за признаване на наложено наказание „лишаване от
свобода“ е издадено за лицето Л. М. К.. В същото е посочено, че това лице е
от женски пол и има моминско име Н.Н., р.на **********г. в гр.Варна, с
адрес гр.Варна, ул........
В системата на БДС няма лице с имена Л. М. К.. От направената
справка с посочени данни за раждане и местоживеене отговаря единствено
лицето Н. М. Н., ЕГН **********.
За установяване на идентичност между лицата Л. М. К. и Н. М. Н. беше
направено запитване до издаващата държава с молба да бъдат изпратени
всички документи, съдържащи се при тях за самоличността на лицето. При
получения отговор бяха изпратени копия от българска лична карта на Н. М.
Н. и заместваща лична карта с имената на Л. М. К.. В заместващата лична
карта е посочен номера на личната карта на Н. М. Н., като е отразен като
паспорт на лицето.
При тези обстоятелства съдът намира, че може да приеме, че е налице
идентичност между имената на лицето – Л. М. К. и Н. М. Н.. Двата документа
за идентификация се намират в компетентните органи на издаващата държава
и са изпратени по съответния ред копия от тях по настоящата дело. Отделно
от това в съдебният акт също е посочено, че осъденото от австрийските
власти лице е позната и с имената Н.Н..
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 7
ЗПИИСАННЛСМВЛС, подлежи на установяване налице ли са условията за
приемане за изпълнение на наложеното наказание по чл. 8 и съществува ли
някое от основанията за отлагане, отказ или частично признаване, визирани в
текстовете на чл. 14, 15 и чл.16 от същия закон.
2
В разпоредбата на чл.8 ЗПИИСАННЛСМВЛС са посочени основанията,
при които се признават и изпълняват на територията на РБ съдебните актове
на друга държава членка, а именно когато деянията, за които е постановено
осъждане в държавата членка представляват престъпление и по наказателния
кодекс и на РБ.
Освен, че в случая се изправени пред подобна хипотеза, тъй като и по
българското законодателство е наказуемо престъплението измама, в чл.8, ал.2
от ЗПИИСАННЛСМВЛС изрично е предвидено, че двойно наказуемост не се
изисква в изрично изброени видове престъпления сред които е и измамата.
Като съобрази изложеното до момента съдът намира, че са налице
основанията на чл.8 ЗПИИСАННЛСМВЛС за признаване за изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода.
В чл.14 ЗПИИСАННЛСМВЛС са посочени основанията, при които
може да се отложи признаването и изпълнението на наложеното наказание. В
настоящият казус те не са налице поради което и не се налага отлагане на
признаването.
В разпоредбата на чл.15 ЗПИИСАННЛСМВЛС са посочени случаите,
при които съдът може да откаже да признае и изпълни съдебния акт. В т.2 на
посочената разпоредба е изрично посочено, че условие за отказ е налице
когато лицето не се намира на българска територия или на територията на
издаващата държава, не е дало съгласие, когато такова се изисква, и
Република България не е:
По делото се съдържа декларация от осъденото лице, че е съгласно да
бъде изпратено удостоверението от издаващата държава на компетентните
органи на РБ за признаване и изпълнение на наложеното наказание. В
допълнително писмо от 13.04.2022г. издаващата държава е посочила, че
осъденото лице К. оттеглило съгласието си за трансфер на постановената
присъда.
При тези обстоятелства настоящият състав на съда намира, че за
приемането за изпълнение на постановената присъда е необходимо
съгласието на лицето, той като К. е български гражданин, но местоживеенето
му не се намира на територията на РБ. В страната има единствено постоянен
адрес, но постоянния адрес се различава от местоживеенето на лицето. От
приложените материали от издаващата страна се установява, че К. е с
местоживеене на територията на Австрия, поради което за да бъде разгледано
искането за признаване и изпълнение на постановената присъда е необходимо
изричното съгласие на осъденото лице, което в настоящия случай липсва.
Това е основание да бъде постановен отказ за привеждане и изпълнение
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ по отношение на осъденото
лице Л. М. К..
Отделно от изложеното издаващата държава и допълнително писмо от
13.04.2022г. е посочила, че К. се намира на хормонална терапия за
трансидентност по полов признак от 2017г. и изрично е направено запитване
дали в местата за лишаване от свобода съществува възможност тази терапия
да продължи.
3
От направените справки в ГДИН, органа изпълняващ наказанията
„лишаване от свобода“ се установява, че започнатата от осъденото лице
терапия не може да бъде продължена по време на изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ тъй като тя не се осигурява от държавата и
не съществуват възможности клиничното й наблюдение и необходими
промени в терапията по време на изтърпяване на наказанието.
В разпоредбите на чл.9, ал.3, т.3 и чл.10, ал.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
изрично се посочва, че преди постановяване на решението по направеното
искане за трансфер на присъда съдът провежда консултации с компетентния
орган на издаващата държава, за да установи характера на семейните,
езиковите, културните, социалните, икономическите или други отношения на
осъденото лице в Република България с оглед на подобряване на
възможностите за неговата ресоциализация. В настоящият случай с оглед
събраните доказателства за предприета хормонална терапия за
трансидентност по полов признак от страна на Л.К. и невъзможността тя да
бъде приложена в местата за лишаване от свобода в България, настоящият
състав на съда намира, че също е изправен пред извода за наличие на
предпоставки за отказ да бъде призната и изпълнена постановената присъда
по отношение на К., с което е наложено наказание „лишаване от свобода“.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда
намира, че не са налице основания за признаване и изпълнение на съдебният
акт на РС за наказателни дела, Виена, Австрия, с който на Л. М. К., с
български имена Н. М. Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1095 дни.
Предвид изложеното, Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА да приеме и изпълни съдебно решение № 53 Hv 68/21p г. на
РС по наказателни дела –Виена, Австрия, постановено на 10.09.2021г., влязло
в сила на 14.12.2021г., с което на Л. М. К./Н. М. Н. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1095 дни за престъпления по §144, ал.1,
§145, ал.2 от НК на Австрия и §146 и §147-четвърти казус и §148-втори казус
от НК на Австрия.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Варненския
апелативен съд в 14-дневен срок, считано от днес.
След влизане в сила на решението препис следва да се изпрати на
издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4