РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Перник, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720200158 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. Р. В., ЕГН **********, с адрес:
******************, против фиш, серия GT, № 1015615 от 31.12.2021г.,
издаден от В. АТ. П., на длъжност командир на отделение при ОДМВР-
Перник, 02 РУ Перник, с който на основание чл. 186, във вр. с чл. 178 от
ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 98, ал. 2,
т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
/двеста/, за това, че на 31.12.2021г. на ул. „Овар“ 1, паркинг на „Кауфланд“ в
др. Перник е паркирал превозно средство, марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№
******** на място точно определено за паркиране за хора с трайни
увреждания и сигнализирано с Пътен знак Д 21, като същият няма качество
на лице с трайни увреждания.
Н.В. e обжалвал фиша в законовоустановения срок. В жалбата се излагат
подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на издадения
фиш. Излагат се доводи за липса на всестранно доказване на констатираното
нарушение, като се сочи, че В. не е собственик на процесния автомобиля,
1
доколкото същият е собственост на неговата майка и се ползва от нея като
лице с трайни увреждания. По тези съображения жалбоподателят твърди, че
на посочената дата /31.12.2021г./ той не е паркирал автомобила на паркинга
на „Кауфланд“, поради което и не е съгласен с вмененото му нарушение с
фиш, серия GT, № 1015615 от 31.12.2021г. като предлага фиш, серия GT, №
1015615 от 31.12.2021г. да бъде отменен като незаконосъобразен.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание не се явява,
изпраща представител, адв. Б. с пълномощно по делото. Адв. Б., моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесния фиш, тъй като в настоящото
производство по категоричен начин е установено, че жалбоподателят не е
имал качеството на водач, не е управлявал той съответното МПС, не е
паркирал на посоченото място, видно от свидетелските показания на
действителния шофьор. Прави искане за присъждане на направените в
настоящото производство разноски, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие.
Въззиваемата страна– Сектор „ПП“ при ОДМВР- Перник, уведомена
по надлежния ред не е изпратила свой процесуален представител за
съдебното заседание.
Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14
и чл.18 от НПК намира за установено следното :
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в предвидения
срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се
явява основателна.
От фактическа страна:
На 31.12.2021г. на ул. „Овар“ 1, паркинг на „Кауфланд“ в гр. Перник при
извършена проверка от служители на ОД МВР- Перник, било установено, че
моторно превозно средство, марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********
собственост на св. С. П.а е паркиран на място точно определено за паркиране
за хора с трайни увреждания и сигнализирано с Пътен знак Д 21. При
проверката бил съставен фиш, серия GT, № 1015615 от 31.12.2021г. на Н. Р.
В. за нарушение на правилата на чл. 98, ал. 2, т.4 ЗДвП за това, че на
2
посочената дата като водач на моторно превозно средство, марка „Ауди“,
модел „А6“, с рег. № ******** е паркирал същото на паркинга на „Кауфланд“
на парко място, обозначено за хора с трайни увреждания, като същият няма
качество на лице с трайни увреждания.
Цифрово във фиша е записано ,че с това си поведение В. е нарушил
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т.4 ЗДвП.
Фишът е подписан от съставителя, както и от нарушителя след като му е
предявен за подпис.
Видно от материалите по делото от страна на жалбоподателя не е
подавано писмено възражение, срещу издадения електронен фиш или
Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП .
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена,
позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка
писмени документи, а именно: фиш, серия GT, № 1015615 от 31.12.2021г.,
издаден от В.П. на длъжност командир на отделение при ОДМВ Перник, 02
РУ Перник; копие от карта за паркиране на хора с трайни увреждания със
сериен № 11384; Експертно решение № 1928 от 088/10.06.2021г. МБАЛ „Р.
Ангелова- гр. Перник“ АД; докладна записка от св. П. /л.13 от с.д./; договор
за краткосрочно отдаване на площ под наем; писмо от „Кауфланд Бъгария
ЕООД енд Ко“ КД /л.31 с.д/ и цялата АНП.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел В.П.,
който е съставил фиша на жалбоподателя. Същият поддържа изцяло и в пълен
обем отразените от него констатации в издадения фиш, серия GT, № 1015615
от 31.12.2021г.. Свидетелят е категоричен, че при извършената проверка на
посоченото във фиша място жалбоподателят е бил в автомобила, на
шофьорското място, като автомобилът е бил паркиран на първото инвалидно
място на паркинга на магазин „Кауфланд“. Свидетелят твърди, че е
установил самоличността на жалбоподателя и след това му е поискал
инвалиден талон, за да установи, дали същият има право да паркира на
обозначеното за лица с трайни увреждания лица място.П. свидетелства, че
жалбоподателят му е показал стикера за инвалиди, като е заявил, че е този
стикер е на неговата майка, която е лице с трайни увреждания. Свидетелят П.
е категоричен, че при извършената проверка на посоченото във фиша за
3
установяване на административно нарушение място именно жалбоподателят е
паркирал процесния автомобил на означеното за инвалиди паркомясто, като
сочи, че сам е установил това обстоятелство при извършен преглед на
записите на охранителните камери на магазина „Кауфланд“ /“Това го видях
на камерите. Не съм длъжен по принцип. На мен ми трябваха не повече от
десет минути, за да ги видя. Не зная колко дни назад съхраняват записите в
„Кауфланд“/. Именно при тези констатации свидетелят П. е съставил фиш
серия GT, № 1015615 от 31.12.2021г. на жалбоподателя като последният го е
разписал като не е изложил възражения. Съдът прие, че показанията му са
пълни и ясни относно начина на съставяне на самия фиш.
Съдът прие като пълни, детайлни и обосновани показанията на св. С. П.а,
доколкото от нейните изявления се установи по безспорен начин
собствеността на процесния автомобил /което е видно и от писмените
доказателства по делото/ както и факта, че именно тя е лице с трайни
увреждания, на което е издадена карта за паркиране на хора с трайни
увреждания със сериен № 11384, въз основа на Експертно решение № 1928
от 10.06.2021г. МБАЛ „Р. Ангелова- гр. Перник“ АД, в сила от 30.06.2021 г.-
за преоосвидетелстване от 29.11.2000 г, представени и приети като писмени
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намери за установено следното :
При съставянето на фиша от административно наказващия
орган са допуснати нарушения на процесуалните правила нарушение и на
материалния закон.
От приетата за установена фактология по делото е ясно, че не е спорен
фактът, че на 31.12.2021г. на ул. „Овар“ 1, паркинг на „Кауфланд“ в гр.
Перник при извършена проверка от служители на ОД МВР- Перник, било
установено, че моторно превозно средство, марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.
№ ******** собственост на св. С. П.а е паркирано на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания и обозначено със
знак със специално предписание – Д 21. Безспорен факт по делото е и
обстоятелството, че св. П.а е лице, което с трайно увреждане. Съгласно §6,
т.64 от ДР на ЗДвП "човек с трайно увреждане" е лице, определено в §1, т.2
от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания, а именно: това е лице,
4
което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с
трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен,
възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза
са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и
степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Видно от приетото експертно
решение № 1928/088 от 10.06.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Р. Ангелова"-
Перник П.а е с 50% трайно намалена работоспособност, т.е. към процесната
дата 31.12.21г. тя е отговаряла на дефиницията за човек с трайно увреждане.
Същевременно, обаче, правото да се паркира на места, определени за хора
с трайни увреждания произтича не от наличието на трайно увреждане на
участника в движение– водач или пътник, доколкото контролните органи по
ЗДвП нямат компетентност да го установят, а от признаването на това право
по предвидения в чл. 99а от ЗДвП ред. Законодателят е регламентирал в
посочената разпоредба, че обозначителния знак, който удостоверява
обстоятелството, че конкретен автомобил обслужва човек с трайно увреждане
е карта за паркиране на хора с трайно увреждане, която трябва да отговаря на
изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението
към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 04 юни 1998 година относно
картата за паркиране. Този стандартизиран модел на картата е
възпроизведен в приложение към чл. 99а, ал.1 от ЗДвП, където точно са
посочени размерите, цвета, обозначенията и реквизитите на картата. Само
притежаването на такава карта може да удостовери правото съответният
автомобил да бъде паркиран на места, определени за хора с трайни
увреждания.
По делото не е спорно, че собственика – св. П.а на моторно превозно
средство, марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ******** притежава такава
стандартизирана карта по смисъла на чл. 99а от ЗДвП, която да й осигурява
правото на преференциално паркиране.
Спорен момент по делото е авторството на нарушението. След като
прецени по отделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото,
настоящият състав приема, че неправилно наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е паркирал процесият автомобил. Актосъставителят- св. П.
обосновава това обстоятелство с твърдението, че сам е възприел действията
на нарушителя чрез наблюдение на записи- тоест опосредено, а не лично го е
5
видял да паркира там, и както сочи в показанията си “Това го видях на
камерите. Не съм длъжен по принцип. На мен ми трябваха не повече от
десет минути, за да ги видя. Не зная колко дни назад съхраняват записите в
„Кауфланд“. Тези изявления на св. П. съда не кредитира, доколкото същите
противоречат на останалия доказателствен материал по делото и не
кореспондират с нито едно друго доказателство по делото, доколкото по
делото се доказа, че на 31.12.21г., служители на полицията не са преглеждали
записи от охранителните камери на магазин „Кауфланд“, както и, че на
означените паркоместа за хора с увреждания няма монтирани камери видно
от -писмо от „Кауфланд Бъгария ЕООД енд Ко“ КД /л.31 с.д/, където е
посочено, че там камери няма, и че на тази дата не са преглеждани камери
от полицейски служители.
На следващо място съдът дори и да не кредитира показанията на св. П.а,
която твърди, че сама на процесната дата е паркирала моторно превозно
средство, марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********, на паркинга на
посочения магазин около 9ч сутринта като едва след това е дошъл
жалбоподателя, който е извършвал продажба на сурвачки /видно от
приложения по делото договор за краткосрочно отдаване на площ под наем
л.20 с.д/, то това не променя извода, че не е установено авторството на
деянието по безспорен начин, като полицейският служител не е видял лично
/“с очите си“/ жалбоподателят да паркира на мястото за инвалиди, а
твърди, че го е видял на камери, които пък от „КАУФЛАНД“, твърдят, че
няма и че не са били преглеждани, и оттам се налага извод за недоказаност
на субекта на нарушението, при кредитиране на представеното писмено
доказателство от страна на дружеството, което опровергава
свидетелските показания на служителя.
Ето защо за актосъставителя, не е съществувало основание да третират
жалбоподателя като лице без право на преференциално паркиране, като не са
имали ясно знание дали именно това лице е паркирало, което последното и
оспорва, поради което и жалбоподателят може да се приеме, че е доказано, да
е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, доколкото обвинението
остава недоказано от обективна и субективна страна.
При определяне на правната квалификация на нарушението обаче е
налице и друго допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като във
6
фиш, серия GT, № 1015615 за констатираното нарушение на основание чл.
186, във вр. с чл. 178 от ЗДвП за осъществен състав на административно
нарушение по чл. 98, ал. 2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на жалбоподателя.
Наказващият орган е посочил в правната квалификация на нарушението
като санкционна норма тази по чл. 178 ЗДвП, чието съдържание не отговаря
на вмененото нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП, нещо повече нормата на
чл. 178 ЗДвП, предвижда относително определена санкция с конкретизиран
абсолютен минимум и максимум на нейния размер „Наказва се с глоба от
2000 до 7000 лв…“, който не кореспондира с посочения размер от 200 лева на
санкцията в обжалвания фиш, серия GT, № 1015615, макар и тази норма да е
посочена, като привръзка с разпоредбата на чл. 186 ЗДВП Чл. 186. (1) (Изм. -
ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 85 от 2004 г., изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., изм., бр.
51 от 2007 г., изм. и доп., бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) За административни нарушения, които са установени в момента
на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в
минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната
разпоредба за съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш
трябва да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил
глобата; за самоличността на нарушителя; за мястото и времето на
нарушението; за моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението; за нарушените разпоредби, за размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното й заплащане. Фишът се подписва от
служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати
глобата. Образецът на бланката на фиша се утвърждава от министъра на
вътрешните работи и указанията в нея са на български и английски език.За
пълнота настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че за
вмененото с процесния фиш нарушение санкциониращата норма е тази на чл.
178д ЗДвП, ко ято
предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание – глоба от 200 лева
именно нея е следвало наказващият орган да посочи в правната
квалификация. Непосочването на нормата, с която едно деяние е обявено за
административно нарушение, както и съответстващата на нарушението
7
санкционна норма е особено съществен порок на акта, с който се реализира
административнонаказателната отговорност, тъй като се накърнява правото
на защита на посочения нарушител, а по отношение на твърдяното нарушение
не може да се осъществи и надлежен съдебен контрол относно това дали са
налице елементите от състава на нарушението.
Съдебната практика и правна доктрина единодушно приемат, че такъв
порок винаги представлява самостоятелно и достатъчно основание за
незаконосъобразност на крайния акт, с който се реализира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. С оглед пълнота
на изложението следва да се посочи и това, че в обжалвания фиш, серия GT,
№ 1015615 е налице неправилно посочване на санкционната норма относима
за нарушението, а това има значение както за точното описание на
нарушението, така и за индивидуализиране на наказанието.
Съдът намира,че жалбоподателят не осъществил от обективна и от
субективна страна съставът и на посоченото нарушение, доколкото не се
доказа по безспорен начин авторството на вмененото му нарушение, както и в
настоящия случай е налице съществено нарушение и на материалния закон,
поради което Н. Р. В. неправилно е бил санкциониран, което води до извод за
отмяна на обжалвания фиш.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че нарушението не е
осъществено от обективана и субективна страна, съдът дължи произнасяне
съгласно чл. 63д от ЗАНН по направените искания от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане в тяхна полза на сторените по
делото разноски, като счита, че видно от доказателствата по делото същия
претендира заплащане на 300 лева –стр.19 от делото, разноски за заплатен
адвокатски хонорар, като е посочено в договора за правна защита и
съдействие, че е заплатено в брой, като се касае за минимума съгласно
Наредбата и същото не следва да бъде редуцирано, а присъдено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1,
вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ фиш, серия GT, № 1015615 /31.12.2021 Г., издаден от издаден
от В.П. на длъжност командир на отделение при ОДМВ Перник, 02 РУ
Перник, с който на Н. Р. В., ЕГН ********** на основание чл. 186, във вр. с
чл. 178 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.
98, ал. 2, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 /двеста/, за това, че на
31.12.2021г. на ул. „Овар“ 1, паркинг на „Кауфланд“ в др. Перник е
паркирал превозно средство, марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ ******** на
място точно определено за паркиране за хора с трайни увреждания и
сигнализирано с Пътен знак Д 21, като същият няма качество на лице с
трайни увреждания.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Н. Р. В., ЕГН
**********, с адрес: ******************,сумата в размер на 300 лв (триста
лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на
основанията,визирани в НПК по реда на глава 12-та от Административния
процесуален кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9