РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ Г. 2.Е. КУНЧЕВА
при секретаря П.П.
и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. в.гр.д. № 860 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение №
159/03.10.2018 г. по гр.д.№ 300/2018 г. по описа на КнРС е признато за незаконно уволнението и е
отменена на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ като
незаконосъобразна заповед № 001/ 28.03.2018 г. на Е. Г. Т. – представляваща НЧ
„Л.К. “ гр. И. , с която на основание чл. 328, ал.1, т.6, от КТ – поради липса
на необходимата професионална квалификация и във връзка с чл. 326, ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Т.С.Т., заемала длъжността
„Библиотекар – организатор КМД“. Възстановена е на основание чл. 344, ал.1, т.2
от КТ Т.С.Т. на заеманата преди уволнението длъжност – „Библиотекар-организатор
КМД“ в НЧ „Л.К. “ гр. И. .Осъдено е на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с
чл. 225, ал.1 от КТ НЧ „Л.К. “, ЕИК ****, с адрес: гр. И. , ул. „Г.Д. “ №
51, да заплати на Т.С.Т. сумата от
3 513.60 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, а именно от
29.03.2018 г. до 19.09.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018
г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер
от 3 628.80 лв. е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.Осъдено е
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК НЧ „Л.К. “ – гр. И. да заплати на Т.С.Т. сумата от 580 лв. –
деловодни разноски.Осъдено е на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК НЧ „Л.К. “ – гр. И. , да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Кнежа
сумата от 326.11 лв., от които: 125.57 лв. – за
вещо лице и д.т. в размер на 200.54 лв., определена за трите иска – цената на
уважения оценяем иск и два неоценяеми иска.
Депозирана е въззивна жалба от НЧ „Л.К. “,
чрез пълномощник, срещу решение № 159/03.10.2018 г. по гр.д.№ 300/2018 г. по
описа на КнРС, което се обжалва частично, като се излагат доводи, че същото е
необосновано с оглед на събраните по делото доказателства, постановено е както
в нарушение на материалноправните, така и процесуалноправните норми.Прави се
искане да се постанови съдебен акт, с който да се отмени решението в
обжалваната му част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани.
За въззиваемата Т.С.Т.
процесуалният представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и
следва да се потвърди решението в тази му обжалвана част.
Депозирана е въззивна жалба и от Т.С.Т., чрез пълномощник, против
решение № 159/03.10.2018 г. по гр.д.№ 300/2018 г. по описа на КнРС в
отхвърлителната му част на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ
за разликата от 3 513.60 лв. до 3 628.80 лв. като неправилно.Прави се искане да
се отмени решението в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с
което да се уважи иска в пълен размер, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
За въззиваемата страна – НЧ „Л.К. “, процесуалният представител изразява
становище да се остави без уважение депозираната въззивна жалба.
Въззивните жалби са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо.Съгласно
ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори и нейното нарушение да не е въведено
като основание за обжалване.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във
въззивните жалби следва да се добави и следното.
По т.1, т.2 и
т.6 от въззивната жалба, депозирана от работодателя, настоящата инстанция
намира следното.
Неоснователен е
доводът на въззивника за необоснованост на обжалваното решение поради
непредставяне от Т.Т. на работодателя си до 28.03.2018 г. на диплома или друг
еквивалентен документ за придобита квалификация, въпреки, че същият й е давал многократно възможности да представи документ
за твърдяната от нея придобита професионална квалификация, но последната не е
изпълнила задължението си.
Видно от
протокол № 74/05.11.2015 г. на заседание на читалищното настоятелство е
разгледана молбата на въззиваемата за заемане на длъжността „Библиотекар - организатор
КМД“ и е взето решение да бъде сключен трудов договор с нея, но при условие, че
придобие необходимата квалификация - библиотекар в рамките на 18 месеца.
Въззиваемата е
представила уверение № 31/12.11.2015 г. от ВТУ“Кирил и Методий“ гр.В.Търново,
че през уч.2015/2016 г. ще се обучава за придобиване на допълнителна
професионална квалификация „Библиотекар - библиограф“.
От учебното
заведение е издадено и уверение № 14/17.10.2016 г.,
от което е видно, че въззиваемата е завършила бакалавърска степен и е получила
квалификация: Библиотекар, библиограф, като свидетелството се изготвя.
С оглед на
показанията на свидетеля К. , които следва да се кредитират като обективни,
както и с писмо от 28.05.2018 г. на ВТУ“Св.св.Кирил и Методий“ във връзка с писмо от 15.02.2018 г.,
работодателят е бил уведомен, че тя е завършила и е получила квалификацията,
посочена в уверението.
Учебното
заведение е издало и свидетелство за професионална квалификация на въззиваемата
рег.№ 6642/2018, представено в хода на съдебното производство.
В протокол № 83/24.11.2017
г. от проведено заседание на читалищното настоятелство е видно, че на основание
решение 238 от 05.11.2015 г. на ЧН е
задължена Т.Т. в 3-дневен срок да
представи диплома за завършено образование съгласно чл.39 от ЗОБ.
Съгласно чл.38,
ал.2, т.2 от Закона за професионалното образование и обучение завършеното
професионално обучение с придобиване на професионална квалификация се
удостоверява със свидетелство за професионална квалификация.Такова свидетелство
не е представено на работодателя към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Уволнението е
незаконно, тъй като не е спазена процедурата по специалния закон - ЗНЧ.
Съгласно чл.17,
ал.2, т.6 ЗНЧ председателят на читалището сключва и прекратява трудовите
договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа на
решението на настоятелството.
Следователно в
компетентността на председателя на читалището е включено правомощие да
прекратява трудови договори със служители при наличие на две предвидени
предпоставки: съобразяване с бюджета на читалището и въз основа на решение на
читалищното настоятелство.
Първата
предпоставка в процесния случай не е елемент от фактическия състав на
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като то е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, а от протокол № 85/28.03.2018 г.
и приложените щатни разписания към 01.01.2018 г. и 29.03.2018 г. следва да се
приеме, че брутното възнаграждение в новото щатно разписание общо за двете
длъжности е по -малко от досега изплащаното за длъжността, макар и
решението за приемането на бюджета на читалището за 2018 г. да е утвърдено на
проведеното отчетно - изборно събрание на 10.05.2018 г.
Необходимо е
обаче решение на компетентния орган - настоятелството на читалището и
основанието да е било налице към момента на уволнението ( решение № 1614/11.03.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 909/2002
г., ІІІ г.о.).Такова не е налице в процесния случай.
Съгласно щатното
разписание на читалището към 01.01.2018 г. са съществували 5 щатни длъжности,
между които и длъжността „Библиотекар -
организатор КМД“, с образование-степен „висше“, на пълен работен ден, която е
била заемана от Т.Т..
Читалищното
настоятелство на заседанието си, проведено на 28.03.2018 г., е взело решение № 278,
т.1, с което е утвърдило ново щатно разписание.Съгласно щатното разписание към
29.03.2018 г., щатните длъжности са 6, като промяната
касае само заеманата от Т.Т. щатна длъжност, като от нея са създадени 2 такива
- „библиотекар“, с образование-степен „висше“с работно време 4 ч. и
„организатор КМД“ със същото изискуемо образование и работно време 2 ч.
Съгласно
длъжностната характеристика на длъжността „библиотекар-организатор КМД“ в
изискванията за заемане на длъжността е посочено висше образование бакалавър.
От приложената
пред въззивната инстанция длъжностна характеристика на длъжността „библиотекар“
е видно, че едно от изискванията за заемане на длъжността е висше образование: библиотекознание
и библиография; библиотечен и информационен мениджмънт.Приложена е и длъжностна
характеристика на длъжността „Организатор КМД“, като изискване за длъжността е
висше образование:институт на КПК; педагогика.
По т.2
читалищното настоятелство на проведеното заседание на 28.03.2018 г. е взело
решение № 278, с което е освободило от длъжността „Библиотекар и организатор
КМД“ Т.Т. поради съкращаване на длъжността „Библиотекар и организатор КМД“ и
липса на компетентност съгласно чл.39 от Закона за обществените библиотеки за
заемане на новата длъжност „Библиотекар“.
Трудовото
правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.6 КТ с Т.Т. на длъжността „библиотекар-организатор КМД“,
считано от 29.03.2018 г. - поради липса на необходимата професионална
квалификация съгласно чл.39 от ЗОБ.
Съдът приема, че
решението на читалищното настоятелство визира като фактическо основание за
прекратяване на трудовото правоотношение съкращаване на щата - чл.328, ал.1,
т.2, предл.2 КТ и поради невъзможност за приложение на чл.119 КТ -
назначаването й на новата длъжност „библиотекар“, тъй като Т.Т. не е
представила документ за професионална квалификация (решение
№ 2043/1.02.2002 г. на ВКС по гр.д.№ 277/2001 г., ІІІ г.о.).
Следователно
между решението на читалищното настоятелство и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е налице несъответствие във фактическото основание за
прекратяването му, тъй като съгласно заповедта то е по чл.328, ал.1, т.6 КТ -
липса на професионална квалификация съгласно чл.39 ЗОБ, на длъжност
„Библиотекар - организатор
КМД“, считано от 29.03.2018 г., която длъжност вече с оглед на гореизложеното е
съкратена.
Предпоставките
за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ са липсата на
образование или квалификация за заеманата длъжност, без да е извършвана промяна
в основните й характеристики.Закриването на определена длъжност, съответно
трансформацията й в друга длъжност при промяна на трудовите функции е основание
за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ-поради съкращаване на щата (определение № 197/30.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 4573/2008
г., ІІ г.о., решение № 730/29.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 28/2010 г., ІІІ г.о.).
Ето защо следва
да се приеме, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена, без да е налице надлежно взето
решение на читалищното настоятелство за прекратяване на трудовото правоотношение
с Т.Т. на длъжността „Библиотекар - организатор
КМД“ на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради липса на професионална
квалификация съгласно чл.39 ЗОБ.
Заповедта е
издадена на база решението на читалищното настоятелство, като съдът приема, че
за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение не е
необходимо решението на настоятелството да бъде посочено в заповедта, а е
необходимо такова да бъде взето, преди
да бъде издадена заповедта от председателя на читалището, който изпълнява
решението на настоятелството.
Относно доводите
на въззивника в т.3 и т.4 от въззивната
жалба следва да се посочи следното.
Съгласно чл.39
ЗОБ на длъжност библиотекар в читалищна
библиотека могат да се назначават лица, които притежават: 1.професионална
квалификация, придобита във висше училище, обучението по която включва
най-малко 50 на сто дисциплини от библиотечно-информационния цикъл; 2. средно
образование с професионална квалификация „библиотекар“.
Под
„професионална квалификация“ следва да се разбира нормативно признатата в
резултат на обучение степен на квалификация в определена област на познанието.
Длъжността „Библиотекар - организатор
КМД“ би могла да се приеме като двукомпонентна,
включваща трудовите функции на длъжността „библиотекар“, за която
безспорно се изисква съгласно нормативен акт да притежава професионална
квалификация в тази област, и длъжността „организатор КМД“ с оглед на трудовите
функции по т.13-22 от длъжностната характеристика.
Ако се приеме, че за тази длъжност „Библиотекар-организатор
КМД“ към момента на възникване на трудовото правоотношение -06.11.2015 г. се е
изисквало съгласно чл.39 ЗОБ служителят да се
притежава такава професионална квалификация, то Т.Т. не е притежава такава към
2015 г., а я е придобила впоследствие.
Съдът приема, че в този случай хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ е неприложима.
Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор,
който противоречи на закона е недействителен, а според ал.6 недействителността
не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен.
Прекратяват се само валидно сключени трудови
договори.Недействителните договори се обявяват за такива по реда на чл.
74, ал. 2 КТ, като недействителността може да се
предяви с отделен иск (вкл. инцидентен установителен) или чрез
възражение на страната за преюдициално произнасяне по обусловен от нея трудов
спор, но работодателят не е предявил недействителността в настоящето
производство.
Разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ
предпоставя действителен трудов договор, при изпълнението на който са настъпили
промени в изискванията за образование или професионална
квалификация за съответната работа (решение
№ 2202/2.03.2001 г. на ВКС по гр.д.№ 912/2000 г., ІІІ г.о., решение № 1099/2.10.2008
г. на ВКС по гр.д.№ 1781/2005 г. ІV г.о.).В
процесния случай такива промени не са настъпили, тъй като още към момента на
сключването на трудовия договор Т.Т. не е притежавала професионална
квалификация „библиотекар“, ако това е нормативно установено.
Съдът приема, че
посоченият фактически състав по чл.328, ал.1, т.6 КТ предпоставя промяна в изискванията за
образование и/или професионална квалификация,
която да е настъпила след сключването на трудовия договор и да се отнася за
длъжността, която е заемал работника по силата на трудовото правоотношение, а
не при първоначална липса на такава към момента на сключване на трудовия
договор.
Относно
възражението по т.5 от въззивната жалба, то дали е налице злоупотреба с право
от страна на работодателя с оглед на чл.8, ал.1 КТ е конкретен фактически
въпрос по всяко дело.
За да е
допустимо нейното изследване, тя трябва да е въведена в предмета на спора по
надлежния ред, което е сторено в процесния случай в исковата молба от ищцата.В преценката
за законосъобразността на уволнението, извършвана от съда, се включва и
контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за
злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ.
Злоупотреба с
права от страна на работодателя по чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ
би била налице в хипотезата, когато се установи, че единственото му желание
чрез законово допустими средства е постигне на една - единствена цел:
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Ако се приеме,
че изискването на професионална квалификация на длъжността „Библиотекар - организатор
КМД“ е нормативно установено с оглед на чл.39
ЗОБ, то когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт,
работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната
характеристика.В процесния случай такова изискване относно професионалната
квалификация не е посочено в длъжностната характеристика за тази длъжност, но
следва да се приеме, че пряко са приложими нормативните разпоредби и лице,
което не притежава тази професионална квалификация, не може да заема тази
длъжност.При първоначална липса на професионална квалификация за заеманата
длъжност съдът счита, че следва да се приложи чл.74 КТ, както се посочи, а и
липсва решение на читалищното
настоятелство за прекратяване на трудовото правоотношение с Т.Т. на основание
чл.328, ал.1, т.6 КТ поради липса на професионална квалификация по чл.39 ЗОБ за
длъжността „Библиотекар-организатор КМД“.
Ако се приеме
обратното в две насоки, то това би съставлявало нарушение на чл.8, ал.1 КТ.Първо
- че работодателят може да прекрати
трудовото правоотношение на служителя, който не притежава необходимата
професионална квалификация за заеманата длъжност, нормативно изискуема,
независимо дали това несъответствие е налице към възникването на трудовото
правоотношение или към последващ момент; Второ - че изискването за
професионална квалификация като необходимост за заемане на длъжността
„Библиотекар – организатор КМД“ е въведено от работодателя ( не е въведено в длъжностната характеристика, но в
протокола от 05.11.2015 г. е отразено като условие - да придобие необходимата
квалификация библиотекар), а не е
нормативно установено, и след въвеждането му работодателят е договарял със
служителя и е приел той да изпълнява длъжността, състоянието на несъответствие
е взаимно известно, възприето и противопоставянето му по сключения трудов
договор за длъжността и работодателят не може да се позовава на него, за да
прекрати договора на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Чл.38, ал.2, т.2
ЗПОО изисква завършеното професионално
обучение с придобиване на степен на професионална квалификация да се
удостоверява със свидетелство за професионална квалификация.
В процесния случай от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че по време на съществуването на трудовото
правоотношение между страните Т.Т. се е съобразила с изискването на
работодателя и е завършила специалността „Библиотекознание и библиография“ и е
получила допълнителна професионална квалификация „Библиотекар, библиограф“, за
което е бил уведомен и работодателят преди прекратяване на трудовото
правоотношение.След като висшето учебно заведение, в което е получена
професионалната квалификация, е удостоверило степента му на завършеност и
работодателят е уведомен, в процесния случай прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради липса на диплома (свидетелство за професионална квалификация) би съставлявало нарушение на чл.8, ал.1 КТ и в
двете хипотези.
Ето защо
настоящата инстанция счита, че не са налице основания за отмяна на решението в
обжалваната му част, в която е уважен предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ.
След като е
основателен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, то
основателен е и акцесорният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и
правилно първоинстанционният съд го е уважил, като е възстановил Т.Т. на
заеманата от нея длъжност преди уволнението - „библиотекар -организатор КМД“.
При основателност на главния иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, правилно първоинстанционният съд е уважил и
предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл.225, ал.1 КТ, като е осъден работодателят да заплати на Т.Т. сумата от 3 513.60
лв.-обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца, а именно от 29.03.2018 г. до 19.09.2018
г. вкл., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 23.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Първата въззивна жалба е неоснователна, поради
което следва да се потвърди решението в обжалваната му част от работодателя.
Що се касае до решението в
обжалваната му отхвърлителна част от Т.Т., пред настоящата инстанция са
представени от нея в първото по делото съдебно заседание доказателства, от
които се установява, че след
прекратяването на трудовото правоотношение между страните не е сключен нов
трудов договор.
С въззивната жалба Т.Т. е
претендирала обезщетение и за периода 19.09.2018 г. - 28.09.2018 г.
включително.Присъденият размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ от
първоинстанционния съд е за периода 28.03.2018 г. до 19.09.2018 г. (датата на последното съдебно заседание).Във въззивната жалба, депозирана през м.10.2018 г.,
е посочено, че за претендирания период ищцата е била без работа, за което ще
представи доказателства в съдебно заседание.
Неоснователен е доводът на работодателя, че
тъй като към въззивната жалба не са представени доказателства в тази насока, то
чл.266, ал.2, т.1 ГПК изрично изключва (преклудира) възможността за представяне на такива в съдебно
заседание.
Изключенията по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 260, т. 5 и т. 6 от ГПК са предвидени
само за доказателства относно новооткрити и нововъзникнали факти, както и
новооткрити и новосъздадени доказателства, или доказателства, които не са били
събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Съгласно чл.260, т.5 и т.6 ГПК жалбата
следва да съдържа: новонастъпили факти, които жалбоподателят иска да се вземат
впредвид при решаването на делото от въззивната инстанция; новите
доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на
делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили
да ги посочи или представи, което е сторено в процесния случай.Касае се за
нововъзникнали факти, които са се осъществили, респективно тяхната релевантност
е настъпила, след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, както и
необходимостта от представяне на доказателства във връзка със същите с оглед на
доказателствената тежест, която се носи от въззивницата.Приетото в първото по
делото съдебно заседание удостоверение е издадено след датата на депозиране на
въззивната жалба, а констатацията на данните от трудовата книжка е извършена в
него, тъй като трудовата книжка се съхранява от служителя, т.е. и двете писмени
доказателства не са могли да бъдат представени с въззивната жалба.
Следователно предявеният иск в тази
му част е доказан по основание.
Що се касае до неговия размер, то от
заключението на ВЛ Б. , неоспорено от страните в тази му част, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че размерът на дължимото
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 28.03.2018 г. до 28.09.2018 г. е в
размер на 3 628.80 лв.
Предявеният иск е доказан и по
размер, поради което втората въззивна жалба е основателна.
Следва да бъде отменено решението
в обжалваната му част, в която предявеният иск е отхвърлен като неоснователен
за разликата над 3 513.60 лв. до 3 628.80 лв., т.е. за сумата от 115.20
лв., и вместо него постановено друго такова в същата, с което да бъде осъдено
НЧ „Л.К. “ да заплати на Т.Т. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл.225,
ал.1 КТ сумата от 115.20 лв. - обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, а именно
от 20.09.2018 г. до 28.09.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 23.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на основателността на въззивната жалба на Т.Т., то следва на основание чл.359 КТ във вр.чл.78, ал.6 ГПК да бъде осъден работодателят да заплати в полза на ПлОС държавна такса в размер на 25 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 159/ 03.10.2018 г. по гр.д.№ 300/2018 г. по описа на Кнежански
районен съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от Т.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу НЧ „Л.К. “, ЕИК ****, с адрес: гр.И. , ул.“Г.Д.
“№ 51, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл.225, ал.1 КТ за
разликата над 3 513.60 лв. до 3 628.80 лв., т.е. за сумата от 115.20 лв. -
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл.225, ал.1 КТ НЧ „Л.К.
“, ЕИК ****, с адрес: гр.И. , ул.“Г.Д. “№ 51, да заплати на Т.С.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 115.20 лв.-обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца,
а именно за периода от 20.09.2018 г. до 28.09.2018 г. включително, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 115.20 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба - 23.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 159/03.10.2018 г. по гр.д.№ 300/2018 г. по описа на Кнежански районен
съд в останалите му обжалвани части.
Осъжда
на основание чл.359 КТ във вр.чл.78, ал.6 ГПК НЧ“Л.К. “, ЕИК ****, с адрес: гр.
И. , ул.“Г.Д. “№ 51, да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса
в размер на 25 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване
на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: