МОТИВИ към
присъда № 5/ 20.03.2019г, постановена по НОХД № 216/2018г по описа на ТОС :
Срещу подсъдимите : А.А.Х. ***, с ЕГН ********** и В.Ю.И.
***, с ЕГН ********** е повдигнато от
Окръжна прокуратура –Търговище обвинение по чл.249 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2
и чл.26 ал.1 от НК, за това, че : На 31.03.2018 г. в гр.Попово в съучастие,
като съизвършители при условията на продължавано престъпление използвали
платежен инструмент - банкова карта, издадена от SG“Експресбанк“ с картодържател В.С.В. без съгласието на
титуляра й като изтеглили 1 500 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Разпитани от
органите на досъдебното производство, подсъдимите подробно описват фактическата
обстановка и се признават за виновни и
съжаляват за стореното.
В проведеното разпоредително заседание, при обсъждане
на включените в същото въпроси подсъдимите
Х. и И. се явяват лично и заявяват, че не са съгласни делото да се гледа
по реда на съкратеното съдебно производство, а желаят делото да се гледа по
общия ред.
В съдебно заседание подсъдимите Х. и И. заявяват, че разбират обвинението което им е повдигнато и желаят да дадат
обяснения и че признават за извършеното
от тях по предявеното им обвинение.Подс. Х. моли съда да му бъде
наложено минимално наказание , което да не е ефективно.Подс. И. моли съда да му
бъде наложена условна присъда, за да може да изплати глобата.
Представителят на Окръжна
прокуратура поддържа обвинението. Пледира за наказание, определено при изключителни и многобройни смегчаващи отговорността
обстоятелства , съгласно чл.55 от НК, като им се наложи наказание под минимума,
а именно 1 година лишаване от свобода при условията на чл.66 ал.1 от НК и глоба
в размер на по 500 лева за всеки един от
подсъдимите.
Пострадалото лице – В.С.В. , редовно призован не се яви
в съдебно заседание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното :
Х. ***,
познавали се помежду си и прекарвали част от времето си заедно. Не са осъждани.
На 30.03.2018 г. двамата били на дискотека в гр.Попово.
В.С.В.
***. Същият живее в близост до дискотеката, в която били обвиняемите. На
30.03.2018 г. В. се прибрал в дома си около полунощ. Паркирал автомобила си
пред дома си и при слизане от него изпуснал портмонето с лични документи и
банкова карта, издадена от SG
„Експресбанк“. В портмонето било и писмото от банката с ПИН кода на банковата
карта.
Около
01 часа след полунощ, вече на 31.03.2018 г. подсъдимите излезли от дискотеката
и тръгнали към автомобила си. В близост до него Х. намерил портмонето на В. и
казал за това на И.. Изхвърлили портмонето с документите, като взели само
банковата карта и ПИН кода й и се придвижили до банкомат, намиращ се в района
на болницата. Двамата отишли до банкомата, проверили наличието на пари в
сметката, след което изтеглили сумата от 400 лева. С автомобила се придвижили
до автогарата и на два пъти изтеглили по 400 лева. Върнали се отново до
болницата и от намиращия се там банкомат изтеглили още 300 лева. Пробвали на
няколко места да изтеглят още пари, но не успели, тъй като картата имали лимит
от 1 500 лева.
В хода
на разследване с протокол за
доброволно предаване от 29.03.2018г. подс. И. е предал сумата от
750 лева с цел възстановяване на щети и с Протокол за доброволно предаване от 03.07.2018г. подс. Х. е предал сумата от
750 лева за възстановяване на щети на пострадалото лице В.С.В..
Банковата карта, ползвана от Х. и И. представлява платежен инструмент по
смисъла на §1 т.16 от Допълнителните разпоредби към Закона за платежните услуги
и платежни системи.
По
описания начин, на 31.03.2018 г. в гр. Попово, подсъдимите Х. и И. в съучастие,
като съизвършители при условията на продължавано престъпление използвали
платежен инструмент - банкова карта, издадена от SG „Експресбанк“ с картодържател В.С.В. без съгласието
на титуляра й като изтеглили 1 500 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, с което от обективна страна осъществили състава на престъпление
по чл.249 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК.
Така
описаните фактически обстоятелства се
доказват и съдът ги приема за безспорно
установени, въз основа признанията на подсъдимите Х. и И. и от подкрепящите ги други доказателства , събрани на
досъдебното производство чрез показанията
на разпитания свидетел-пострадал
В.С.В., от писмените доказателства – протоколи за доброволно предаване/ л.11 и
12 от д.п/, приемо- предавателен протокол
за възстановената сума от 1500 лева-л.13 от д.п.
От
изложената фактическа обстановка, която съдът приема за безспорно и
категорично доказана, следва правния извод, че подсъдимите Х. и И. Мустафов са извършили престъплението, за което са предадени на съд и
същото е правилно квалифицирано по чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК
във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Без
съмнение подсъдимите са ползвали данните от
дебитната карта на св.В., и са
извършили ползването на данните без съгласието на титуляра В.С.В. , с което са осъществили всички
обективни елементи от престъпния състав по чл.249 ал.1 от НК. С всяко деяние, осъществено чрез ползване на данните от платежният инструмент, без
съгласието на титуляра, подсъдимите са осъществявали самостоятелно състава на
престъплението по чл.249 ал.1 от НК и
предвид наличието на всички елементи по чл.26 ал.1 от НК – през непродължителен период от време – на 31.03.2018г., осъществили състава на едно и също престъпление, при една
и съща обстановка и при еднородност на
вината, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, то и правилно
извършените от подсъдимия деяния
са квалифицирани като едно единно продължавано престъпление.
Ето защо,
съдът приема за безспорно установено по
делото, че на 31.03.2018 г. в гр. Попово, подсъдимите Х. и И. в съучастие, като
съизвършители при условията на продължавано престъпление използвали платежен
инструмент - банкова карта, издадена от SG „Експресбанк“ с картодържател В.С.В. без съгласието
на титуляра й като изтеглили 1 500 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, с което от обективна страна осъществили състава на престъпление
по чл.249 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК.
Деянието
очевидно не съставлява по – тежко престъпление, което е видно от избора на прокурора да квалифицира престъпното деяние именно по чл.249 от НК. С оглед и конституционното правомощие на прокуратурата
да повдига и поддържа обвинение и суверенната и преценка, неподлежаща на
съдебен контрол кое лице и за какво престъпление да привлече, то и в случая
привеждане на престъпния състав в съответствие с диспозицията на чл.249 ал.1 е само с оглед прецизност и не съставлява намеса
в обвинението, накърняваща правата на подсъдимото лице .Ето защо и съдът
я намери за допустима и необходима.
От субективна
страна, подсъдимите са осъществили деянието умишлено , при форма
на вината - пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния характер на деянието си,
предвиждали са обществено
опасните му последици - че без знанието
и съгласието на титуляра - ползват
данните от дебитната му карта, съставляващ платежен инструмент и са
искали настъпването на обществено опасните последици :
неправомерното ползване на данните
от дебитната му карта, без негово
съгласие.
По
наказанието :
За престъплението по чл.249 ал.1 от НК предвиденото наказание е от 2 до 8 години
лишаване от свобода и глоба до двойния размер на получената сума.След като
призна подсъдимите Х. и И. за виновни в това да са извършили престъпление по
чл. 249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК съдът им
наложи наказание под минимума, а именно 1 година лишаване от свобода при
условията на чл.66 ал.1 от НК, като отложи изтърпяване на наказанието с
изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на по 500 лева за всеки един от подсъдимите.
Съдът намери,че глоба в посочения размер
е адекватна на тежестта на извършеното и
личността на подсъдимите и в достатъчна степен ще въздейства, чрез санкционния
си имуществен характер за превъзпитанието и поправянето им . Съдът прие, че
наказанието е определено при изключителни
и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , съгласно чл.55 от НК, като съдът счита , че това наказание
ще изиграе целите визирани в
чл.36 от НК.
Към смекчаващи
отговорността обстоятелства, по отношение на двамата подсъдими Х. и И. съдът
отчете: 1/ чистото им съдебно минало, 2/ процесуалното
им поведение : депозираните на
досъдебното производство обяснения по релевантните факти, спомогнали за разкриване
на обективната истина и проявената критичност
в съдебното производство, която с оглед цялостното им поведение, не е
декларативна, а изразява действителното осъзнаване противоправния и обществено опасен характер на
стореното от тях и 3/ възстановяване на щетите- парична сума от 1500 лева.
По делото не са направени разноски на досъдебното производство, както
и при разглеждането му в съдебната му
фаза. Респективно липсва основание за произнасяне на съда чл.301 ал.1 т. 12 от НПК .
Водим от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата
си в посочения по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :