Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 1219 по описа за
Производството е по предявен
положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за съществуване
на вземане по договор за потребителски кредит.
В исковата молба ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД, гр.София твърди, че на 16.11.2017г. е сключил с
ответника А.С.А. ***, в качеството му на длъжник, Договор за потребителски
кредит (ДПК) № **********, при следните параметри: сума на кредита - 2000.00
лв.; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската - 123.64 лева; падеж на
вноската - 20-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) - 49.89%;
годишен лихвен процент - 41.17%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо задължение
по кредита - 2967, 36 лева; по избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 2400.96 лв.; размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 100.04 лв.; общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги - 5368.32 лв.; общ размер на вноска
- 223.68 лв. Поддържа, че съгласно Декларации т.А към ДПК неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ. Посочва, че съгласно Декларации т.Г на клиента
се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр.
Изтъква, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
17.11.2017г. е превел парична сума в размер 2000.00 лв. по посочената от
длъжника А.С.А. банкова сметка. ***, че длъжника не е изпълнил задължението,
което е поел по договора, като е направил само една пълна погасителна вноска и
една непълна, като последната е с дата 13.12.2017г. като след изпадането му в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия
към Договора за потребителски кредит (поради просрочие на една месечна вноска
по кредита с повече от 30 календарни дни), договорът е прекратен автоматично от
негова страна на 03.04.2018г. и е обявена неговата предсрочна изискуемост, за което
на длъжника е изпратено уведомително писмо на 05.04.2018г. Поддържа, че
съгласно Общите условия към договора при прекратяване на същия на основание
т.12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен
план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги,
лихви за забава и такси. Посочва, че към момента на подаване на исковата молба
размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № ********** е в общ
размер 335.68 лева; че с плащанията си същият е погасил част от номинала по
заема в размер 323.05 лева; че сумата от 2.63 лева е отишла за погасяване на
лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ; че с плащанията си
клиентът е заплатил 10,00 лв. от начислените такси по тарифа, съгласно чл.17.4
от ОУ към ДПК и че длъжникът му дължи сума в общ размер 5045.27 лева. Твърди,
че поради неизпълнението на договорното задължение, е подал до Районен съд -
гр. Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр. дело № 4025/2018г. и е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на А.С.А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на
което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
ответника. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му срещу длъжника А.С.А., в общ размер 5045.27 лева, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и
направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът А.С.А. ***, редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не
прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебно заседание, не се
явява и не се представлява.
С молба по
делото от 24.09.2019г. ищецът, чрез пълномощника си, на основание чл. 238, ал.
1 ГПК поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Една от
предпоставките, визирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, е искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът намира, че в настоящия случай тази
предпоставка не е налице, поради което не следва да постановява неприсъствено
решение.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 4025/2019г.
на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Не е спорно между страните и от
представените доказателства се установи, че между ищеца "Профи Кредит
България" ЕООД, в качеството му на кредитор, чрез негов служител, т.нар.
кредитен експерт, и ответника А.С.А. ***, като клиент, е сключен договор за потребителски
кредит (ДПК) Профи Кредит Стандарт № ********** от 16.11.2017г. В точка VІ на
попълнената договорна бланка са посочени параметрите на договора за
потребителски кредит: сума на кредита - 2000.00 лв.; срок на кредита - 24 месеца;
размер на вноската - 123.64 лева; падеж на вноската - 20-ти ден от месеца;
годишен процент на разходите (ГПР %) - 49.89%; годишен лихвен процент - 41.17%;
лихвен процент на ден - 0.11%; общо задължение по кредита - 2967, 36 лева; по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги - 2400.96 лв.; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги - 100.04 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги - 5368.32 лв.; общ размер на вноска - 223.68 лв.; дата на
погасяване - 20-ти ден от месеца.
Страните
по договора са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 16.11.2017г., съгласно което кредиторът се е задължил да
предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ
изисквания, една или всички от посочените пет услуги, срещу задължението на
клиента да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето (респективно
възможността за предоставянето) на тези услуги в размер, посочен в точка VI на
ДПК. Възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става
изискуемо с подписването на споразумението от страните по ДПК. Страните са се
съгласили възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за
срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за
погасяване на главницата. Възнаграждението за закупения пакет от допълнителни
услуги за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в
пълен размер.
В
раздел "Декларации" на договора за потребителски кредит е отразено,
че неразделна част от договора са общи условия /"ОУ към ДПК за физически
лица"/, които са предадени при подписването на ДПК и с които клиента и
солидарния длъжник са запознати и приемат. Изрично е вписано, че клиента и
солидарния длъжник внимателно са се запознали със съдържанието на тези ОУ преди
подписване на ДПК, нямат към тях забележки и се задължават да ги спазват като
неразделна част от този ДПК. Не се спори, че този договор е подписан от ищеца.
По
делото са представени Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит, версия 09.10.2017г., оформени на 10 страници, съдържащи
17 разпоредби, които са подписани от страните по договора на всяка страница. В
т. 3. от ОУ е посочен начинът на сключване на договора.
Съгласно
т. 4.1. от Общите условия за ползвания кредит клиента дължи на кредитора
годишна лихва, чиито процент е определен в точка VІ от ДПК. Общият размер на
ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния план на база на
лихвения процент по ДПК. Лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената
главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на
усвояване на кредита (т.4.2).
Съгласно
т. 12.3.1. от Общите условия, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление, в случай, че клиента просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер. В т. 12.4. от ОУ към договора е записано, че при
обявяване на предсрочна изискуемост на някое от основанията по т. 12.3 от ОУ,
клиента, съответно наследниците, настойниците или попечителите на клиента,
дължат остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите,
дължими по реда на чл. 17.4. Уведомлението по т. 12.3 се изпраща по реда на
т.13.2 от ОУ (т.12.5.).
По делото са представени искането
на ответника за отпускане на потребителски кредит, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и погасителния
план. В последния са посочени броя на вноските - 24, датите на плащане на всяка
вноска, размера на главницата, лихвата, вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги и общия размер на месечните вноски. Погасителният план е
подписан от клиента.
Установи се също, от
представеното преводно нареждане за кредитен превод от 17.11.2017г. /л.49/, и
не се спори в производството, че заемната сума от 2000, 00 лева е преведена по
банкова сметка *** А.С.А. в "Юробанк И ЕФ Джи България" АД. Номерът
на банковата сметка е посочен от ответника в договора за кредит и същият
съвпада с номера от паричния превод.
Представено е извлечение по
сметка от 21.03.2019г. към договор за потребителски кредит № ********** /л.50/,
от което се установява, че към посочената дата ответникът е заплатил на ищеца
по договора общо сумата 335, 68 лева и остатъчното задължение е в размер 5045,
27 лева. От извлечението се установява, че при ищцовото дружество са отчетени
две погасявания по кредита – на 13.12.2017г. за сумата от 223, 68 лв., отнесена
към първата погасителна вноска, и за сумата от 99, 37 лв., отнесена към част от
задължението по втората погасителна вноска, без да е отразена датата на
плащането. Представеното извлечение по сметка е частен свидетелстващ документ,
който не е оспорен от ответника. Същото представлява и признание за неизгоден за
ищеца факт, а именно погасените суми от клиента, като в тази част има
обвързваща за ищеца сила. Съдът кредитира изцяло същото при определяне на
размера на дължимата сума.
По делото е представено и уведомително
писмо, съставено на 05.04.2018г., отправено от "Профи Кредит
България" ЕООД до А.С.А., което съдържа уведомление на кредитора, че считано
от 03.04.2018г. договор за кредит № ********** е едностранно прекратен и че
задължението на клиента е обявено за предсрочно изискуемо. Писмото съдържа
информация за дължимите от клиента суми по договора (непогасена част от задължението
и лихва за забава) и покана за изплащане на задължението. Липсват отбелязвания
върху същото за неговото получаване. Не са представени и разписка за неговото
доставяне или друг удостоверяващ връчването му документ.
Въз основа на подадено на 28.08.2018г.
от "Профи Кредит България" ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 4025/2018г. по описа
на съда, по което на 29.08.2018г. съдът е издал заповед № 2549 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А.С.А. за заплащане на сумата 5045.27
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 17.11.2017г., сумата 20,00 лева, представляваща такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 21.01.2018 г. до 03.04.2018
г.; сумата 12,29 лева,
представляваща законова лихва за забава за периода от 21.01.2018 г. /дата на
изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № **********
до 03.04.2018 г. /дата на прекратяване на договора/; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 101,55 лева внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1
от ГПК едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск против длъжника -
ответник по настоящото дело.
С разпореждане от 08.10.2019г. по
ч.гр.д. № 4025 от 2018г. по описа на ВРС съдът е обезсилил заповед за изпълнение
на парично задължение № 2549 от 29.08.2018г. в ЧАСТТА, в която са присъдени
вземания за сумата 20,00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 21.01.2018 г. до 03.04.2018 г. и за сумата 12,29 лева, представляваща законова
лихва за забава за периода от 21.01.2018 г. /дата на изпадане на длъжника в
забава по договор за потребителски кредит № **********/ до 03.04.2018 г. /дата
на прекратяване на договора/, срещу А.С.А. *** в полза на „Профи Кредит
България” ЕООД, гр. София и е прекратил производството по делото в частта, с
която са присъдени посочените вземания.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на
"Профи Кредит България" ЕООД претендираните суми, предмет на
заповедта за изпълнение.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявен е по реда на чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
съществуване на вземане по договор за потребителски кредит.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ
се установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение.
Настоящият
съдебен състав намира, че в настоящия случай са спазени разпоредбите на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК.
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма за действителност на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. Съдържанието на договора отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на
договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП;
размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на
сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен
план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно
правото на отказ на потребителя. Договорът отговаря и на изискванията на чл.
11, ал. 2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора.
При тези констатации настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия
процесен договор за потребителски кредит.
В
контекста на повдигнатият правен спор в тежест на ищеца по настоящото дело е
доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по делото, произтичащо от договор за потребителски кредит, изпълнение
на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на
заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз
основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника А.С.А. и
кредитора "Профи Кредит България" ЕООД, а и това обстоятелство не е
спорно по делото. Процесният договор за кредит е двустранно подписан и съдържа
уговорки за всички съществени елементи на договора за заем, което налага
извода, че е налице валидно възникнала облигационна връзка между страните по
договора за кредит.
Установи се също по делото, че дружеството - ищец е
изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на усвоената сума на
ответника (което се установи от представеното преводно нареждане за кредитен
превод от 17.11.2017г., неоспорено от ответника).
Процесният договор за потребителски кредит е породил
задължения за кредитополучателя-клиент да издължава предоставената от кредитора
парична сума съгласно уговорен погасителен план. Установи се от анализа на
доказателствената съвкупност, че ответникът не е изпълнил задължението си за
плащане на месечните погасителни вноски по погасителната схема, посочена в погасителния
план и кредитора се е възползвал от правото си по т. 12.3.1. от Общите условия
да обяви предсрочна изискуемост.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й (т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
В т. 12.3.1. от Общите условия е
уредена предсрочна изискуемост на непогасеното задължение на клиента при
просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. С
оглед установеното по делото последно плащане от клиента по договора за потребителски
кредит - на 13.12.2017г. и преустановяване на плащането на всички следващи
вноски по погасителния план до подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 28.08.2018г., то е налице визираната в т. 12.3.1. от Общите
условия предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - просрочие
на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
По отношение на настъпване на
предсрочната изискуемост следва да се приемат разясненията, дадени с т.18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Съдебната практика е категорична, че т. 18
от ТР посочено по-горе важи не само за банки, но и за всички кредитни
институции по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, които имат предмет на дейност
"Отпускане на средства, които са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства", какъвто е предмета на дейност на
ищцовото дружество.
Следователно, в настоящия случай,
моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита се свързва с
получаването от кредитополучателя на изявлението на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем. Кредиторът е отправил до кредитополучателя А.С.А. уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост, което съдържа изричното му волеизявление,
че задължението му по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо.
Същото е изпратено на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция на
кредитополучателя, но няма данни да е получено от ответника. Липсват
доказателства за извършване на справка от страна на кредитора за евентуална
промяна на адреса на кредитополучателя, респективно липсват твърдения за други
опити за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита да е доведена до
знанието му.
Според Решение по дело С-327/10 от
17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд
трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. За надлежното
уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в
зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай /изрично - решение №
40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК/. В контекста на
настоящия спор, при липса на осъществено фактическо връчване на постоянния и
настоящ адрес на длъжника - кредитополучател и при липса на доказателства за
извършена справка за промяна на адреса, респективно направен опит същият да
бъде уведомен чрез изпращане на волеизявлението на кредитора на вписан негов
друг адрес, следва да се приеме, че кредиторът не е положил усилия за откриване
на длъжника и че уведомлението за упражняването на правото на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника. Не е налице и
т. нар. "фингирано" връчване на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост.
Не може да се приеме, че уведомяването
на длъжника за обявената от кредитора предсрочна изискуемост може да се извърши
чрез заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез връчване на
издадената въз основа на него заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл.
Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение № 77/10.05.2016 г. по дело №
3247/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., ТК.
Следователно, съдът приема, че
поради липса на надлежно уведомяване на длъжника А.С.А., извършено до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е настъпила
предсрочна изискуемост при договорените от страните условия и обективираното в
заповедта за изпълнение парично вземане не е възникнало на предявеното
основание – предсрочна изискуемост на кредита. В тази хипотеза изискуеми са
само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания
/неустойки и лихви/, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Изложеното налага извода, че в настоящия казус следва да бъде приложено
разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., според което е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Следователно в настоящия случай
следва да се изследват предпоставките за присъждане на падежиралите към датата
на приключване на устните състезания /към която дата се формира СПН/ вноски.
Видно от
погасителния план, приложен към процесния договор, последната погасителна
вноска е с падеж 20.11.2019 г., т. е. към датата на провеждане на устните
състезания – 25.09.2019 г. е бил настъпил падежът на 22-та от общо 24-те вноски
/уговореният падеж на 22-а вноска е на 20.09.2019/. При това положение размера
на редовно падежиралите главници за периода от 20.12.2017г. до 20.09.2019г.
вкл. е 1764, 78 лв.
По
отношение останалите елементи на претендираното вземане извън главницата по
кредита /договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги/, настоящата инстанция намира предявения иск за неоснователен по
съображения за нищожност на неравноправни клаузи.
По
отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния
характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице
категорично установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д.
№ 3686 по описа за
В
Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба.
В случая съдът намира, че размерът на
възнаградителната лихва, определен в процесния договор за потребителски кредит,
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето. Както вече беше посочено, в случая ГЛП по договора е определен от
кредитора на 41.17 %, а дневният лихвен процент на 0.11%, като общо договорната
лихва се равнява на 967, 36 лева. Към датата на сключване на договора за кредит
липсват императивни разпоредби на ЗПК по отношение размера на възнаградителната
лихва. При положение обаче, че става дума за потребителски договор, при който
едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата
(било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за
облагодетелстване на друг. Поради това съдебната практика (напр. решение № 906
/ 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., на ВКС, II г. о., решение № 1270 /
09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., на ВКС, II г. о., решение № 378 /
18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., на ВКС, II г. о.) приема ориентировъчна
стойност, над която уговореното по кредитния договор възнаграждение е
прекомерно и поради това противоречащо на добрите нрави – в случай, че
надвишава трикратно размера на законната лихва. Следователно при преценка
съответствието на посочената договорна клауза с добрите нрави, следва да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва. Годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ за исковия период е 0, 01%, а
увеличен с 10 пункта се равнява на 10, 01%. За да бъде законосъобразно
уговорен, лихвеният процент следва да е до 30, 03% /или незначително да
надвишава тази стойност/. В случая е видно, че уговореният в договора годишен
лихвен процент от 41, 17% надвишава с повече от четири пъти размера на
законната лихва, поради което съдът намира, че клаузата накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави, поради което се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Нищожните уговорки
нямат правно действие, поради което следва да се приеме, че договорено
възнаграждение /лихва/ не е уговорено между страните по процесния договор и
такова задължение за заплащане на сумата 967, 36 лв. не е възникнало за
ответника.
Съгласно Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 16.11.2017 г., кредиторът се е задължил да
предостави на клиента срещу заплащане на възнаграждение за предоставянето
(респективно възможността за предоставянето) на една или всички от посочените
пет услуги, изразяващи се в: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Уговореното в основния договор възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги е 2400. 96 лв. при изрично оповестяване, че
закупуването на такъв пакет не е задължително условие за отпускане на кредита
или за получаването му при условията на основните параметри.
Условията и
предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15
от Общите условия.
Съгласно
дефиницията, дадена в чл. 15.1. от ОУ, услугата "приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит" представлява приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредита и изплащане на отпуснатата сума преди
договора, без закупен пакет от допълнителни услуги. По никакъв начин от ОУ не
става ясно по какъв начин тази услуга се отнася към принципното общо задължение
на кредитора да отпусне кредита след довършване на писмената форма на
договаряне по подписан от клиента договор, съставен и предложен от самия кредитор
за подписване след първоначалното отправено от клиента искане /чл. 3. 3, 3. 4,
3. 5/. Вместо конкретни срокове, които да бъдат съкратени при избор на
приоритетно обслужване, общите условия /чл. 3. 4 и 3. 5/ препращат към
необявени вътрешни правила на кредитора като предпоставка за довършването на
двустранното подписване и изплащане на вече уговорената главница. Съпоставката
между общия и специалния ред, представляващ съдържание на първата допълнителна
услуга, не позволява да се определи конкретен предмет, като имуществено благо,
предоставено на клиента, кандидатстващ за кредит, което да е различно от
основното задължение на кредитора да предостави исканата главница. Още повече,
че в случая естеството на така уговорената допълнителна услуга налага тя да е
предоставена още преди окончателното сключване на договора, тъй като е
предназначена да осигури именно приоритетно одобрение на кандидата.
Втората и
третата от услугите в пакета предоставят на кредитополучателя възможност за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски. Условията за това
са посочени в чл. 15. 2 и чл. 15. 3 от ОУ. Освен че ползването на тези услуги
се предпоставя от изправността на кредитополучателя по погасяването на
определен брой вноски, то ползването на тези услуги изисква на първо място
представянето на множество документи в точно определен кратък срок /до 25
календарни дни от падежа на погасителната вноска/, а освен това и одобрението
на искането от кредитора. Т. е. закупуването на пакета от допълнителни услуги и
заплащането на неговата стойност не е достатъчно условие за ползването на
услугите от пакета, а следва да са налице както многобройните допълнителни
условия, така и изричното одобрение от страна на кредитора. В случай че такова
одобрение не е налице, то потребителят не може да ползва услугите, въпреки че е
заплатил за тях. Важно е да се отбележи освен това, че ползването на тези
услуги не засяга дължимостта на плащанията, тъй като както отложените, така и
намалените части от вноските остават изискуеми в края на погасителния план /чл.
15.2.4 и чл. 15.3.5/. Не е уговорено тяхното разсрочване във времето чрез
продължаване срока на договора и съответно продължаване на погасителния план за
времето, за което вноските са отложени. По този начин излиза, че всички
отложени погасителни вноски или разликата между намалените вноски и тези по
погасителен план се дължат в цялост в края на погасителния план, което би
довело до допълнително натоварване на кредитополучателя. На практика при
използване на тази опция, полученото от кредитополучателя облекчение се
изчерпва с временно ползване на неолихвени части от главницата.
Четвъртата
услуга е уговорена като опция за промяна на падежна дата по целия план без
допълнителни условия /чл. 15. 4/, което практически може да се изрази в
отлагане на всички вноски, но отново при съгласие на кредитора, тъй като се
изисква подписване на допълнително споразумение между страните.
Улесненото
допълнително кредитиране, предложено като петата услуга от пакета, не е
дефинирано по начин, който да гарантира каквото и да е предимство за
кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като
улеснения не са посочени, а са обусловени от вътрешни правила на кредитора /чл.
15. 5/. По никакъв начин не е конкретизирано в какво се изразява тази
"улеснена процедура" и какво представляват тези "допълнителни
парични средства" – нов кредит или допълнителна сума, отпусната по
настоящия кредитен договор. Относно процедурата се препраща към вътрешните
правила на кредитора, които нито се съдържат по делото, нито кредитополучателят
е отбелязал да е запознат със същите. Ползването на тази услуга отново е
предпоставено от одобрението на кредитора /посочено е "може да
одобри"/, т. е. и тук закупуването на пакета от допълнителни услуги и
заплащането на неговата стойност не е достатъчно условие за ползването на
услугите от пакета, а следва да е налице изричното одобрение от страна на кредитора.
В случай че такова одобрение не е налице, то потребителят не може да ползва
услугите, въпреки че е платил за тях.
Настоящият
съдебен състав намира, че споразумението относно предоставяне на пакет от
допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и клаузите от същото са
нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Всички описани елементи от пакета
допълнителни услуги са договорени единствено като възможност за предоставяне,
но не и като задължение на кредитора. Принципите на справедливост и
добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното
ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне
на такава. Освен това е налице нееквивалентност между престациите – срещу
високия размер на възнаграждението, надхвърлящо размера на главницата по
договора /главницата е 2 000 лева, а възнаграждението за пакета – 2400, 96
лева/, кредитополучателят не получава никакво конкретно благо, преимущество или
услуга, а единствено при наличието на множество допълнителни условия и предпоставки
пред него може да се разкрие възможност евентуално да ползва някаква
незначителна преференция, която освен това зависи от одобрението на кредитора.
Нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. Тези преференции дори не са регламентирани в
договора, споразумението и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на петте услуги в пакета.
Разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на кредитора да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но съобразно ал. 4 на същата разпоредба видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая уговореното между
страните не съответства на посочените законови разпоредби, тъй като както бе
посочено по – горе, услугите, за които се събират такси и/или комисионни, не са
ясно и точно определени. Напротив, всички включени в допълнителния пакет
"услуги" представляват средство за съществено увеличаване на цената
на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика води
до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит, споразумението и ОУ,
представляват клаузи, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на
ЗПК. Споразумението за закупуване на допълнителен пакет е нищожно по смисъла на
чл. 21, ал. 1 ЗПК като заобикалящо изискванията на императивна нормативна
уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че е налице неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
общ размер на 2400, 96 лева.
Предвид установената
нищожност на клаузите в т. VІ на процесния договор за потребителски кредит,
касаещи годишния лихвен процент и дължимото възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, подлежаща на връщане по силата на чл. 23 ЗПК е чистата
стойност на кредита. Установи се, че ответникът е погасил суми по кредита в общ
размер 335, 68 лв. (видно от исковата молба), от която сума единствено сумата
от 55, 02 лв. е отнесена от ищеца за погасяване на главницата (видно от
извлечението по сметка). Останалата сума е послужила за погасяване на
възнаградителната договорна лихва /68, 62 лв./, на лихви за забава по кредита,
на основание т.12.1 от ОУ /2,63 лв./ и такси по Тарифа, на основание т.17.4 от
ОУ /10 лв./. С платената сума от 99, 37 лв. в извлечението по сметка не е отразено
за погасяване на какво задължение е отнесена, но с оглед погасителния план,
същата би следвало да погасява възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
По аргумент
от чл. 23 ЗПК извършените от ищеца плащания, с които според погасителния план
са платени лихви по кредита и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, следва да бъдат отнесени към погасяването на единствено дължимата от
ответника чиста стойност на кредита в размер 2000, 00 лв., респ. в размер 1764,
78 лв., съобразно вноските с настъпил падеж. Налага се извод, че дължимата
главница от ответника, след приспадане на извършените плащания от 335, 68 лв.,
е в размер на сумата от 1429, 10 лв., до който размер следва да бъде уважен
предявеният установителен иск. За горницата до пълния предявен размер от 5045,
27 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде присъдена и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
28.08.2018 г. до окончателното погасяване на вземането.
По
разноските:
Съгласно
задължителната практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този
изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът
не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. В
настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните разноски по отношение
на иска за главница: довнесена държавна такса в размер на 100, 26 лева.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева. Размерът на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва
да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК "в
полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ". Въз основа на посочената разпоредба следва, че при определяне на
дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите
посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата
на чл. 37 от ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, за защита по дела и определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая сума от 100 лв. съдът
счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски по компенсация за настоящото производство в размер на 56, 72 лева и за
заповедното производство в размер на 42, 93 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че А.С.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
"Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 1429,
10 лева, представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит
№ **********, сключен на 16.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2549/29.08.2018
г. по ч. гр. дело № 4025/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, V състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 5045, 27 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 56, 72 лева -
разноски в производството по гр. дело № 1219/2019 по описа на РС - гр.Враца
съразмерно с уважената част от установителния иск, както и сумата 42, 93 лева - разноски за заповедното производство по
ч. гр. д. № 4025/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, V състав, съразмерно с
уважената част от установителния иск.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: