Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 62                                                  30.07.2009г.                                    Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                Граждански състав

На 16.07.2009г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.М.

 

Секретар А.Д.,

 като разгледа докладваното от съдия М. *** по описа за 2009г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.99 от СК.

Делото е образувано по искова молба от Е.Л.К. *** срещу Г.В.К. *** с правно основание чл.71, ал.2 от СК. В хода на производството, преди даване ход на устните състезания, ответницата Г.В.К. е подала искова молба срещу Е.Л.К. с правно основание чл.99, ал.1 от СК, по която е образувано гражданско дело №94/2009г. по описа на РС-Г. Съдът, на основание чл.213 ГПК, е съединил двете производства с протоколно определение от откритото с.з. на 30.04.2009г., за да се произнесе с общо решение по двете дела.

Искът с правно основание чл.71, ал.2 СК е предявен от Е.Л.К. *** срещу Г.В.К. ***. В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на 07.10.2006г. От брака си имали родени две деца-близнаци – И.Е.К. и М.Е. К., родени на 31.12.2006г. Съпрузите живеели разделени от 10.12.2008г., след като съпругата напуснала семейното жилище, заедно с децата и се преместила в къщата на родителите си. Ищецът твърди, че ответницата не му позволява да вижда децата си и да поддържа нормални отношения с тях. Твърди, че ответницата няма доходи, които да й позволяват да издържа децата, както и че децата живеят в лоши битови условия в къщата на родителите на ответницата. Твърди, че без причина децата са спрели да посещават детска ясла и че социалните им контакти са ограничени. Навеждат се обстоятелства, че ответницата и нейните родители са в невъзможност да полагат адекватни грижи за децата, поради което и децата са станали нервни и неспокойни. Ищецът счита, че може да осигури много по-добри условия за живот на децата, тъй като разполагал със средства за издръжката им и с много добри битови условия. Моли съда да постанови децата И.Е.К. и М.Е.К. да живеят с него в неговото жилище, като той упражнява родителските права над тях.

Ответницата в срока за писмен отговор е представила становище, с което оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Не оспорва, че с ищеца са съпрузи и че са във фактическа раздяла. Не оспорва, че тя отглежда децата им в дома на родителите си. Твърди обаче, че е осигурила нормални условия за живот на децата си. Твърди, че ищецът непрекъснато упражнявал тормоз над нея и децата и всеки контакт с децата приключвал със скандал. Счита, че тя, като майка по-добре би се грижила за децата си отколкото ищецът, тъй като той бил твърде ангажиран с бизнеса си и не можел да отделя време и внимание на децата. Същите съображения изказва и в съдебно заседание.

Искът с правно основание чл.99, ал.1 СК е предявен от Г.В.К. *** срещу Е.Л.К. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 07.10.2006г. От брака си имат две родени деца – близнаци – И.Е.К. и М.Е.К., родени на 31.12.2006г. Твърди, че живеят разделени със съпруга й от повече от пет месеца. Причината за фактическата раздяла била грубото отношение, неуважение и побои от страна на съпруга. Твърди, че съпругът имал извънбрачни връзки. Поради тази причина съпругата напуснала семейното жилище заедно с двете деца и въпреки това съпругът постоянно й вдигал скандали и упражнявал тормоз над нея и близките й. Г.В.К. счита, че бракът й с Е.Л.К. е лишен от всякакво съдържание и бъдещото им съжителство е невъзможно.

 Излагайки тези обстоятелства Г.В.К. счита, че бракът им с Е.Л.К. е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен. Моли да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца, като съдът определи подходящ режим на лични контакти с бащата. Моли да бъде осъден Е.Л.К. да заплаща месечна издръжка на децата чрез тяхната майка и законен представител в размер на 200.00 лева месечно за всяко от децата от датата на предявяване на исковата молба, като претендира и издръжка за минало време в размер на 200 лева месечно за всяко от децата за периода от месец януари 2009г. до датата на завеждане на исковата молба. Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - Гочева. Моли да й бъде предоставено за ползване семейното жилище находящо се в гр.Гълъбово, ул.”Стефан Стамболов” бл.29, ет.1, ап.2. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Е.Л.К. с писмения си отговор и в съдебно заседание изразява становище, че също желае бракът му с Г.В.К. да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство. Счита, обаче, че вина за настъпилото разстройство на брака има изключително Г.В.К.. Твърди, че съпругата му постоянно му вдигала скандали поради болезнената ревност, която изпитвала. Обвинявала го несправедливо в извънбрачни връзки, което било причината за отчуждението, настъпило между съпрузите. Съпругата напуснала семейното жилище заедно с двете им деца и не позволявала на бащата да вижда децата си.

Не възразява упражняването на родителските права над родените от брака деца да бъде предоставено на майката, въпреки заведеното от него дело с правно основание чл.71, ал.2 СК. С писмената си защита след даване ход на устните състезания, отново претендира упражняването на родителските права над родените от брака деца. Претендира майката да заплаща издръжка на малолетните деца в размер на 30лв. за всяко от тях, а в случай, че родителските права бъдат предоставени за упражняване на майката, съгласен да заплаща издръжка за всяко от децата в размер на 30 лева месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Моли съда да определи режим на лични контакти между децата и бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Не възразява след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име – Г.. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. 

По делото е представен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Раднево и социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Стара Загора, като и в двата доклада се застъпва становище, че децата се отглеждат от майката в дома на родителите й, където има всичко необходимо за тяхното отглеждане и за тях се полагат адекватни грижи.

 

Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

   Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №27/07.10.2006г. на град Гълъбово, страните са сключили граждански брак на 07.10.2006г.

От представените и приети като писмени доказателства по делото копие на Удостоверение за раждане на Мартин Евгениев К., издадено въз основа на акт за раждане №2149/31.12.2006г. на гр.Стара Загора, копие на Удостоверение за раждане на Евелин Евгениев К., издадено въз основа на акт за раждане №2150/31.12.2006г. на гр.Стара Загора се установява, че страните имат две родени от брака си деца – близнаци – Мартин Евгениев К. и Евелин Евгениев К., родени на 31.12.2006г.

 

За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.

Съгласно свидетелските показания на свидетелката Нела В.И. – сестра на съпругата, от самото начало бракът между страните не е протичал нормално. Още преди да сключат граждански брак, когато вече Г.К. е била бременна, Е.К. й е нанесъл побой. Впоследствие по време на съвместния им живот, Е.К. е ограничавал контактите на съпругата си със семейството й – родителите й и сестра й, както и с приятелите й. Няколко пъти съпругът е нанасял побои над Г.К., която е търпяла само заради децата им. Свидетелката е била очевидец на удар с шамар по лицето, нанесен от Е.К. на Г.К.. Г. е била оставяна сама да отглежда децата, като Е.К. е бил непрекъснато зает с бизнеса си, с командировки и почти не е виждал децата и не е имал физическата възможност да се грижи за тях. Свидетелката твърди, че Е.К. е поддържал извънбрачна връзка, като тя лично го е виждала с любовницата му – Павлина. Твърди, че и в момента Е.К. има друга любовница, с която също го е виждала. Твърди, че Г.К. се е принуждавала няколко пъти да напуска семейното жилище заради побоите, нанасяни от съпруга й и заради унижението, съпругът й да има любовница, но се е връщала, принудена от него, заради децата. От момента на фактичаската раздяла – 10.12.2008г. Е.К. упражнявал непрекъснат психически тормоз над Г.К. и близките й, като постоянно ги заплашвал, че ще ги унищожи, ще вземе децата и няма да ги върне. Свидетелката твърди, че Е.К. няколко пъти е срязвал гумите на автомобила, с който са пътували Г.К. или близките й, с цел тормоз, както и че се е опитвал да счупи прозорците на къщата, в която живеят. По отношение на децата, свидетелката излага обстоятелства, че при майката, в дома на родителите й, децата се чувстват чудесно и са много добре гледани. Същите посещават детска ясла и се развиват много добре. Действително Г.К. е ограничила контактите на децата с бащата, тъй като той постоянно заплашвал, че няма да върне децата и тя няма да ги види повече. Поради тази причина, контактите на бащата с децата ставали със съдействието на Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово. Свидетелката твърди, че Е.К. не се интересува от децата си, а действията му са насочени единствено към тормоз на майката, тъй като той се обаждал да вижда децата по време, когато те спят – обикновено вечер след 23,00ч. Дори когато децата са били в болницата, той е отишъл да ги види в 22,00ч., като през останалото време не е ходил на свиждане, нито е разговарял с лекуващия лекар за състоянието им. Въпреки, че изразява загриженост за издръжката на децата, тъй като знае, че Г.К. не работи, Е.К. не дава никакви средства за издръжката на децата си от момента на фактическата раздяла.

Съгласно свидетелските показания на свидетеля Вълко Гочев Златев – баща на Г.К., страните са разделени от 10.12.2008г. Преди тази раздяла Г.К. е напускала още два пъти съпруга си – веднъж през месец май и веднъж през месец юни 2008г., като се е връщала при него по настояване на свидетеля. Твърди, че Е.К. е упражнявал физически тормоз над съпругата си, като откакто са разделени, непрекъснато я заплашва, както и цялото й семейство. През цялото време на брака им Г.К. се е грижила за децата, като Е.К. е бил много зает с бизнеса си и само е осигурявал средства за издръжката на семейството, без физически да полага грижи за децата си. Дори когато детето от първия брак на Е.К. се среща с баща си в изпълнение на определения режим на лични контакти, детето стои при Г.К., тъй като бащата няма време да контактува с него.

Съгласно свидетелските показания на свидетелката Елена Манева Златева – майка на Г.К., от самото начало бракът на дъщеря й с Е.К. не е тръгнал добре, като Г. е била подложена на системен физически тормоз. В началото тя не е споделяла с родителите си, но впоследствие отношенията им са се влошили до нетърпимост. Свидетелката твърди, че тя и бащата на Г.К. постоянно са я убеждавали да остане да живее със съпруга си, да не се разваля семейството, като не са знаели за побоите, нанасяни на дъщеря им. Твърди, че Е.К. непрекъснато е обиждал съпругата си и на публични места, като я е наричал “курво”, “пачавро”. Е.К. постоянно е ограничавал контактите на съпругата си с родителите й и с приятелите й, като освен, че е се е грижела за децата им, тя е трябвало и да работи в заведението на Е.К.. Свидетелката твърди, че Е.К. е поддържал извънбрачни връзки, които са били широко известни и е държал съпругата му да бъде постоянно заета, за да не може да излиза с него и той да е свободен да се вижда с любовници. Твърди, че бизнесът на Е.К. отнема цялото му време и той не се е грижел изобщо за децата си, с изключение на осигуряването на издръжката им. След фактическата раздяла на страните – от 10.12.2008г. Е.К. непрекъснато е тормозел Г.К., родителите й и сестра й, като ги е заплашвал, че ще ги унищожи, режел е гумите на автомобилите, с които са пътували, чупил е прозорците на къщата им. За децата се е грижила само Г.К., която, тъй като не работи и няма доходи, получава помощ от родителите си. Дори когато Е.К. е идвал да види децата си със съдействието на Д”СП”-Гълъбово, това е бил предлог за нови заплахи срещу съпругата му и за нови скандали. Когато децата са били в болница, единственото посещение на Е.К. е било в 22,00ч., когато не е разрешено свиждането с болните. По друго време бащата не е проявил интерес от състоянието на децата си.

Съгласно свидетелските показания на свидетелката Катя И. Запрянова страните са живеели като семейство без конфликти и публични скандали. Е.К. е бил добър баща и съпруг и се е грижел за семейството си. Свидетелката твърди, че Г.К. е изпитвала болезнена ревност към съпруга си, за която той не й е давал поводи. Свидетелката е виждала семейството поне два пъти седмично, като не й е правело впечатление да имат някакви неразбирателства и спорове. Твърди, че Е.К. е полагал грижи за децата си, както финансово, така и физически, като бизнесът му не е пречка да прекарва достатъчно време с тях. Счита, че Е.К. може и сам да се грижи за децата си, защото вече го е правил при предишна раздяла на семейството.

Съгласно свидетелските показания на свидетелката Росица И. Костадинова Е.К. е добър баща и може сам да се грижи за децата си. При предишна раздяла на семейството Е.К. се е грижел за децата, с помощта на неговата майка. Свидетелката твърди, че работата на Е.К. е такава, че има свободно време, тъй като е шеф и има хора, които да работят за него. Г.К. също е добра майка, като децата са еднакво привързани и към двамата си родители.

Съгласно свидетелските показания на свидетеля Митко Гочев Калчев отношенията в семейството на страните са били нормални. На свидетеля е правело впечатление, че Г.К. безпричинно е ревнувала съпруга си, но не е ставал свидетел на скандали или конфликти по този повод. Счита, че повод за раздялата на страните е именно тази безпричинна “болезнена” ревност от страна на съпругата. Свидетелят твърди, че докато са живели заедно, всяка вечер в 20,00ч. Е.К. се е прибирал, за да прекара време с децата си до 22,00ч. и едва тогава пак е отивал на работа, за да затвори заведението си. Твърди, че работата на Е.К. не е толкова натоварена и не му пречи да се грижи за децата си.

 

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, кредитира с доверие показанията на свидетелите Нела В.И., Вълко Гочев Златев и Елена Манева Златева, въпреки роднинската им връзка с Г.К.. Семейните отношения са такива, че рядко стават достояние на хора, встрани от семейството. Обикновено когато в определено семейство има конфликти, за това разбират само най-близките на съпрузите – техните родители и роднини. Това в по-голяма степен се отнася за случаите, когато има физически тормоз над единия от съпрузите, който се чувства унизен и обиден от създалата се ситуация до такава степен, че дори крие и от най-близките си. Такъв е и настоящият случай. Още преди да сключат граждански брак, на Г.К. е бил нанесен побой от бъдещия й съпруг, за който тя не е споделила дори с родителите си. Впоследствие е прикривала и другите побои, нанасяни от съпруга й. Едва когато отношенията им са станали нетърпими, едва тогава тя е споделила със семейството си, което дотогава я е убеждавало да остане със съпруга си. Освен това, установено бе, че Г.К. е била ограничавана в контактите си с близките и приятелите си, което означава, че тя е нямала с кого да сподели проблемите си. Съдът намира, че е нормално останалите свидетели, които не са достатъчно близко до семейството, да не знаят за случаите на побой на Е.К. над съпругата му. Често се случва и пострадалите от физически тормоз да не се снабдяват с медицински свидетелства именно поради срама и унижението, че са изпаднали в такава ситуация. Поради тази причина съдът намира, че показанията на горепосочените свидетели са достоверни относно отношенията между страните и отношенията им към децата родени от брака. Обстоятелството, че родителите на Г.К. са я съветвали през цялото време да остане да живее със съпруга си означава, че не са имали негативно отношение към него.  

Съдът кредитира частично с доверие показанията на свидетелите Катя И. Запрянова, Росица И. Костадинова и Митко Гочев Калчев. Действително свидетелите са без родствена връзка със страните по делото и не може да се приеме, че е налице някаква заинтересованост от тяхна страна. От друга страна обаче, свидетелите не са имали достатъчно близък контакт със семейството, за да знаят какви проблеми и конфликти са имали страните. И тримата свидетели считат, че в семейството на Г. и Е. Колеви отношенията са били нормални, не е имало скандали. Единственото нещо което е било повод за конфликти е било “болезнената ревност на Г.”. Установи се обаче, че тази ревност не е била безпричинна, тъй като и майката и сестрата на Г.К. са били свидетели на прояви на брачна изневяра от страна на Е.К.. И тримата свидетели, посочени от Е.К. твърдят, че той не е ангажиран с бизнеса си в такава степен, че да не може да се грижи за семейството и децата си. Установено бе обаче при разпита на другите свидетели, че Е.К. е зает през целия ден и до късно вечерта с дейността, която развива, като често ходи и в командировки. Само по време на производството по делото Е.К. два пъти бе възпрепятстван да се яви в съдебно заседание поради служебни командировки. Свидетели, посочени от Е.К. поддържат в по-голяма степен контакти с него във връзка с работата му, а не със семейството и децата му. Поради тази причина не биха могли да дадат достоверни показания относно отношенията между съпрузите.

 

Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от страните становище и свидетелските показания,  така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.

Предвид това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.

 

            ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА

Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът. Безспорно бе установено, че същият е нанасял побои над съпругата си, имал е извънбрачни връзки, ограничавал е съпругата си в контактите й с роднините и приятелите й. Това е било причина Г.К. няколко пъти да напуска семейното жилище. С цел да заздрави семейството и да предотврати разрушаването на семейната връзка, Г.К. се е връщала и отново е заживявала със съпруга си. При окончателната им фактическа раздяла – от 10.12.2008г. Г.К. и родителите й са получили множество заплахи от Е.К., което агресивно поведение може да се квалифицира като психически тормоз и е отделно основание за брачна вина. Г.К. е положила достатъчно усилия за запазване на брачната връзка, което се е оказало невъзможно предвид физическия и психически тормоз, който е била принудена да търпи. Вследствие поведението на Е.К. се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите и настъпила трайна фактическа раздяла.

 

ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Страните имат родени от брака си две деца – близнаци - Мартин Евгениев К. и Евелин Евгениев К., родени на 31.12.2006г.

 Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на децата. От разпитаните по делото свидетели, от социалните доклади на Д”СП”-Раднево и Д”СП”-Стара Загора, както и от изисканите материали по административните преписки, водени от Д”СП”-Гълъбово по повод на децата безспорно се установи, че и двамата родители имат условия да се грижат за децата.

В хода на съдебното дирене и двамата родители, чрез процесуалните си представители изявиха готовност да отглеждат и възпитават децата си след развода. Това им поведение, съдът възприема като израз на сериозна загриженост за съдбата на децата и желание да изпълняват в пълен обем родителските си задължения.

В практиката на съдилищата, и тази на ВКС, трайно е възприето становището, че обичайно майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Съдът всякога е длъжен да съобрази не само пола на детето, но и неговата възраст, както и всички останали предпоставки, които са от значение за правилното отглеждане и развитие на детето.

В настоящия случай децата са момчета, на 2 навършени години. При тези обстоятелства, предвид ниската възраст на децата и предвид обстоятелство, че от момента на фактическата раздяла само майката се грижи за децата и те вече имат създадени условия и среда в жилището, в което живеят, съдът счита, че майката е по-пригодния родител за упражняването на родителските права. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че бащата е зает с дейността на фирмата си, често ходи в командировки, а деца на тази ниска възраст имат нужда от постоянни грижи и установен режим, независимо че посещават детско заведение. Промяната в обстоятелствата, при които в момента живеят децата допълнително би ги стресирал, което съдът намира за нецелесъобразно.

Поради обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има Е.К. и предвид извънбрачните връзки и поведението на същия, съдът намира, че предоставянето на родителските права над родените от брака деца на бащата би се отразило отрицателно на отглеждането и възпитанието им.

Предвид изложеното, съдът намира, че в интерес на децата Мартин Евгениев К. и Евелин Евгениев К. е да предостави упражняването на родителските права на майката Г.В.К..

 

В интерес на децата също е, те да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е  предоставено упражняването на родителските права  е изключително  важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от развода на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. /В този смисъл Р № 47-56 г. - ІІ г.о. на ВС, Р № 758 – 73 г. – ІІ г.о. на ВС/. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.

За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между Евелен и Мартин и бащата, съдът съобрази желанието на бащата да упражнява родителските права над родените от брака деца, становищата на страните, на Д”СП” и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на децата ще бъде да определи режим на свиждане - всяка първа и трета неделя от месеца от 09,00ч. до 18,00ч., както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА

   При определяне  размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на децата, което имат право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.

   Видно от представеното по делото доказателство за трудовото възнаграждение, Е.К. получава 260лв. месечно трудово възнаграждение от работа в собствената му фирма. Установи се от изявленията на страните и становищата на Д”СП”, че Г.К. не работи и не получава доходи. Установи се също, че Е.К. има дете от предишния си брак, на което вероятно също заплаща издръжка, но по делото не постъпиха данни за размера на тази издръжка.

Съдът намира от една страна, че майката е в трудоспособна възраст и фактът, че не работи не я освобождава от задължението й да издържа децата си.

Съдът намира, че представеното удостоверение за доходи на Е.К., както и представената Декларация за имотно и материално състояние не отговарят на действителното положение. По делото се съдържат данни, че Е.К. управлява магазин за хранителни стоки, кафене, ресторант, хотел, цех за алуминиева и пластмасова дограма, което означава, че доходите му са над средните за страната.

Съдът намира, че при определяне на издръжката следва да вземе предвид и разпоредбите на новия Семеен кодекс, който ще влезе в сила от 01.10.2009г., съгласно който минималният размер на издръжката е една четвърт от минималната работна заплата, т.е. 60лв. към настоящия момент, и не се регламентира максимален размер на издръжката. Макар тези разпоредби да не са все още действащи, те отразяват промяната в обществените отношения, предстои да влязат в сила след един кратък период от време, поради което съдът намира, че следва да ги съобрази с оглед предотвратяване на последващ процес за изменение на размера на издръжката с оглед новия СК.

С оглед нуждите на всяко от децата и след като се съобрази с неговата възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че майката е тази, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, съдът намира, че за задоволяване нуждите на децата Мартин и Евелин са необходими по 160 лева за всяко от тях, от които майката следва да поеме по 60 лева за всяко от децата, а бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата в размер на 100лв. считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка.

От събраните по делото доказателства се установи, че от момента на фактическата раздяла само майката е осигурявала средства за издръжката на децата – за храна, консумативи, дрехи, обувки. Поради тази причина съдът намира за основателно искането за присъждане на издръжка за минал период, който според чл.87 СК може да бъде най-много за една година, предхождаща датата на завеждане на исковата молба. Е.Л.К. следва да бъде осъден да заплати на Г.В.К. като майка и законен представител на малолетното деца Мартин и Евелин по 100лв. месечно за всяко от децата, представляващи месечна издръжка за минало време, считано от 01.01.2009г. до влизане в сила на съдебното решение.

 

 

   ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

   В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, е това находящо се в гр.Гълъбово, ул.”Стефан Стамболов” бл.29, ет.1, ап.2. Това жилище представлява офис на фирма “Гарант-Елк” ЕООД, собственост на същата фирма, чийто собственик е бил Е.К., но както жилището, така и дружеството са продадени на трето лице – Валентин Димитров Георгиев.

Съгласно Постановление №12/1971г. на Пленума на ВС за понятието “семейно жилище”: Семейното жилище обхваща жилищните и сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството. Тъй като страните като семейство са живели именно в жилището на ул.”Стефан Стамболов” бл.29, ет.1, ап.2, макар и временно, то би могло да се определи като семейно жилище. Същото обаче не е собственост на нито една от страните. Съгласно чл.107, ал.3 и ал.4 от СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява, а когато семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок. В случая семейното жилище не е собственост нито на единия съпруг, нито на близки на който и да е от съпрузите и въпросът за ползването му не може да се решава съобразно разпоредбите на чл.107 СК.

Е.К. твърди, че семейно жилище всъщност е наследствената къща на родителите му, находяща се в гр.Гълъбово, ул.”Г.С.Раковски” №2, в която се прави ремонт и която е била предназначена за да живее семейството в нея. Независимо, че семейството не е живяло в това жилище, същото може да се приеме за семейно, тъй като то е било предназначено за семейството и с тази цел му е правен ремонт. Тъй като това жилище е собственост на близки на съпруга, ползването на същото би могло да се предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права за определен срок (чл. 107, ал. 4 от СК) - с оглед защита интересите на децата. В настоящия случай обаче, интересите на децата не обуславят ползването на жилището да се предостави на съпругата, тъй като това е свързано и с промяна на установения начин на живот и местообитание на децата. Напротив - смяната на средата и то в жилище, за което не е ясно дали е пригодено за живеене на децата, би създало неоправдан риск за емоционалното равновесие на децата, предвид ранната им възраст.

С оглед изложеното, съдът приема, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Гълъбово, ул.”Г.С.Раковски” №2, следва да се предостави на Е.К..

 

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от СК, след постановяване на развода, съдът може да определи съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен с това.

   Съпругата е направила изрично искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Гочева. Съпругът също е изразил желание в тази насока. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Гочева.

  

Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът, съдът намира, че разноските по делото следва да се възложат в негова тежест, на основание чл.329, ал.1 ГПК. Тъй като по делото не бе представен списък с разноските, въпреки изричните указания на съда, съдът следва да определи разноските по данните от делото и страната, в полза на която са възложени същите няма да има право да обжалва решението в частта му за разноските. Поради тази причина Е.Л.К. следва да заплати на Г.В.К. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв., за платената от нея държавна такса в размер на 25лв. и да заплати и допълнително определената държавна такса за производството.

 

   Воден от горните мотиви и на основание чл. 99 ал. 1 от СК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.В.К. ***, ЕГН ********** ***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

 

ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругът Е.Л.К..

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху родените от брака деца – Мартин Евгениев К., ЕГН ********** и Евелин Евгениев К., ЕГН **********, на майката Г.В.К. с п.а. и ЕГН.

 

   ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Е.Л.К. с п.а. и ЕГН с родените от брака деца – Мартин Евгениев К., ЕГН ********** и Евелин Евгениев К., ЕГН ********** - всяка първа и трета неделя от месеца от 09,00ч. до 18,00ч., както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.

ОСЪЖДА Е.Л.К. с п.а. и ЕГН, да заплаща на роденото от брака дете - Мартин Евгениев К., ЕГН ********** – ежемесечна издръжка в размер на 100 лева /сто лева/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,  до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, считано от влизане на решението в сила, чрез неговата майка и законен представител Г.В.К. с п.а. и ЕГН.

ОСЪЖДА Е.Л.К. с п.а. и ЕГН, да заплаща на роденото от брака дете - Евелин Евгениев К., ЕГН ********** – ежемесечна издръжка в размер на 100 лева /сто лева/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,  до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, считано от влизане на решението в сила, чрез неговата майка и законен представител Г.В.К. с п.а. и ЕГН.

 

ОСЪЖДА Е.Л.К. с п.а. и ЕГН да заплати на Мартин Евгениев К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.В.К. с п.а. и ЕГН, месечна издръжка за минало време в размер на 100лв. /сто лева/ месечно, считано от 01.01.2009г. до влизане на решението на законна сила.

 

ОСЪЖДА Е.Л.К. с п.а. и ЕГН да заплати на Евелин Евгениев К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.В.К. с п.а. и ЕГН, месечна издръжка за минало време в размер на 100лв. /сто лева/ месечно, считано от 01.01.2009г. до влизане на решението на законна сила.

 

ОСЪЖДА Е.Л.К. с п.а. и ЕГН да заплати ДТ върху определения размер на издръжката в размер на 344 лева /триста четиридесет и четири лева/, по сметка на Гълъбовски районен съд.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Гълъбово, ул.”Г.С.Раковски” №2 на Е.Л.К..

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име ГОЧЕВА.

 

ОПРЕДЕЛЯ  окончателна ДТ  в размер на 50.00 лв. от които първоначална такса, внесена от Г.В.К. в размер на 25.00 лв., като осъжда Е.Л.К. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ ДТ в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.

 

   ОСЪЖДА Е.Л.К. с п.а. и ЕГН да заплати на Г.В.К.  с п.а. и ЕГН сумата от 125лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса.

 

Решението в частта за присъдените разноски не подлежи на обжалване на основание чл.80, изр.второ от ГПК.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: