Определение по дело №430/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

          №                                04.08.2020г.                     гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      гражданско отделение,                

На 04.08.2020година

В закрито заседание, в следния състав:

                                     

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                       2. МАРТИНА КИРОВА

Секретар

Като разгледа докладваното от съдия М. Кирова

Възз.гр. дело №430 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, подадена от юр.к. Т. С.,   против Решение № 280/16.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 278/2020 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, да заплати на Т.И.И.  от гр. В., сумата от 1570,82 лева за извънреден труд през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 234,25 лева. Със същото решение ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, е осъдена да заплати ДТ в размер на 62,83 лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв., платими по сметката на ЯРС.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з. при условията на чл.312, ал.1, т.1 от ГПК, като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 от ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. Въз основа на изложените съображения въззивникът иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявената в производството искова претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г  от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.  

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият Т.И.И. от гр. В. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Предвид горното, ОС-Ямбол

                                              

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 08.09.2020г. от 10.00ч.

За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение за становища по доклада.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.