Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София ………2020г.
Софийски градски
съд – Наказателно отделение, 9 въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА Й.
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретар Албена Арсова и с участието на прокурор Лилия
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД 2589 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски
съд е депозирана жалба и допълнение към нея от подс. А.С.К. чрез неговия
служебен защитник срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 22
състав от 23.01.2020г. по НОХД 12385/2015г., с която А.К. е признат за виновен за
осъществено на 17.03.2005г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, пр.1 и 2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК и е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е
отложено за изпитателен срок от три години.
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована, както и постановена в
нарушение на процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменена. В
допълнение към въззивната жалба се коментират събраните по делото доказателства
като се посочва, че липсват еднозначни такива, които да сочат, че подс. А.К. се
е намирал на местопроизшествието в посочената дата и час, а приложеният по делото
протокол за доброволно предаване от 22.04.2005г. не доказва пряко авторството
на подсъдимия в извършване на кражба, а е единствено индикация за друго осъществено
от него престъпление – вещно укривателство.
В съдебно заседание пред
настоящия състав служебният защитник на подсъдимия представя молба от А.К., в
която моли по отношение на осъдителната част присъдата да бъде отменена и
делото бъде прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност, а по
отношение на останалите повдигнати срещу него обвинения, по които СРС се е произнесъл
с оправдателна присъда, производството да не бъде прекратявано.
В хода на съдебните прения
служебният защитник на К. заявява, че поддържа въззивната жалба и моли
наказателното прозводство по делото да бъде прекратено в обжалваната от тях
част по отношение на осъдителната присъда, с която подзащитният й е признат за
виновен за едно от повдигнатите с обвинителния акт обвинения. По отношение на
останалите три обвинение, по които районен съд се е произнесъл с оправдателна
присъда служебният защитник коментира, че тъй като в тази част тя не е нито
обжалвана, нито протестирана, следва да влезе в сила.
Упълномощеният защитник на
подс. И.С. коментира, че производството следва да бъде разгледано само в
частта, в която е депозирана въззивната жалба и доколкото се прави възражение за
изтекла давност, то следва да бъде прекратено. По отношение на нейния
подзащитен присъдата не следва да бъде поставена за разглеждане по същество,
тъй като липсва протест и въззивна жалба. Заявява, че не се възползват от
института на давността.
Подсъдимият И.С. поддържа
позицията на своя защитник.
Подсъдимият А.К. е редовно уведомен от защитата си за
датата и часа на съдебното заседание, но поради твърдяно от нея трайно негово
пребиваване извън пределите на Република България, не желае да участва в производството
пред настоящия състав.
В съдебно заседание прокурорът счита,
че първоинстанционната присъда в осъдителната й част спрямо А.К. следва да бъде
отменена и наказателното производство
прекратено поради изтекла абсолютна давност за престъплението. По отношение на И.С.
застъпва позицията, че той няма правен интерес да бъде прекратено наказателното
производство поради изтекла давност, тъй като е оправдан, а липсва въззивен
протест спрямо него.
Въззивният
съдебен състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства счита, че са налице основания за отмяна на атакувания
първостепенен акт и прекратяване на наказателното производство.
На 23.01.2020г. първостепенният съд е постановил
присъда, с която признал подсъдимия А.С.К. за виновен в
това, че на 17.03.2005 г. около 01.30 ч. в гр. София от офис на “П.Т.” ООД, находящ
се на ул. “*********, в съучастие с непълнолетния Г.А.Х. като извършител чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на стъклото на входната врата на офиса, е
отнел чужди движими вещи: два броя плазмени монитори “Хюлет Пакард” Flat panel -15
инчов екран на стойност 476 лв. всеки, на обща стойност 952 лв. /деветстотин
петдесет и два лева/ собственост на “П.Т.” ООД, от владението на управителката П.Д.А., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като на основание
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.1 и 2 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на наказание
„лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение отложил за изпитателен
срок от три години. С тази присъда, на основание чл. 304 НПК, оправдал подсъдимия
А.К. да е извършил престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Със
същата присъда съдът е признал подс. К. за невиновен в това за времето от 01.30
ч. на 17.03.2005 г. до 04.00 ч. на 18.03.2005 г. в гр. София в съучастие с
непълнолетните Г.А.Х. и А.В.И. и с И.Н.С., като извършител, при условията на
продължавано престъпление чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4679
лв. /четири хиляди шестотин седемдесет и девет лева/ от владението на различни
лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и за
това, че за времето от 01.30 ч. на 17.03.2005 г. до 04.00 ч. на 18.03.2005 г. в
гр. София, в съучастие с непълнолетните Г.А.Х. и А.В.И. и с И.Н.С., като
извършител, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, да е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 3727 лв. /три хиляди седемстотин двадесет и седем
лева/ от владението на различни лица без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като е извършил деянията: на 18.03.2005 г. около
02.20 ч. в гр. София, от офис на АК “Хемус Еър”, находящ се на ул. “********, в
съучастие с непълнолетните Г. Х. и А.В.И., които макар и непълнолетни са могли
да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят
постъпките си, като извършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот - повдигане и изкривяване на стъклената входна врата на
офиса, да е отнел чужда движима вещ: плазмен монитор “Prestigio
15“ с два броя кабели, на
стойност 432 лв. /четиристотин тридесет и два лева/ собственост на “Хемус Еър”
от владението на В.Д.С.- ръководител на офиса, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои; на 18.03.2005 г. около 04.00 ч. в гр. София, от
магазин за часовници, находящ се на ул.”********, в съучастие с непълнолетните Г.А.Х.
и А.И., които макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението
на извършеното деяние и да ръководят постъпките си и с И.Н.С., като извършител,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - изкъртване
на металната щора и счупване на витрината на магазина, да е отнел чужди движими
вещи: мъжки часовник “Fosil” на стойност 187 лв.; пет броя дамски часовник марка
“Фосил” по 135 лв. на обща стойност 675 лв.; 1 бр. мъжки часовник “Фосил” на
стойност 155 лв.; 1 бр. мъжки часовник “Фосил” на стойност 167 лв.; 1 бр. мъжки
часовник “Емпорио Армани” на стойност 520 лв.; 1 бр. мъжки часовник “Емпорио Армани”
на стойност 583 лв.; 1 бр. мъжки часовник “Емпорио Армани” на стойност 388 лв.;
1 бр. мъжки часовник”Дизел” на стойност 310 лв.; 1 бр. дамски часовник марка
“Дизел” на стойност 310 лв., всичко на обща стойност 3 295 лв. /три хиляди
двеста деветдесет и пет лева/ собственост на фирма “А.**” ЕООД, от владението
на Б.Д.Г.- продавач-консултант, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои като на основание чл. 304 НПК го оправдал в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.1 и 2 и т.7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК / по описаните деяния/.
Съдът
е признал подс.И.Н.С. за невиновен изцяло по предявеното му обвинение за това,
че за времето от 00.11 ч. на 01.03.2005 г. до 04.00 ч. на 18.03.05 г. в гр. София, в съучастие с А.С.К. и с непълнолетните Г.А.Х.
и А.В.И., които макар и непълнолетни са могли да разбират
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си,
като извършител, при условията на продължавано престъпление чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита
на имот, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4 725 лв. /четири
хиляди седемстотин двадесет и пет лева/ от владението на различни лица без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като случаят е
немаловажен и е извършен повторно, както следва:
на
01.03.2005 г. около 00.11 ч. в гр. София, от магазин за фотоматериали на фирма
ЕТ “М.” , находящ се на ул. “********, в съучастие с непълнолетните Г.А.Х. и А.В.И.,
които макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководят постъпките си, като извършител, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот: насилване на
ролетна метална щора и входната врата на магазина, да е отнел чужда движима
вещ: лаптоп “Фуджицу Сименс”, модел “Амило К 7600"/ХР на стойност 1430 лв.
/хиляда четиристотин и тридесет лева/ собственост на ЕТ “М.”, от владението на З.Е.Д.-
продавач-консултант, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
на
18.03.2005 г. около 04.00 ч. в гр. София, от магазин за часовници, находящ се
на ул.”********, в съучастие с непълнолетните Г.А.Х. и А.В.И., които макар и
непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние
и да ръководят постъпките си и с А.С.К. като извършител, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот: изкъртване на металната щора и
счупване на витрината на магазина, да е отнел чужди движими вещи: мъжки
часовник “Fosil” на стойност 187 лв.; пет броя дамски часовник марка
“Фосил” по 135 лв. на обща стойност 675 лв.; 1 бр. мъжки часовник “Фосил” на
стойност 155 лв.; 1 бр.
мъжки часовник “Фосил” на стойност 167 лв.; 1 бр. мъжки часовник “Емпорио
Армани” на стойност 520 лв.; 1 бр. мъжки часовник “Емпорио Армани” на стойност
583 лв.; 1 бр. мъжки часовник “Емпорио Армани” на стойност 388 лв.; 1 бр. мъжки
часовник”Дизел” на стойност 310 лв.; 1 бр. дамски часовник марка “Дизел” на
стойност 310 лв. - всичко на обща стойност 3 295 лв. /три хиляди двеста
деветдесет и пет лева/ собственост на фирма “А.**” ЕООД от владението на Б.Д.Г.–
продавач - консултант, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и 2 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
В
санкционната част на разпоредбата на 195, ал. 1, т. 3, пр.1 и 2 НК законодателят е визирал наказание лишаване от
свобода за срок от една до десет години. Материалноправната разпоредба на
чл.80, ал.1 НК определя срок, след чието изтичане наказателното преследване
спрямо лице, осъществило престъпление се изключва по давност като визираните в
тази разпоредба срокове са съобразени с общественоопасните последици от
деянието, намерили отражение в тежестта на определеното за тях наказание.
Съобразно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3 НК наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено след изтичане на десет години от
осъществяване на деянието в ситуация, при която наказанието е лишаване от
свобода повече от три години. В конкретния случай наказателното преследване е
възбудено, но независимо от спирането или прекъсването на срока, свързан с визираната
относителна давност, ангажирането на наказателната отговорност се изключва –
чл.81, ал.3 НК, при изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, посочен в
нормата на чл.80, ал.1, т.3 НК. Очевидно за деянието, осъществяващо признаците
на състава на престъпление по чл.195, ал.1 НК този давностен срок, т.нар.
„абсолютен” давностен срок е петнадесетгодишен. Съобразявайки датата на
деянието, в чието извършване К. е обвинен от прокуратурата и осъден от районен
съд – 17.03.2005г. и преценявайки разпоредбата на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3 НК този давностен срок е изтекъл на 17.03.2020г. – дата, предшестваща дори
образуването на настоящото въззивно производство. За да прецени дали да бъде
приложен институтът на давността със съответните правни последици, за въззивния
съдебен състав, който констатира този срок, е необходимо изявление от дееца
дали желае производството спрямо него да продължи. В конкретния случай подобно
изявление от страна на А.К. е налице в писмен вид в твърдяно от негова защита
като лично подписано волеизявление на подсъдимия, че не желае наказателното производство
по делото, касаещо обвинението, по което е признат за виновен, да продължи, а делото
в тази част да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност. При така създалата
се ситуация въззивният съдебен състав единствено може да констатира наличието
на изискуемите материалноправни предпоставки за приложение на института на
давността по отношение на деянието, за чието осъществяване А.К. е обвинен и в
чието извършване е признат за виновен, последица от което е отмяна на първоинстанционната
присъда и прекратяване на наказателното производство в тази част без
произнасяне от страна на контролиращата инстанция по вината на подсъдимия. Естествена
последица от това е отмяна на присъдата и в частта, в която, на основание чл.
189, ал.3 НПК, А.К. е осъден да заплати направените по делото разноски в общ
размер от 225.00 лева, както и държавна такса по пет лева за служебно издаване
на изпълнителни листи, а на основание чл. 190, ал.1 НПК сторените по делото
разноски следва да останат за сметка на държавата.
Позицията
на А.К. и неговият служебен защитник е различна по отношение на обвиненията, по
които той е признат за невиновен, въпреки че и по тях е изтекла коментираната
давност за реализиране на наказателно преследване. Всъщност от института на
давността не се възползва и подсъдимият И.С. като в този смисъл са както неговите
изявления, така и тези на процесуалния му представител. В този случай
настоящият въззивен състав преценява, че не дължи произнасяне по същество в тези части и това е така, тъй
като делото е пренесено пред въззивната инстанция единствено по жалба на
подсъдимия К. чрез неговия служебен защитник с искане за осъществяване на
второстепенен контрол на присъдата само в нейната наказателно-осъдителна част.
Тази наказателно-осъдителна част касае обвинението за осъществено от К. деяние
– част от продължавана престъпна дейност – на 17.03.2005г. по отношение на П.Д.А..
В тази единствено атакувана част, обаче, подсъдимият се възползва от института
на давността, изразявайки желание наказателното производство да не продължава и
делото да бъде прекратено. В останалата част по отношение на деянията, част от
единственото спрямо него обвинение за извършвана продължавана престъпна
дейност, в чието осъществяване К. е признат за невинен, както и по отношение
обвинението на И.С., по което съдът го е признал за невиновен, въззивната
инстанция не е сезирана с протест, още по-малко с жалба /поради липса на правен
интерес/. При тази ретроспекция този съдебен състав счита, че липсва предмет на
спора, по който да дължи произнасяне, поради което и не следва да взема
отношение по същността на коментираните по – горе обвинения. Допълнителен
аргумент в тази насока е фактът, че дори да бъде възприета процесуална
възможност съдът да върне това дело за ново разглеждане при констатиране на
съществени процесуални нарушения, то разглеждащият отново делото друг състав на
първостепенен съд е в невъзможност да постанови различна от контролираната по
това производство присъда /освен ако не приложи института на давността/, тъй
като не е депозиран протест от прокурор при районна прокуратура, претендиращ от
въззивната инстанция утежняване положението на двамата подсъдими чрез тяхно
осъждане.
По
изложените съображения и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК съдът
Р Е Ш
И:
Отменя присъда от 23.01.2020г. по
НОХД № 12385/2015г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 22 състав в
наказателно –осъдителната й част по отношение на А.С.К., както и по отношение направените
по делото разноски.
На основание чл. 190, ал.1 НПК
направените по делото разноски в размер на 225.00 лева следва да останат за
сметка на държавата.
Прекратява наказателното
производство по ВНОХД 2589/2020г. по описа на Софийски градски съд – Наказателна
колегия, 9 въззивен състав, НОХД № 12385/2015г. на Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 22 състав в наказателно – осъдителната й част.
Решението подлежи на обжалване и протест в
15-дневен срок от уведомяването пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.