Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 16127 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени е главен иск от Н.К.Д. срещу „Ю.Б.“ АД с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност срещу „И А.Б.Л.Б.“
АД иск с правно основание чл. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр чл.99, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.08.2007
г. сключил с „Ю.Б.“ АД договор
за кредит за покупка на недвижим имот НL 25232/13.08.2007 г., съгласно който ответникът в
качеството на кредитор му предоставил кредит
в размер на 52 000 евро. Съгласно чл.6, ал.2 от договора, кредитът трябвало да
се погасява в швейцарски франкове. Съгласно чл.22, ал.1 от договора, ищецът
трябвало да носи за своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро
и повишаване размера на погасителните вноски, изразени в евро. Веднага след
сключване на договора курсът на швейцарския франк се повишил драстично, което
довело до съществено увеличаване на кредитното задължение в евро валутата, в
която кредитът бил предоставен. На 23.12.2014 г. ищецът погасил предсрочно
целия кредит в швейцарски франкове. Твърди, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22
от договора били неравноправни. Твърди,
че при нищожност на тези клаузи
кредитното му задължение не било в швейцарски франкове и плащането, което
извършил на 23.12.2014 г., не следвало да се превалутира в швейцарски франкове,
респ. валутната разлика, която се
получила в размер на 16 596.70 евро, формирана от увеличението на курса на тази
валута, била платена при начална липса на основание. На следващо място твърди,
че, съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от договора, банката имала право във всеки
момент от действието му едностранно да прехвърли на „Б.Р.С.“АД вземанията си,
произтичащи от договора. До момента на
подаване на исковата молба ищецът не бил уведомен за прехвърляне на вземането, съгласно
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Банката не му предоставила информация кой е
получателят на плащанията, които служебно превеждала от сметката му. От
извлечение от банковата му сметка ищецът установил, че били прехвърлени суми от
банковата му сметка за продаден кредит. Така банката го държала в неизвестност
дали събрала от банковата му сметка
сумите за погасяване на кредита от свое име и за своя сметка или сумите били получени
от „Б.Р.С.“ АД опосредено чрез банката, съгласно договор за цесия. По
изложените съображения ищецът моли съда да осъди „Ю.Б.“АД да му заплати сумата от 16 596.70 евро, представляваща
неоснователно платена валутна разлика по
курса на швейцарския франк към евро при плащане, извършено на 23.12.2014г., по
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 25232/13.08.2007г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. При
условията на евентуалност, моли съда да
осъди „И А.Б.Л.Б.“ АД, като
правоприемник на „Б.Р.С.“ АД, да заплати сумата от 16 596.70 евро,
представляваща неоснователно платена
валутна разлика по курса на швейцарския
франк към евро при плащане, извършено на 23.12.2014г., по договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 25232/13.08.2007г., вземанията по който са прехвърлени чрез договор за цесия от 12.09.2007 г. от „Ю.Б.“АД на
„Б.Р.С.“ АД. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва иска. Твърди, че кредитът е отпуснат
в швейцарски франкове, като е усвоен на 27.08.2007 г. На 23.12.2014 г.
процесният кредит е предсрочно погасен,
но не със собствени средства на ищеца, а чрез рефинансиране със средства,
отново отпуснати от „Ю.Б.“ АД по друг договор за кредит HL 69387/12.12.2014 г. Твърди, че банката е предоставила
на ищеца по договора от 12.12.2014г. банков кредит в размер на 122 105 лв. за
целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит HL 25232/13.08.2007 г. Поддържа, че, съгласно
чл.2а, ал.1 от договор № HL 69387/12.12.2014 г., датата на
откриване на заемната сметка е дата на изчисление на размера на дълга по
кредита в швейцарски франкове по договор
№ HL 25232/13.08.2007 г. Твърди, че заемната сметка е открита на 23.12.2014 г., поради което към
тази дата е изчилен размерът на дълга по договора за кредит в швейцарски
франкове и към тази дата е извършено превалутиране на сумата от лева в
швейцарски франкове по курса на БНБ за швейцарския франк към лева. Оспорва
твърденията на ищеца, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит №
HL 25232/13.08.2007
г. са неравноправни. Поддържа становището, че не е неравноправна клауза, която изисква
връщане на кредита във валутата, в която е получен. По отношение на чл.6, ал.2,
изр.2 от договора, твърди, че банката извършва превалутиране на сумата само в
случай, че кредитополучателят не е осигурил заплащане на сумата в швейцарски
франкове към датата на падежа, която
уговорка не е неравноправна. По отношение на клаузата на чл.22 от договора
твърди, че тя е декларативна и не заради нея кредитополучателят носи риска от
повишаване на курса на швейцарския франк спрямо еврото, а защото това е присъща
последица от поемането на задължение в чуждестранна валута, спрямо която
националната валута няма фиксиран курс. Твърди, че по същия начин кредиторът носи риска от поевтиняването на валутата,
в която е неговото вземане. Поддържа, че това разпределение на риска произтича
от чл.430, ал.1 от ТЗ и от принципа “Комуто ползите, нему и вредите“. Ответникът
твърди, че не е допустимо от една страна кредитополучателят да се възползва от
ниската лихва, а от друга страна да не носи никакъв риск. Поддържа, че при евентуално падане на курса на валутата
това би било в полза на кредитополучателя, поради което той трябва да носи и риска от повишаването на курса на валутата. Твърди,
че банката е действала добросъвестно, не е укрила информация за предстоящо
покачване на обменния курс на швейцарския франк, тъй като не е предвиждала
такова покачване и не би могла да го предвид за срока на издължаване на
договора. Твърди, че клаузите в договора
са написани на ясен и разбираем език и кредитополучателите са били предупредени
за евентуална промяна на валутния курс и неблагоприятните последици. Поддържа,
че на 23.12.2014 г. процесният кредит е погасен със средства в лева, а не в
евро, поради което не се дължи валутна разлика, изразена в евро. Процесният
кредит е погасен като размера на задължението в швейцарски франкове е
превалутиран в лева по фиксинга на БНБ към деня на погасяване. Твърди, че след
като кредитът е погасен със средства, отпуснати по друг кредит с „Ю.Б.“ АД, а
не с лични средства на ищеца, не е настъпило обедняване за него към датата на
погасяване на кредита. Моли съда да отхвърли иска. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа следното:
Видно от договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 25232/13.08.2007 г., сключен от кредитора „Българска
пощенска банка“ АД от една страна, и ищеца
по делото Н.К.Д. и трето за спора лице Р.Д.Т.от друга страна като кредитополучатели,
кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца и Терзийска кредит в
швейцарски франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин:
равностойността на 52 000 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за
швейцарския франк спрямо еврото на самата банка в деня на усвояване на
кредита. Посочено е, че част от кредита, представляваща равностойността в швейцарски франкове на 27 630 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита, се предоставя за покупка на недвижим имот – ателие в жилищна сграда в София; друга част от кредита - равностойността в швейцарски франкове на 24 370 евро по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо
еврото в деня на усвояване на кредита е предоставен за други разплащания. Разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Н.К.Д. в швейцарски
франкове. Кредитът в швейцарски франкове по блокираната сметка се превалутира
служебно от банката в евро по курс “купува“ за швейцарски франк към евро на
банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро. Страните
са договорили срок за връщане на кредита от 300 месеца, считано от датата на усвояване
на кредита. Датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на
приложение № 1 към договора. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен
план, представляващ приложение № 2 към договора. Погасителните
вноски се заплащат ежемесечно на 27 число от месеца. Погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове./чл.6,
ал.2 от договора/. Кредитополучателите са се задължили да заплащат годишна лихва, равняваща
се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски
франкове + 0.95 пункт надбавка. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на
4.5 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита
плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Видно от приложение №1 към договора и банкови бордера от 27.08.2007
г. кредитът е усвоен на 27.08.2007 г.
Представено е извлечение от банкова сметка ***рез периода 01.01.2014 г. -
31.12.2014 г., както и банково бордеро от 23.12.2014г. за погасяване на
кредита, които са съобразени при изготвяне на счетоводната експертиза по делото
и ще бъдат обсъдени по-долу в заключението.
Представена е информационна брошура на банката от 11.06.2007 г. за управление на жилищни кредити, която също
е обсъдена в заключението на счетоводната експертиза.
Видно от договор от 12.09.2007 г. за прехвърляне на вземания по договори
за кредит между „Ю.Б.“АД в качеството на цедент и „Б.Р.С.“ АД в качеството на
цесионер банката е прехвърлила на цесионера всички свои вземания по договори за
потребителски и жилищни кредити, описани в приложение №1 и №2 към договора,
сред които е и процесният кредит по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 25232/13.08.2007г.
При служебна справка на публичния сайт на Търговския регистър съдът
установи, че на 29.12.2019г. „Б.Р.С.“ АД е заличено като търговец, поради
вливането му в „И А.Б.л.Б.“ АД.
На 04.02.2020 г. „И А.Б.л.Б.“ АД е заличено като търговец в търговския регистър,
поради вливането му в „ Ю.Б.“ АД.
На 12.12.2014 г. между „Ю.Б.“ АД като кредитор и кредитополучателите – ищецът и Росица Дафова -
е сключен договор за кредит HL 69387/12.12.2014 г., съгласно който банката е предоставила банков кредит в
размер на 122 105 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията ищеца
и Терзийска по договора за кредит № HL 25232/13.08.2007 г. Начинът на
изчисление на действителния размер на дълга по рефинансирания кредит и моментът, в който изчислението се извършва,
са описани в чл.2а от договора за рефинансиране. Съгласно чл.2а, ал.1 от
договора, датата на откриване на заемната сметка е дата на изчисление на
размера на дълга по кредита в швейцарски франкове по договора № HL25232/13.08.2007г. В приложението от 23.12.2004 г. към договора за кредит от 12.12.2014 г. е посочено, че превалутирането на сумата от 122 105 лв. в
швейцарски франкове е извършено по официално обявения валутен курс на БНБ за
швейцарски франк към лева в деня на усвояване на кредита към 23.12.2014 г.
От заключението на
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като изчисления и констатации, не и
като крайни изводи, се установява, че на
27.08.2007 г. по разплащателна сметка в швейцарски франкове IBAN: ***, открита на името на ищеца
Н.К.Д., е постъпила сума в размер на 86 030 швейцарски франка с основание: „усвояване
на кредит“. На същата дата 27.08.2007 г.
почти цялата сума - 86 029,73 швейцарски франка - е превалутирана в евро в размер на 52 000 евро
по крос-курс(кръстосан курс) на „Юробанк“(1,654418 швейцарски
франка за 1 евро), по разплащателна сметка в евро 1815978940599143019 на
името на ищеца, като той е имал право да се разпореди със сумата едва след
превалутирането й в евро и превеждането й по разплащателната му сметка в евро.
На 27.08.2007 г. от разплащателната сметка в евро на кредитополучателя са
преведени 27 630 евро с основание: „плащане на недвижим имот“. На 23.12.2014 г.
по разплащателна сметка в швейцарски франкове, разкрита на името на ищеца, с IBAN: ***од в размер на 73 908,70 швейцарски франка след превалутиране
на 120 111 лв., които са били преведени
от левова разплащателна сметка на ищеца
с IBAN: ***. Със сумата от 73
908.70 швейцарски франка е извършено предсрочно погасяване на кредита по
договор № HL25232/13.08.2007г., като е погасена главница в размер на 73 552,79
швейцарски франка и погасяване на лихва в размер на 355,91 швейцарски франка. Левовата равностойност на 73 552,79 швейцарски
франка по действащия търговски курс на банката към 23.12.2014 г. е 119 532,11 лв./ 1,625120
лв. за 1 швейцарски франк/, а сумата от 119 532.11 лв. възлиза на 61 115,80 евро по фиксинга на БНБ
за еврото. Равностойността на 73 552,79
швейцарски франка, с която е погасена предсрочно главницата по приложения
крос-курс на банката към 27.08.2007 г./датата на усвояване на кредита/ възлиза
на 44 458.41 евро, при курс 1,654418 швейцарски
франка за 1 евро. В обобщение вещото лице заявява, че разликата, вследствие на
увеличилия се валутен курс на швейцарския франк спрямо еврото, е в размер на 16
657.39 евро./ 61 115,80 евро - 44 458,41 евро = 16 657,39 евро/. През периода 27.09.2007
г. до 23.12.2014 г. вкл. банката е превеждала месечните вноски по кредита на „Б.Р.С.“
АД с основание: „прехвърляне на
средства за продаден кредит 770585 - Издължаване на кредит“. На 23.12.2014 г. след постъпването на сумата 73
908,70 швейцарски франка по разплащателната
сметка в швейцарски франка на ищеца от
тази банкова сметка *** : 355,91 швейцарски франка с основание: „прехвърляне на
средства за продаден кредит 770585
- олихвяване на кредит“ и превод на 73552,79 швейцарски франка с основание: „прехвърляне на средства
за продаден кредит 770585 - издължаване на кредит“. Вещото лице при отговора на пета задача е проследило търговския курс „купува“ на „Ю.Б.“ АД на лева за швейцарския франк за периода 2007
г. до 2014 г., при което е установило, че курсът се е движел, съобразно
изменението на валутния курс на БНБ за швейцарския франк и съответства на изменението
на курса на швейцарския франк спрямо еврото. Базовият лихвен процент на „Ю.Б.“
АД към датата на сключване на договора - 13.08.2007г. - за кредити в швейцарски франкове е бил 5,00%; за кредити в евро - 6,00%; за кредити в лева –
7,00 %. Информацията, съдържаща
се в приложената към исковата молба брошура на банката за кредити в швейцарски
франкове е била актуална към датата на договора за кредит от 13.08.2007
г. Вещото лице разяснява, че върху
динамиката на валутния курс на швейцарския франк, комплексно оказват влияние
пазарни и непазарни фактори. Водещи показатели, влияещи пряко на
движението на валутния курс на франка, са лихвени диференциали, инфлация,
брутен вътрешен продукт и процент на безработица, както и състоянието на
текущата сметка на платежния баланс, провежданата политика от Швейцарската
национална банка и решенията, които тя взима. Процентът на безработица действа
върху динамиката на курса на франка в средносрочен период. Той е в обратна
зависимост с покупателната способност на валутата. С намаляване на числовите му
стойности, националната парична единица поскъпва. Всеки един от факторите,
които определят движението на валутния курс на франка, действа едновременно с
останалите фактори. Непазарани фактори, които оказват влияние върху динамиката на валутните курсове, са неочаквани
новини и събития, разрушителни природни бедствия, терористични действия и др.
събития, които предизвикват световни вълнения и промени в икономическото и
политическото развитие на държавите. Други фактори, които оказват влияние, са увеличаването
или намаляването на местното парично
предлагане, увеличаването на чуждестранното парично предлагане,
конкурентоспособността на местното производство, ограничаването на експорта и
увеличаване на вноса. Развитието на валутния курс е обвързано с търговския
обмен на стоки, услуги и различни видове парични трансфери. Сделките с различни валути са част от основната и присъща
дейност за банките. За сключване на валутни сделки и реализиране на доход от
тях е задължително наблюдението на финансовите пазари на валути в световен
мащаб, с цел правилно прогнозиране на тенденцията на промяна на даден валутен
курс. Вещото лице счита, че, с оглед
обстоятелството, че търговските банки не могат да влияят на промяната във
валутния курс, на която и да е валута, по отношение на прогнозиране на
промяната на даден валутен курс, би било възможно евентуално познаване дали
курсът на дадена валута ще се увеличи
или ще намалее в краткосрочен диапазон от време на не повече от 1 година.
Съдът не обсъжда заключението в останалата част, в която
вещото лице е съставило
примерен погасителен план за погасяване на задълженията по договор № HL25232/13.08.2007г. за отпуснат кредит в евро, тъй като като страните не са договаряли отпускане
на кредита по този договор в евро.
При така събраните
доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
иск от Н.К.Д. срещу „Ю.Б.“АД за връщане на сума в размер на 16 596.70 евро,
представляваща неоснователно платена валутна
разлика по курса на швейцарския франк към
евро при плащане, извършено на 23.12.2014 г., по договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL 25232/13.08.2007г., е с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът ищецът следва да ангажира доказателства за
заплатената от него сума на 23.12.2014 г.
по договора за кредит и какъв е размерът на задъженията по договора при
неприлагане на посочените от него неравноправни
клаузи по чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит.
В тежест на ответника е да ангажира доказателства, че оспорените клаузи от
договора за кредит са индивидуално уговорени, както и че е получил сумата на
валидно правно основание.
По делото се установи, че между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25232/13.08.2007 г., по който „Ю.Б.“АД
в качеството на кредитор е поело задължение да предостави на кредитоплучателите
Н.К.Д. и Р.Д.Т.кредит в швейцарски франкове. Размерът на кредита е
определен по следния начин: равностойността на 52 000 евро в
швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото на
самата банка в деня на усвояване на кредита.
От заключението на счетоводната експертиза се установи, че на 27.08.2007
г. по разплащателна сметка в швейцарски франкове, открита на името на ищеца Н.К.Д.,
е постъпила сума в размер на 86 030 швейцарски франка с основание: „усвояване
на кредит“. На същата дата 27.08.2007 г.
почти цялата сума - 86 029,73 швейцарски франка - е превалутирана в евро в размер на 52 000
евро по крос-курс(кръстосан курс) на „Ю.Б.“ АД(1,654418 швейцарски франка за 1
евро), след което е преведена по
банкова сметка ***, като ищецът е имал право да се разпорежда със сумата едва
след превалутирането й в евро. Постъпилата по банковата му сметка в евро сума
от 52 000 евро е изцяло усвоена от Д..
Страните не спорят, че на 23.12.2014 г. по разплащателна сметка в
швейцарски франкове, разкрита на името на ищеца, е постъпил превод в размер на
73 908,70 швейцарски франка след превалутиране на 120 111 лв. по курса на швейцарския франк към
лева към 23.12.2014 г., което се потвърждава и от заключението на назначената
счетоводна експертиза. Банката е приела, че със сумата от 73 908.70 швейцарски
франка е извършено предсрочно погасяване на кредита по договора от 13.08.2007г.,
като е погасена главница в размер на 73 552,79 швейцарски франка и погасяване
на лихва в размер на 355,91 швейцарски
франка./ отговор на втора задача от заключението на счетоводната
експертиза/. Банката е извършила превалутирането на сумата от 120 111 лв. по
курса на швейцарския франк спрямо лева към 23.12.2014 г., на основание чл.6,
ал.2 от договора за кредит и чл.22 от договора за кредит.
Спорен въпрос по делото е дали клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора
за кредит са неравноправни, респ. дали задължението на ищеца е следвало да се
определи по този ред.
При оспорване на клаузите като неравноправни в тежест на ищеца е да
установи качеството си на потребител по договора, а в тежест на ответника е да
докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
Въпрос на правна преценка е дали клаузите са неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, като за неравноправността им съдът следи служебно.
Съгласно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай ,
че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в евро по своите сметки в банката,
погасяването на кредита се извършва с
тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс “продава“
на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването
на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката.
Съгласно чл.22, ал.1 от договора, кредитопулачтелят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството,
че промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и
превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро , като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяна на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Съгласно чл.22, ал.2 от договора, кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с
настъпването ми.
Видно от съдържанието на договора се касае за потребителски договор, като
ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1
от ДР на ЗЗП.
В конкретния случай от самото съдържание на оспорените договорни
разпоредби е видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни,
изготвени предварително типови условия на банката. Възлагането на валутния риск
изцяло върху потребителя, който е по-слабата икономически страна, както и
обстоятелството, че задължението на банката е на фиксирана стойност
в евро и не се влияе от курса на
швейцарския франк (чл. 1, ал. 2), а насрещното задължение на потребителя е
неопределено и неговият размер се определя едностранно от банката, без да е
договорена приложимостта на официален курс или други обективни критерии, с
които да е съобразен търговският курс на банката, сочи, че потребителите не са могли да влияят на
съдържанието на договора.
Неравнопрвна е клаузата на чл.6, ал.2 от договора в
частта, в която предвижда служебно превалутиране на направените от кредитополучателите вноски
по курс „продава“ на банката за
швейцарския франк към евро в деня на превалутирането, както и чл.22, ал.1 и
ал.2 от договора, в които е посочено, че кредитополучателите са запознати и
съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс “купува“
или „продава“ за швейцарския франк към еврото, може да има за последица
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, като
потребителите приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и са
съгласни да поемат всички вреди, произтичащи от промяна на валутни курсове и
нови лихви, приложими по превалутирания кредит.
Тези клаузи са неравноправни, тъй като прехвърлят валутния риск върху
потребителите, без преди това да им е предоставена достатъчно информация
относно икономическите последици от така поетото задължение. Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски
франкове, но при клауза, възпрепятстваща реалното предоставяне на
паричния ресурс в швейцарски франкове (сметката в швейцарски франкове е
блокирана). Договорът е сключен в посочената валута, само поради
по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски франкове. При сключване на
договора на ищците е била предоставена информация, че е възможна промяна на
обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга в евро. Не им е предоставена обаче информация
относно икономическите последици за задълженията по договора при значителна
обезценка на евро/лева спрямо швейцарския франк, относно очакваните прогнози за
промяната на курса швейцарски франк/евро, с каквато информация банката, с оглед
професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и относно
действията, които могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на
риска.
Текстът на чл. 6, ал. 2 и чл.22, ал.1 и ал.2 от договора е във вреда на потребителя. С
въвеждане на задължение в швейцарски франкове върху потребителя е възложен
съществен валутен риск, който е потенциално силно вредоносен за него. Сделка с
валутен риск по дефиниция е рискова и спекулативна и създава предпоставка за
облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя над договорената цена
на финансовата услуга. Договорът предвижда гаранции и предпазни клаузи,
изключващи възможността търговецът да понесе евентуални неблагоприятни последици за него при промени в курса на швейцарския
франк, с което се създава значително неравновесие между правата на потребителя
и тези на търговеца. Задължението на банката е на фиксирана стойност в евро и не се влияе от
курса на швейцарския франк (чл. 1, ал. 2), а насрещното задължение на
потребителя е неопределено и неговият размер се определя едностранно от
банката, без да е договорена приложимостта на официален курс или други
обективни критерии, с които да е съобразен търговският курс на банката.
Търговецът разполага с дългогодишна информация и специалисти, които са
запознати с движението в дългосрочен план на котировките на швейцарския франк,
за разлика от потребителя, който няма достъп до такава информация и
необходимите познания да предвиди мащабите на валутния риск. Освен, че не е в
състояние да оцени риска, потребителят не разполага със знания и финансови
възможности да се предпази от него, като се застрахова срещу валутен риск,
докато такива сделки са част от професионалната дейност на търговеца и
последният е в състояние да избегне негативните последствия от промените на
валутните пазари. Единствената възможност за потребителя да ограничи вредите от
реализирания валутен риск е правото му да поиска превалутиране на кредита по
чл. 20, което от една страна е
обусловено от съгласието на банката за това, според интереса й, а от друга - превалутирането
би се осъществило по актуален курс на швейцарския франк, при което потребителят
ще изплати по-висока сума от получената и отново ще поеме за своя сметка всички
вече настъпили негативни последици.
По изложените съображения, клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и ал.2 от
договора не отговарят на изискването за
добросъвестност, предвид различното ниво на
информираност, професионална подготовка и възможност на двете страни да
преценят последствията от договора към момента на сключването му.
Добросъвестността и обичайната банкова практика изискват преди сключване на
договор за кредит и двете страни да съобразят дали доходите на
кредитополучателя са достатъчни да изплаща кредита и да посреща финасовите си
нужди. При сключване на договора тази преценка може да се направи само за
кредит на стойност в лева или евро при месечна погасителна вноска в лева или
евро при уговорените лихва и срок. За да приеме съдът, че ищците
реално са били информирани за негативните последици, следваше тези
последици да могат да бъдат установени от
ясни и прозрачни условия на договора. Съществени параметри на договора,
обаче, в случая не са ясни – не е посочен конкретният размер на кредита в
швейцарски франкове; не са посочени факторите, които определят курса на
търговеца, по който извършва превалутирането (в договора не е пояснено въз
основа на какви показатели банката определя курсовете „продава“ и „купува“ за
съответните валути).
Тъй като клаузите, предоставящи възможност на банката да превалутира
внесените суми по курса „купува“ за швейцарския фрак към евро в деня на
заплащнето на вноските, са неравноправни, същите като нищожни не следва да
бъдат прилагани.
Размерът на задълженията следва се
определи по първоначалния погасителен план при прилагане на курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката към деня
на усвояването на кредита/ 1.654418 швейцарски франка за едно евро/.
От заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира в
частта, в която е даден отговор по задача първа и втора, се установява, че на 23.12.2014 г.по
разплащателната сметка в швейцарски франкове на ищеца е постъпил превод в
размер на 73 908.70 швейцарски франка от превалутиране на 120 111 лв. по курса
швейцарски франк /лева към 23.12.2014 г./. Ирелевантно за спора е възражението,
че тази сума не била заплатена с лични средства на ищеца, а със средства от
друг договор за банков кредит № HL 69387/12.12.2014 г. за рефинансиране на кредита, сключен с банката.
Независимо, че средствата от 120 111 лв. са били осигурени от друг договор за
кредит, сключен с банката, това са средства, които ищецът е превел за погасяване на задълженията си по процесния
договор № HL25232/13.08.2007г., а задълженията
по договора за рефинансиране № HL 69387/12.12.2014 г. не са предмет на настоящото производство. Със сумата
73 908.70 швейцарски франка е извършено
предсрочно погасяване на кредита по договора за покупка на недвижим имот № HL25232/13.08.2007г. в размер на 73
552.79 швейцарски франка за главница и погасяване на лихва в размер на 355.91
швейцарски франка. Левовата равностойност на сумата от 73 552.79 швейцарски
франка за главница по курса на банката
към датата на плащането - 23.12.2024г. - възлиза на 119 532.11 лв., които са
равни на 61 115.80 евро. Вещото лице е посочило, че курсът на банката към
27.08.2007 г./датата на усвояване на кредита по процесния договор № HL25232/13.08.2007г./ е 1.654418 швейцарски
франка за 1 евро. При тези данни от счетоводната експертиза съдът приема, че със
сумата от 61 115.80 евро може да се закупят 101 111.07 швейцарски франка, ако
се приложи действащия към 27.08.2007г. крос курс/кръстосан курс/ на банката за
закупуване на швейцарски франкове за евро в деня на усвояване на кредита(61 115.80 х 1.654418 = 101 111.07). Вместо това банката е приела, че със сумата от 61 115.80 евро е закупена
по-малка сума в швейцарски франкове за
погасяване на главницата от 73 552.79, като по този начин е ощетила ищеца. Разликата между 101 111.07 швейцарски франка
по курса към датата на усвояване на кредита/27.08.2007г./ и 73 552. 79
швейцарски франка по курса към датата на плащане/23.12.2024 г./ възлиза на 27
558.28 швейцарски франка, които се явяват надплатени. Тяхната равностойност в
евро по курса на швейцарски франк/евро към датата на усвояване на кредита/27.08.2007г./
е 16 657.39 евро.(27 558.28 швейцарски франка /
1.654418 швейцарски франка = 16 657.39 eвро.).Същата стойност е посочена и в
заключението на счетоводната експертиза при отговора на въпрос втори от
заключението, последен абзац. Ищецът претендира сума в по-малък размер от 16
596.70 евро, която в швейцарски франкове възлиза на 27 457.88 швейцарски франка/16
596.70 евро х 1.654418/, за която сума искът следва да бъде уважен изцяло. Присъждането
на валутната разлика в швейцарски франкове, вместо в евро, както се претендира,
няма да съставлява присъждане на друго, тъй като изразява същата стойност на
недължимо платеното.
По
разноските:
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 3002.41 лв., от които 1298.41 лв. за държавна
такса, 200 лв. за депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 1504
лв. – възнаграждение за адвокат. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Левовата
равностойност на иска е 32 460.32 лв., при което минималният размер на
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 3246.83 лв., а ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение в по-малък размер от 1504 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Ю.Б.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.К.Д., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** Б, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 27 457.88 швейцарски франка, равняваща
се на 16 596.70 евро, по курс към 27.08.2007г.
на банката от 1.654418 швейцарски франка за едно евро, която сума е неоснователно платена валутна разлика при плащане, извършено на 23.12.2014г., по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25232/13.08.2007г., ведно със законната
лихва, считано от 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД, ЕИК *****, да заплати на Н.К.Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер
на 3002.41 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: