РЕШЕНИЕ
№ 2828
гр. София, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110214935 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-
020575 от 29.08.2024г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ
СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със Заповед № 8121з –
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл.53 от ЗАНН на Р. И. Д., с ЕГН: ********** СА МУ НАЛОЖЕНИ
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 (две
хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП
вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Р. И. Д. ОСПОРВА с подробни
доводи законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП).
Твърди се липсата на извършено административно нарушение за посочения
състав. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения
по реда на ЗАНН. Иска се отмяната на НП. В съдебно заседание
санкционираното физическо лице, редовно призовано, се явява лично, като се
представлява от упълномощен процесуален представител, който инвокира
1
допълнителни съображения в устна и писмена форма в подкрепа на доводите
от въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР,
ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание от надлежен процесуален представител, като в депозирани
писмени защити (на л.69 и л. 150 от делото) се оспорва основателността на
въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 30.09.2024г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез
съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен по надлежния
ред с разписка от 16.09.2024г., която е инкорпорирана в постановлението
(гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от родово, местно и
функционално компетентен районен съд, действащ като въззивна инстанция,
на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-020575 от 29.08.2024г., ИЗДАДЕНО ОТ
НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“,
упълномощен със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН на Р. И. Д., с ЕГН:
********** СА МУ НАЛОЖЕНИ административно наказание парична
„глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта).
Жалбоподателят Р. И. Д. придобил правото да правоуправлява моторно
2
превозно средство (МПС) на 30.12.2009г., след издаването (и преиздаването)
на надлежно свидетелство за управление на МПС с № *********** с
валидност до 31.07.2030г. За периода от 30.12.2009г. до 13.07.2024г. същият е
бил наказван 11 (единадесет) пъти с административни наказания по ЗДвП - 2
(два) пъти с две наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДвП;
по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП и 9 (девет) пъти с електронни
фишове за нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП - два пъти; по чл.21, ал.2 от
ЗДвП - три пъти; по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП; по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; по
чл.21, ал.1 от ЗДвП - два пъти.
На 14.07.2024г., около 03:50 часа, жалбоподателят Р. И. Д.
правоуправлявал ползваното от него (лична собственост) моторно превозно
средство, а именно - лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № ********, в
гр.София, като се движел с него из района на жилищен комплекс „Студентски
град“ по обозначените за обществено ползване места, а именно по
урегулираните по ЗДвП пътни платна. По същото време и в същия жилищен
комплекс - „Студентски град“ в гр.София, свидетелят от СДВР-ОПП на
длъжност младши автоконтрольор - Л. С. Й. и старши полицаите от
ОСПС-СДВР М. П. Я. и С. Г. Т., съвместно контролирали обществения ред и
участниците в движението по ЗДвП. Можели и имали правото, доколкото били
на работна смяна, да извършват административни проверки спрямо водачите
на движещите се по пътните платна моторни превозни средства. Свидетелите
Й., Я. и Т. възприели по това време на денонощието (лично и непосредствено)
из района на жилищен комплекс „Студентски град“ в гр.София движещият се
лек автомобил на жалбоподателя Д.. Решили по реда на ЗДвП да извършат
административна проверка на водача Д. Свидетелят Л. с полицейска палка го
спрял за осъществяването на проверка. Жалбоподателят Д. възприел
административния сигнал на органите на МВР. Отзовал се. Отбил в страни с
лекия си автомобил. Той бил сам в своето МПС. Свидетелите Й., Я. и Т. се
доближили до автомобила на водача. Легитимирали се. Започнали да
комуникират с жалбоподателя Д.. Водещият на проверката по ЗДвП бил
свидетелят Л. и основно той комуникирал с водача. Заставайки
непосредствено близо до него, свидетелите Й., Я. и Т. усетили (заедно) мирис
на алкохол, който мирис идвал от самия жалбоподател Д. Последният се
държал притеснено, възбудено, неестествено и опитвал да влиза в спорове със
служителите на СДВР. На моменти говорел завалено. Свидетелят Й. разяснил
на жалбоподателя Д., че спрямо него ще се извърши административна
проверка по ЗДвП за употребата на алкохол. Той му разяснил подробно
неговите права, включително и дори правото да откаже доброволно да бъде
проверен по ЗДвП, особено, след като от жалбоподателя Д. е бил възприет
мирис на алкохол, и същият знаейки предварително какви негативни
последици биха могли да възникнат за него, включително и с привличането му
към евентуална наказателна отговорност за извършено престъпление (ако
избере да даде проба, която може да се окаже положителна) или да понесе
административно-наказателна такава (ако само откаже да предостави проба за
алкохол, който устен отказ представлява административно нарушение по
ЗДвП). Свидетелят Й. поканил жалбоподателя Д. да излезе от автомобила си,
3
след като проверил документите му за самоличност и притежаваното от същия
валидно СУМПС. Последният изпълнил полицейското разпореждане да
излезе от МПС. Свидетелят Й. възприел, че жалбоподателя Д. лъхал алкохол.
Усетил мирис на алкохол от него от непосредствена близост. Същевременно,
жалбоподателят Д. на няколко пъти на думи (словесно) се съгласявал, че ще
предостави проба за изследване в мундщука на техническото средство
„Алкотест дрегер“ № 7510 с фабричен номер № 0133. Свидетелят Й. му
разяснявал на няколко пъти как следва да издиша въздух през устата си в
техническото средство. Жалбоподателят Д. разбирал като действие какво е
следвало да осъществи физически. Когато започнел на няколко отделни пъти
да издиша въздух в техническото средство, издишаният на тези няколко пъти
въздух от него всеки път не е било с достатъчно количество от поне 1.5 литра
и с едновременна продължителност от най-малко 5 (пет) секунди (съгласно
указанията на свидетеля Й. към него и предвид становището на дружеството
„Д. Б.“ ЕООД на л.207 от делото). Т.е. жалбоподателят Д. на няколко пъти
издишал в техническото средство въздух през устата си по-малко от 1.5 литра
като количество, задържайки дъха си по-малко от 5 (пет) секунди (всеки път)
или подавайки въздух към техническото средство с прекъсване. Действайки
по този начин (съвсем съзнателно), техническото средство физически не е
отчело точните показатели на алкохолната концентрация чрез издишания
въздух в човешкото тяло на жалбоподателя Д.. Същият разбирал какво прави,
но и свидетелят Й. възприемал, че жалбоподателя Д. не изпълнявал
целенасочено точните му указания как следва да издиша необходимото по
количество въздух от тялото си в мундщука на техническото средство и колко
време следва да задържи без прекъсвания издишаният от него въздух.
Жалбоподателят Д. умишлено не изпълнявал указанията на свидетеля Й., за да
не се уличи в престъпление, доколкото е лъхал на алкохол (който е употребил
предварително). Свидетелите Я. и Т. също възприели субективните действия
на жалбоподателя Д., който избягвал да изпълни точно указанията на
свидетеля Й. На думи жалбоподателят Д. се съгласявал, но на действия -
реално не ги изпълнявал. Накрая жалбоподателят Д. решил да обективира
изричен отказ да се подложи на проверка за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, приемайки, че техническото средство „Алкотест
дрегер“ № 7510 с фабричен номер № 0133 не е било изправно. Напротив,
същото, обаче, е било годно и лицензирано (в случая е приложима и нормата
на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията). Свидетелят Й. е преминал съответен
курс на обучение и е имал необходимите качества и способности да извършва
проверки по ЗДвП с такива технически средства и предвид значителният му
15 (петнадесет) годишен стаж в структурите на СДВР-ОПП. След изрично
заявеният отказ на жалбоподателя Д. да продължи проверката по ЗДвП с
техническото средство „Алкотест дрегер“ № 7510 с фабричен номер № 0133,
към него с писмен талон за изследване с № 0150750 от 14.07.2024г. от страна
на свидетеля Й. били обективирани необжалвани по съдебен ред влезли в сила
задължителни административни предписания - в срок от 45 (четиридесет и
пет) минути в лечебно заведение УМБАЛ „С. А.“ гр.София от момента на
връчването на талона за изследване в 05:10 часа на 14.07.2025г. да предостави
4
биологичен материал за кръвно изследване за установяване на точната
концентрация на алкохол в кръвта му. На талона за медицинско изследване се
подписал свидетелят Р. (трето незаинтересовано лице и доколкото спрямо него
в близост се извършвала проверка по ЗДвП) като свидетел, присъствал при
връчването му на жалбоподателя Д., който отказвал да получи своя АУАН.
Жалбоподателят Д. приел да получи само преписа от талона за медицинско
изследване. Свидетелят Б. на място е възприел, че жалбоподателя Д. отказвал
изрично да получи екземпляр от съставения от свидетеля Й. АУАН серия GA с
№ 1360311 от 14.07.2024г. Същевременно свидетелят Б. лично възприел, че е
имало наличие на „нещо нетрезво“ в реакциите и поведението на
жалбоподателя Д. по време на извършваната проверка по ЗДвП на последния.
С последвала писмена заповед № 24-4332-004328/1915 от 14.07.2024г. по
чл.171, т.2, б. „б“ от ЗДвП, издадена от свидетеля Й., са били свалени
регистрационните табели на лекия автомобил на жалбоподателя Д., а с друга
заповед № 24-4332-004327/1914 от 14.07.2024г., издадена от свидетеля Й., е
било иззето притежаваното към тази дата негово СУМПС № ********. В
указания срок от 45 (четиридесет и пет) минути по силата на предписанията
от писмения талон за изследване с № 0150750 от 14.07.2024г., жалбоподателя
Д. не е предоставил кръвни проби за изследване за проверката на алкохолната
концентрация в кръвта му.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът кредитира събраният в административно-наказателното
производство писмен доказателствен материал и показанията на свидетеля от
СДВР-ОПП на длъжност младши автоконтрольор - Л. и на свидетелите
старши полицаите от ОСПС-СДВР М. и С., като пълни, логични, детайлни,
конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни,
изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на
цялостната писмена документация по делото.
Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността
на показанията на тримата свидетели Й., Я. и Т. само, защото например са
редови полицейски служители от СДВР (от съответните служби), облечени в
униформа и поради притежаването на предоставените им от Държавата
отделни полицейски атрибути; и/или защото не са включили например своите
бодикамери за заснемането на цялата проверка спрямо жалбоподателя Д. на
14.07.2025г. от около 03:50 часа до 05:10 часа; и/или защото по делото не са
предоставени записите на проверката от бодикамерите на полицейските
служители, с оглед установения нормативен срок за съхранението им от 30
(тридесет) дни. Показанията на свидетелите Й., Я. и Т., изложени пред съда в
условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани,
преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими
във висока степен. Фактът на липсата на видеозаснемане на проверката на
жалбоподателя Д. и/или наличието на тяхното полицейско качество сами по
себе си не водят до дискредитиране на показанията на свидетелите Й., Я. и Т.
Видеозаснемането на проверките по ЗМВР и ЗДвП е само една законова
5
възможност, която има специфична цел - да документират полицейските
действия, когато същите са обект на жалба от гражданите. В случая,
жалбоподателят Д. не е подавал жалба срещу свидетелите Й., Я. и/или Т. и/или
искане за съхранението на записите от бодикамерите, ако такива са били
създадени, доколкото свидетелите Й., Я. и Т. нямат изричен спомен пред съда
да са заснели проверката по ЗДвП (и предвид краткият нормативен срок за
пазенето на записите). Фактите по делото се установяват от друг безспорен
доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и
събраните писмени доказателства. Липсват индикации за проява на
злоупотреба с полицейски правомощия. Напротив, на жалбоподателя Д. са му
били разяснени предварително всички негативни последици, ако даде проби за
алкохол, или ако откаже по своя лична воля (преценка) да предостави такива
проби - с издишан въздух и/или с биологични материали (кръв и урина). В
първия случай, ако резултатите биха били положителни, същият би понесъл
наказателна отговорност по чл.343б, ал.1 от НК за извършено престъпление от
общ характер, а във втория случай - при отказ да бъде проверен по ЗДвП - би
се наложило само административно наказание. Жалбоподателят Д. е избрал в
случая „по-малкото зло“ - да обективира отказ да бъде проверен за алкохол,
поради което се е съгласил да понесе административно-наказателна
отговорност за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП. От друга страна, съдът отчита, че свидетелят Р. (трето незаинтересовано
лице) е бил забелязъл „нещо нетрезво“ в поведението и реакциите на
жалбоподателя Д., който като факт се потвърждава изрично от показанията на
свидетелите Й., Я. и Т. за усетения от тях мирис на алкохол, идаващ от
личността на жалбоподателя Д. (и който е говорел на моменти, дори завалено).
По НК и по ЗДвП употребата на алкохол от водач на МПС може да се докаже с
всички възможни доказателства и гласни доказателствени средства.
Свидетелят Б. излага, дори в показанията си, че жалбоподателя Д. е
„криволичел“ със своето МПС, с което се е движел по пътното платно,
съгласно споделеното му от полицейските служители на място. Освен това,
съдът отчита, че не ефективните проби за проверката на алкохолната
концентрация в издишания от жалбоподателя Д. въздух се приравнява на отказ
да предостави проби чрез нарочно техническо средство, който отказ се
потвърждава и от отказа му (бездействието му) да предостави биологични
проби за изследване на инкриминираната алкохолна концентрация на алкохол
в кръвта му. Съдът отчита, че административно-наказателната отговорност по
ЗДвП се счита за по-малко рестриктивна и ограничителна, за разлика от
наказателната такава по НК, която е най-тежката юридическа отговорност в
позитивното право. Ако жалбоподателят Д. е имал желание да предостави
кръвни проби за експертно изследване - това само по себе си би било най-
голямото и силно доказателство, че не е употребил акохол в инкриминирания
ден; че е добросъвестен водач на МПС; че съблюдава правилата на ЗДвП като
водач на МПС, за приложението, на които е издържал надлежен изпит. Такива
факти по делото не се установяват. Жалбоподателят Д. има признат от закона
правен интерес и свободен избор да не са самоуличава в престъпление. Това
право е гарантирано и конституционно защитено. Ако жалбоподателят Д. е
6
искал да докаже други факти, например, че не е бил употребил алкохол, той е
могъл да изпълни надлежно указанията на свидетеля Й. при извършване на
проверката по ЗДвП със съответното техническо средство или лично да
предостави кръвни проби за изследване. Не го е направил. Не е изпълнил нито
едно от двете. Въззивният съд отчита, че за употребата на алкохол няма
процесуална забрана същата да се доказва с всички възможни способи на
доказване и доказателствени средства. В случая съдът възприема от
показанията на свидетелите Й., Я., Т. и дори Б., след предварително
разяснение на наказателната отговорност по чл.290 от НК за
лъжесвидетелстване, че жалбоподателят Д. е управлявал МПС след
употребата на алкохол, отказвайки да бъде подложен на проверка по ЗДвП за
установяването на точната концентрация на алкохол в кръвта му. Свидетелят
Й. като компетентен служител на СДВР-ОПП не е имал по-пълна възможност
по ЗДвП да извърши проверката на водача Д., ако същият например бе
предоставил точна и качествена проба на техническто средство за проверката
дали е употребил алкохол. Неизпълнението на предписанията на свидетеля Й.
от страна на жалбоподателя Д. от издадения талон за медицинско изследване
са категорично доказателство, потвърждаващо изричния отказ на адресата на
тези предписания да бъде подложен на каквато и да е било проверка по ЗДвП
за употребата на алкохол. Не са налице факти или доказателства, въпреки
твърденията в жалбата, които са недоказани според съда, които да оборват
доказателствената стойност на показанията на свидетелите Й., Я., Т. и Б. по
делото. Фактическите констатации от показанията на свидетелите Й., Я., Т. и
Б. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели
са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда,
при което доказателствената стойност на показанията им е висока и
достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността
и устността. Свидетелите Й., Я. и Т. са преки очевидци на административното
нарушение на жалбоподателя Д. по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на неговия отказ
- да се подложи на проверка с калибровано и проверено техническо средство
за установяването на употребата алкохол в кръвта. Този отказ на
жалбоподателя Д. се потвърждава и от неизпълнението на предписанията на
свидетеля Й. да предостави и съответни биологични проби за изследване
съгласно талона за медицинско изследване № 0150750/14.07.2024г. - за да не се
самоуличава в престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, каквото положение, което
би настъпило, ако жалбоподателят Д. се бе подложил на качествена проверка
по указания му от свидетеля Й. начин, т.е. същият е имал знание и осъзнатост
за проявлението на такива възможни факти. Отказът му да се подложи на
проверка за алкохол е бил извършен (заявен, обективиран, изложен) пред
свидетелите Й., Я. и Т.в тяхно лично присъствие. Възприятията на
полицейските свидетели съдържат преки факти, свързани с предмета на
доказване по делото. Тези възприятия изясняват по безспорен начин
обективната истина по делото. Свидетелите Й., Я. и Т. са високо
квалифицирани професионални полицейски служители с дългогодишен опит.
СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски
показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по
7
делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване
едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102
от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно
поведение към извършено престъпление или административно нарушение и
само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство (визират се
показанията на свидетелите Й., Я., Б. и Т. – събрани са писмени
доказателства и с оглед приложените по делото способи на доказване,
дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че
с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото
да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената
си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори,
основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани
със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества
като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната
действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното
последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие
и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел
да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Ц. П., според което установяването на
обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект.
Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева
устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе
адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация,
каквато се явява инкриминираното престъпление.
Съдът намира, че свидетелите Й., Я. и Т. излагат в показанията си не
предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на
административното нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Нито
измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Тези
свидетели не излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за
такива, като проявили се в обективната действителност. Показанията им са
достоверни. Те се потвърждават и от показанията на независимия свидетел Р..
Същите вкупом спомагат за изясняването на обективната истина и фактите по
делото, водещи до безспорна доказаност на извършеното от жалбоподателя Д.
едно административно нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за
което е била правилно и законосъобразно ангажирана отговорността му. В
показанията им пред съда не се установяват никакво лично отношение, и/или
8
желание да се уличи „нарочно“ някого в административно нарушение и/или
данни за преднамереност, противоправност, отмъщение, злоба и други.
Показанията им целят да разкрият обективна истина по делото и това са
допълнителни аргументи защо възприятията от разпитите им следва да се
кредитират изцяло. Показанията свидетелите Й., Т., Я. и Б. не са твърдения
срещу твърдения, а обективно изложение на възприятия, намиращи колерация
и потвърждаване (помежду си) и в останалия кредитиран писмен
доказателствен материал. Защитните твърдения на жалбоподателя Д. от
въззивната му жалба и от писменото становище на неговия професионален
защитник при упражняването на правото му на защита, не се потвърждават от
друг доказателствен източник на независима информация, така както се
потвърждават показанията на свидетелите Й., Т., Я. и Б. поотделно и в тяхната
съвкупност помежду им. Твърденията (оспорванията) на жалбоподателя Д. са
основани на реализирането на правото му на защита (той е най-
заинтересованият субект, който има за цел да избегне инициираното срещу
него административно-наказателно преследване и за да не претърпи
ограничения на правата си - той има знание за тези законови ограничения).
Съдът не може да приеме за доказани възраженията на жалбоподателя Д. от
жалбата му и в хода на делото пред съда, тъй като са опровергани изцяло от
показанията на разпитаните свидетели и от останалия кредитиран писмен
доказателствен материал, а от друга страна не се подкрепят от доказателствата
по делото. Показанията на свидетелите Й., Т., Я. и Б. по делото не са
единствените доказателства. Събрани са и писмени доказателства, съставени
от компетентни длъжностни лица по установен от закона ред в кръга на
службата им. Същите се ползват с материална доказателствена сила за
отразените в тях факти. Доказателствената стойност и релевантност (правна
значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по
делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен
материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. В заключение,
съдът не кредитира показанията на свидетеля Т.Т.Т., тъй като същият не е пряк
очевидец на събитията от 14.07.2024г. Не е присъствал на
местопроизшествието. На него са му били „разказани“ споделени от самия
жалбоподател Д. факти и обстоятелства, интерпретирани през правото му на
защита. Показанията на свидетеля Т., че полицаите са се били държали
„агресивно“ с жалбоподателя Д., се опровергават от очевидеца и трето
неизаинтересовано лице Р., който е възприемал, че служителите на МВР не са
държали по такъв начин, а обратното - че дори е имало „нещо нетрезво“ в
поведението и реакциите на жалбоподателя Д..
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
9
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател Р. И. Д.. Липсва допуснато от актосъставителя Лъчезар Стоянов
Йотов процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения
АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател Р. И. Д. не е било
нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни
лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди,
длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната
инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от
ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен
начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната
норма на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия
орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на
процедурата по съставянето на обжалваното НП. Административно-
наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от
ЗАНН. НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
индивидуализирано в степен, позволяваща формираното на обосновано
мнение върху какви факти се основават административно-наказатеното
обвинение, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво
следва да е приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е
посочена правилно и прецизно.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НЕ СПОДЕЛЯ като основателни
възраженията на защитника на жалбоподателя Д., че е било допуснато
неотстранимо съществено процесуално нарушение на императивите на чл.42,
ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно посочването на точното място на
извършването на административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Напротив. В съставения АУАН и НП са възведени твърдения, че в гр.София по
улица „Акад.Борис Стефанов“ с посока на движение от ул. „8-ми декември“
към ул. „Атанас Манчев“ жалбоподателят Д. е правоуправлявал лекия си
автомобил. Няма спор, че тези три улици - улица „Акад. Борис Стефанов“,
улица „8-ми декември“, ул. „Атанас Манчев“, и дори ул. „Борис Младенов“, се
намират на територията на ж.к. „Студентски град“ гр.София. В гр.София, в
жилищен комплекс „Студентски град“ жалбоподателят Д. е правоуправлявал
своето МПС. Той се е защитавал срещу тези факти. И правото му на защита не
е било нарушено, тъй като в териториалните предели на гр.София, в ж.к.
„Студентски град“, след като е управлявал МПС, след спирането му от
10
свидетелиет Й., Я. и Т., същият отново в гр.София, в границите на населеното
място в ж.к. „Студенстки град“ е обективирал отказ по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Не е налице съществено процесуално нарушение в съставения АУАН и
издаденото НП относно реквизита на коя улица е бил обективиран отказа по
чл.174, ал.3 от ЗДвП или по коя улица жалбоподателят Д. е правоуправлявал
лекия си автомобил. Тези факти все са реализирани в гр.София и по-конкретно
в ж.к. „Студентски град“. Без значение е дали е имало наблизо до мястото на
проверката безиностанция. Актосъставителят Й. и административно-
наказващия орган точно са фиксирали населеното място на инкриминираното
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП - в гр.София, ж.к.
„Студентски град“ и това е напълно достатъчно за законосъобразното
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
Д.. Съществено процесуално нарушение по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН би имало само, ако изначално не се е сочело в АУАН и НП на мястото на
извършването на нарушението, или в АУАН и в НП поотделно това място на
нарушението е било посочено противоречиво и несъвпадащо. Съдът е
въззивна инстанция по фактите и има правото да установи и други
фактически положения или факти, възприети от актосъставителя и
наказващия орган могат да не бъдат потвърдени от съдебния състав, особено,
ако те нямат никакво правно значение за елементите на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, което жалбоподателя Д. е реализирал. Съдът намира, че
деянието му е било реализирано в пределите на гр.София в ж.к. „Студентски
град, дори и да не е бил посочен точно административният адрес на улицата
от мястото на обективирания отказ на жалбоподателя Д., и доколкото
свидетелите Й., Я. и Т. не са задължени по закон да знаят административните
адреси на местата, където се извършват проверките по ЗДвП или местата на
улиците, където са възприели извършени по ЗДвП пътни административни
нарушения. Достатъчно е да се посочат общо в АУАН и НП - населено място
като град, район и други възможни ориентировъчни белези (в случая тези
изисквания са изпълнени), в чиито граници да е било реализирано дадено
административно нарушение и доколкото по делото няма възможен спор по
фактите, в чий съдебен район е било довършено административното
нарушение, за да не може да се прецени кой е местно компетентния съд, който
по реда на ЗАНН може да разгледа жалбата на жалбоподателя Д. (например).
РЕШАВАЩАТА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД ПРИЕМА, ЧЕ обстоятелствата, описани в АУАН, съставен
срещу жалбоподателя Р. И. Д. са разбираеми и ясно отразени, при което за
съдебния състав не възникват затруднения да разбере волята на
актосъставителя Л. С. Й., още повече, че жалбоподателя Д. е бил наясно
фактически с описаните в акта обстоятелства, докато е бил на
местопроизшествието и знаейки за елементите на административното
нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което е бил извършил и с
които обстоятелства по собствена воля е отказал да се запознае при
съставянето на процесния АУАН. В тази насока, същият доброволно е отказал
да се подпише в АУАН и без да изложи пред свидетелите Й., Я. и Т. каквито и
да е било възражения. Не е имал обективирани оспорвания. Същият се е
11
възползвал от правото си да не се уличи в престъпление по НК. Съдът намира,
че жалбоподателят Д. е бил наясно за какво е наказан и административно-
наказателно обвинен, и не са били създадени никакви предпоставки за
нарушение на правото му на защита, доколкото в конкретния случай не са
налице и последващи пречки за същият да се запознае по негова инициатива
със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен“ чрез
получаване на екземпляр от него, което е било сторено в хода на самото
съдебно административно- наказателно производство, провело се във
въззивната инстанция.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА на основание
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства от разпитите на свидетелите Й., Я., Т. - полицейски органи от СДВР,
и съгласно показанията на свидетеля Борисов, че се доказва от обективна
страна вмененото в административно-наказателна отговорност на
жалбоподателя Р. И. Д. едно самостоятелно административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. на 14.07.2024г. в часовия диапазон между 03:50
часа до 05:10 часа - в гр.София, в района на мястото на административна
проверка по ЗДвП - в жилищен комплекс „Студентски град“ е бил отказал да
бъде проверен от свидетеля Л. С. Й. с изправното (и съгласно нормата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията) техническо средство „Алкотест дрегер
7510“ с фабричен номер № 0133 за установяването на данни дали е употребил
алкохол като водач на МПС. Този отказ е бил обективиран пред свидетелите
Й., Я. и Т. Същият е бил отразен надлежно в съставения от свидетеля Й. талон
за медицинско изследване № 0150750 от 14.07.2024г. В срок до 45
(четиридесет и пет) минути от връчването му в 05:10 часа на 14.07.2024г. на
жалбоподателя Д., същият не изпълнил влезлите в сила предписания от талона
- не предоставил никакви биологични проби за експертно изследване в
посоченото медицинско заведение - УМБАЛ „С. А.“ гр.София. Ако
жалбоподателят Д. е искал например да докаже, че не е бил употребил
алкохол, доколкото е лъхал на алкохол пред свидетелите Я., Й. и Т. и е говорел
„завалено“ пред тях и пред свидетеля Б., и за да не се уличи в престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, същият е могъл да предостави кръвни проби за
изследване. Той не го е сторил. Тоест при посочване на формулировката на
часа на административното деяние по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП в
АУАН и НП не е извършено нарушение на ЗАНН, тъй като се цели именно да
се ограничи в разумни граници – половин час по-рано и половин час по-късно
(по признака време) конкретното посочено административно нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Това е ноторно известно на юридическата общност
и е много често използвано като формулировка в решенията на съдилищата.
Правото на защита на административно-наказателното преследвано лице Д.
не е било накърнено или нарушено касателно фиксирането на точния час на
отказа му да бъде проверен с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с
фабричен номер № 0133 за проверката на данни дали е употребил алкохол
като водач на МПС. Датата на отказа му е една и съща. Тя не е различна.
Часът на извършване на едно административно нарушение, според практиката
12
на Върховния съд не е съставомерен признак, но за да се даде възможност на
обвинените лица да упражнят активното си право на защита, практиката е
възприела да се посочва. В случая часът на отказа на жалбоподателя Д. да
бъде проверен за употребата на алкохол не води до промяна на датата на
самото деяние. Тя се запазва. Часът на отказът му бил от значение, ако е бил
обективиран в границите между 23:00 часа до 01:00 часа. Тогава би следвало
да се посочи точния час на отказа му (което е сторено в случая в съставения
АУАН и в издаденото НП), а непосочването му например (такава хипотеза
липсва) с оставяне на възможност за тълкуването му би довело до съществено
процесуално нарушение от абсолютен характер, тъй като няма да се знае в кой
от двата дни преди 00:00 часа или след 00:00 часа на съответния момент е
било извършено нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (такова абсолютно
процесуално нарушение липсва в настоящото административно-наказателно
производство).
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ жалбоподателя Д. противоправно е реализирал
съзнателен отказ на 14.07.2024г. в часовия диапазон между 03:50 часа до
05:10 часа - в гр.София, в района на място на административна проверка по
ЗДвП - в ж.к. „Студентски град“ по смисъла на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП да
бъде проверен за употребата на алкохол чрез техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен номер № 0133 от свидетелите Й., Я. и Т. (полицейски
служители от СДВР), от които свидетелят Й. е бил квалифициран и обучен да
извършва проверки по ЗДвП с такъв вид техническо средство. На основание
чл.121, ал.1 от НПК жалбоподателят Д. има правото да не се уличава в
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, доколкото свидетелите Я., Й. и Т. са
възприели от него наличие на мирис на алкохол, който (водача Д.) е употребил
в близък период от време, преди проверката. Ако е искал да избегне и
административно-наказателната си отговорност по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
би следвало да предостави в посоченото в талона за изследване медицинско
заведение и за указаното време кръвни проби за изследване. Не го е направил.
Отказал е да стори и това. И то напълно доброволно и съзнателно.
СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ най-ефективният, точният, пълният, чистият и
истинският метод за проверка за това дали има или няма употреба на алкохол
от жалбоподателя Д. е кръвното изследване. Съдът приема, че отказа му по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е доказан по безспорен и абсолютен начин. И пред
свидетелите Я., Т. и Й., жалбоподателят Д. е имал качеството „водач“ - пред
тях е управлявал по инкриминираното пътно платно в ж.к. „Студентски град“
в гр.София ползваното от него МПС (лична собственост). Липсата на
предоставена кръвна проба от страна на жалбоподателя Д. е част от правото
му да откаже да бъде проверен по ЗДвП, като водач на МПС, правоуправлявал
ли го е след употребата на алкохол, което, обаче законът императивно
забранява, независимо дали е престъпление или административно нарушение.
От субективна страна съдът счита, че установеното като доказано
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
извършено при субективна форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят
Д., знаейки, че управлява своето МПС след употребата на алкохол, преследвал
13
е тази цел, осъзнавал е обществената опасност на своето поведение за
деянието си, и противоправно отказвайки да бъде тестван за употребата на
алкохол с годно техническо средство, е съзнавал, че извършва умишлено
състава на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и доколкото е бил в
съзнание и възприемащ фактите от случая. Също така, нарушителят Д. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да
управлява МПС след употребата алкохол, чието установяване с точност е
отказал чрез съдействие пред компетентни полицейски служители по ЗДвП да
установи по регламентирания от закона ред, но независимо от това и въпреки
знанието на правилата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП с оглед своята придобита
правоспособност като водач на МПС, е нарушил пряко установените от ЗДвП
запрети, с което е целял настъпването на обществено-опасните последици от
деянието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000.00 лева.“.
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ посочената правна норма по чл.174, ал.3 от ЗДвП
съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно
нарушение при отказ от проверка с техническо средство за установяване на
алкохолната концентрация в кръвта на проверения водач и при отказ от
тестване с техническо средство за установяването на употребата на
наркотични вещества или техните аналози спрямо проверения водач. С
обективирането на който и да е от тези два отказа, е без значение дали
провереният водач желае или не да даде кръвни проби за химически анализ за
установяването на положителната или отрицателната употреба на алкохол
и/или наркотични вещества. Съдът отчита, че жалбоподателя Д. при
установените по делото факти сам се е поставил доброволно в това правно
положение. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се наказва водач,
който „откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“.
Т.е. според самия Закон за движение по пътищата, с посочените
14
административни наказания от 2000.00 лева глоба и 2 (две) години лишаване
от правоуправление на МПС за всеки отказ от проверка за употребата на
алкохол или наркотични вещества по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, които
представляват самостоятелни административни нарушения, поотделно се
наказва както водача, който откаже да бъде тестван с техническо средство за
алкохолна концентрация или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества и/или техни аналози, така и водача, който откаже да даде кръвна
проба или не изпълни даденото му предписание в определения срок.
В случая, водачът Д. е наказан с административни наказания за
извършеното от него административно нарушение по състава на чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за това, че е отказал да му бъде направено едно изследване
(проверка) с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер
№ 0133, поради което с този негов отказ е осъществил състава на нарушението
по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП от обективна страна чрез предвидените за него
хипотеза и диспозиция.
Именно в тази насока, и административно-наказващият орган е установил
извършеното административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП,
съгласно събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства от показанията на свидетелите Я., Й. и Т., които
доказват, че жалбоподателя Д. е наказан за неговия изричен отказ да бъде
проверен (чрез този способ на доказване) - с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен номер № 0133 за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, като неизпълнението на задължението на жалбоподателя
Д. касателно даването на кръв или отказът му да предостави кръвни проби за
химически анализ (което е доброволно право на избор и лична преценка) са
факти, обосноваващи по еднопосочен начин високата тежест на извършеното
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП във
връзка с формалния му отказ да бъде проверен с предложеното му от
свидетеля Й. индивидуализирано конкретно техническо средство и съгласно
указанията му, които жалбоподателят Д. умишлено не изпълнявал. Т.е.
отказите му да бъде изпробван (проверен) по установения ред (с даването на
биологичен материал - с издишане на въздух) с посоченото техническо
средство се потвърждава и с отказа му (или бездействието му) да предостави
кръвни проби за изследване за проверката на данни дали има употребата на
алкохол.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да
бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната
отговорност на нарушителя и да му бъдат наложени предвидените в
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП административни наказания, следва да бъде установен
отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
15
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа т.нар. алтернативни
способи за приложение за доказване на алкохолна концентрация или
наркотична употреба и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно и също по вид
административно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона способи за
приложение за доказване на алкохолна концентрация – чрез отказ от
изпробване с техническо средство или чрез неизпълнение на предписание за
медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и
също по вид административно нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
тази насока е Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д.
№ 973/2017 г.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС чрез отказите си да бъдат проверени да избягват контрола за
наличие на алкохол, наркотици и/или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулират такива откази и
за това те са наказуеми много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП например.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства, събраните
гласни доказателствени средства от показанията на свидетелите Й., Я., Т. и Б.
и от приложения по делото талон за медицинско изследване, се установява, че
въпреки че е бил поканен – жалбоподателят Д. съгласно указанията на
свидетеля Й., които не е изпълнявал на няколко пъти как и какво количество
въздух следва да издиша в мундщука на техническото средство, в края на
проверката противоправно е отказал да бъде изпробван с техническото
средство за употреба алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за
медицинско изследване с № 0150750 от 14.07.2024г. – той е отказал (или е
бездействал) да предостави и кръвни проби в УМБАЛ „С. А.“ гр.София до 45
(четиридесет и пет) минути, считано от момента на връчването му (на
медицинския талон) в 05:10 часа на 14.07.2024г., в рамките на определеното
време с административното/ните предписание/я към него. Т.е. същият чрез
отказа си да изпълни предписанието/нията от връчения му талон, без да има
обективна невъзможност да не го изпълни, е показал с поведението си, че
няма да предостави, дори и кръвни проби за анализ, представляващ отказ, и
предвид устният му отказ да даде проба чрез техническото средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен номер № 0133 за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му в качеството на водач на МПС.
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, предявеното „обвинение“ по чл.174, ал.3, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя
Д. да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно
покрива признаците на вмененото му в отговорност административно
нарушение, поради което и административно-наказателната му отговорност е
била ангажирана правилно в съответствие с приложимия материален закон.
СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ административно-наказващия орган правилно е
16
приложил материалния закон, като е наказал жалбоподателя Д. с наказанията
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършения от него състав на нарушението по
чл.174, ал.3, пр1. от ЗДвП, които в дадения случай са правно лимитирани от
закона като основание и размер. Наказанията са определени в абсолютен
точен размер за изпълнения състав - а именно административно наказание
„парична глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24
(двадесет и четири) месеца. Същите не могат да се редуцират в насока
намаляването им. Наказанията, предвидени от закона за нарушението са в
правилно индивидуализиран размер, поради което за съда не съществува
възможност да измени същите.
НАСТОЯЩИЯТ СЪСТАВ ПРИЕМА, ЧЕ по отношение на
извършеното деяние по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП не са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаното
нарушение по състава е свързано пряко и непосредствено с осигуряването на
безопасните условия за движение на водачите и на останалите участници в
движението. При това извършеното нарушение по посочения
административно-наказателен състав по съществен начин засяга и застрашава
обществените отношения, като среща широк, отрицателен, административен
и обществен отзвук, с оглед на големия обем на деянията (и дори
престъпленията) от този вид.
Наложените на жалбоподателя Д. административни наказания по чл.174,
ал.3 от ЗДвП за обективираното от него административно нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са определени във фиксирания размер, предвиден в
закона за нарушението, което обективира извод, че същите са съобразени с
разпоредбите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН и не са налице основания за
изменение на обективираните в обжалваното НП административни наказания.
Относно размера на наложените глоба от 2000.00 лева и срока на
лишаването от правото да се управлява МПС в определения срок от 24
(двадесет и четири) месеца спрямо санкционираното лице, съдът намира, като
инстанция по фактите, че тези административни наказания по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП изпълват целите на административното наказание по чл.12 от
ЗАНН, съответни са на обществената опасност на установеното
административно нарушение, на завишената обществена опасност на
личността на дееца като опасен водач на МПС и на причинените от него вреди
в обективната действителност по засягане на държавното управление на
обществените отношения, регулирани от ЗДвП, като наказанията са
определени при правилно приложение на материалния закон.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ОТЧЕТЕ причините за
извършване на деянието по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а те са изключително
ниска правна култура и липсващо правосъзнание, противоправен и явен, дори
престъпен стремеж на жалбоподателя Д. към демонстративно незачитане на
правилата на ЗДвП, нереспектиран по никакъв начин от императивните
правила на ЗДвП по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и с оглед правилата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, недопускащи управление на МПС, след употреба на алкохол или
17
наркотични вещества, които административни нарушения и дори
престъпления от подобен вид са изключително ежедневно често срещано
безнаказано явление в Република България, както и при явно незачитане на
установения обществен ред и правопорядък, обусловени от принципите на
правовата и демократична Държава.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя Д. от жалбата му и от съдебно заседание чрез неговия
защитник, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-заинтересована
страна да избегне инициираното срещу него административно-наказателно
обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по съдържание
доводи на жалбоподателя Д. от жалбата му, поради което съдът приема, че на
същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят
допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИ е обективна, закономерна,
причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и
страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да
понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-020575 от 29.08.2024г.,
ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН на Р.
18
И. Д., с ЕГН: ********** СА МУ НАЛОЖЕНИ административно наказание
парична „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ Р. И. Д., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19