№ 460
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно административно
наказателно дело № 20221100601158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от обвиняемият Т.Р. чрез
защитника му – авд. С. срещу решение на СРС, НО, 111-ти състав от 25.02.2022г. по НАХД
№ 17362/2021г., с което обвиняемият Р. е признат за виновен за това, че на 21.11.2020г. за
времето от около 00:00ч. до 03:00ч. в гр. София, ул. „****, в бар – клуб „S.r.”
противозаконно пречил на органи на властта – полицейски служители и служители на РЗИ
да изпълнят задълженията си, свързани в контрол по изпълнение на Заповед на министъра
на здравеопазването относно обявената противоепидемична обстановка – като управител на
заведението, в което е имало клиенти, заключил вратите на същото отвътре и не допуснал
държавните органи да извършат проверката във връзка с т.9 и т.10 от Заповед РД
01 655/13.11.2020г. – престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го
освободил то наказателна отговорност и му наложил „глоба“ в размер на 3000 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно в частта относно
размера на глобата, като се моли съдът да я намали в размер на 1000 лева.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 04.04.2022г.
въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага
разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В откритото съдебно заседания пред въззивния съд обв. Р., редовно призован, не се
явява, нито сочи уважителни причини за неявяването си. Правото му на защита е обезпечено
посредством участието на упълномощения му защитник – адв. С..
В хода по същество защитата на подсъдимия в лицето на адв. С. поддържа жалбата
1
по изложените в нея съображения и моли съдът да постанови решение, с което да намали
размера на наложената глоба.
Представителят на СГП моли съдът да остави жалбата без уважение поради нейната
неоснователност. Намира размера на определената глоба за съобразен с обществената
опасност на деянието и дееца, като моли съдът да потвърди обжалваното решение в цялост.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на атакуваното решение съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по
същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава XXVIII от
НПК. За да постанови обжалваното решение, СРС е провел съдебно следствие, като на
основание чл.378, ал.2 от НПК се е позовал изцяло на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. С оглед спецификата на особените правила, установени в глава
XXVIII от НПК, съдът е длъжен да разгледа делото в рамките на фактическите положения,
приети за установени в постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК. Въззивният съд
установи, че първостепенният съд е спазил императивната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК,
като се е позовал на доказателствения материал, изцяло събран и проверен в хода на
досъдебната фаза на наказателния процес.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Обвиняемият Т. Д. Р., с ЕГН: **********, е роден на ****г. в гр. Провадия, живее в
гр.София, ул.„****, неосъждан, българин, български гражданин, със средно образование,
работещ в заведение „X.", управител на „S.r.”” в гр.София.
На 21.11.2020г. обвиняемият Т.Р. бил управител на бар - клуб „S.R.". На посочената
дата заведението работело, като към този момент била в сила Заповед РД 01 -
655/13.11.2020г. на министъра на здравеопазването, свързана с наличната
противоепидемична обстановка и въведените в тази връзка мерки.
Съгласно т.9 и т.10 от Заповедта се преустановяват посещенията на дискотеки, пиано
- бар, нощен бар, бар - вариете и бар - клуб, а всички заведения за хранене и развлечения
(ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе - сладкарници и барове, с
изключение на тези по т.9) имали възможност да работят само в часовете между 06:00ч. и
23:30ч. През останалата част от денонощието се допускали само доставки по домовете.
В изпълнение на заповедта на министъра на здравеопазването, екипи от полицейски
служители и служители на РЗИ (регионална здравна инспекция) извършили проверка на
посочените в двете точки обекти - заведения. По този повод около 00:30ч. на 21.11.2020г.
било посетен бар - клуб „S.R.".
Проверяващите установили, че входната врата на заведението била заключена, като
изглеждало че заведението не работи. То обаче работело, като в него имало множество
клиенти, сред които свидетелите С.М., Б.И., С.М., В.К., К.Ч., както и работещите като
сервитьорка И.С. и хигиенистката на обекта - В.Ч.. Междувременно преди началото на
проверката в неустановен по делото момент обвиняемият Р. узнал, че предстои проверка в
съседен обект и заключил входната врата на заведението, след което се прибрал в офиса си.
Осветлението било загасено, музиката - спряна, като работещият в заведението персонал
предупредил клиентите да пазят тишина, както и че не могат да си тръгнат на този етап.
Това предупреждение било обявено с аргумента, че пред заведението имало полиция и се
2
извършвали проверки. Тъй като проверяващият екип имал информация, че заведението
работи, служителите останали пред него до 03:00ч., когато обвиняемият Р. отключил вратата
и служителите били допуснати вътре.
При проверката било установено, че заведението е пълно с клиенти, с което била
нарушена цитираната министерска заповед. На обвиняемия бил съставен АУАН № 01247/
21.11.2021г., заповед за спиране експлоатацията на обект, констативни протоколи и
протоколи за предупреждение по ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в
хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни
доказателствени средства: свидетелските показания на С. М., Б. И., С. М., В. К., К. Ч., И.
С., В. Ч.; писмени доказателства: справка за съдимост на обвиняемия, констативен
протокол от СДВР, отдел „Икономическа полиция“, протокол за предупреждение по ЗМВР,
констативен протокол от РЗИ – София, предписание и заповед за спиране на експлоатация
на обект, Акт за установяване на административно нарушение, справка от НАП за сключени
трудови договори, наказателно постановление от 19.04.2021г. и други, приобщени по
съответния ред.
Посочената фактическа обстановка е безспорна между страните, като посочените
доказателствени източници са непротиворечиви във всяка една своя част - извършеното
деяние, неговото авторство и механизъм, поради което настоящата инстанция намира, че по-
подробното обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е ненужно -
аргумент от чл. 305, ал. 3, изр.2 от НПК. В случая липса спор както досежно достигнатите
фактически изводи, така и досежно правните такива. Основното недоволство на защитата
касае размера на определената на подс. Р. глоба. Въпреки липсата на възражения във връзка
с доказателствения анализ и направените от страна на СРС правни изводи, въззивният съд, с
оглед задължението му служебно да проверява изцяло атакувания съдебен акт, ще обърне
внимание на някои ключови моменти, обуславящи и индивидуализацията на наказанието.
Правилно районният съд е приел за категорично установени както деня и мястото на
инкриминираното деяние, така и неговия механизъм и авторство в лицето на подс. Р.. В
подкрепа на тези му изводи за както наличните свидетелски показания на клиентите на
заведението, така и на обслужващия персонал на последното, както и писмени доказателства
– констативни протоколи, изготвен АУАН, предписания и други. Безспорно установен е и
моментът на извършената от служителите на РЗИ и МВР проверка, както и констатациите от
същата, вкл. съставени документи, връчени на обвиняемия в качеството му на управител на
провереното заведение.
В съдържателен план показанията на свидетелите М., И., М. и К. (клиенти на
заведението) се намират в унисон помежду си, както и с останалата доказателствена
съвкупност досежно факта, че са били инструктирани да спазват тишина и да не напускат
заведението, тъй като навън е имало проверяващи – служители на РЗИ и МВР. В същия
смисъл са и твърденията на св. К.Ч. – музиката е била спряна поради „някаква проверка“ и е
следвало да се пази тишина, за да не се чува отвън, че вътре в заведението има хора.
Служителите на заведението – свидетелите В. Ч., К. Ч. и С. потвърждават освен деня и
мястото, така и причината и момента на угасване на светлините и спирането на музиката в
заведението, както и последвалото допускане на стоящите навън органи на реда.
Относно предприетото от подс. Р. поведение по недопускане на органите на властта в
лицето на служителите на РЗИ и полицията до вътрешната част на заведението правилно
районният съд се е доверил преимуществено на показанията на С.. Свидетелката подробно
и хронологично описва развоя на събитията през инкриминираната вечер, вкл. момента и
начина на узнаване от обвиняемия за предстоящата проверка на заведението, чийто
управител е именно той, както и предприетите от него действия по заключване на входните
врати, спирането на музиката и последващото отваряне на вратата към 03:00 часа.
3
Споделеното от свидетелката, че част от клиентите са изразили желание да си тръгнат, но им
е било отказано, като паралелно са били помолени да спазват тишина, изцяло съответства на
показанията на св. К.. Показанията на св. С. се подкрепят косвено и от тези на останалите
присъствали на място клиенти, които добросъвестно споделят, че след приглушаването на
музиката и изключването на осветлението, са били помолени да не напускат пределите на
бара поради присъствието на проверяващи служители на РЗИ и МВР.
Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени
поотделно и в своята съвкупност, водят до единствено възможния извод за извършване на
инкриминирането деяние от страна на обв. Р., който краен извод не поражда никакви
съмнения, нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това,
анализираните свидетелски показания и писмени доказателства представляват достатъчно
стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по
фактите и виновността на обвиняемия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с
деянието си обвиняемият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 270, ал.1 от НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи
на съда са съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа обстановка и
със закона.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НК предвижда ангажирането на наказателна
отговорност за този, който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен
изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си.
Изпълнителното деяние на това престъпление - "противозаконно пречене" се осъществява,
когато чрез поведението си деецът създава препятствия за дейността на органите на властта
по изпълнение на възложените им задължения.
Правилно СРС е приел, че от обективна страна обв. Р. на инкриминираните ден и
място чрез заключването на вратата на заведението, е ограничил достъпа до него, като по
този начин е и попречил на намиращите се навън органи на властта (служителите на РЗИ и
МВР) да изпълнят вменените им законови задължения по извършване на проверка във
връзка с противоепидемичната обстановка и издадената заповед (Заповед РД 01-
655/13.11.2020г., т.9 и т.10) на министъра на здравеопазването. Безспорно полицейските
служители и тези на регионалната здравна инспекция попадат под дефиницията на чл. 93, т.
2 от НК, тъй като пряко осъществяват властнически правомощия и са част от
изпълнителната власт в държавата (на тях са делегирани правомощия по съответен
йерархически ред в областта на изпълнителната власт, доколкото са натоварени с
властнически функции по контрол, вкл. извършването на проверки съгласно действащата
нормативна уредба).
От субективната страна обв. Р. е действал при формата на вината пряк умисъл,
като е съзнавал, че, заключвайки вратата на управляваното от него заведение, ограничава и
достъпа до същото на органите на властта, като по този начин ги възпрепятства да изпълнят
възложените им контролни функции, като е целял именно това. Предварителната
осведоменост на обвиняемия, съпроводена с активното му поведение, довело до заключване
на вратите и недопускането на служителите на РЗИ и полицията да изпълнят своите
задължения, разпореждането му да бъде спряна музиката и никой от клиентите да не
напуска заведението в процеса на започнала проверка, са факти, обуславящи ясното
съзнание на обвиняемия, че поведението му е протовоправно и целящо да осуети
изпълнението на задълженията на служителите на МВР и РЗИ.
4
По наказанието:
Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че са налице предпоставките на
чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Р. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като разпоредбата е императивна и следва да бъде
приложена към всеки случай, който отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
контролираният съд е отчел редица отегчаващи и едно смекчаващо отговорността
обстоятелство, а именно - доброто процесуално поведение на обвиняемия. Въззивният съд,
на свой ред намира, че в случая безспорно превес имат отегчаващите отговорността факти,
които обуславят и по - висок размер на наложената глоба. Така през призмата на отегчаващо
обстоятелство съдът третира факта, че деянието е извършеното в тъмната част на
денонощието, в обществено заведение, в условията на противоепидемична обстановка, от
лице, изпълняващо ролята на управител на процесното заведение. Не без значене е фактът,
отчетен и от СРС, че с поведението си по заключване на входните врати, обвиняемият е
ограничил до известна степен и свободата на придвижване на посетителите на заведението,
недопускайки да си тръгнат. Като отегчаващо обстоятелството съдът третира и факта, че
поведението на обвиняемия е продължило няколко часа, с ясното съзнание, че
менажираното от него заведение е следвало да затвори още в 23:30ч. съгласно нарочната
заповед на министъра на здравеопазването. Утежняващи положението на обвиняемия факти
са издадения спрямо него акт за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, санкциониращи обвиняемия за това, че
заведението е работело след 23:30ч.. В случая от значение е и фактът, че с поведението си
обв. Р. е попречил освен на служители на РЗИ, така и на полицейските такива да изпълняват
възложените им контролни функции. Обвиняемият в качеството си на управител е бил
наясно с нормативната уредба и е следвало стриктно да се придържа към нея, доколкото
естеството на развивана дейност засяга и трети лица– посетители на заведението.
С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че не са налице факти,
обуславящи по-снизходително третиране на обвиняемия и ревизиране размера на
наложената му глоба. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства въззивният
съд намира за правилен крайния извод на първата инстанция, че на обвиняемия следва да
бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, който се явява
достатъчен за постигане на целите по чл.36 от НК, както и съобразен със степента на
обществената опасност на деянието и финансовите възможности на обвиняемото лице.
Правилно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК районният съд
е възложил на обвиняемия Р. разноските по делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролираният
съдебен акт за правилен и обоснован, поради което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК СГС, НО, VIII въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 692/25.02.2022г. на Софийски районен съд, НО, 111-
ти с-в, постановено по НАХД № 17362/2021 г. по описа на състава.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6