Р Е Ш Е Н И Е № 452
Гр.Бургас, 29.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Окръжен съдия: Боряна Димитрова
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Б. Димитрова гр. дело № 1855 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на М.Д.Ч., с адрес: с.В., общ.П., ул.“М.Г.“ №***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ №30, ет.1, адв.Илиев, против „Застрахователна компания лев инс” АД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец”, бул. ”Черни връх”№51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 88500 лева, представляваща разликата между претендираното пълно обезщетение от 105 000 лева и заплатената от застрахователя сума от 16 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2011г.- датата на увреждането до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от загубата на сина й, в резултат на настъпило на 15.06.2011 година пътнотранспортно произшествие в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на автобус с рег.№ А8534 АН, собственост на „Бургас тур 30”ЕООД,, довело до смъртта на сина й И. Т. Ч.. Твърди се, че поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози на пътници и товари, в качеството му на собственик и управител на „Бургас Тур“ ЕООД, извършващ обществен превоз на пътници, и нарушил редица разпоредби от посочения закон, е причинил смъртта на сина й. Определила е , че неимуществените й вреди възлизат на 105 000 лв., 15 000 лв. от които й е заплатил вторият ответник, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с което частично репарирал претърпените от нея болки и страдания. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Първоначално исковата молба е била насочена и към ответника Е. Ч., и при условията на евентуалност- против застрахователя, но производството по отношение на първия ответник е прекратено поради оттегляне на иска срещу него на основание чл.232 ГПК.
Твърди се от ищцата в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че тя е наследник на И. Т. Ч.- негова майка, бивш жител с.В., община П. град Б. починал на 15.06.2011 година на 131 км. Смъртта на същия е настъпила на посочената по-горе дата на автомагистрала „Тракия“, вследствие на катастрофа с автобус на „Ентуртранс“ ООД. Починалият в резултат на произшествието техен наследодател е бил в трудово правоотношение с „Ентуртранс“ООД на длъжност „шофьор“, за което е представен трудов договор №365/30.03.2011г. Към момента на същото обаче, той не е шофирал автобуса и е нямал вина за него. В резултат на злополуката са били убити седем лица, седемнадесет са били тежко ранени, шест са били леко ранени.
Видно от застрахователна полица №280183322231L 0374153/21.01.2011 година, собственик на автобуса, участник в пътно-транспортното произшествие е „Бургас Тур 90“ЕООД.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ поема риска да застраховка гражданската отговорност на застрахованото при него лице за вреди, които това лице е причинило на трети лица във връзка с притежанието или ползването на моторно превозно средство. В настоящия случай са налице вреди, причинени на трети лица, като „Бургас Тур 90“ЕООД отговаря за причинените вреди на пътниците в автобуса.
Съобразно предоставената им от чл.226 ал.1 от КЗ възможност за това, ищцата е поискала от ответника изплащане на застрахователно обезщетение. До настоящия момент й е била изплатена сума от 15000 лева.
С влязло в сила решение №1376 от 19.10.2012 година, постановено по гражданско дело №910/2012 година, заверено копие от което е представено по делото, Бургаският районен съд е приел за доказани всички факти и обстоятелства, описани по-горе, поради което и е уважил предявения иск срещу ответника в настоящото производство в размер на 1500 лева, заявен като частичен от такъв в общ размер на 250000 лева за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 15.06.2011 година, при което е била причинена смъртта на наследодателя на ищците И. Т. Ч., б.ж. на град Б. Със същото решение е бил уважен и предявения частичен иск в размер на 1000 лева за репариране на имуществените вреди, претърпени от друг наследник, целият иск в размер на 2000 лева.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Сочи се в него на първо място, че те са допустими, но изцяло неоснователни; същите са оспорени по основание и размер.
На първо място е оспорен механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие. Твърди се в тази връзка, че то е е настъпило с оглед виновно и противоправно поведение на водача С.Д.. Произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на правилата на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, пътниците в моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 тона /категория М2/ и в моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса над 5 t в /категория МЗ/ са задължени да поставят обезопасителни колани. Като не е изпълнил задължението, залегнало в посочената по-горе норма, пострадалият е допринесъл за настъпване на произшествието. Наличието на такова съпричиняване е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетението съгласно чл.51 предл.2-ро от ЗЗД, доколкото никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение.
Сочи се, освен това, че размера на търсеното обезщетение е прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори, определящи понятието справедливост. При определяне на такъв за неимуществени вреди съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и тълкуването на понятието „справедливост“, дадено от създадената съдебна практика. Същото е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента на настъпването и, когато претенцията е станала изискуема. В случая се претендира от ищците обезщетение в един висок размер, който не кореспондира с трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за аналогични случаи. Критерия за справедливост, чийто израз е нормата на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава. Създадената съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, относима и към разглежданата хипотеза, поради обусловеността на отговорността на застрахователя от деликтната отговорност на виновния причинител на щетата - страна по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е трайна и последователна. Съгласно същата, справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице.
С така депозирания отговор е оспорена изцяло и претенцията за присъждане на лихва от деня на събитието до депозиране на исковата молба. Изтъква се в тази насока, че нормативната уредба предвижда като начален момент на изпадане в забава на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите момента на настъпилия деликт. В конкретния случай, обаче във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди е образувана преписка по щета при ответното дружество, изплатена е парична сума, като правата на пострадалия са охранени в цялост. Няма нито законова, нито процедурна пречка след снабдяване с документите относно новонастъпилите обстоятелства ищците да ги представят допълнително при ответното дружество с оглед финализиране на преписката и изплащане на окончателен размер на обезщетение. Идентично становище е застъпено и по отношение на претенцията за присъждане на разноски за водене на настоящето производство.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По гражданско дело №910/2012 година по описа на Бургаския районен съд, ищците, между които и настоящата ищца, са предявили с исковете не цялото спорно право, а само част от него, като със сила на пресъдено нещо е установена само предявената част от правото поради това, че съдът е уважил претенциите. За разликата могат да бъдат предявени нови искове, тъй като формираната сила на пресъдено нещо по частичните искове не обхваща останалата част от размера на вземането. В настоящото производство следва да бъде установен размера на вземането, тъй като е възможно за разликата то да не съществува.
Съгласно чл.298 ал.1 от ГПК, решението влиза в сила за същото искане и на същото основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране на спорното право - чрез основанието и петитума на иска. Петитумът определя вида и размера на търсената защита. Чрез тези индивидуализиращи белези на спорното право, които определят и предмета на спора, става ясно, че силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото разрешаване. Тя превръща спорното правно положение в безспорно и това съдебно установяване следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове. Следователно, решението по частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право, включително и по неговия размер. Формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по частичния иск не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на настоящето производство. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. В конкретния казус това са фактите относно извършеното противоправно деяние, настъпилите от него вреди, причинната връзка между тях, както и дееца на същото, а също така наличието на валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност“, по силата на който застрахователят покрива в границите на определената застрахователна сума отговорността на застрахования-дееца за причинените от него на трети лица вреди. Следователно, установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо или със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Съобразно тях ищцата е станала кредитор на ответника, въпреки, че първоначално предявения частичен иск е уважен само за част от вземането. Със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения - чл.298 ал.4 от ГПК, поради което възраженията срещу съществуването на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо. Такива биха могли да бъдат правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения. Формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право. Това, отнесено към конкретния случай означава, че направените от ответника възражения, че пътно-транспортното произшествие не е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водача С.Д., както и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищцата, което съпричиняване се изразява в това, че последният е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на правилата на чл.137а ал.1 от ЗДвП са преклудирани. Направените възражения за изчерпан лимит по застрахователния договор и за прекомерност на претендираното обезщетение за вреди като такива срещу правопораждащите му факти, относими към възникването му, не са преклудирани /така и в решение №89 от 11.07.2011 година на ВКС на РБ по търг. дело №716/2010 година, I т. о./.
От изложеното следва извода, че в настоящото производство съдът не следва да обсъжда по същество направените от процесуалния представител на ответника и посочени по-горе оспорвания и наведени с отговора на исковата молба възражения като преклудирани по горните доводи от силата на пресъдено нещо. Както бе посочено по-горе, предмет на изследване в настоящото производство е установяване размера на вземането за разликата между присъденото с влязлото в сила решение и претендираното сега, както и счетените от съда, посочени по-горе непреклудирани възражения на ответника.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да не бъде споделено изложеното по-горе становище за настъпилата преклузия и за тези факти, които единствено следва да бъдат установени в настоящия процес, то съдът намира твърденията по исковата молба за посочените по-горе като обхванати от силата на пресъдено нещо факти за установени и доказани в настоящото производство по следните съображения:
По делото не е спорно, а това е видно и от представеното като доказателство удостоверение за родствени връзки, че ищцата е възходящ роднина- майка на починалото лице, следователно е от кръга на лицата, посочени в ППВС №4/1961 година, които имат право да получат обезщетение за претърпените вреди.
Установява се от събраните по делото доказателства, че с присъда № 210 от 30.09.2013 година, постановена по нохд № 794/2012 година, Бургаският окръжен съд е признал подсъдимите E. Ч. и Н.Т. за виновни в това, че на 15.06.2011 година в района на километър 130+585 м. на автомагистрала „Тракия“, в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване помежду си са причинили смъртта на девет лица, включително И. Т. Ч., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, първият от двамата в качеството на собственик и управител на „Ентуртранс“ООД, а вторият- като ръководител група транспорт в същото дружество, лицензирано да извършва обществен превоз. Със същата присъда С.Д.Д. е бил признат за виновен в това, че на 15.06.2011 година при управление на моторно-превозно средство - автобус „Мерцедес“, рег. № А 85-34 АН е нарушил правилата за движение - чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на девет лица и телесни повреди на единадесет лица, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. По жалби на подсъдимите и протест на прокурора е било образувано внохд №25/2014 годиа по описа на Бургаския апелативен съд, по което с решение № 91 от 18.12.2014 година постановената от първоинстанционният съд присъда е изменена единствено по отношение на правната квалификация на извършените от тримата подсъдими деяния. Това решение на въззивната инстанция е потвърдено с решение №326 от 21.10.15 година, постановено по наказателно дело №746/2015 година на ВКС.
Така постановеният, обсъден по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл.413 ал.3 от НПК и чл.300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието по въпросите, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажирането на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - автобус с марка „Мерцедес“ с рег.№ А 8534 АН. Установява се също така от представената полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, че автобусът, с който третото лице-помагач С.Д. е причинил вреди на ищците е застрахован с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Лев Инс“ АД - застрахователна полица №28018332 22 3 1 1 от 21.01.2011 година с валидност от 22.01.2011 - 22.01.2012 година. При това положение и на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, ищцата може да претендира обезщетение пряко от застрахователя, което обстоятелство и това, че гражданската отговорност на водача Д. към трети лица е покрита от сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност” не се оспорва от същия по делото. Последният чрез процесуалния си представител, както бе посочено по-горе, е въвел от една страна довода, че пътно-транспортното произшествие не е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водача С.Д., а от друга страна е направил възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за вреди, както и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищцата, което съпричиняване се изразява в това, че последният е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на правилата на чл.137а ал.1 от ЗДвП. С допълнително постъпила по делото нарочна писмена молба, същият е направил и възражение за изчерпан лимит по застрахователния договор.
Съдът намира, че поддържаните от страна на ответника
- застрахователното дружество твърдения за това, че механизма на произшествието
и причините, довели до него са неизяснени, както и за липса на вина в
поведението на водача-третото лице-помагач Д. по всички изложени по-горе доводи
не могат да бъдат споделени. При съобразяване на целия доказателствен материал
и гореизложеното, съдът намира, че в настоящото производство е безспорно, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на
причинената смърт на нейния син, които са в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на конституирания по делото като трето лице-помагач на
страна на ответника водач на автобуса С.Д..
Последното се установява по категоричен начин и от допуснатата и извършена по
делото автотехническа експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото
заключение е посочило, че настъпилото на 15.06.2011
година пътнотранспортно произшествие е в пряка причинно-следствена връзка с
несъответстващото на нормативите техническо състояние на автобуса по отношение
на здравина и надеждността на шасито, спирачна система и ходова част.
Състоянието на автобуса е било обективната предпоставка за същото, а от
субективна страна това са действията на водача му, който е бил наясно с
опасното му състояние, но е приел да го управлява и не е реагирал с незабавно
спиране на внезапно възникналата нестабилност. Тези негови действия са
способствали тази предпоставка да се реализира в пътнотранспортно произшествие.
Вследствие на последното е настъпила и смъртта на наследодателя на ищцата.
При това положение и за определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди следва преди всичко да се отговори допринесъл ли е нейният син за настъпването на вредоносния резултат, което обстоятелство да бъде взето съответно предвид от съда в тази насока. С нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на цитираната по-горе правна норма, намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката, дали е налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В т.7 от ППВС №17/1963 година е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Във всички случаи обаче, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване. Недопустимо би било приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем /напр.решение №151 от 12.11.2012 година по търг. дело №1140/2011 година, ІІ т.о., решение №154 от 31.10.2011 година по търг. дело №977/2010 година/.
При съобразяване на
гореизложеното, съдът намира наведеното по делото твърдение от ответника
- застраховател на първо място, както бе посочено по-горе, за преклудирано. Отново, само за пълнота на изложението, съдът
намира за необходимо да посочи, че същото е и недоказано в настоящия процес.
Вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-техническа експертиза в
депозираното заключение е посочило, че пострадалото лице не е ползвало
предпазен колан, тъй като автобусът не е имал такива. Изискването всички седящи
места в пътническите автобуси да бъдат задължително оборудвани с предпазни
колани е от месец октомври 2011 година, т.е. след
датата на процесното пътнотранспортно произшествие.
От всичко така изложено следва извода, че с цялостното си поведение починалото лице по никакъв начин не е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Неговото поведение безспорно не е релевантно за последиците, за които се търси обезщетение и следователно последните не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с тях. Затова именно и след като по делото липсва установено нарушаване на каквито и да са правила от страна на наследодателя на ищцата, то в настоящия процес не се разкрива посочената релевантна причинна връзка по смисъла на чл.51 ал.1 изр.1-во ЗЗД, поради което липсва такова обстоятелство от вида на изтъкнатото от ответника, следващо да намери отражение при обезщетяване на вредите.
Последните, и в частност неимуществената вреда, се
изразява в търпенето на болки и страдания от страна
на съответното лице. Нейното справедливо обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД, означава да се определи точен паричен
еквивалент на болката и негативните преживявания и тяхното отражение върху
увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира
вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а
съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното
решение. В конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете
обстоятелството, че болките и страданията на ищцата са продължили през целия
период от причиняване на смъртта на сина й, както и към настоящия момент. Те ще
я съпътстват през целия й житейски път предвид необратимостта на загубата й. От
показанията на ангажираните по делото свидетели се установява безспорно, че
между нея и сина й е имало силна връзка.
Между тях са били установени много близки отношения, основани на привързаност,
подкрепа, взаимно уважение и разбирателство.
Синът е бил привързан към майка си, като я посещавал почти ежедневно и се грижел за нея. Напълно внезапната му смърт е лишила ищцата
завинаги от синовната обич и опора. Болката от неговата загуба е била толкова
голяма за нея, че тя дори не е повярвала и „не може да се съгласи“, според св.Ж., че синът й е починал. Изпаднала е в дъллбока депресия. Наред с това, към правнорелевантния
момент починалият син на ищцата е бил на 42 години, в разцвета на силите си, в
трудоспособна възраст. Това му е позволявало и той е полагал постоянно труд и
грижи, както за семейството си, така и за майка си. Особено близко е стоял до
нея след смъртта на баща си.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на по 120000 лева. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията от загубата на близки хора или на други неоценими блага, какъвто е човешкия живот. Визираният от законодателя критерий „по справедливост” не е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Съобразно горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 120000 лева , но ищцата е определила и заявила като размер на цялата си претенция 105 000 лева. Тази сума следва да бъде намалена с присъдената й такава от 1500 лева с влязлото в сила решение №1376 от 19.10.2012 година по гражданско дело №910/2012 година по описа на Бургаския районен съд, както и с доброволно заплатените от застрахователя на всеки един от наследниците, вкл. и на ищцата суми в размер на по 15000 лева, при което положение на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 88500 лева, до който размер и в който размер предявените от нея претенции като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед отправеното искане върху присъдената сума следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането - 15.06.2011 година. Необходимо е в тази връзка да се посочи, че отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ при застраховка „Гражданска отговорност” е функционална на деликтната отговорност. Затова и удовлетворяването на правото на пострадалия по този ред има мултиплициращ ефект - погасява се, както прякото право на третото лице към застрахователя, така и това право, което то има на основание осъществения деликт към застрахования. Следователно, застрахователят отговаря по риска „Гражданска отговорност” за абсолютно всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Това означава, че той отговаря както за претърпените болки и страдания, така и за причинените в резултат на настъпилия от застрахования деликт, имуществени вреди. Това е така, защото при тази застраховка платимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер, а това означава, че са предназначени да бъдат поправени вредите, настъпили в резултат на осъщественото пътнотранспортно произшествие. Същият дължи само в рамките на договорената с договора за застраховка „Гражданска отговорност” сума стойността на цялото деликтно обезщетение, което застрахованият трябва да заплати на ищеца и единствено в този смисъл застрахователното обезщетение не би могло да надхвърли максималната сума, установена в застрахователния договор. В този смисъл е и константната практика на касационната инстанция със задължителен характер /решение №105 от 16.06.2016 година по търг. дело №1698/2015 година, ІІ т.о., решение №106 от 22.06.2016 година по търг. дело №1796/2015 година, ІІ т.о. и други/.
По отношение на направеното от страна на ответника възражение за изчерпан лимит съдът съобрази следното:
Съгласно §27 ал.1 т.1 б.“б“ от ПЗР на КЗ във връзка с чл.266 от КЗ /отм./ в редакцията на нормативния акт от 01.01.2010 година, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при настъпила смърт на повече от едно лице за всяко събитие възлиза на 5000000 лева, каквото е вписването и в представената по делото застрахователна полица. Съгласно чл.267 ал.4 от КЗ /отм./, присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебни разноски не се ограничават от размера на застрахователната сума, следователно последните не влизат в размера на лимита на застрахователните суми, определени според чл.266 от КЗ /отм./. Прилагането на ограничението на §27, ал.1, т.1, б.“б“ от ПЗР на КЗ /отм./ е обусловено от недостиг на застрахователната сума и невъзможност да бъдат удовлетворени всички претенции. Съгласно чл.267 ал.3 от КЗ /отм./, обезщетението по ал.1 не може да надхвърля застрахователната сума, следователно при недостиг на същата, съдът трябва съразмерно да намали обезщетенията, като държи сметка и за пострадалите, които още не са заявили претенциите си /така и в решение №149 от 5.10.2010 година на ВКС по търг. дело № 1031/2009 година, ІІ т.о., решение №217 от 27.11.2012 година на ВКС по търг. дело №1043/2011 година, ІІ т.о./.
При съобразяване на всичко така казано, както и на обстоятелството, че ответникът, който в съответствие с правилата на чл.154 от ГПК следва да установи по безспорен и несъмнен начин твърдението си за недостатъчност на застрахователната сума по договора в размер на 5000000 лева за удовлетворяване претенциите за неимуществени и имуществени вреди на всички засегнати не е ангажирал доказателства в тази насока, то съдът счита направеното от него възражение за напълно недоказано. В тази връзка следва да се допълни, че липсват данни самият застраховател до настоящия момент да е установил надвишаване на застрахователния лимит и да е приложил поради това методика за определяне на съотношението между общия размер на дължимите /прогнозируеми/ обезщетения на всички пострадали и застрахователната сума по договора. След като такива липсват, а от събраните доказателства /заключението на вещото лице/ не може дори да се изведе обосновано предположение, че би могло да се стигне до евентуално надвишаване на застрахователната сума по процесната полица, то и възражението като недоказано и неоснователно следва да бъде отхвърлено.
С оглед изрично отправеното в тази насока с исковата молба искане и в съответствие с чл.78 ал.1 от ГПК, на ищцата следва да бъде присъдена и сума, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, в която, в конкретния случай, се включва единствено платеното възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат пред настоящия съд. По делото е представен списък по чл.80 ГПК от ищцовата страна. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 8500 лв. За това, че сумата е платена, става ясно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие №46511, поради което следва да бъде възложена в тежест на другата страна (ТР №6 от 06.11.2013 година на ВКС по тълк. дело №6/2012 година, ОСГТК, т.1). В тази връзка обаче следва да се отбележи, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и като такова следва да бъде взето предвид. Минималното възнаграждение на процесуалния представител на ищците, изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция на нормата преди изменението с ДВ бр.84 от 25.10.2016 година възлиза на сумата от 3185 лева, като в случая уговореното такова е почти два пъти и половина над този размер. С оглед на това, при отчитане на сравнително ниската фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и разясненията, дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение, съдът намира, че съществува основание за редуциране на размера на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че следва да уважи претенцията до размера на 3300 лева, който размер е справедлив и адекватен на сложността на делото от фактическа и правна страна.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 3540 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявените и разгледани претенции, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл.45 и чл.86 от ,ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания лев инс”АД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец”, бул.”Черни връх”№51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров да заплати на М.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: с.В., общ.П., ул.“М. Г.“ №1***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ №30, ет.1, адв.Илиев сумата от 88500 /осемдесет и осем хиляди и петстотин лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на автобус с рег.№ А8534 АН, собственост на „Бургас тур 30”ЕООД, причинил на 15.06.2011 година пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на нейния син И. Т. Ч., б.ж. на с.В., община П., ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на увреждането - 15.06.2011 година до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания лев инс”АД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец”, бул.”Черни връх”№51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Д. да заплати на М.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: с.В., общ.П., ул.“М. Г.“ №***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ №30, ет.1, адв.Илиев сумата от 3300 лева /три хиляди и триста лева / лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, а по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 3540 /трихиляди петстотин и четиридесет/ лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на иска, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Окръжен съдия: