Р Е Ш
Е Н И Е № 420
Гр.
Пещера,02.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1296 по описа на съда за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев чрез пълномощника юрк. Е.Р., против З.З.А., ЕГН **********,***.
Твърди ищеца, че на 01.11.2018 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. ,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3094548/05.12.2017 г., е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********.
„Изи Асет Мениджмънт" АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3094548
от 02.11.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върна в
цялост. На 25.09.2019 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3094548 за извършената цесия чрез куриер. Видно от обратната
разписка към товарителница № 68567770, писмото отново се върна в цялост.
Към настоящата искова молба
представят копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3094548/25.09.2019 г., за връчване на ответника ведно с исковата молба
и приложенията към нея.
Твърдят, че на 05.12.2017 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и З.З.А. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 3094548, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от
Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя
при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на
датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 555,66
лв., а договорната лихва в размер на 55,66 лв. Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
13.06.2018 г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 20,58 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 13.12.2017 г. , а падежът
на последната погасителна вноска е 13.06.2018 г.
С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде
сключен.
Твърди ищеца, че на основание чл. 16,
ал. 2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят е заявил, че е запознат
и се е съгласил с Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място в
офиса и на интернет страницата: www.easvcredit.bg, съгласно която, в случай че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница
и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на ответника е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Излага ищцовата страна, че съгласно чл.
4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
-кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 319,95 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 11,85
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за
заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска,
която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 32,43 лева.
Ищецът претендира и на основание Закона
за потребителския кредит и сключения договор лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 60,66 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ищецът излага твърдения, че ответникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 75,00 лв., с която са погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 18,42 лв., такса разходи: 36,00 лв., договорна
лихва: 3,85 лв., главница: 16,73 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 13.06.2018 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
В тази връзка за "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
е уважил претенцията за сумите от
главница 483,27 лв., договорна лихва 51,81 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 301,53 лв., обезщетение за
забава в размер на 60,66 лв. и такса разходи в размер на 9,00 лв. или обща сума
в размер на 906,27 лв. и по образуваното ч. гр. д. 835/2019 г., 2 състав по
описа на Районен съд -Пещера е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна
обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят да
се постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено
по отношение на длъжника З.З.А., ЕГН **********,***, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите както следва: 483,27 лв. (четиристотин осемдесет и три лева и 27
стотинки) - представляващи главница по договор за паричен заем; 51,81 лв.
(петдесет и един лева и 81 стотинки), представляващи договорна лихва за периода
от 20.12.2017 г. до 13.06.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска);9,00
лв. (девет лева), представляващи такса разходи за събиране на просрочени
вземания;301,53 лв. (триста и един лева и 53 стотинки) - представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.12.2017 г.
до 13.06.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска);60,66 лв. (шестдесет
лева и 66 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от
21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Правят
доказателствени искания и претендират разноски.
В
срока за отговор такъв не е постъпил от ответника, чрез особения представител
адв. Анг. Р..
В проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба чрез депозирано писмено становище.
Ответникът чрез процесуалния си представител
не се явява в първото по делото заседание,
явява се особеният му представител,
който не оспорва размера на претендираните суми.
След преценка на събраните по делото доказателства
и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 294/03.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№835/2019 г., е разпоредено длъжникът З.З.А., ЕГН –**********,адрес: ***,
да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
седалище/адрес на управление: гр. София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител: Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов –
Изпълнителни директори, чрез юрк. Албена Николаева, с адрес за съобщения: гр.
София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, главница в размер на 483,27 лв. ,
договорна лихва в размер на 51,81 лв. за периода от 20.12.2017 г до 13.06.2018
г., такса разход в размер на 9,00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 301,53 лв. за
периода от 20.12.2017 г. до 13.06.2018 г.,обезщетение за забава в размер 60,66
лв. считано от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен
съд, заедно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението – 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 225,00 лева разноски по делото, в т.ч. 25,00 лева за внесена ДТ и
200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК, като на заявителя е указано да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
По делото е представено копие от Договор за
паричен заем с № 3094548 05.12.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и З.З.А. /Заемател/, по силата на който заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е предал на заемателя З.З.А. сумата от 500 лв., като с договора
страните са уговорили заемът да се погаси на 27 равни седмични вноски от по 20,58
лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 %, лихвен процент на ден при
отказ от договора – 0,11 %, годишен
процент на разходите в размер на 48,52 %. Предвидена е и неустойка в размер на
319,95лева , която се погасява заедно със седмичната вноска и е в размер на
11,85 лева, като същата се дължи в случай, че ответника не представи в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
-кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват договор за
поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Представено е по делото предложение за
сключване на договор за паричен заем от 05.12.2017г. , с което ответника е
поискал да му бъде предоставен паричен заем в размер на 500 лева, със срок на
погасяване от 27 седмици, и размер на погасителната вноска от 20,58 лева.
Приета е по делото Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД , с която е предвидена такса в размер на 9 лева за събиране на вземането при забава в
плащането на вноска повече от 30 дни, като общият размер на начислените разходи
не може да надвишава 45,00 лева.
Представено е още копие от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Миниджмънт“ АД - в качеството на продавач и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”/
„АСВ“ /ООД - в качеството на купувач, по силата на който страните се
споразумели продавачът да прехвърли на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи
от договори за потребителски кредит, които ще се индивидуализират в Приложение 1,
неразделна част от договора. Страните се съгласяват да прехвърлят нови
вземания като същите ще се
индивидуализират в ново Приложение № 1 със съответна нова дата.
Ищецът е приложил още и Препис – извлечение
от Приложение 1 от 01.11.2018 г. към договора за продажба и прихвърляне на
вземания , в което под номер 95 е вписано името на длъжника З.З.А., с дата на
договор 05.12.2017 г., както и са посочени дължимите суми.
Представено е и уведомително писмо с дата 02.11.2018
г. за извършено прехвърляне на вземанията отправено от „Изи Асет Миниджмънт“ АД
чрез „АСВ“ ЕАД до ответника З.З.А.,
както и покана за доброволно изпълнение до А.. Видно от приложените писмени
доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на
заемателя и е върната с отбелязване- получателят е в затвора.
Представено е и уведомително писмо с дата 25.09.2019
г. за извършено прехвърляне на вземанията отправено от Изи Асет Миниджмънт“
АД чрез „АСВ“ ЕАД до ответника З.З.А.,
както и покана за доброволно изпълнение
до А.. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена
на посочения в договора за кредит адрес на заемателя и е върната с отбелязване-
в цялост.
Приложено е и пълномощно, от дата
09.09.2015г., подписано от Изпълнителния директор на „Изи Асет Миниджмънт“
АД , по силата на което е упълномощен
ищеца да уведоми от името на упълномощителя всички длъжници по вземания на
дружеството, възникнали по договори за кредит, които дружеството е цедирало,
съгласно сключения на 16.11.2010 г. Договор.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК, във вр чл. 79, чл. 92 и
чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява се по делото, че между праводателя
на ищеца и ответника е бил сключен валиден договор за паричен заем от 05.12.2017
г. Ответникът не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора
начин, както и е налице признание, че ответника е погасил сума в размер на
75,00 лева. Установено е също така, че между стария кредитор на ответника и
ищеца е сключен валиден Договор за продажба и прихвърляне на вземания/ цесия/
от 16.11.2010 год., който е надлежно съобщен на длъжника с връчване на исковата
молба. В чл.10 е предвидено, че заемодателят може да прехвърли правата си по
всяко време на трето лице.
Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника, като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и
настоящия случай/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД /в т.см.
Решение №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г., II т.о.; Решение
№123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.
на ВКС, I т.о./.В Решение №114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д.№362/2015 г., II т.
о. е прието, че е допустимо, по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл.9 ЗЗД /какъвто е и настоящия случай/, предишният кредитор /цедентът/
да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята
на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД, като обемът й
се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г.
на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането/
може ли да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на
цедента“ и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС,
допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването на препис от
исковата молба и уведомлението за цесия е надлежно съобщение за цесията на
длъжника“/.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителския кредит, се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът
е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на
закона.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, а когато договорът е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.С оглед гореизложеното по повод съдържанието на
сключения договор между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД съдът счита, че не
са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради което договорът
за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на
договора съдът следи и служебно. За нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата. Имайки предвид последиците на тази
недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят –
ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
На първо място към договора не е приложен
погасителен план, а от договора се установява , че се дължи една обща сума всяка седмица, но не става ясно какъв е
размерът на главницата и какъв е размерът на лихвата, освен това и заемодателят
е начислил и неустойка, като заемополучателят не би могъл да разбере какъв е
лихвеният процент след извършване на съответните математически изчисления, а
именно от сбора на определените погасителни вноски да извади размера на
главницата по договора за паричен заем и по този начин да получи сумата, която
дължи, като договорна лихва, а освен това се претендира и неустойка. Посочен е
годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се
отразява в размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен
съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във
вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на
същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
Предвид така изложените доводи съдът счита,
че ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за паричен
заем заемна сума в размер от 500
лв., и тъй като е внесена сума от 75,00
лева, то остава да се дължи 425,00 лева.
Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят исковете за
установяване на дължимост на сумата
за договорна лихва и такса разходи.
За пълнота на изложението съдът обаче намира,
че следва да посочи следното:
При сключването на договора ответникът се е
задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчителство от лица,
отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е
скрепено със санкция-неустойка в размер на 319,95 лв. По делото не е налице
спор относно неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в
договорения срок, тъй като ответникът не е навел възражения за това. Законът
прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне
е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави, като
неспазването на същите прави договорените клаузи нищожни, а за нищожността
съдът следи служебно. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 на ОСТК
на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение излиза
извън присъщата ѝ обезпечителна функция. Целта на неустойката, е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед
количеството и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя
обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава
кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В
този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума
и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на
чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителските кредити /ЗПК/. Съгласно чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В договора страните са
договорили за забава длъжникът да заплаща освен обезщетение и такси в
зависимост от периода на забавата. Недопустимо е под формата на такси да се
начислява обезщетение за забавено изпълнение над размера на законната лихва. Наред
с това не се доказва и действително да са направени такива разходи, начислени
като такси. Уговорката за заплащане на такси при забава влиза в противоречие и
с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като при неизпълнение на договорните
задължения длъжникът трябва да заплати необосновано високо обезщетение
съобразно срока на забава. При този извод съдът следва да откаже да зачете
правните последици на уговорката за такси в случай на забава.
Относно претенцията за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото
се установява, че е налице забава на плащането на дължимата сума в размерите, в които е претендирана от ищеца,
предвид липсата и на оспорване от страна на ответника.
Ето защо искът е основателен по
отношение на част от претендираната главница и обезщетението за забавено
плащане, а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
Отговорност за разноски.
Ищецът претендира разноски,
ответникът не претендира такива, на това не би могло да стане, тъй като се
представлява от особен представител, разходите за когото са за сметка на ищеца.
С оглед изхода на спора по делото на
ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената част от
исковата претенция. Ищецът е претендирал разноски, както следва: сумата от общо
225.00 – разноски в заповедното производство, от които 25,00 лв. – държавна
такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение и общо сумата от 875,00
лв. в настоящото исково производство, от която сумата от 225,00 лв. – платена
държавна такса и сумата от 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 300 лева за
особен представител. На основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в полза на ищцовото дружество следва да присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство – 50 лв. и за настоящото исково
производство в размер на 100 лв.- минималните такива с оглед неголемия материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност по
делото, приключването му в едно съдебно заседание, както и че представител на
ищеца не се явява, и формалността на заповедното производство. От
така изложеното следва, че ищецът е направил разноски, от които 75,00 лв.-
разноски в заповедното производство- 25,00 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 625.00 лв. за настоящото исково производство, от които 225,00
лв. – държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение,300 лева за
особен представител. От така определената сума в полза на ищеца, съразмерно на
уважената искова претенция такава следва да се присъди сумата от 56,42 лв. –
разноски по съразмерност в заповедното производство, и сума в размер на 411,83 лв.- разноски по съразмерност в
исковото производство.
По изложените мотиви Пещерският
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че З.З.А.,
ЕГН –**********,адрес: ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София 1335,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Димитър Бориславов Бончев чрез пълномощника юрк. Е.Р., главница
в размер на 425,00 лева, обезщетение за
забава по Договор за паричен заем в размер на 60,66 лева за периода от 21.12.2017г.
до 02.07.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението – 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането по Договор за паричен заем №3094548/05.12.2017г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК №294/03.07.2019г. по ч.гр.д.№835/2019г. по описа на РС
Пещера,
като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* против З.З.А., ЕГН –**********, искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че се дължи главница над
425,00 лева до претендирания размер от 483,27 лева, договорна лихва в размер на
51,81 лева за периода от 20.12.2017г. до 13.06.2018г., такса разходи
за събиране на просрочени вземания в размер на 9,00 лева, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 301,53 лева за периода от 20.12.2017г. до 13.06.2018г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №294/03.07.2019г. по ч.гр.д.№835/2019г. по описа на РС Пещера,
ОСЪЖДА З.З.А., ЕГН –**********,адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* , сумата от 56,42 лв. – разноски по съразмерност в заповедното производство, и сума в
размер на 411,83 лв.- разноски по
съразмерност в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: