Р    E   Ш   Е    Н    И    Е

гр. София, 10.01.2020г.

 

                                                     В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в  открито съдебно заседание на тридесети октомври  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретар СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ  т. д. № 1841 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                  Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.410 от Кодекса на застраховането  и  по чл.86 ЗЗД от „Б.А.З.Е.З.“/БАЕЗ/  ЕАД ЕИК******** срещу  „Ф.Г. „ ЕООД ЕИК********.

                  КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ е конституиран „Г.С.М.„ ООД ЕИК *********, гр.*********

                        Ищецът твърди,че е застрахоавтелно дружество сециализирането при застраховане на плащания при износ и при сделки на територията на страната  Твърди,че между него и третото лице помагач  има сключен застрахователен договор под формата на Рамкова  полица № ******* от 13.10.2017г.. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск възникнал на територията на Р България, чрез която е осигурено застрахователно покритие по отношение на вземанията на застрахования за продажби осъществени в периода на валидност на полицата – 1.10.17г. – 30.09.2018г.. Предмет на покритите рискове по този договор се явяват „неплатежоспособност“ и „забавяне на плащанията“ от съответния длъжник за период по-дълъг от периода на изчакване. Твърди, че във връзка с търговските си взаимоотношения застрахования Г.С.ООД е извършило доставки на стоки на ответника Ф – С.Г.ЕООД на обща стойност 62 105.88 лв. с начислен ДДС, за които застрахования е издал данъчни фактури, и същите са съпътствани и от приемо-предавателни протоколи.  В изпълнение на задълженията по чл.18 от ОУ застрахования е подал 4 декларации за просрочени плащания – от 28.11.2017г., 15.12.2017г., 05.01.2018г. и 24.01.2018г. , с които е информирал застрахователя за забава по отношение изплащане задълженията по фактурите посочени в четирите декларация. Поради неплащане и след изтичане на срока на изчакване от 6 месеца предвиден в ОУ застрахования е депозирал пред застрахователя претенции за изплащане на застрахователни обезщетения за следните суми:29 515.73 лв. на 28.06.2018г., 17 777.80 лв. на 08.06.2018г., 11 055.56 лв.  на 18.07.2018г. и 3 756.79 на 30.07.2018г. или общо за сума от 62 105.88 лв.. Застрахователя твърди, че предвид настъпилото застрахователно събитие е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение равняващо се на 85 % от стойността претендирана по всяко едно четирите искания или както следва : пр..№ 52530 / 08.06.2018г. – 14 556.29 лв.,  пр.№ 53925/ 28.06.2018г. – 25 088.37 лв., пр.№55418/18.07.2018г. – 9 397.23 лв., пр.№ 56149/30.07.2018г. – 3 193.27 лева или общо 52 235.16 лв. Твърди, че с изплащане на обезщетениетието ,  по силата на чл.410 от КЗ е встъпил в правата на обезщетения застрахован и е изпратил покани 4 броя  до ответника за доброволно изплащане на сумите по обезщетението, но ответникът не му е заплатил сумите. Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумите по четирите изплатени обезщетения, както следва :

14 556.29 лева, по ликвидационен акт № 59/21.06.2018 г., съставляващо 85% от непогасеното вземане по фактури №  № **********/11.10.2017,  № *********/ 12.10.2017, издадени от застрахования за извършени от него застраховани доставки; 25 088.37            лева, по ликвидационен акт № 70/05.07.2018 г., съставляващо 85% от непогасеното вземане по фактури №№ **********/13.10.2017, **********/16.10.2017, **********/18.10.2017, **********/18.10.2017, **********/18.10.2017, **********/20.10.2017, **********/20.10.2017, **********/20.10.2017, **********/23.10.2017, **********/25.10.2017, **********/25.10.2017, **********/26.10.2017, **********/27.10.2017, **********/27.10.2017,   **********/27.10.2017, **********/28.10.2017, **********/30.10.2017, **********/30.10.2017, издадени от застрахования за извършени от него застраховани доставки; 9 397.23лева, по ликвидационен акт № 82/26.07.2018 г., съставляващо 85% от непогасеното вземане по фактури №№ **********/01.11.2017, **********/01.11.2017, **********/02.11.2017, **********/04.11.2017, **********/06.11.2017, **********/07.11.2017, **********/07.11.2017, **********/08.11.2017, **********/08.11.2017, **********/09.11.2017, **********/10.11.2017, **********/11.11.2017, **********/13.11.2017, **********/13.11.2017, **********/14.11.2017, **********/17.11.2017, издадени от застрахования за извършени от него застраховани доставки; 3,193.27 лева, по ликвидационен акт № 88/09.08.2018 г., съставляващо 85% от непогасеното вземане по фактури №№ **********/22.11.2017, **********/22.11.2017, **********/23.11.2017, **********/23.11.2017, издадени от застрахования за извършени от него застраховани доставки; мораторна лихва за забава: 254.83 лева, от които: 129.39 лева - изтекла за периода от 07.07.2018 г. до 07.08.2018 г. върху главницата от 14 556.29 лева и 125.44 лева - изтекла за периода от 21.07.2018 г. до 07.08.2018 г. върху главницата от 25 088.37 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба до датата на окончателното изплащане на вземането. Претендира направените в производството разноски.

 

                  ОТВЕТНИКЪТ „Ф – С.Г.„ ООД оспорва исковете. Намира, че искът е недопустим, тъй като ищецът не е легитимиран да предяви такъв иск. Не са нарушени негови материални права. Намира, че сключения договор може да има действие само за напред, от момента на неговото подписване и тъй като е сключен на 13.10.2017г. , то фактурите с дати от 11,12,13 октомври 2017г. издадени за обща сума от 19 749.93 лева  не могат да  попадат под неговото действие. Поради това не е налице и интерес и основание за изплащане обезщетение по тях и съответно да претендира суми във връзка с тези фактури от ответника. За тези фактури дружеството е предявило чужди права, което представлява нарушение на чл.26,ал.2 от ГПК. Намира, че доколкото е закупувал стоките при отложено плащане и в ОУ на застраховката се предвижда сделките с отложено плащане то да е до 2 години, то намира, че същият попада в тоя 2 годишен срок. Наред с това застрахователното обезщетение съгласно чл.4,ал.3 от Общите условия не покрива лихви и неустойки, поради което намира, че не дължи претенцията за лихва от 254.83 лева. Моли исковете да се отхвърля.

                  ТРЕТОТО ЛИЦЕ поддържа исковата молба и намира, че претенциите са основателни. Твърди, че е бил в трайни търговски отношения с ответното дружество и същото е закупувало множество стоки, като се е разплащало, но от края на 2017г. е спрял да извършва плащания. Застраховката е редовно сключена и ретроактивното действие е действително съобразно разпоредбата на чл.355 от КЗ.

 

                  СГС, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното :

 

                  От представения по делото застрахователен договор с дата 13.10.2017г. е видно, че ищецът в качеството на застраховател е застраховал търговския риск по плащанията по договорите за продажби, по които страна е третото лице помагач, като застраховано лице, а именно на   Г.с. ООД. Посочено е, че заявка за сключване на застраховката е подадена на 18.09.2017г., а срока на действие на полицата е 1.10.2017г. до 30.09.2018г. Застраховката е сключена при Общи условия, които застрахования е заявил изрично, че приема. При настъпил застрахователен риск размерът на обезщетението е не повече от 85 % . Съдът не намира за остователно възражението на ответника, че този договор не би могъл да има ретроактивно действие, тъй като видно от съдържанието от договора, страните са изрично уговорили срок на действие преди неговата дата, и това е от 1.10.2017г.,а датата на подписването му е 13.10.2017г. Такава възможност изрично е предвидена в нормата на чл.355, ал.1 от КЗ. Няма твърдения към датата на подписването страните да са били наясно, че няма да има плащане по фактурите, самата заявка за подписване на застраховка е от средата на м.септември 2017г., поради което съдът приема, че уговорката за действие на договора около две седмици преди неговото сключване е действителна.

                  От представените по делото писмени доказателства – фактури и приемо - предавателни протоколи, претенции за застрахователно обещетение и платежни, копия от дневници за покупко-продажби , както и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните  се установява, че третото лице помагач, чийто търговски риск ищецът е застраховал е  продавал и доставял на ответника строителни материали, про процесните фактури посочени в исковата молба и с цена, посочена в тях, със срок на разплащане 45 дни от издаването му. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства да е извършил плащания по нито една от тези фактури и съответно съдът приема, че цената на закупените от него строителни материали не е заплатена.  От експертизата се установява, че фактурите са отразеии в дневниците за покупко-продажба при продавача и при купувача, ответник по спора, осчетоводени са при ищеца, и предвид, че са в дневниците за покупки одавани от ответника в

                  След изтичане на шестмесечния срок предвиден в ОУ на застраховката, застрахованата фирма е предявила четири претенции за изплащане на обезщетеия, по издадените процесни фактури, с настъпил падеж и незаплатени. Няма спор, че застрахователя е приел, че е настъпило застрахователно събитие и с основание, тъй като реално по сключените от застрахования договори за търговска продажба в договорените срокове и в срока на изчакване по общите условия плащане на цената на стоките не е постъпила.  Вземаията за цената по търговските сделки са били изикуеми и реално е съществувало риск след като са изминали повече от 7 месеца от сделката продавача да не получи плащания. Неоснователно е твърдението на ответника, че отстрочване на плащането следва да се приеме, че е две години. Това е максималното предвидено отсрочване на плащанията, която страната може да договори и чийто търговски риск да се застрахова. В конкретния случай обаче страните са имали уговорка за отстрочване на плащането от 45 дни, поради което с изтичането му настъпва изискуемостта на вземането и съответно купувача изпада в забава, съответно настъпва и застрахователното събитие, тъй като се засяга тъговския интерес на продавача предвид, че възниква риск да не получи договорената цена за стоките. При възникване на застрахователните събития и след изтичане на срока на изчакване ищеца като застраховател е заплатил договореното възнаграждение в размер на 85 от стойността на дължимата цена на стоките, т.е. на претърпяната вреда, в посочените в исковата молба размери, което се установява от  представените платежни и приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. С изплащане на обезщетеиието застрахователя е встъпил в правата на застрахования до размера на изплатеното обезщетение и разноски на осн.чл.410 КЗ срещу причинителя на вредата т.е. срещу ответника, незаплатил цената, и съответно е легитимиран да предяви иска. Доколкото ответникът е причинил на своя съконтрахент вреда, незаплащайки цената на получената от него стока и застрахователя е покрил този риск, като е заплатил договореното обезщетение, то съответно ответникът дължи на встъпилия в правата на обезщетения застрахован застраховател размерът на изплатеното обезщетение  или сумата от  52 235.16 лв.

                  Предвид основателността на главния иск , основателна се явява и акцесорната претенция за законната лихва на осн.чл.86 от ЗЗД, считано от предявяване на исковата молба.  Ищецът претендира изплащане и на мораторна лихва. От представените по делото покани стр.79 до 86 съдът намира, че може да се приеме за редовно върчена покана изх.№ 53919/28.06.2018г. от ищеца до ответника/прдставена два пъти по делото/  с даден срок за заплащане само на сумата от 14 556.29 лв. по заявеното за заплащане обезщетение по две фактури от 11.10.17г. и от 12.10.2017г.  Представена е два пъти и още една покана изх.№ 54068/02.07.18г, като с нея е дадена покана за заплащане на сумата от 29 515.73 лв. но по сметка на третото лице помагач Г.С. ООД . Предвид на това вземането може да се приеме за изискуемо само за сумата от 14 556.29 лв. след изтичане на дадения 5 дневен срок от момента на връчване, който е на 29.06.2018г.видно от представената куриерска разписка. Искането за мораторна лихва следва да се уважи само в размера от 129.39 лв. за периода 07.07.2018г.-07.08.2018г. и върху сумата 14 556.29г. . За останалата част от платеното обезщетение липсват годни доказателства да е поискано от страна на ответникът, поради което става изискуемо с предявяване на искането. Предвид на това разликата до пълния предявен размер от мораторната лихва следва да се отхвърли като неоснователна.

                  При този искът на спора и на осн.чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски съобразно представения списък и доказателства по делото т.е. за сумата от 3 239.41 лв. Съдът намира разноските по обезпечението от 448 лв. не следва да се присъжда, тъй като липсват такива доказателства да са направени по настоящото дело.

                    Водим от горното съдът  

 

                                                Р        Е      Ш      И       :

|            

                  ОСЪЖДА „Ф.Г. „ ЕООД ***,партер да заплати на  „Б.А.З.Е.З.“/БАЕЗ/  ЕАД      ЕИК********, гр.София, бул.********на осн.чл.410 КЗ сумата от 52 235.16 лв / петдесет и две хиляди двеста тридесет и пет лева и шестнадесет стотинки / изплатено обезщетение по застрахователен договор № 1102*********131017 от 13.10.2017г, в едно със законната лихва считано от предявяване на иска 05.09.2018г. и до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от 129.39 лв. мораторна лихва в размер на 129.39 лв., като ОТХВЪРЛЯ  претенцията за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер.

                  ОСЪЖДА „Ф.Г. „ ЕООД ***,партер да заплати на  „Б.А.З.Е.З.“/БАЕЗ/  ЕАД      ЕИК********, гр.София, бул.********на осн.чл.410 КЗ сумата от 3 239.41 лв. / три хиляди двеста тридесет и девет лева и четиридесет и една стотинка / разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК.

                  РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Г.С.М.„ ООД ЕИК *********, гр.********

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС от съобщаването му.

 

 

 

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: