№ 317
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500420 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 463, ал.2 от ГПК, подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
подадена срещу решението на Софийския градски съд, VІ-Ж Гражданско отделение,
постановено на 14.12.2021 г. по ч. гр. дело № 14 134/2021 г., което съдът е изменил
разпределението на сумите, събрани по изпълнително дело № 20148380401804 по описа на
ЧСИ М. Б..
В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението на градския съд е неправилно
и необосновано. Излагат се доводи, че вземането на общината за такса „битови отпадъци“
представлява привилегировано вземане по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, тъй като то е
публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК и поради това, че приходите
постъпват в общинските бюджети на осн. чл.9а, ал.3 от ЗМДТ. Иска се отмяна на решението
в обжалваната му част и присъждане на вземането на общината за местни такси в пълния
претендиран размер.
Срещу жалбата е подадено възражение от взискателя „ИНВЕСТБАНК“ АД, в което
се излагат съображения, че жалбата е неоснователна.
Длъжниците по изпълнението – Р. Л. Г., „ЛИРА – 3“ ЕАД и В. Г. Р. са подали
отговор, в които поддържат, че жалбата на Столична община е основателна.
Присъединените взискатели „МИРЕЛА“ ЕООД и Д. А. Д. не са изразили становище
по основателността на жалбата на Столична община.
1
Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията на общината
жалбоподател и като провери обжалвания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е при спазване на срока по чл.463, ал.2 от ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по настоящия
процесуален ред.
По основателността на оплакванията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав
намира следното: Видно от постановление за разпределение, извършено на 17.08.2021 г. от
ЧСИ Б., с него е разпределена сума, получена при проведената публична продан на
недвижим имот. Имотът е възложен на единствения наддавач, който е и взискател –
„Инвестбанк“ АД за сумата 1 003 200 лева.
Вземането на банката, в качеството й на ипотекарен кредитор, възлиза на
2 850 360,29 лева с пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ; вземането на Столична
община – район „Овча Купел“ за непогасен данък върху недвижим имот е в размер на
48 372,70 лева с пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 3 746, 83 лева;
вземането на „Мирела“ ЕООД в размер на 2 446,87 лева с пропорционална такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ от 258,90 лева; вземането на Д. Д. е в размер 42 933,73 лева с
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 3 355,23 лева.
От общата сума, подлежаща на разпределение, ЧСИ е отделил дължимият на
държавата ДДС в размер на 200 640 лева, а останалата сума е разпределил между
взискателите. В полза на Столична община е разпределена сумата 48 372,70 лева – неплатен
данък върху недвижим имот. Суми са разпределени в полза и на останалите взискатели.
Срещу така извършеното разпределение е подадена жалба само от взискателя
Столична община с оплаквания, че незаконосъобразно ЧСИ не е заделил в полза на
общината сумата 274 661,28 лева такса битови отпадъци, което е публично вземане и
подлежи на удовлетворяване с предимство.
С решението си СГС е изменил разпределението, извършено от ЧСИ, но само
относно дължимия данък добавена стойност, сумата за което вземане е била отделена от
ЧСИ – с довода, че този данък подлежи на заплащане от взискателя, на когото е възложен
имотът.
По отношение на вземането на общината, произхождащо от дължими такси за битови
отпадъци, СГС е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД,
тъй като не може да се приравни вземането за местни данъци към това за местни такси.
На съда е известно, че пред ВКС – ОСГТК е образувано тълкувателно дело № 2/2021
г., по което предмет на тълкуване е и въпросът „Представлява ли таксата „битови отпадъци“
привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД?.“ Настоящият съдебен състав споделя
становището, съдържащо се в мотивите на СГС.
Вземането на общината за такса „битови отпадъци“ безспорно е публично вземане по
смисъла на чл.162 от ДОПК. Същото обаче не се ползва с привилегията на чл.136, ал.1, т.2
от ЗЗД, тъй като то не представлява данък. Данъкът е публично вземане, установено от
2
закона, срещу което държавата /съответно общината по отношение на местните данъци/, не
дължи насрещна престация. Докато таксата за битовите отпадъци се дължи срещу
извършваната от общината услуга, която съгласно чл.62 от ЗМДТ се изразява в:
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината.
Поради това обосновано градският съд е приел, че разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 от
ЗЗД не може да се тълкува разширително и таксата за услуга не може да бъде приравнена на
данък.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Столична
община е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, подадена срещу
решение № 806/14.12.2021 г. на Софийския градски съд, VІ-Ж Гражданско отделение,
постановено по гр. дело № 14 134/2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3