Решение по дело №648/2017 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N458

                                 

гр.Русе, 02.11.2017 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА Г.

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                НИКОЛИНКА ЧОКОВА

                               

при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N648  по описа за  2017   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.Д.Г. *** чрез пълномощника адв. З.Р. *** против решение №386/ 29.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 3608/2014 г. по описа на Русенския районен съд. Твърди, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, а по същество – неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по изложените в жалбата съображения. Претендира съдът да обесили решението или да го отмени и да постанови ново, с което да намали завещанието и даренията до точния размер на запазените части и да отхвърли иска за делба.

М.Д.Г. е обжалвала и решение №1002/02.08.2017 г., постановено по същото дело, с което е допуснато поправка на ЯФГ по реда на чл.247 от ГПК. Твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно и иска същото да бъде обезсилено или да се отмени и да се постанови ново, с което искането за поправка на ЯФГ в решение №386/29.03.2017 г. се отхвърли.

Ответниците по жалбите Д.Н.Д. и Д.Н.Д. считат жалбите за неоснователни по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Искат решенията да се потвърдят като правилни, както и им се присъдят направените разноски за въззивното производство.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

 Жалбите са подадени от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустима.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът се е произнесъл съобразно очертания от страните предмет на спора, при разглеждането му не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релеватните факти и правилно е приложен материалния закон.

Производството е образувано по предявеният от Д.Н.Д. и Д.Н.Д. иск за делба на недвижими имоти, съединен с искове за възстановяване на запазена част чрез намаляване на завещание и дарения с правно основание чл.30 от ЗН.

Съединяването на иск за делба с искове за намаляване на завещания и дарения, извършени от наследодателите, е допустимо с оглед изричната разпоредба на чл.343 от ГПК. Преюдициалните искове са въведени от страните в предмета на спора, вкл. и чрез възражение от страна на жалбоподателката, поради което съдът дължи произнасяне по тях. С оглед на това не е налице посоченото в жалбата основание за недопустимост на обжалваното решение.

Постановеното по делото решение е поправено по реда на чл.247 от ГПК по искане на ищците с решение № 1002/02.08.2017 г., което е ясно и допустимо, тъй като са налице процесуалните предпоставки за неговото постановяване, а оплакванията в жалбата са неоснователни.

Обжалваните решения са и правилни.

От фактическа страна е установено, че страните са законни наследници на Й.И.К., поч. на 15.08.2011 г. и Д.Г.К., поч. на 05.05.2014 г.-  М.Д.Г. е тяхна дъщеря, а Д.Н.Д. и Д.Н.Д. по право на заместване като деца на починалия преди наследодателите техен син Н.Д. Г., поч. на 14.08.1998 г.

Й.К.е притежавала правото на собственост върху недвижими имоти, придобити от нея по дарение и наследство- 500/1261 ид.ч. от дворно място в с.Мартен, както и земеделска земя- ниви и лозе, находящи се в землището на с.Мартен.  Лична собственост на Д.Г.К. е била нива с площ от 9 370 дка, находяща се землището на с.Мартен, м.“Слатина“ и съставляваща парцел №25 в масив 46. Двамата наследодатели са притежавали и правото на собственост върху апартамент , находящ се в гр.Русе, ул.“Борисова“ №51, вх.4, ет.1, ап.“И“.

Със саморъчно завещание от 08.02.2001 г. Й.К.е завещала на съпруга си Д.Г.К. всичките си недвижими имоти и движими вещи. Завещанието е обявено с протокол от 21.01.2013 г. и вписано в СВ- Русе- вх.рег.№ 3851/18.03.2013 г.

Д.Г.К. се е разпоредил с притежаваните от него недвижими имоти- лични и придобитите по завещание от съпругата си, като ги е дарил на дъщеря си М.Д.Г. с нотариален акт №179/10.04.2014 г.,  нотариален акт №181/11.04.2014 г., нотариален акт №182/11.04.2014 г. и нотариален акт №200/17.04.2014 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е възстановил запазените части на страните от наследството на Й.К.като е намалил универсалното завещание до размер на ¼ ид.ч. общо за двамата ищци  и до размер на ¼ ид.ч. за ответницата- жалбоподател в настоящото производството, възстановил е запазената част на ищците от наследството на Д.К.като е намалил извършените от него в полза на жалбоподателката дарения до размер на 1/3 ид.ч. и е допуснал до делба апартамента в гр.Русе при права 9/24 ид. ч. за Д.Д. и Д.Д. и 15/24 ид.ч. за жалбоподателката, поземления имот в м.Слатина в землището на гр.Мартен при права 1/3 ид.ч. общо за Д.Д. и Д.Д.  и 2/3 ид.ч. за жалбоподателката, а останалите земеделски земи и дворното място в гр.Мартен са допуснати до делба при права- 5/12 ид.ч. за ищците и 7/12 ид.ч. – за жалбоподателката.

Първоинстанционният съд е приел, че ищците са от кръга наследници със запазена част, която е накърнена с извършените от наследодателите разпореждания. Съобразил е размера на запазената им част от наследството на всеки един от наследодателите и е намалил завещанието до размер на 1/ 4 ид.ч.  за всяка от страните и даренията до размер на 1/3 ид.част. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателката за приложението на чл.34 от ЗН, както и че след възстановяване на запазените част на ищците е възникнала съсобственост върху процесните имоти при посочените по- горе права.

С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя - дарения или завещания. Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар в ЗН при регламентацията им /чл. 28 и чл. 29

/ да употребява изразите "част от наследството" и "част от имуществото на наследодателя, тъй като начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 от ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че при намаляване на извършените разпореждания от наследодателите, съдът не е спазил нормите на чл.31  и сл. от ЗН.

В настоящия си случай е налице универсално завещание, поради което не се формира маса по правилата на чл.31 от ЗН, а същото се намаля пропорционално до размера на запазената част на наследника, както правилно е прието в обжалваното решение. Правилно и в съответствие с нормите на чл.28 и чл.29 от ЗН районният съд е определил размера на запазената част на страните от наследството на Й.К.и правилно е възстановил тази част чрез намаляване на завещателното разпореждане до размер на 1/ 4 ид.ч. общо за ищците и ¼ ид.ч. за жалбоподателката.

Когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез договор за дарение или чрез завет изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част се извършва при спазване поредността на действията, посочени в чл. 31 ЗН за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 - чл. 35 от ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 от ЗН.  Тези правила намират приложение само в случаите, когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за дарение и с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя.

В настоящият случай с извършените дарения наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, поради което горепосочените правила не могат да намерят приложение, а даренята следва да се намялат до размера на запазанета част на ищците, както правилно е прието в обжалваното решение.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 34 от ЗН, като не е предоставил правната възможност на жалбоподателката да избере от кои имоти да се възстанови запазената част на ищците, поискали възстановяването й. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 34 от ЗН не следва да намери приложение. Правото на избор по чл. 34 от ЗН възниква, само когато са завещани или подарени няколко конкретно определени имота, но не и когато са завещани или подарени всичките имоти.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че след възстановяване на запазената част на ищците от наследствата на общите им наследодатели между страните е възникнала съсобственост  и законосъобразно е допуснал делба на процесните недвижими имоти. Правата на страните в съсобствеността е правилно определена по отношение на всеки един недвижим имот.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението на съда, с което е допусната поправка на ЯФГ по реда на чл.247 от ГПК е правилно и също следва да бъде потвърдено.

В решението си съдът е формирал ясно воля, че следва да се възстанови запазената част на ищците от наследството на Д.К.чрез намаляване на всички дарения до размера на запазената им част- 1/3 ид.ч. В диспозитива на решението обаче, същият е прописнал да посочи всички нотариални актове, с които са извършени дарения и правилно тази грешка между формираната воля на съда и нейното външно отразяване е поправена по реда на чл.247 от ГПК.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателката. Същата следва да заплати на ответниците по жалбата платеното от тях адв. възнаграждение съгласно представените договори за правна защита.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №386/ 29.03.2017 г., както и решение №1002/02.08.2017 г. за поправка на ЯФГ, постановени по гр.д.№ 3608/2014 г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА М.Д.Г. *** да заплати на Д.Н.Д. сумата в размер на 850 лв. разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА М.Д.Г. *** да заплати на Д.Н.Д. сумата в размер на 850 лв. разноски за въззивното производство.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: