Определение по дело №62/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 20 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по въззивна жалба, подадена от И М., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу решение № 696/30.01.2015 г., постановено по гражданско дело № 2171/2014 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 6 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Радио Б., адрес [населено място], [улица], представлявано от директора Е. К., иск с правно основание чл.225, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, за присъждане на сумата от 1930 лв. /хиляда деветстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното му уволнение, извършено със заповед № 13/21.12.2013 г. на директора на Радио Б., в периода 21.03.2014 г. - 21.06.2014 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба в съда - 29.10.2014 г., до окончателното изплащане, както и направените в хода на съдебния процес разноски. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и постановено в противоречие както с трудовия закон, така и със съдебната практика. Излагат се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и уважаване на претенцията.

Въззиваемият депозира писмено становище, в което първо твърди, че жалбата е неоснователна, но ако Окръжният съд я счетял за основателна, то тогава Радио Б. признава иска и претендира разноски по делото.

Във въззивната инстанция се прие ново писмено доказателство - заверено копие от страници от трудовата книжка на ИМ..

Въззивната жалба отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл.259 от ГПК и от легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно и подлежи на отмяна, а предявеният иск - на уважаване.

От събраните от първата инстанция и от въззивната такава писмени доказателства, неоспорени от страните, безпротиворечиво се установяват следните факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на правния спор:

И М. е работил в Радио Б. като звукорежисьор. Със заповед № 13/21.12.2013 г., издадена от директора на Радиото, трудовото му правоотношение е било прекратено по реда на чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ - поради съкращаване на щата. М. не бил съгласен с това и предявил искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Образувано било гражданско дело № 4/2014 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 6 състав. С решение № 1939/12.03.2014 г., влязло в сила на 20.10.2014 г., уволнението е отменено, ищецът е възстановен на работа и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за претендирания от него тогава период - от 21.12.2013 г. до 21.03.2014 г., т.е. за три от позволените от КТ 6 месеца. На 11.12.2014 г. М. отново е съкратен от длъжността, която изпълнява в Радио Б.. За периода, предмет на настоящото дело, в трудовата му книжка липсва отбелязване да е работил. Брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението му през декември 2013 г. е 643.20 лв., видно както от приложеното решение № 5370/02.07.2012 г., постановено по гражданско дело № 1194/2011 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 2 състав, така и от заповед № 00096/05.12.2008 г. на директора на Радиото и писмо изх.№ 0174/25.05.2010 г. от директора на Радиото до ищеца.

Районен съд Благоевград е отхвърлил сегашната претенция на М., аргументирайки се с това, че от момента на отмяна на уволнението отпаднало и основанието за претендиране на обезщетение за оставане без работа в резултат на същото. След като уволнението било признато за незаконно и заповедта била отменена, то вече не съществувало в правния мир и нямало как същото да се явява причина за оставане на работника без работа след неговата отмяна. Поради това не била налице и причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа за претендирания срок, тъй като ако ищецът е останал без работа след отмяната на уволнението и възстановяването му отново на работа, това било вследствие на друга причина, а не на вече отменената заповед за уволнение.

Окръжният съд стигна до изводи, различни от тези на първата инстанция.

Предпоставките за присъждане на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ са три - незаконно уволнение, вреда и причинна връзка между тях. Достатъчна е обективната противоправност на уволнението. Не се изисква вина на работодателя. Не е необходимо и работникът/служителят да е възстановен на предишната му работа. Вредата, подлежаща на обезщетяване, се съизмерва с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника/служителя за времето след уволнението поради това, че е останал без работа. Същата по естеството си представлява пропусната полза. За да е налице вреда при оставането без работа, е нужно работникът/служителят да е останал назает по трудово правоотношение. Няма правно значение заетостта му през това време на друго основание - договор за изработка, поръчка, упражняване на свободна професия, търговия и прочие. Необходимо е оставането без работа да е резултат именно на незаконното уволнение, а не на други обстоятелства. Прекратеният трудов договор не трябва да бъде срочен или недействителен.

Всички гореизброени условия са налице в настоящия случай. Претенцията на И М. не е недопустима - като период от време тя не се покрива с иска, разгледан в рамките на гражданско дело № 4/2014 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 6 състав. Уволнението, извършено със заповед № 13/21.12.2013 г., издадена от директора на Радио Б., е признато за незаконно и е отменено. В периода 21.03.2014 г. - 21.06.2014 г. ищецът не е бил зает по трудово правоотношение - обстоятелство, надлежно доказано от него по реда, посочен в Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК, докладчик съдията Ц. Г.. Налице е и причинната връзка между уволнението и вредата - решение № 1939/12.03.2014 г., постановено по гражданско дело № 4/2014 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 6 състав, е влязло в сила едва на 20.10.2014 г., т.е. след 21.06.2014 г. Уволнението е било отменено, считано от тази дата - 20.10.2014 г. Дотогава спорът досежно законността на същото е бил висящ и заповед № 13/21.12.2013 г. е съществувала в правния мир, бидейки причина за неполучаването на трудово възнаграждение от страна на ищеца М.. Искът му е доказан и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва, считано от сезирането на съда - 29.10.2014 г., до изплащането на дължимата главница в размер на 1930 лв.

Окръжният съд счита, че ответникът нито в първата инстанция, нито във въззивната такава, е направил признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК. Както се посочва по този повод в решение № 20 от 07.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М. С., признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска. Позицията на Радио Б. по време на целия настоящ съдебен процес не може да се приеме за признание на претенцията на Идеал М.. Признание под условие - че съдът счете иска за основателен - ГПК не допуска.

В заключение - ищецът проведе необходимото в случая пълно, главно и пряко доказване на твърденията си /видовете доказване са изяснени в пълнота в съвременната правна теория - "Актуални въпроси на доказването в гражданското съдопроизводство" от д-р А. И., Нова звезда, С., 2015 г., стр.47-50/.

С оглед изхода на делото, на И М. се следват разноски. Той е направил такива в общ размер на 900 лв. - адвокатско възнаграждение /600 лв. пред Районен съд Благоевград и 300 лв. пред Окръжен съд Благоевград/. Въззивният съдебен състав констатира, че следва да присъди общо 600 лв. /по 300 лв. за всяка от двете инстанции/ - останалите 300 лв. по делото пред районния съд са били платени на адвокат И. Х. за работата й по другия предявен иск - за сумата от 495 лв. - производството по който е прекратено с разпореждането от 19.12.2014 г., поради което тяхното възстановяване от ответника не се следва на г-н М.. Възраженията на ответника досежно размера на това адвокатско възнаграждение се явяват неоснователни, защото същият е минималният такъв, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1, предл.последно от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не подлежи на корекция, независимо от реално свършената от адвокат Х. работа по делото.

За разглеждането на уважения иск се следва заплащане на държавна такса - 77.20 лв. - която трябва да се възложи върху Радио Б., с оглед на т.10 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Чаначева и А. Б..

Предвид обстоятелството, че паричният интерес в случая е много под визираните в чл.280, ал.2, предл.1 от ГПК 5000 лв., настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, ГО, 4 въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 696/30.01.2015 г., постановено по гражданско дело № 2171/2014 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 6 състав.

ОСЪЖДА Радио Б., адрес [населено място], [улица], представлявано от директора Е. К., да заплати на И Е М., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], на правно основание чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, сумата от 1930 лв. /хиляда деветстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното му уволнение, извършено със заповед № 13/21.12.2013 г. на директора на Радио Б., в периода 21.03.2014 г. - 21.06.2014 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба в съда - 29.10.2014 г., до окончателното изплащане, както и следващата му се част от направените от него в хода на съдебния процес разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

ОСЪЖДА Радио Б., адрес [населено място], [улица], представлявано от директора Е. К., да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса от 77.20 лв. /седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ за разглеждането на уважения иск на И Е М., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], с правно основание чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: