Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260114 30.12.2020
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …............……………........................………..…….... състав
на тридесети декември …..………………………… две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
секретар …….………….………………………………………………………..……….……
прокурор ……………………….........................................................………………….….......
като разгледа докладваното от ..........................председателя ...…..................…..………...
В. гр. дело № 951 по описа за 2020 г…..…………………………………………….……
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК, образувано по жалба вх. № вх. № 261677 от 23.09.2020 г., подадена от Х.М.А. *** против Постановление на ДСИ при РС Хасково от 21.08.2020 г., постановено по изп.д. № 113/2018 г., с което са приети разноски в изпълнителното производство в размер на 42 лв. и възложени същите в тежест на длъжника Х.М.А..
Недоволен от това разпореждане е останал жалбоподателят А., който обжалва в срок.Твърди,че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и моли то да бъде отменено. Твърди,че не дължи такси и разноски в изпълнителното производство, т.като с влязла в сила присъда е оправдан по предявеното му обвинение и наложената обезпечителна мярка е отменена от съда.
В срок няма постъпили писмени възражения.
В приложените по делото писмени мотиви на ДСИ Кр.Маджурова – Тодорова взема становище за допустимост на подадената жалба, а по същество – за нейната неоснователност.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страната, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ЧСИ, констатира следното:
Изп.дело № 951 от 2018 г. е образувано по искане на ОП Хасково за налагане на запор върху сумата от 50 000 лв., представляваща взета спрямо Х.М.А. *** мярка за неотклонение *** . Към молбата е приложена обезпечителна заповед от 28.02.2018 г., издадена от ОС Хасково по ЧНД №122/2018 г.
С присъда № 29 от 31.05.2019 г., постановена по НОХД № 513/2018 г. Х.М.А. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.242 ал.4, предл.I-во, вр. ал.1 б.“Д“ и „Е“ от НК. Присъдата е влязла в сила на 10.12.2019 г.
С определение № 21 от 27.01.2020 г., постановено по НОХД № 513/2018 г. е отменено допуснатото с Определение № 68/28.02.2018 г., постановено по ЧНД №122/2018 г обезпечение на наказанието *** по ДП № 236/2017 г. по описа на ГПУ Свиленград чрез налагане на запор върху внесената от Х.А. по сметка на РДГП *** парична гаранция в размер на 50 000 лв. Определението е влязло в сила на 05.02.2020 г.
Съобщението с акта на ДСИ е връчено на А. на 11.09.2020 г. Жалбата е подадена на 23.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е по реда на чл.435 от ГПК, подадена от легитимирано лице - длъжник, в установените срокове и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна. Атакуваното Постановление на ДСИ е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
В чл.
435 от ГПК законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в
изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава
процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на
съдебния изпълнител. Съгласно ал. 2 т.7 длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. В случая ДСИ е прекратил производството по делото и е приел,че
дължимите разноски в размер на 42 лв., представляващи ДТ следва да бъдат
възложени в тежест на длъжника.
Съгласно чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато бъдат отменени от съда – т.2,предл.2. По силата на цитираната разпоредба направените в производството разноски в размер на 42 лв., представляващи ДТ не са дължими от длъжника. Видно от приложените по делото доказателства е,че допуснатото обезпечение, въз основа на което е било образувано изпълнителното дело е отменено от съда - Определение № 21 от 27.01.2020 г., постановено по НОХД № 513/2018 г., с което е отменено допуснатото с Определение № 68/28.02.2018 г., постановено по ЧНД №122/2018 г обезпечение на наказанието *** по ДП № 236/2017 г. по описа на ГПУ Свиленград чрез налагане на запор върху внесената от Х.А. по сметка на РДГП *** парична гаранция в размер на 50 000 лв. Ето защо и с оглед на цитираната разпоредба длъжникът не дължи разноски по изпълнението. Ирелевантно е,че същият е заплатил посочените от ДСИ разноски. Същите са недължимо платени и подлежат на връщана по искане на страната.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
По подадената от Х.М.А., ЕГН ********** ***№ вх. № 261677 от 23.09.2020 г., подадена против Постановление на ДСИ при РС Хасково от 21.08.2020 г., постановено по изп.д. № 113/2018 г., с което са приети разноски в изпълнителното производство в размер на 42 лв. и възложени същите в тежест на длъжника Х.М.А..
ОТМЕНЯ Постановление на ДСИ при РС Хасково от 21.08.2020 г., постановено по изп.д. № 113/2018 г., с което са приети разноски в изпълнителното производство в размер на 42 лв. и възложени същите в тежест на длъжника Х.М.А..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове 1.
2.