Решение по дело №7643/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1548
Дата: 19 февруари 2016 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20141100107643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

             гр. С., 19.02.2016 г.

 

    

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

            

 

Председател: Росен Димитров

 

 

при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 7643 по описа  за 2014 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът М.С.А., ЕГН ********** чрез адв. Я.В.С.-САК е предявил иск против З.К.У. АД гр.С. за сумата от 70 000 лв./частичен от 220 000 лв. с изменението допуснато от съда в последното съдебно заседание/ , представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди –болки и страдания,вследствие смъртта на С.М. С. настъпила след телесни увреждания при ПТП на 12.03.2013 год., ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Твърди,че вина за катастрофата,при която е починал сина му С., носи С.М.К., водач на лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф“, per. № СН ******. За автомобила е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.Не оспорва

 Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

 ответникът  З.К.У. АД гр.С. оспорва иска по основание и евентуално по размер ,като в последната хипотеза моли съдът да отсъди справедливо по размер обезщетение имайки предвид и направеното възражение за съпричиняване изразяващо се в това, че пострадалото лице е пътувало без поставен предпазен колан и че по собствена воля и на собствен риск се е возело в автомобил,управляван от водач, който е бил употребил алкохол. Не оспорва ,че съм датата на катастрофата е имало валидна полицата по застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил „Фолксваген Голф” с per. № СН ****** с № 05112000976259 със срок на действие от 03.04.2012 г. до 02.04.2013 г.

Третото лице - помагач на страната на ответника С.М.К. не е взел становище по иска и е заявил,че не желая да присъства при разглеждане на делото в открито заседание.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото протокол за оглед на местопроизшествие и снимков материал към него от 12.03.2013 год. и присъда по НОХД №396/2013 г. на Окръжен съд гр.С.,влязла в сила на 12.02.2014 год. се установява,  че на 12.03.2013 г. около 00:30 часа, в района на път SLV-2076, на км. 4.7,  в землището на село Гавраилово , общ. С., в района на ж.п. прелез с. Гавраилово  е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф“, per. № СН ******, управляван от С.М.К. и електрически локомотив с peг. № ******. При тежката катастрофа е пострадал С.М. С., пътувал в лекия автомобил на задната седалка в дясно, който е починал на 24.03.2013г. от нараняванията при катастрофата

За управлявания от С.М.К. лек автомобил е имало валидна към датата на събитието застраховка гражданска отговорност .По този факт страните не спорят.

По случая е образувано НОХД №396/2013г. на СлОС и подсъдимия С.М.К. е бил признат за виновен за престъпление по чл.343,ал.4 вр. с ал.З буква“б“,вр.ал.1 буква“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК . Присъдата на С.ски Окръжен съд е потвърдена от Апелативен съд-Бургас пo ВНОХД№217/13г. и е влязла в законна сила на 12.02.2014г.

След смъртта на С.Р.Й. същия е бил припознат като дете на ищецът М.С.А.. За удостовнеряване на горното по делото е представено дубликат на Удостоверение за раждане на С.М. С., ЕГН **********, издадено въз основа на Акт за раждане № 0393/11.10.1993 г., с вписан баща: М.С.А. ЕГН **********.

От представеното на л.30 Удостоверение за постоянен адрес/на л.68 и за настоящ адрес/ на ищеца М.С.А. от 13.02.2014г. е видно,че същия е регистриран адресно в с.**********. Там е бил регистриран/постоянен и настоящ адрес/ и починалия С. С.-удостоверение на л.62 и 63 от делото,а също и майката на починалия-Р.Й. А..

На л. 98 от делото е представена вносна бележка,от която се установява,че на 27.10.2015 год. з.к.у. АД гр.С. е превела на М.С.А. обезщетение в размер на 80 000 лв.-само главница,уточнено в с.з. на 19.11.2015 год. от пълномощника на ответника.

От показанията на св.Р. А. /съпруга на ищеца и майка на починалия С./ се установява,че тя, ищецът и С. С. са живеели в едно домакинство в с.Баня.

От показанията на св.Р.В. се установява,че починалия е бил дете на ищеца М.А. и са живеели заедно в едно домакинство. Ищецът тежко приел смъртта на сина си.Последния нямал съпруга и деца,не знае да е работил.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.С оглед на валидното застрахователно правоотношение отговорността на ответното дружество е установена и не се оспорва от него.

В настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

 Установено е, че за произшествието вина носи С.М.К., управлявал  автомобил „Фолксваген", модел „Голф“, peг. № СН ******, при процесното ПТП.В тази връзка съдът прилага разпоредбата на чл.300 ГПК /налице е влязла в сила присъда на наказателен съд- НОХД №396/2013 г. на Окръжен съд гр.С. /,която е задължителна за настоящия съд по отношение факта на неправомерното деяние на делинквента и неговата вина.

Доказан е/а и не се оспорва от ответника/ и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, а също за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил – полица  с № 05112000976259 със срок на действие от 03.04.2012 г. до 02.04.2013 г.

Възражението за съпричиняване на ответника не е установено по делото-не са събрани доказателства за това,че постраладия е бил без поставен предпазен колан,а също,че е знаел,че водача на автомобила е употребил алкохол.

Установен е и не се оспорва факта на извършено от ответника извънсъдебно плащане в полза на ищеца М.С.А. за обезщетяване на търпени от него неимуществени вреди/само главница/ в размер на 80 000 лв.

При гореизложеното съдът намира,че справедливо обезщетение на търпените от ищеца вреди от смъртта на сина му С. С. са в размер на 60 000 лв. Факт е,че ищецът/баща/ и пострадалия/син/ са живеели в едно домакинство и са били в добри отношения. Следва обаче да се отчете,че припознаването, макар и законно с оглед разпоредбата на чл.64 СК,е извършено едва след смъртта на С. и това,дава основание на съда да приеме,че е направено най-вече с оглед възможността за обезщетяване. Ако ищецът,като истински баща, бе искал да демонстрира бащинството си спрямо С. С. и това дете да носи името му,то нормално би било , това припознаване да е било извършено далеч преди, а не след смъртта на припознавания.

Ето защо съдът намира,че с факта на заплащането на обезщетение от 80 000 лв. ответника е обезщетил напълно неимуществените вреди на ищеца, поради което поддържаната в това производство такава в размер на 70 000 лв./частична от общ размер 220 000 лв./ следва да се отхърли изцяло. На ищеца следва да се присъди единствено законната лихва върху сумата от 60 000 лв. от датата на увреждането-12.03.2013 год. до датата на горното плащане - 27.10.2015 год.

Съобразно този  изход на делото ищеца следва да заплати  на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 2600 лв.

Внесените от ответника 80 лв. за свидетел подлежат на връщане,с оглед на това,че последния не е разпитван и не следва да са в тежест на ищеца.

 Водим от горното, съдът     

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З.К.У. АД гр.С. ЕИК: *******  да заплати на М.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адвокат Я.С.-САК,с адрес *** на основание чл.86 ЗЗД законната лихва върху сумата от 60 000 лв. за времето от  възникване на вземането-12.03.2013 год. до  изплащането му - 27.10.2015 год.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.А., ЕГН ********** чрез адвокат Я.С.-САК против З.К.У. АД гр.С. с ЕИК: ******* иск с правно основание 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД вр. за сумата от 70 000 лв. /частична от общ размер 220 000 лв./ -обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - смъртта на С.М. С. настъпила на 24.03.2013 год. след телесни увреждания при ПТП на 12.03.2013 год. като неоснователен.

ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** да заплати на З.К.У. АД ЕИК: ******* гр.С. разноски в размер на 2600 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника С.М.К.,ЕГН:**********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: