РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Сливен, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100945 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
срещу която в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество,чрез пълномощник твърди, че сключило с
ответното дружество договор за финансова помощ № 54/ 12.12.2018г., по
силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника финансова
помощ под формата на тор на стойност 10 851.48лв. с вкл. ДДС, срещу
задължението му да върне предоставената сума при поискване, но не по-късно
от 31.07.2019г. Сочи, че доставил уговореното количество -карбамид 10180
кг. и амониев нитрат 5000 кг., предмет на договора за финансова помощ,
обективиран като търговска сделка във фактура № *********/12.12.2018г., на
12.12.2018г. съгласно приемо-предавателен протокол от 12.12.2018г. Твърди,
че на 17.10.2019г. предоставената финансовата помощ (цената на доставената
тор-амониев нитрат и карбамид) била увеличена с дебитно известие № 945/
17.10.2019г. към фактура № *********/12.12.2018г. със сумата от 1145.96лв. с
1
вкл. ДДС. Във фактурата и дебитното известие били посочени страните по
договора и тяхното качество, вида на стоката, количеството, единична цена и
спецификация, обобщена цена и ДДС, с което била извършена пълна
индивидуализация на съществените елементи на договора.
Твърди, че ответника бил в неизпълнение на задължението за заплащане
на предоставената финансова помощ и не е върнал предоставената сума от 10
851.48 лв. с вкл. ДДС., ведно с увеличената цена на тор и дебитно известие №
945/ 17.10.2019г., при поискване, но не по-късно от 31.07.2019г. Сочи, че от
01.08.2019г. ответникът изпаднал в забава, поради което на основание чл.3,
ал.1, б “б“ от договора за финансова помощ дължал премия в размер на 1.3%
обезщетение за забава в размер на 8 468,86 лв., определено върху сумата от
11 997,44 лв. за периода 01.08.2019г.- 28.11.2023г. /датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК/.
Иска се от съда признаване на установено в отношенията между
страните, че ответното търговско дружество дължи на ищцовото сума в
размер на 793,88 лв., представляваща част от стойността на неплатена (не
възстановена) финансова помощ, предоставена под формата на тор, съгласно
договор за финансова помощ № 54 от 12.12.2018г., по фактура №
*********/12.12.2018г. на стойност 10 851.48лв. с вкл. ДДС, ведно със
законната лихва върху сумата от 29.11.2023г./датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане.
Претендира разноски по делото и тези по заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран.
Твърди, че изплащането на получената временна финансова помощ било
предвидено да се извърши с доставка на зърно на същата стойност от
стопанската 2018/2019г. Реколтата на зърно обаче през този период била
компрометирана от неблагоприятни метеорологични условия, което не
позволило да се издължи помощта в пълен размер. Поради недостиг на зърно,
чрез доставка на зърно от новата реколта била възстановена само част от
помощта. Направеното плащане в натура не удовлетворило цялото вземане на
ищеца, но била погасена по-голяма част от задължението. В тази връзка сочи,
че с протокол за прихващане на насрещни вземания от 09.07.2019г. вземането
на ищеца в размер на 10 851,48 лв. било прихванато с доставка на мека
пшеница на стойност 10 057,60 лв. по фактура № 340/08.07.2019г. и така
2
останало задължение на ответника по договора за финансова помощ в размер
на 793,88 лв.
Твърди, че увеличението на цената на доставените от ищеца торове с
дебитно известие № 945/17.10.2019г. към фактура № *********/12.12.2018г.
със сумата от 1145.96 лева с включен ДДС не намирало нито договорно, нито
законово основание. Възможността за такова увеличение не била предмет на
договаряне между страните. Увеличението на цената /изменението й от
договореното/ било едностранен акт на ищеца, който не бил в състояние да
породи каквито и да е правни последици. Сочи, че договорената в чл.3 буква
„Б” от Договора „премия” била с неясна правна същност, а практическото й
определяне като размер било невъзможно. В Договора не било посочено, че
тази премия представлявала договорна лихва по смисъла на чл.240 ал.2 ЗЗД и
такава не била дължима, като недоговорена. Сочи, че фактура №
**********/17.11.2024г. не била известна в счетоводството на ответното
дружество. Сочи че по ЗДДС и ППЗДДС за неустойки и лихви с
обезщетителен характер не се издавал данъчен документ. Прави възражение за
погасено по давност на вземането за лихви.
Иска се отхвърляне на претенцията над размера от 793,88 лв. до пълния
предявен размер от 11 997,44 лв., както и изцяло неоснователна за лихвата за
забава в размер на 8 468,86 лв.
Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между двете насрещни страни в настоящия спор - търговци е сключен
договор за временна финансова помощ № 54/12.12.2018г., въз основа на който
ищцовото дружество предоставило на ответното временна финансова помощ
под формата на торове за сума в размер на 10851,48 лв срещу задължението
тази сума да бъде върната при поискване, но не по-късно от 31.07.2019г. На
същата дата страните подписали приемо-предавателен протокол за
предаването, респ. приемането на карбамид 10 180 кг. И амониев нитрат 5 000
кг, за което ищецът издал фактура № **********/12.12.2018г. на стойност
10 851,48 лв.
На 09.07.2019г. страните подписали протокол за прихващане на
насрещни вземания, тъй като ответното дружество продало и доставило на
3
ищцовото 35 920 кг. мека пшеница по издадена фактура № 340/08.07.2019г.
Посочено е в протокола, че с тази доставка са погасява част от финансовата
помощ, предоставена от ищеца на ответника и след прихващането ответното
дружество дължи на ищцовото сума в размер на 793,88 лв.
На 29.11.2023г. ищцовото търговско дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 4616/2023г. по описа на СлРС, като съда
издал заповед за изпълнение № 2423/30.11.2023г., с която разпоредил
длъжника и настоящ ответник да заплати на кредитора и настоящ ищец сума в
размер на 11 997,44 лв., главница представляваща стойността на неплатена (не
възстановена) финансова помощ, предоставена под формата на тор, съгласно
договор за финансова помощ № 54 от 12.12.2018г., по фактура №
*********/12.12.2018г. на стойност 10 851.48лв. с вкл. ДДС и дебитно
известие № 945/17.10.2019г. към тази фактура на стойност 1 145.96 лв., с вкл.
ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от 29.11.2023г./датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане, както и сума в
размер на 8 486,86 лв., лихва за забава за периода 01.08.2019г.- 27.11.2023г. и
разноски в размер на 409,69 лв. държавна такса и 1 150 лв. адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът подал възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящия
положителен установителен иск.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от правен субект- заявител,
разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на
длъжника.
Този иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
4
материалната дължимост на сумите, за които била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск ищецът следва да установи
съществуване то на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на иска е вземане, произтичащо от сключен между
страните договор за временна финансова помощ за сума в размер на 10 851,48
лв., предоставена под формата на торове. Доказа се и доставката на тези
торове и издадената за това фактура от ищеца. От друга страна се доказа и
частично плащане от страна на ответника, чрез доставката на мека пшеница
на стойност 10 057,60 лв., съответно извършено прихващане, след което
дължимата сума към ищеца е в размер на исковата сума 793,88 лв. Тази сума
не се оспорва за дължима и от ответното дружество, поради което претенцията
се явява основателна и бива уважена, ведно със законната лихва, считано от
29.11.2023г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК/ до окончателното плащане.
С оглед изхода на правния спор съдът следва да разпредели разноските
между страните, съобразно уважена и прекратителна част, поради отказ от
част от главната претенция и изцяло от акцесорната. Страните са платили
адвокатски възнаграждения в размер на 1150 лв. за ищеца, което с оглед на
цената на първоначално предявените искове /20 466,30 лв./ не е прекомерно и
не подлежи на редуциране. Адвокатското възнаграждение, платено от
ответника, съобразно цената на първоначално предявените претенции е
прекомерно и следва да се редуцира до минималния размер от 2 242 лв.
Ищецът сторил разноски в общ размер на 3 118,65 лв., от които 1558,65 лв. в
исковия процес и 1560 лв. в заповедното производство. Така, съобразно
уважената част от претенцията, но и съобразно прекратената част, ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 120,97 лв. Ищецът от своя страна дължи
разноски на ответника, съобразно прекратената част от исковете, поради отказ
от тях в размер на 2 155,03 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГРО И ИНВЕСТ“
5
ЕЕОД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
кв.”Даме Груев“, бл.34, вх.В, ап.11, представлявано от управителя И.И., че
ДЪЛЖИ на „ЧАНЕВИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Ямбол, Промишлена зона Ормана, представлявано от А.Ч.,
сума в размер на 793,88 лв. /седемстотин деветдесет и три лева и 0,88 ст./,
представляваща част от стойност на неплатена (не възстановена) финансова
помощ, предоставена под формата на тор, съгласно договор за финансова
помощ № 54 от 12.12.2018г., по фактура № *********/12.12.2018г., цялата на
стойност 10 851.48лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от
29.11.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „АГРО И ИНВЕСТ“ ЕЕОД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.”Даме
Груев“, бл.34, вх.В, ап.11, представлявано от управителя И.И. ДА ЗАПЛАТИ
на „ЧАНЕВИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, Промишлена зона Ормана, представлявано от А.Ч.,
сума в размер на 120,97 лв. /сто и двадесет лева и 0,97 ст./ , деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК„ЧАНЕВИ ТРАНС“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, Промишлена
зона Ормана, представлявано от А.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на„АГРО И ИНВЕСТ“
ЕЕОД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
кв.”Даме Груев“, бл.34, вх.В, ап.11, представлявано от управителя И.И. сума в
размер на 2 155,03 лв. /две хиляди сто петдесет и пет лева и 0,03 ст./,
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6