Р Е Ш
Е Н И Е
№ 311
гр.Бургас, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 238 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на В.С.В. с ЕГН: **********,***, чрез адв. З.М., против Наказателно
постановление № ЮИР-63/17.12.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен
район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 232, ал.5, т.7 ЗУТ.
С жалбата се иска
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Посочва се, че жалбоподателят не е пасивно
легитимиран да отговаря за вмененото нарушение, защото нито е допуснал, нито е
разпоредил, а още по-малко е извършил констатирания строеж. В тази връзка се
посочва, че действително до 24.04.2018г. жалбоподателят е бил собственик на ПИ
№ 67800.34.22, но считано от тази дата владението върху имотите е предадено на
„Зенит-99”ООД по силата на извършен въвод във владение от ЧСИ Георги Михалев по
ИД № 809/2017г. Посочва се, че от тази дата жалбоподателят не владее имота и не
знае кой и как е поставил в него мобилна тоалетна. Счита се, че не всеки
собственик на поземлен имот, още повече – такъв, който не владее имота, следва
да бъде отговорен за извършеното върху имота му незаконно строителство. На
следващо място се твърди, че жалбоподателят не е получавал акт или протокол за
извършената проверка, като в хода на производството не са били събрани всички
относими доказателства. В заключение се
посочва, че липсва описание на извършеното нарушение, като в хода на проверката
не е установено по безспорен начин кой е извършител и ползвател на въпросния
строеж.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. М. – БАК, която
поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива.
За административнонаказващия
орган, се явява юрисконсулт Костова, надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Посочва, че не са верни твърденията, че жалбоподателят не е
бил наясно с извършваната проверка и с нейните констатации. Счита, че правилно
е била ангажирана отговорността на В., доколкото ЗУТ дава възможност за
санкциониране на собственика, който е допуснал поставянето на преместваемия
обект, в нарушение на изискванията на съответната Наредба, без да изисква
самият обект да е поставен лично от него. Допълва, че собственик на имота е
именно В., като само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „***“
ООД придобивната сделка е обявена за
относително недействителна. По отношение на всички останали субектни,
включително и по отношение на РДНСК – собственик на имота е именно
жалбоподателят и с поведението си той е допуснал поставянето на преместваем
обект в нарушение на законовите изисквания, поради което и правилно е бил
санкциониран.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП (л.15) същото е било връчено на жалбоподателя на 22.08.2019г., а жалбата е депозирана по куриер с дата на изпращане 29.08.2019г. (л.13). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 01.06.2018г.
служители от РДНСК – Югоизточен район, сред които и св. Б.Г. (главен инспектор)
извършили проверка в бившия къмпинг „***”, общ. Созопол. По време на проверката
контролните органи забелязали, че в поземлен имот № 67800.34.22, местността „***”, гр. Созопол се
поставя поставяем обект за тоалетна без разрешение за поставяне, в нарушение на
разпоредбата на чл. 56, ал.2 ЗУТ, вр. с чл. 5, ал.2 от Наредбата за поставяне
на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на
градското обзавеждане на територията на община Созопол (Наредбата). Самата
поставяема тоалетна представлявала метален контейнер, с приблизителни размери
2,50/5,50м., която била поставена върху бетонова септична яма. Св. Г. не
установил самоличността на лицата, които поставят тоалетната, но предположил,
че тези действия са им наредени от собственика на имота, а именно
жалбоподателят В., който на 26.03.2014г. бил придобил поземлен имот с №
67800.34.22 по силата на
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт (л. 25).
С оглед горните факти
св. Г. преценил, че В. е осъществил нарушение на чл. 56, ал.2 ЗУТ, вр. с чл. 5,
ал.2 от Наредбата, доколкото е допуснал в собствения му обект да бъде поставен
преместваем обект, без да са спазени изискванията на закона, а именно – без да
е получено одобрение от главния архитект на община Созопол и без да е издадено
разрешително за монтаж /поставяне/.
Св. Г. изпратил до жалбоподателя
В. покана (л. 18) за явяване в РО„НСК” – Бургас при РДНСК – Югоизточен район за
съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 18.06.2018г. (л.19). На
22.06.2018г. жалбоподателят се явил и в
негово присъствие, свидетелят съставил АУАН с № ЮИР-32/22.06.2018г., квалифицирайки нарушението като такова по чл.
56, ал.2 ЗУТ, вр. с чл. 5, ал.2 от Наредбата. На същата дата препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок той не депозирал
възражения по реда на чл. 44, ал.1 ЗАНН.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също
счел фактическите констатации за безспорно установени. В НП за първи път АНО
квалифицирал нарушението като такова по чл. 232, ал.5, т. 7 ЗУТ, поради което и
на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя В. било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на
контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
На първо място съдът констатира, че в АУАН и НП е налице съществено разминаване между правната квалификация на вмененото нарушение. Така в АУАН (л.17, ред 5) изрично е посочено, че се касае за нарушение на чл. 56, ал.2 ЗУТ, вр. с чл. 5, ал.2 от Наредбата. Същевременно в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 232, ал.5, т. 7, предложение първо от ЗУТ (л.15, ред 2), като е направен опит да се допълни, че това нарушение е извършено, чрез нарушаване на изискванията на чл. 56, ал.2 ЗУТ, вр. с чл. 5, ал.2 от Наредбата. Въпреки това – никъде в АУАН не е цитирана нормата на чл. 232, ал.5, т. 7, предложение първо от ЗУТ, на която се позовава АНО при издаване на НП и която реално е основание за налагане на санкцията. По мнение на настоящия състав това разминаване в правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП е съществено и води до невъзможност на санкционирания да разбере каква е юридическата страна на твърдяното нарушение, срещу което се защитава (ноторно е, че лицата се защитават както по фактите, така и по правото). Това е така, защото за да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа страна административно нарушение и и на следващо между описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. В случая такова съвпадение, по мнение на настоящия състав - липсва.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта за установяване на административно нарушение, в случаите когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. По реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, не е възможно да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена правна норма. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение. В този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН (Решение № 367/07.03.2017г. по к.н.а.х.д. № 129/17г. на АдмС-Бургас, Решение № 133/24.03.2016г. по к.н.а.х.д. № 41/16г. на АдмС-Пазарджик; Решение от 31.10.2012г. по к.н.а.х.д. № 2840/12г. на АдмС-Пловдив и още много други).
На следващо място съдът следва да отбележи и следното. Основание за налагане на оспореното административно наказание, съобразно възприетото в НП - е чл. 232, ал. 5, т.7, предл. 1 от ЗУТ, съгласно която се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което е допуснало да бъде поставен върху негов имот преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на Наредбата по чл. 56, ал. 2.
Съгласно чл. 10 от ЗАНН допустителството, като форма на съучастие в административнонаказателното производство, е наказуемо само в предвидените от закона случаи, какъвто е и настоящият. Допустителството е особен вид нарушение, при което едно лице по закон е длъжно да се противопостави на определено неправомерно поведение, но не го е направило, чрез което на практика е съдействало за възникването на противоправния резултат. Така между поведението на допустителя и осъществяването на резултата от нарушението е налице причинно-следствена връзка. Бездействието, при наличието на задължение за активно поведение, е противоправно само ако съществува обективна възможност субектът да осуети извършването на нарушението. Това предполага конкретни представи в съзнанието на дееца относно осъществяването на деянието и неговите последици. При липсата на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волеви - отношението към съставомерните последици (Решение № 1277 от 5.07.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1038/2019 г., Решение № 814 от 24.04.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 737/2019 г.)
В конкретния случай В. е бил санкциониран, за това че е допуснал да бъде поставен върху негов имот преместваем обект, без да е спазена регламентацията в чл. 56, ал.2 ЗУТ, вр. с чл. 5, ал.2 от Наредбата, от което следва, че той трябва да е знаел за поставянето и да е знаел или предполагал, че то се извършва не по предвидения за това ред, както и - да е имал възможност да го осуети, но да не го е направил. В този смисъл от съществено значение за преценката налице ли е соченото от АНО нарушение се явява установяване на обстоятелството – кой е поставил този обект, по чие нареждане и в какви отношения е със собственика. Въпреки, че контролните органи са били на място, в момента, в който тоалетната се е поставяла – по непонятни за съда причини - те не са установили самоличността на поставящите, не са изследвали въпроса защо поставят тази тоалетна и от чие име действат, за да може да се провери дали лицата, които фактически са извършвали действията имат някаква връзка със собственика на имота или не. Това е особено наложително, с оглед обстоятелството, че считано от 24.04.2018г. собственикът на имота е бил изведен от владението му (протокол на л.12) – т.е. въпреки че по отношение на РДНСК собственик продължава да е В. – реално той не владее имота си, а там е въведено юридическото лице „***“ ООД. При това положение е трудно да се предположи, че за невладеещия собственик би могла да съществува обективна възможност да осуети извършването на нарушението – респективно да се приеме, че поведението му е административно нарушение, извършено под форма на съучастие „допустителство“, при положение че друг субект упражнява владението над имота. За контролните органи е имало задължение да проведат пълно разследване на всички обстоятелства (чл. 52, ал.4 ЗАНН) и едва ако по категоричен начин докажат, че собственикът, който не е във владение на имота си, все пак има необходимото отношение към поставяне на тоалетната в обекта – да се ангажират отговорността му. В случая това не е сторено – поради което и само на това основание НП се явява недоказано и следва да се отмени.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от
страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството,
поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
ЮИР-63/17.12.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на
основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на В.С.В. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 232, ал.5, т.7 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.