№ 510
гр. Бургас , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Ж. М.
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203149 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Ч. ЯН. против Наказателно постановление
№ 21-0769-001440/10.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР. Претендира се отмяна на
наказателното постановление. Релевирани са оплаквания за недоказаност на
авторството на нарушението. Бланкетно се поддържа, че в АУАН липсва
описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, както и
законните разпоредби, които са нарушени. Възразено е, че липсват реквизити
в АУАН по отношение на възрастта и местоработата на нарушителя.
Поддържа се теза, че на жалбоподателя е връчен нечетлив екземпляр от
АУАН, поради което е поставен в невъзможност ефективно да упражни
правото си на защита. Съдържа се оплакване за неяснота дали процесното
автоматизирано средство е технически годно и одобрено за използване.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за
1
неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В с. з. процесуалният представител-адвокат на жалбоподателя
поддържа жалбата на изложените в нея основания. В допълнение изтъква, че
автомобилът е бил управляван от св. Д. К., чиито гласни доказателства
ангажира. Представя договор за правна помощ, но не заявява претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу Д. Ч. ЯН. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GА № 210991/24.03.2021 г. за това, че на 12.03.2021 г., в
13,50 часа, в гр. Бургас, по път Първи клас № I-6, км. 495+650, до
бензиностанция „ЛукОйл-Т.К.Ф504“ в посока към кв. Пети километър,
управлява лек автомобил *** с рег. № ***, с наказуема скорост 104 км/ч, при
максимално допустима скорост за населено място до 50 км/ч., с което
виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Описано е в АУАН, че нарушението
е установено и заснето под клип № 27539 от АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14
с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Посочено е, че АУАН е
съставен на водача въз основа на Декларация по чл. 188 от ЗДвП от
24.03.2021 г. Видно от съдържащата се в административно-наказателна
преписка Декларация от 24.03.2021 г. за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателят е декларирал
собственоръчно и е удостоверил с подписа си, че той е управлявал
процесното МПС на 12.03.2021 г., около 13,50 часа.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло
отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона.
Обобщил е извод, че по този начин жалбоподателят е превишил разрешената
2
максимална скорост за населено място над 50 км/ч, поради което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложил административни
наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца. Постановил е на основание Наредба № 1з-2539 на МВР
отнемане на 12 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
приобщените по делото веществени доказателства – снимка с разпечатка от
използваното средство за измерване и снимка на разположението на уреда,
както и от писмените доказателства – протокол за използване на
автоматизирано техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол,
писмо за одобрен тип средство за измерване съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона
за измерванията, справка за собственик по регистрация на МПС, декларация
по чл. 188 от ЗДвП.
Жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства, с които се домогва
да установи, че не е управлявал МПС по време на нарушението. Разпитана е
св. Д. К., която поддържа, че тя е управлявала предоставения й от
жалбоподателя процесен автомобил по време на нарушението.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
29.06.2021 г. Жалбата е подадена на 30.06.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Админстративно-наказателното производство е проведено
законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по
съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното
постановление. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана
територия в гр. Бургас, на основание регламентираната от закона
компетентност, а НП е издадено от компетентен орган – от Началник група
към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция”, на обслужваната територия
3
гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставяне на
АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В АУАН и НП
нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем от ЗАНН. Съдът не
споделя доводите на въззивника за процесуално нарушение поради липса на
описание на нарушението и непосочване на нарушената разпоредба.
Съставомерните факти и обстоятелства, които имат отношение към
извършеното нарушение и които го отграничават във времето и
пространството, са описани в АУАН и НП по недвусмислен и достатъчен
начин, както и кореспондиращата на нарушението законова разпоредба.
Неоснователни са и останалите оплаквания по отношение на АУАН –
актът е подписан без каквито и да е възражения в насока нечетливост или
неяснота на написаното, а с подписа си жалбоподателят е удостоверил, че се е
запознал със съдържанието му, поради което съдът намира за несъстоятелни
доводите за ограничено право на защита в този смисъл. В случая, няма
съмнение, че на жалбоподателя са известни фактите, съставляващи основание
за образуване на административно-наказателното производство, доколкото
му е предявен АУАН и той на място е бил запознат със съдържанието му. Ето
защо, не е ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи
фактически основания за санкциониране, за да организира защитата си.
По довода, касателно съдържанието на акта по отношение на възрастта
и местоработата на нарушителя, съдът намира, че актосъставителят е
конкретизирал в достатъчна степен относимите за съставомерността на
вмененото деяние факти, като е ирелевантно за ангажиране на
административно-наказателната отговорност възрастта и местоработата на
нарушителя, доколкото същите не са елемент от фактическия състав на
нарушението и не са част от съставомерните му признаци. В АУАН
нарушителят е индивидуализиран в достатъчна степен с трите си имена, ЕГН
и адрес.
4
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
разписващ забрана за водачите на ППС да превишават скорост от 50 км/час в
населено място. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, снимковият материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно-наказателния
процес. На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно автомобилът,
визиран в АУАН и НП, чието разположение и посока на движение
/отдалечаващ/ в момента на сработването на мобилното средство за
видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
В случая е използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с
вградено разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира
превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от
снимката това е процесният автомобил.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство
за измерване по смисъла на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
удостоверено с представените по преписката удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, поради което не е налице доказателствена недостатъчност
относно сертифицирането на процесното АТСС и техническата му
изправност, в какъвто смисъл е едно от оплакванията в жалбата.
Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с
изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение попътищата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в
контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката,
5
в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен
режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в
който е било поставено мобилното АТСС. В Протокола за използване на
АТСС изрично е отразено, че ограничението на скоростта е за населено
място. При наличие на процесния протокол съдът намира, че по делото е
доказано точното местоположение на мобилното АТСС. Досежно
позиционирането на АТСС е спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. – протоколът за използване на АТСС е съпроводен
със снимка на разположението на уреда.
Правилно АУАН е бил съставен на жалбоподателя и същият е
санкциониран с НП, тъй като съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото за
извършеното нарушение наказание се налага на собственика на МПС или на
този, на когото е предоставено МПС. Жалбоподателят, чиято собственост е
МПС, по предвидения от закона ред е бил поканен и е имал възможността да
се възползва от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се
управлява от друго лице /например от свидетелката Д. К./, но не го е сторил.
Напротив, декларирал е, че той си е управлявал автомобила по време на
нарушението, поради което възраженията му за недоказаност на авторството
на нарушението се преценят за несъстоятелни.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат
толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на
нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в
протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично
е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-
3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема
скорост е приета стойност от 104 км/час, както е отразено в АУАН и НП. При
това положение превишението на допустимата скорост от 50 км/час е над 50
км/ч, поради което административно-наказателната норма по чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП за превишение на скоростта в населено място е правилно избрана и
приложена, санкционираща нарушителя с административно наказание глоба в
абсолютен размер от 700 лева и административно наказание лишаване от
6
правоуправление на МПС за срок в абсолютен размер от три месеца.
В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за
отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установени нарушения, без да третира отнемането им като административно
наказание или принудителна административна мярка. Следва да се има
предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
В заключение, административно-наказващият орган е издал правилно и
законосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-
001440/10.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция” – Бургас, с което на Д. Ч. ЯН., с ЕГН **********, от гр. Бургас,
***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7