М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 353/2019 г. на АсРС, ІІ н.с.
Районна
прокуратура – Асеновград е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Р.Г.
за това, че: На 03.02.2019 г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, повторно, като е извършил престъплението след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол – М.Й.Т., като я принудил към това със сила и
заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини.
Престъпление по чл.152, ал.2, т.3 вр. ал.1, т.2 вр.
чл. 28, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Г.,
като счита, че фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, е установена по несъмнен начин. Пледира, подсъдимият да бъде
признат за виновен, като му се наложи наказание при условията на чл.58а, ал. 1
от НК, като му се наложи наказание от четири години лишаване от свобода, което
с оглед съдебното минало на подсъдимия, да бъде изтърпяно фиктивно при
първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият Г. разбира
обвинението, което му е повдигнато. Признава се за виновен. Съжалява за
извършеното и прави самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Моли, за справедливо наказание съобразено със здравословното му състояние в
момента.
Защитникът на подсъдимия, адв. К.
пледира за определяне на наказание при смекчаващи вината обстоятелства, а
именно самопризнанията на подсъдимия и признанието на фактите, като същото бъде
редуцирано с една трета по алгоритъма на чл. 58 А ал.1 от НК.
По делото не беше предявен граждански
иск от пострадалата М.Й.Т. и не беше депозирано
искане за конституирането и като частен обвинител.
Съдът
на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна: Подсъдимият
А.Р.Г. е роден на *** ***, ***
/понастоящем намиращ се в Затвора гр. Пловдив/, българин, български гражданин,
със средно образование, не е женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият А.Р.Г. е осъждан, като от значение за определяне
квалификацията на престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело и
по конкретно на квалифициращият елемент „повторност“ е осъждането му по НОХД № 76/2018 г. по описа на Районен съд
– Асеновград за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 от НК. За
това престъпление на подсъдимия А.Г. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Съдебният
акт е влязъл в сила на 15.03.2018 г.
На 11.05.2018 г. подс. А.Г. изтърпял
наказанието „Лишаване от свобода“, което му е било наложено по горепосоченото
наказателно дело. През същия месец той напуснал страната. Отишъл в Кралство
Белгия, където пребивавал при своята сестра. Върнал се в страната на 23.12.2018
г. Тъй като нямал собствено жилище, той отишъл да живее при брат си свид. И. Р.Г..
Свид. И. Г. обитавал жилище, което се намирало в едноетажна къща. Самата къща
се намира на ул. Караджа войвода“ в гр. Асеновград, обл. Пловдивска. В нея били
обособени две жилища, в които се влизало през отделни входове. В едното от тях,
живеел свид. И. Г. със съпругата си свид. Н. З. М. – И.. В другото жилище
живеели свид. М.Й.Т., която е първа братовчедка на подсъдимия и на свид. И. Г.,
заедно с нейния баща.
На 03.02.2019 г. около 11,30 ч. подсъдимият
А.Г. се върнал в имота, в който живеел с роднините си. Държал пазарска чанта и
бил във видимо нетрезво състояние. В този момент в двора пред описаната къща
свид. М.Т. миела на външна чешма посуда. Свид. М.Т. била облечена с кафяво
анцунгово долнище и черна блуза с дълъг ръкав. Носила и бельо – бикини, тип
„прашка“. Подсъдимият я видял, поздравил я и след като се осведомил за
състоянието на тежко болния си вуйчо,
влезнал в жилището на брат си. Там той видял, че свид. И. Г. и свид. Н. М. – И.
спят. Тогава подсъдимият решил да
осъществи полов контакт със свид. М.Т.. Във връзка с това си намерение той
излезнал на двора и се приближил до посочената свидетелка, която все още миела
различни предмети на външната чешма. Застанал зад нея, откъм гърба й. Хванал я
и започнал да я дърпа силно към участък от дворното място, който бил разкопан.
Свид. М.Т. се досетила за намеренията на подсъдимия, тъй като същият и друг път
се е опитвал да осъществи полови контакти с нея и със съпругата на брат си
въпреки тяхното нежелание за това. Поради тази причина тя отказала да тръгне с
него. Казала му „недей, недей“. Подсъдимият А.Г., обаче, не я пуснал. Заплашил
я с думите „мълчи, защото ще те ударя“. После я бутнал и свид. М.Т. паднала на
земята, по гръб, близо до посочената външна чешма. След това подсъдимия А.Г.
легнал върху нея и въпреки съпротивата и успял да съблече анцунговото долнище
и бикините на свид. М.Т. до глезените й.
Сторил това, въпреки, че тя се опитвала да го избута от себе си. Освен това
свид. Т. се опитала да го спре с думите „Аргире, недей, недей“. Подсъдимият А.Р.,
обаче не само, че не спрял, но и си свалил панталоните и бельото до коленете.
След това се опитал да вкара пениса си във влагалището на свид. М.Т.. Не успял,
тъй като тя продължавала да се опитва да го отблъсне. Бутала го и събирала
краката си. Не успял и защото половия член на подсъдимия Р. не е бил възбуден.
Въпреки това той се опитал няколко пъти да го вкара във влагалището на свид. Т.,
безуспешно. Свид. М.Т. продължавала да се съпротивлявала, като бутала подсъдимия
с намерението да го отблъсне от себе си и го умолявала да я пусне, но той не го направил. Продължил да
натиска тялото на свид. М.Т. към земята, като използвал ръцете си и тежестта на
собственото си тяло. Поради тази причина тя не можела да се изправи. След като подсъдимия
А.Г. не успял да вкара половия си член във влагалището на свид. М.Т., той
поискал от нея да го възбуди с фелацио /чрез устата си да стимулира члена му/.
Свид. Т. отказала и започнала да вика, вече с висок глас, силно: „Аргире,
недей, недей, правиш грешка“. Започнала да вика и за помощ. Тези нейни думи
били чути от свид. Н. М. – И., която се събудила. Свид. Н. М.-И. се досетила,
че подсъдимият А.Г. вероятно отново е посегнал на свид. М.Т.. Поради това тя
събудила свид. И. Г. и споделила с него предположението си. Свид. И. Г. също
чул виковете на свид. М.Т.. Той станал и излезнал от жилището си заедно със
съпругата си. Те погледнали към дворното място откъдето идвали виковете на
свид. М.Т.. Видяли, че тя е на земята, легнала по гръб, със съблечени анцунгово
долнище и бикини. Видяли и че тя се опитва да отблъсне от себе си подсъдимия А.Г., който бил върху нея, със
съблечени панталон и бельо до коленете му. Веднага след това свид. И. Г. се
намесил. Той се приближил бързо до подсъдимия, хванал го за врата и го издърпал
настрани. След това му нанесъл удар с едната си ръка по лицето на подсъдимия.
После свид. И. Г. казал на свид. М.Т. да се прибира в дома си. Тя го направила,
след като се облекла. След това свид. И. Г. се прибрал в жилището си заедно със
своя брат. Малко по-късно на място пристигнали полицаи при РУ „Полиция“ –
Асеновград, след като свид. М.Т. подала там сигнал за случилото се, а
подсъдимият бил задържан.
В хода на разследването са
изготвени две съдебно-медицински експертизи. В заключението на първата от тях е
видно, че при прегледа на М.Т. е установено: кръвонасядане по лявата мишница,
по гръбната повърхност на лявата длан и трети пръст на лявата ръка. Описаните
травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет и е възможно по време и начин да са възникнали
така, както е съобщила пострадалата. Било й причинено болка без разстройство на
здравето, което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. При
гинекологичния й преглед не са установени видими следи по лигавицата на входа
на влагалището и аналния свинктер.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза и на
подсъдимия А.Г. от заключението на която
е видно следното: хематом в срединната челна област, кръвонасядане с
правоъгълна форма по врата, друго кръвонасядане в същата област, две овални
кръвонасядания по предната повърхност на лявата мишница, стари цикатрикси след
извършени оперативни интервенции на гръдния кош и на дясната подбедрица.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет или от тангенциално действие на подобен предмет и добре
отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в
предварителните сведения.
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за безспорно установена на
базата на самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата
събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва, а това са именно показанията на свидетелите- М.Й.Т., Н. З. М. – И.
и И. Р.Г.. Съдът ползва и приложените по
делото писмени доказателства, прочетени и приобщени по надлежния процесуален
ред. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични,
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи си
със самопризнанието на подсъдимия. Ползва и заключенията на двете изготвени
СМЕ-зи, като ги кредитира в пълна степен, като компетентно изготвени от вещо
лице доказан експерт в съответната област на специални познания.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът
намира, че с деянието си подсъдимият А.Р.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.152,
ал.2, т.3 вр. ал.1, т.2 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, за това,че: На
03.02.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, повторно, като е извършил
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – М.Й.Т., като
я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини.
От обективна страна всички
елементи на горния престъпен състав са налице. С поведението си, подсъдимият е увредил
непосредствения обект на цитираното престъпление, а именно тези обществени
отношения, които осигуряват половата неприкосновеност, половия морал и правото
на свободен избор на полов партньор. Изпълнителното деяние се е осъществило с
действия насочени към съвкупление с пострадалата. При горното престъпление по чл.152,
ал.2, т.3 вр. ал.1, т.2 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК е възможен
единствено недовършен опит, поради спецификата на изпълнителното деяние, което
се осъществява чрез съвкупление. В настоящия случай изпълнителното деяние не е
довършено, като деецът не е успял да се съвкупи с пострадалата, поради нейната решителна
физическа съпротива и намесата на трети лица, които са отстранили подсъдимия от
жертвата и са осуетили по –нататъшните му опитите му да се съвъкупи с нея.
Престъплението е извършено
умишлено от подсъдимия с целени и
настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на наказанието,
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия
пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото, изразеното съжаление и декларираното разкаяние за
извършеното, малкия интензитет на упражнената спрямо пострадалата принуда с цел
осъществяването на съвкуплението, както
и влошеното му здравословно състояние. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете факта на предходните осъждания на
подсъдимия. При определяне на размера на наказанието, Съдът отчете
сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието в сравнение
със същите престъпления от посочения вид с оглед цялостния контекст на
фактическата обстановка и примитивно-битовият характер на отношенията, при
която се е стигнало до извършването му.
С оглед диференцираната процедура, по която
протече съдебното производство при определянето на наказанието съдът се
съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при определяне на наказанието, според която
норма при постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при
условията на чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата
част на НК и след преценка на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът определи на подсъдимия А.Р.Г. наказание от три
години лишаване от свобода. Прилагайки
правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание от
три години лишаване от свобода с една трета съдът наложи на подсъдимия А.Р.Г. наказание
от две години лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият до настоящия момент
неколкократно е осъждан на лишаване от свобода, приложението на чл. 66 ал.1 от НК е изключено в случая, а и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия е наложително същият да изтърпи ефективно така
наложеното му наказание. Ето защо на основание чл.57 ал.1
т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг
режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А.Р.Г. наказание от две
години лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК при изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от
свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият А.Р.Г. е бил
задържан по реда на ЗМВР, с постановление на Районна прокуратура Асеновград на
основание чл.64 ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 03.02.2019 г. до влизане на присъдата в
сила.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най-добре би изпълнило
целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия по
отношение на собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане на
установения и утвърден правов ред и в частност незачитане на установените
правила и норми отнасящи се до половия морал и нормалните сексуални отношения
между половете, както и незачитане на телесната и полова неприкосновеност на
личността.
По отношение на приложените по делото веществени
доказателства - мъжко анцунгово горнище, мъжко анцунгово долнище, мъжки боксерки
/бельо/, мъжки плетен пуловер, дамско кафява анцунгово долнище, дамска шарена
блуза, дамска черна блуза, дамски бикини, бели, тип „прашка“, запечатани в
хартиен плик марлени тампони с вагинален и анален секрет, 2 бр. хартиени
пликове с поднокътно съдържимо от дясна и лява ръка на свид. М.Т.; 2 бр.
хартиени пликове с поднокътно съдържимо от дясна и лява ръка на обвиняемия – всичките находящи
се на съхранение в РУ на МВР – Асеновград, Съдът постанови същите да се унищожат, като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Р.Г. да заплати
направените по делото разноски в размер на 618,12 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: