РЕШЕНИЕ
№ 2358
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330108726 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от К. Н. Ц. срещу
Поделение на пътнически превози Пловдив към БДЖ, с което е предявен иск
с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. 178 т. 1 КТ. В исковата молба се излага
твърдение, че ищецът е дисциплинарно наказан от дружеството- работодател
със забележка, поради неявяване му на работа на ****** г. Посочва, че тя е
незаконосъобразна, тъй като ответното дружество е било запознато по
надлежния ред, че ищецът няма да се яви на работа, като от него са изложени
мотиви, че неявяването на работа се дължи на обстоятелството, че е бил
седми пореден ден на работа, без ползване на непрекъснат междуседмична
почивка от 36 часа, който му се полага. Провел е разговор по телефона с
госпожа Б., която заема длъжност ******, като й изложил горепосочените
причини и съответно е заявил, че няма да положи този извънреден труд.
Твърди, че обичайно до 16:15 часа, ако работник не се явява на работа се
уведомява ******, а след този час 16:15 се уведомява ******. Ищецът твърди,
че по принцип липсват графици предварително обявени за месеци, а той е
семейно ангажиран и не желае да полага извънреден труд. Заявява, че
господин З., който е искал обяснение по реда та чл. 193 КТ, не му е
работодател, нито господин Ч., който е наложил дисциплинарното наказание.
Ангажират се доказателства. Претендират се адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който се
твърди, че ищецът е следвало да уведоми дежурния *****, след което да
представи съответния документ в оправдание за неявяването му на работа.
1
Оспорва се, че е била нарушена междуседмичната му почивка от 36 часа, тъй
като промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време
непрекъсната седмичната почивка може да бъде по-малък размер от
почивката в ал. 2 на чл. 153 КТ, но не по -малко от 24 часа, в случай когато
действителната и техническата организация на работа в предприятието налага
това. Посочва, че уведомлението, което ищецът е депозирал не е такова, а по
съществото си представлява отказ за получаване на извънреден труд. Твърди
се, че ****С. З. и **** А. Ч. са надлежно упълномощени съответно да искат
обяснения и да налагат дисциплинарни наказания. Твърди се, че е спазен
надлежния ред за налагане на дисциплинарно наказание, и поради тази
причина моли съда искът да бъде отхвърлена като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от
Кодекса на труда.
По делото е безспорно, че между страните съществува трудово
правоотношение , както и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
***** със Заповед № **** от ***** г. Тежестта от пълно и главно доказване
на иска по член 357 КТ, тоест задължението за установяване на законността
на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказания, забележка,
носи ответникът по настоящото дело. Тази законност се обосновава от
твърденията на следните обстоятелства- установяване фактът на нарушението
на трудовата дисциплина, нарушителят времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, като работодателят
е длъжен да подведе тези обстоятелства под правната норма регламентирана в
чл. 195 КТ, във връзка с чл.186 и187 КТ. Всички изложени по-горе
обстоятелства следва да бъдат установени от работодателя ответник.
Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на
наложеното наказание, а същата се определя от установяването на вменените
дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е
установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав
на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид
правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и
вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за
вмененото дисциплинарно нарушение с процесната заповед.
2
Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по
делото доказателствени материали, че е съществува трудово правоотношение,
по силата на което ищецът заема длъжността „*******“ в Локомотивно
депо гр.П.
От показанията на св. К./******/ се установява, че ищецът е отказал да
вземе смяната на ****г, тъй като е работил шест последователни дни, поради
което е входирал заявление и се обадил на *****, който отговаря за графика.
Разказва, че когато не се яви ***** при *****, същият уведомява ****.
Свидетелства, че имат изкарани нарочни заявление за отказ от полагане на
извънреден труд, тъй като се случва да ги пишат седем и повече поредни дни
на работа, като по този начин не може да се постигне необходимата почивка.
От показанията на св. К. се установява, че ищецът не е следвало да се
обажда на наряда /г-жа Б./, а на *******, защото обаждането на ***** можело
да бъде ''несериозно''.
В конкретния случай, при налагане на дисциплинарно наказние, в тежест на
работодателя е на първо място да установи удовлетворяване от негова страна
на онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194
и чл.195 от КТ.
Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед
да не се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд
на работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на
наказанията от работодателя. В тази връзка в чл.193 от КТ са уредени
задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното
наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на
работника или приемане писмените му обяснения от работодателя, преди
налагане на дисциплинарното наказание. От представените писма и
обяснения безспорно се установява, че преди налагане на дисциплинарното
наказание от ищеца са поискани обяснения за извършените от него
нарушения на трудовата дисциплина, като такива обяснения са дадени в
писмен вид. Тук за пълнота следва да бъде отбелязано, че е ирелевантно за
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание
обстоятелството, дали обясненията са изискани лично от дисциплинарно-
наказващия орган и дали са дадени лично пред него. Искането за даване на
обяснения може да бъде направено и от друго лице а не непременно от
3
работодателя, като за това действие не е необходимо формално и изрично
упълномощаване. В случай, че обясненията са изискани от друго лице, което
не е носител на дисциплинарната власт, от значение е достигането им до
работодателя, респективно до носителя на дисциплинарната власт, за да може
да ги съобрази при вземането на решение за налагане на наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в
рамките на едногодишен срок от извършването. Така установените срокове са
преклузивни – с изтичането им се погасява правото на дисциплинарно-
наказващият орган да ангажира дисциплинарната отговорност на работника
или служителя. Принципът на закона е адекватност на дисциплинарното
наказание спрямо дисциплинарното нарушение и това включва изискването
за своевременно налагане на санкцията. В този смисъл е и практиката на ВКС
– с решение №852 от 01,09,1999 г. по гр.дело №1030/1998 г., ВКС, ІІІ г.о., се
приема, че неспазването на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ опорочава
извършеното дисциплинарно уволнение и се явява основание за неговата
отмяна от категорията на абсолютните. По въпросите за съотношението
между двата срока и съдържанието на понятието „откриване на нарушението”
е налице произнасяне с решение №231 от 13,06,2011 г. по гр. дело №858/2010
г., ВКС, ІV г.о., в което е изложено следното: „Правото на дисциплинарно
наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При
констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да
прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или
служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното
наказание. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето
и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като
нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на
работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са
започнали да текат.”. Тук следва да се отбележи, че по правило
дисциплинарно-наказващият орган е именно работодателят, доколкото от
личната преценка на субекта на дисциплинарна власт зависи кое
дисциплинарно наказание да наложи за извършено от работника или
4
служителя нарушение на трудовата дисциплина. В това отношение той не е
ограничен от закона /чл.190, ал.2 от КТ/ и може да наложи по-леко
дисциплинарно наказание, дори и при извършването на тежко нарушение на
трудовата дисциплина.
Установява се, че лицето издало атакуваната заповед –
****Ч./упълномощен от ******* на поделение за пъчнически превози П.-А.
Д./ , като дисциплинарно-наказващ орган, е издал оспорваната заповед на
*****г и следва да се приеме, че преклузивния двумесечен срок по чл.194,
ал.1 от КТ е спазен.
Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Писмената форма е такава за действителността на волеизявлението на
работодателя. Установените с чл.195, ал.1 от КТ изисквания са предвидени с
оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника или
служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се
извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на
съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е
текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание
на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника
или служителя действия /бездействия/ в разрез със закона и/или с въведените
от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата
функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в
посочената разпоредба цел. Целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ се
считат за постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е
посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем
за работника или служителя начин. Важното е от съдържанието на заповедта
да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание,
поради което е наложено дисциплинарно наказание и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която е
дисциплинарно наказан, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на
това да заключи дали наказанието е законосъобразно. В атакуваната заповед
са описани извършените от Ц. действия, които според работодателя
представляват виновно неизпълнение на трудовите задължения , като съдът
5
счита, че доводите на ищеца за незаконосъобразност са основателни.
Нарушенията на трудовата дисциплина, които са вменени от
работодателя - неизпълнение на трудовите задължения на служителя по
смисъла на на основание чл. 187ал.1т.1 ит.10от Кодекса на труда,а именно
„неявяване на работа“ му е наложено наказание ”*****”, поради това, че не се
е явил на работа. Съдът счита, че с оглед събраните свидетелски показания и
останалия доказателствен материал/писмени доказтелства/, които са
абсолютно еднопосочни и безпротиворечиви, по безспорен начин се доказва,
че ищецът е работил шест последователни дни и има право да
междуседмична почивка по смисъла на чл.153ал.2 от КТ. Установява се , че
той е уведомил г-жа Б./..../ и която била отговорна за изготвянето на
графиците на процесната дата. Освен всичко това ищецът пуснал и заявление
за отказ да полага извънреден труд на процесната дата, която безспорно е
щяла да бъде седми пореден работен ден. Следва да се има предвид и че
обичайно при ответника няма предварително изготвен график за месеца, а той
се изготвя непосредствено преди предстоящия работен ден, което поставя
работниците в ситуация, която предполага допълнителен стрес и чувство на
несигурност. В конкретиката на случая Ц. е уведомил веднага ****, че няма
да полага труд на ****., след което е пуснал и писмено уведомление. Дали
**** ще уведомява ******* или обратното е въпрос на организация на
работата, с която дейност следва да се занимава и организира работодателя.
Това категорично е отговорност на работодателя, особено след като няма
предварително изготвени графици за месеца. Не е основателно възражението
на ответника , че е приложима разпоредбата на чл153ал.3 от КТ, тъй като в
случая не се установява, а и няма твърдения за промяна на смените.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че искът е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото
производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Н., като
съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.
Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. сума в размер от 350
лв. ( доколкото съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредбата се дължи възнаграждение
6
за всеки един от предявените искове поотделно). Доколкото ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ,
следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата,
по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 50 лева, представляваща
дължима държавна такси по Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК,
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ***/****г. на ***** на ****** на ПОДЕЛЕНИЕ за
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ Пловдив, БУЛСТАТ ***** към БДЖ –
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ ЕООД с която на ищеца К. Н. Ц., ЕГН **********,
е наложено дисциплинарно наказание „******“.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ Пловдив,
БУЛСТАТ ******* към БДЖ –ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ ЕООД, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М.С. Н., ЕГН **********, сума в размер на 350 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ Пловдив,
БУЛСТАТ ****** към БДЖ –ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ ЕООД, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив сума в размер от 50 /петдесет/ лева, представляваща
държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
7