Р Е
Ш Е Н
И Е № 3
Гр. В.
17.02.2020
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на петнадесети януари
Две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
Д. М.
Членове: 1.С. С.
2.Г. Й.
При секретаря В. К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Съдията М.
в.гр. дело № 458 по описа за
2019г.
и за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на адв.И. Д. от АК-В. като особен
представител на К.Б.К. против Решение № 452 от 20.09.2019г., постановено по гр.дело
№ 1745/2018г. по описа на Видинския Районен Съд.
Поддържа
се във въззивната жалба, че решението
е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните
правила и е необосновано. Поддържа се, че съдът неправилно е приел,
че е налице предсрочна
изискуемост на вноските по договора за кредит, тъй като в договора страните са
уговорили, че длъжникът следва да бъде уведомен за настъпила
предсрочна изискуемост, в настоящия случай такова уведомяване не е било извършено.
Посочва се, че от съдържанието на
приложената обратна разписка е видно, че пратката
не е доставена поради „отсъствие на получател“, с което не
се доказва, че лицето не живее на този адрес. Поискано е да се отмени
обжалваното решение и се отхвърли претенцията на ищеца изцяло.
По
делото
е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от „Т. Ф. С.“ АД гр.С. в който се поддържа, че поддържаните
във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Поддържа
се, че
кредиторът е спазил уговорените клаузи по
договора за кредит, като многократно е изпращано на посочения от кредитополучателя адрес
за кореспонденция уведомление и куриерът
е констатирал на всички посетени
дати, че лицето отсъства от посочения от него адрес. Поддържа се, че съдът е
направил обосновано и законосъобразни изводи в обжалваното решение, което
следва да бъде потвърдено.
Страните
не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният
съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по делото и в законоустановения
срок.
По
същество въззивната жалба е неоснователна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК с цена на иска 5 914.65лв.
Ищецът е поддържал, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на
чл.410 от ГПК против К.Б.К. за исковата
сума и ВРС е
издал поисканата заповед за изпълнение. Поради невъзможност длъжникът да
бъде намерен на посочените адреси, съдът е дал указания на
ищеца да предяви установителния иск относно претендираните суми. Поддържа, че
на ответника е бил отпуснат на 29.09.2016г. потребителски кредит в размер на 5 500.00лв, като страните са уредили
отношенията си съгласно рамков договор, в който
са уредени начините на изплащане на дължимите
суми по кредита и санкциите в случай, че сумите не се
погасяват по уговорения начин. Поддържа се, че длъжникът
не е внасял погасителни вноски в четири
последователни месеца, поради което кредиторът е предприел действия за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът
е представляван в процеса от особен представител, назначен от ВРС, който е
подал писмен отговор на исковата молба. В отговора основното възражение, което
е направено, че длъжникът не е бил
уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане на кредита, като
е оспорена и дължимостта на всички дължими суми. Първоинстанционният съд е
изслушал съдебно икономическа експертиза, която е дала заключение, че по
сключения между страните договор за кредит, по кредита са усвоени
5 740.00лв. Вещото лице посочва, че по
кредит аса направени четири плащания за времето от 23.01.2017 до
31.05.2017г. от страна на длъжника. След тази дата плащанията по кредита са
преустановени и кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 30.09.2017г. Във връзка с направеното възражение, че
длъжникът не е уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, от
представените по делото писмени доказателства, съдът е направил обоснован и
законосъобразен извод, че кредиторът е положил всички усилия за да уведоми
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, като е изпращал уведомление с
обратна разписка на 19.10.2017г., на 18.11.2017г., които са установили, че
ответникът не е открит на адреса, който
е посочил в договора като адрес за кореспонденция и същият не е изпълнил
задължението си да уведоми кредитора за промяна на адреса, на който пребивава.
От
така установените обстоятелства съдът е направил обосновани и законосъобразни
изводи за дължимост на исковите суми и е приел за установено по отношение на
ответника, че същият дължи посочените в исковата молба суми по договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити ведно със законната
лихва, уговорена договорна лихва и договорни такси.
Съдът
намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за приетата предсрочна
изискуемост на договора за кредит, като констатира, че по делото са представени
общи условия по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, подписан от двете
страни, където в подробности са уговорени всички условия за предоставяне на
кредит и издължаването му в определени срокове, като в чл.28, ал.3 от Договора
изрично е посочено, че кореспонденцията между страните се води на посочените в
договора адрес – както на клиента, така и на кредитодателя. В договора
длъжникът е посочил постоянния си адрес в гр.В. и адрес за кореспонденция в
гр.С. като кредиторът е представил по
делото разписки за връчване на съобщения до длъжника, на които изрично е
отбелязано, че лицето не е открито на адреса на обратната разписка от
06.11.2017г. е посочено, че лицето не живее на адреса.
Обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На
основание чл.47, ал.6 от ГПК на особения представител ще следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00лв., които следва да внесе
ищецът по делото, а жалбоподателя К.Б.К.
ще следва да бъде осъден да заплати същите на ответната по жалба страна.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 452 от
20.09.2019г., постановено по гр.дело № 1745/2018г. по описа на Видинския Районен
Съд.
ОСЪЖДА „Т. Ф. С.“ АД, ЕИК: със седалище и адрес на управление
гр.С. да заплати на адв.И. Д. от Адвокатска Колегия В. определена за особен
представител на К.Б.К. – адвокатско възнаграждение в размер на 300.00/триста/
лева за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА К.Б.К., ЕГН:********** да заплати на „Т. Ф. С.“ АД, ЕИК.. със седалище
и адрес на управление гр.С. направените за настоящата инстанция разноски в
размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличия на предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.