РЕШЕНИЕ
№ 172/26.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа гр.
дело №380/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.92, ал.1,
вр. чл.205 ЗЗД. Ищецът „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че по повод договор за мобилни услуги от
08.08.2016 г., сключен за мобилен номер
********** по програма НонСтоп 29.99 лв, ответникът Г.Д.А., ЕГН **********, е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Теленор България”
ЕАД с аб.№*********, с уговорен срок на действие до 08.08.2018 г. Твърди, че на
08.09.2016 г. абонатът е подписал и Допълнително споразумение за №********** с
абонаментен план 40.99 лв със срок до 08.09.2018 г. Твърди още, че във връзка с
мобилен номер ********** на същата дата е сключен и лизингов договор, като
абонатът е взел мобилно устройство *** на изплащане посредством 23-и месечни вноски в размер
4.00 лв. Твърди също, че ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни
услуги, фактурирани за аб.№*********. Сочи, че съгласно чл.26 от Общите условия
на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми”.
Твърди също, че за потребените от ответника услуги за периода 15.09.2016 г. до
14.02.2017 г. са издадени фактури: фактура №********** от 15.10.2016 г. за отчетен период на потребление от 15.09.2016 г. до
14.10.2016 г. на стойност 30.89 лв (с ДДС), от която 21.66 лв (без ДДС) за абонаментен план НонСтоп 40.99 лв, 4.00
лв – вноска лизинг, платима в срок до 30.10.2016 г.; фактура №********** от
15.11.2016 г. за отчетен период на потребление от 15.10.2016 г. до
14.11.2016 г. на стойност 33.03 лв (с ДДС), от която 21.66 лв (без ДДС) за абонаментен план НонСтоп 40.99 лв, 4.00
лв – вноска лизинг, 1.24 лв (без ДДС) – временно възстановяване на изходящия
трафик; 1.29 лв (без ДДС) – международни разговори, платима в срок до
30.11.2016 г.; фактура №********** от 15.12.2016 г. за отчетен период на потребление от 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г. на
стойност 30.02 лв (с ДДС), от която 21.66 лв (без ДДС) за абонаментен план НонСтоп 40.99 лв, 4.00 лв – вноска лизинг,
0.02 лв (без ДДС) – разговори към „Грижа за клиента”, платима в срок до
30.12.2016 г. В молбата с твърди, че ответника е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 93.94 лв,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за м. октомври 2016 г., м.
ноември 2016 г. и за м. декември 2016 г., като към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С кредитно известие №********** от 15.01.2017 г. за извършена корекция по
дълга, като е сторнирана сумата в размер 15.94 лв (с ДДС) за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такса, е начислена и
дължимата лизингова вноска в размер 4.00 лв и е отразен незаплатения баланс в
размер 93.94 лв за предходните три отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер 82.00 лв. Ищецът твърди, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 863.90 лв е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. чл.19б, б.“в“ от ОУ
на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на
отв. Г. А. за ползвания абонамент и е издал по аб.№********* на 15.02.2017 г.
крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 863.90
лв. Сочи, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер 705.90 лв, като е
фактурирана цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер 76.00 лв и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер 82.00
лв. Сочи още, че датата на деактивация на процесния абонамент е 27.12.2016 г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Ответникът е в
неизпълнение на договора, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента НонСтоп 40.99 лв, за мобилен №********** до 08.09.2018 г. съгласно
Договор за мобилни услуги от 08.08.2016 г. Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на ответника мобилно устройство марка Lenovo, модел
Vibe S1 Lite White, са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3, ал.2 от
всеки от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен №0890 223
612 „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“. Сочи, че неизпълнението на ответника
да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело
до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент
за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг и са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след м. февруари 2017 г., когато е издадена крайна фактура №**********
от 15.02.2017 г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: - за
устройство ***, взето във
връзка с мобилен №**********, се дължи цена в размер 76.00 лв след м. февруари
2017 г. до м. август 2018 г. Твърди се, че отв. Г. А. като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“
ЕАД се е съгласил и е приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Твърди, че съгласно чл.49 от Общите
Условия ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т.19б, б.“в“, да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Твърди също, че
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните,
а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е
посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б.“б“
месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
(извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Поради това, че отв. Г. А. не е извършил плащане на дължимите
суми, ищецът предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу отв. Г. А. и е образувано ч. гр. дело
№1300/2018 г. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 82.00 лв - незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №*********
за периода от 15.09.2016 г. до 14.02.2017 г., считано от датата на подаване на
заявлението в съда, до окончателното плащане на сумата; сумата 122.97 лв,
представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси, и 76.00 лв,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.09.2016
г. за мобилен №**********, за периода от м. февруари 2017 г. до м. август 2018
г. с абонатен №*********. Претендира и заплащане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът чрез особен представител счита предявените искове за
допустими. Оспорва ги изцяло като неоснователни. Оспорва подписите положени от
името на ответника върху представените доказателства. Твърди, че положените
подписи върху представените като доказателства договор за мобилни услуги и
приложената към него декларация-съгласие, както и допълнително споразумение към
договора и приложената към него декларация-съгласие и приложение-ценова листа
не са на едно и също лице. Оспорва представените фактури, като счита същите не
представляват основание за плащане. Оспорва претенцията за неустойка и
дължимост на лизингови вноски. Сочи, че по делото няма представени
доказателства или наведени твърдения, че на ответника е отправена последна
покана за доброволно плащане, съответно прекратяване на договорните правоотношения.
Сочи още, че липсват доказателства от кого и кога е прекратено договорното
правоотношение, и по какъв начин страната, която упражнява правото си да
прекратидоговора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за
формиране на размера на неустойката. Счита, че е налице неравноправна клауза по
отношение клаузата от договора, касаеща заплащането на неустойката. Счита, че
предявените искове са неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на представените
доказателства, направи следните фактически изводи:
Видно от Договор за мобилни услуги от 08.08.2016 г. и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 08.09.2016 г., между
„Теленор България” ЕАД и ответника е
сключен валидно действал договор за мобилни
услуги за телефонен номер +359*********,
сключен за срок до 08.09.2018
г. по програма НонСтоп40.99 като в допълнителното споразумение е
отразено, че при неговото сключване потребителят е получил устройство ***, сер.№86895802025689.
Видно от Договор за лизинг от 08.09.2016 г., “Теленор България”АД е предоставил на Г. А. за временно възмездно ползване
мобилно устройство ***, като лизингополучателят се е
съгласил да заплати обща лизингова цена в размер 266.57
лв. В договора е вписан погасителен
план за сумата, която е следвало да се заплати на ежемесечни вноски всяка в
размер 11.59 лв за срок 23 месеца.
Представени са Общите условия по договорите за
предоставяне на преносим компютър, телефонен апарата или друго устрайство и
Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на
„Теленор България“ ЕАД с последно изменение от 30.04.2016 г.
Видно от Фактура №********** от 15.10.2016 г., за отчетен
период 15.09.2016 г. – 14.10.2016 г. е начислена сума за плащане 30.89 лв, от
която 4.00 лв вноска лизинг.
Видно от Фактура №********** от 15.11.2016 г., за отчетен
период 15.10.2016 г. – 14.11.2016 г. е начислена сума за плащане (включително
задължение от предходен период) 63.92 лв, от която 4.00 лв вноска лизинг.
Видно от Фактура №********** от 15.12.2016 г., за отчетен
период 15.11.2016 г. – 14.12.2016 г. е начислена сума за плащане (включително
задължение от предходен период) 93.94 лв, от която 4.00 лв вноска лизинг.
Видно от Кредитно известие №********** от 15.01.2017 г.,
за отчетен период от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г. е начислена сума за плащане
(включително задължение от предходен период) 82.00 лв, от която 4.00 лв вноска
за лизинг.
Видно от Фактура №********** от 15.02.2017 г., за отчетен
период от 15.01.2017 г. до 14.02.2017 г. е начислена сума за плащане 863.90 лв,
включваща 705.90 лв неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, 76.00
лв вноска лизинг, 82.00 лв задължения от предходен период.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно
изготвено заключение по назначената съдебно-графологическа експертиза вх.№631
от 28.01.2020 г., подписите, положение за „потребител“ и „абонат“ в Декларация
– съгласие от 08.08.2016 г., в Приложение – ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от 08.08.2016 г., в декларация – съгласие от 08.09.2016 г. и в
приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 08.09.2016
г., не са изпълнени от Г.Д.А..
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск:
Представените доказателства установяват наличието на
валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и наличие на
задължения по издадени фактури за процесния период. Констатацията за неположени
от ответника подписи в декларация – съгласие и в приложение – ценова листа не
опорочават валидността на сключените договори, а имат за последица неотносимост
на съответните общи условия и ценова листа за правоотношенията между страните.
Претенцията е отправена след изтичане срока на процесния договор и не се отнася
за вземане, основано на клауза от общите условия. Месечната такса за съответния
тарифен план е вписана в договора и допълнителното споразумение, които са
подписани от ответника, при което неплтената цена за ползвани услуги е дължима.
Ответната страна не твърди наличие на извършени плащания по съответните фактури
и не представя доказателства в такава насока, при което следва да се приеме, че
задълженията по съответните фактури относно такси и вземания за предоставени
мобилни услуги на обща стойност 82.00 лв са изискуеми и предявеният
установителен иск следва да бъде уважен.
По предявените
осъдителни искове:
Доколкото всяка от претенциите за плащане на лизингова
вноска и за неустойка е основана на настъпило основание за едностранно
прекратяване на договора за мобилни услуги и възникнала поради това предсрочна
изискуемост на неустойка и на лизингови вноски съглано общите условия (чл.75,
вр. чл.19б, б.“в“, и чл.12, т.2), които ответникът не е подписал и са
неотносими между страните по процесния договор, всяка от предявените претенции
се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна съразмерно на уважената част от иска обезщетение
за направените разноски, от което 147.38 лв по исковото производство и 59.81 лв
по заповедното производство.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата: 82.00 лв (оседемдесет и два лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на вземането – 07.11.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатена цена по договор за мобилни
услуги за абонатен №********* за периода
от 15.09.2016 г. до 14.02.2017 г., която сума
е част от стойността, за която е издадена Заповед №831 от 08.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1300/2018 г. на
РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените осъдителни искове от „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК *********,
срещу Г.Д.А., ЕГН **********, за плащане на сумите: 122.97 лв неустойкайка по
договор за мобилни услуги от 08.08.2016 г. за абонатен №*********; 76.00 лв
лизингови вноски за периода от м. 02.2017 г. до м. 08.2018 г. по договор за
лизинг от 08.09.2016 г. за мобилен номер **********, на основание чл.79, вр. чл.92, вр. чл.205 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 207.19 лв (двеста и седем лева, 19 ст.), представляваща съразмерно
на уважената част от исковете обезщетение за сторени разноски, от които 147.38 лв в исковото производство и 59.81 лв по
заповедното производство, на основание чл.79, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: