Р Е Ш Е Н И Е № 42
гр.Силистра,
29.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд
Силистра, в публично заседание на осемнадесети март,две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
при секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията АД № 27 по
описа на съда за 2021 година,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 13 ал. 6 от Закона за социалното подпомагане / ЗСП
/.
Г.В.П. ***
оспорва заповед № ЗСП/Д-СС/4015 от 15.12.2020 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане" -гр.
Силистра, потвърдена с Решение № 19-РД 06-0005 / 29.01.2021 г. на Директора на РДСП
- Силистра, с която на основание чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за
прилагане на закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ му е отказано отпускане
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение,респ. при обявена
извънредна епидемична обстановка по заявление-декларация от 02.12.2020 г.
С въведено твърдение за допусната
незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон, се
претендира за отмяна на отказа. Сочи се, че административният орган неправилно
тълкува смисълът на приложимия чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като
законодателят не е въвел изискване оставането без работа да е по причина на
епидемичната обстановка. При условието на евентуалност, въвежда твърдение, че
дори нормативно да се изисква, то такава обусловеност е налице в процесния
случай, тъй като оставането без доходи/обезщетение от „Бюрото по труда“/ се е
случило по време на обявената епидемиологична обстановка – месец май, 2020 г.
Ответникът - Директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Силистра, чрез писмен отговор и чрез
упълномощен представител юрисконсулт З., изразява становище за неоснователност
на оспорването с поддържане мотивите на оспорения акт, и моли за отхвърляне на
жалбата. Твърди, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП, тъй
като оставането без работа на член от семейството за подпомагане следва да е по
причина на обявената епидемична обстановка. В процесния случай това се е
случило от м. октомври, 2019 г., т.е. преди 13.03.2020 г. Моли за отхвърляне на
оспорването.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане. Съдът, съобразявайки становищата на
страните, твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши
преценка на събраните в съдебното производство доказателства и прие за
установено следното:
Административното
производство е било инициирано със заявление-декларация от 02.12.2020 г.,
подадено от Г.В.П. /л. 8/ за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка с приложения,
съгласно изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗСП:
служебна бележка от „Детска градина“ за непосещаване на детето на заявителя на
детско заведение поради обявена извънредна епидемична обстановка, служебна
бележка за доходите на заявителя с удостоверяване на обстоятелствата, че: не е
възможно работата да се извършва дистанционно, работникът има право на платен
отпуск, правото на платен отпуск не е реализирано от началото на текущата
година и работникът не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност.
Бил е изготвен социален
доклад /л. 23-24/.
По делото не е спорно, че
трудовото правоотношение на съпругата на заявителя е било прекратено на 14.10.2019
г., и оттогава до настоящия момент заявителката е със статут на „безработна“.
Регистрирала се е в Агенция по заетостта – гр .Силистра и до месец май, 2020 г.
е получавала обезщетение за риска „безработица“.
По делото не е спорно, че
трудовото правоотношение на Г-жа П.през 2019 г. не е било прекратено поради
епидемична обстановка, най-малко поради хронологията на събитията - 14.10.2019
г. предхожда 13.03.2020 г.
Социалният
работник е направил предложение за отказ да бъде отпусната помощта с основен
мотив: оставането без работа на родител следва да е по причина на обявяване на извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка в страната, тъй като мярката е целева и е в отговор на
обективните ограничения, наложени от държавата за превенция и противодействие
на посочената епидемична обстановка, обявена след 13.03.2020 г.
Основен мотив в жалбата е
преценката за липса на посочената по-горе обвързаност, тъй като такава
обвързаност не е видна от текста на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Навежда се и
довод, че дори да се изисква такава обвързаност, то тя е налице, тъй като към
периода на обявена извънредна епидемична обстановка – 20.05.2020 г. е изтекъл и
периодът на поучаваното обезщетение за безработица от страна на съпругата на
заявителя. Т.е., след като Г-жа П.е получавала доходи, заместващи доходите по
трудов договор, то , следва да се приеме, че към периода на обявената епидемия
тя е била в отношения, сходни с трудово-правните, поради което следва да се
приеме, че е „лице, останало без работа“ по смисъла на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП.
Преписката е финализирана с
оспорената заповед № 4015 от 15.12.2020 г., потвърдена с Решение от 29.01.2021
г. на горестоящия административен орган – Директора на РДСП - Силистра.
Мотивите в решението са че, предназначението на целевата помощ е помощ за
справяне с негативните последици от обявената епидемична обстановка, което
изисква и оставянето без работа да е по причина на тази обстановка.
Въз основа на така
установените факти, съдът извежда следните правни изводи: Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
нормативните му правомощия, следователно не е налице отменително основание по
чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Спазена е законоустановената
форма – писмена с мотиви, позволяващи извършването на съдебен контрол за
законосъобразност. От изложените фактически обстоятелства е възможно да се
проследи формирането на съдържанието на волеизявлението по начин, позволяващ на
адресата да разбере смисълът на разпоредения отказ. Следователно, не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената
форма.
Проверка за спазване на
административно-производствените правила:
Спазени са изискванията на
чл. 33 и сл. от АПК за изясняване на всички относими към заявлението
обстоятелства, събрани са достатъчно доказателства, които са анализирани в
своята съвкупност. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Материалният закон е приложен
правилно.
Процесната помощ е целева,
т.е. помощта е обвързана с определена цел – подпомагане негативните последици
от епидемичната обстановка. В тази връзка и нормативът за отпускане на помощта
е въведен с изменение на ППЗСП от 01.09.2020 г.- 6 месеца след началото на
обявяването на епидемична обстановка.
Спорът по делото може да се
представи със следната фраза – „да, помощта е във връзка с обявената епидемична
обстановка, но веднъж обявена – от 13.03.2020 г. от последиците й страдат и
безработни лица, останали без работа преди обявяването й, респ. по време на
действието й. В процесния случай се поддържа, че от 20.05.2020 г. съпругата на
заявителя следва да се счете, че е останала без работа, тъй като на тази дата
изтича периодът на получаваното обезщетение за „безроботица“. Последното е
аналог на доходите по трудов договор.
Настоящият състав на съда
излага следните правни доводи:
Приложимите текстове на
ППЗСП, приети от 01.09.2020 г. с последващи допълнения, въвеждат следните регламенти:
чл.
16б. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2020 г.) (1) Право на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
т.1.(доп.
– ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.) двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
т.2.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.) двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без
работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;
т.3.
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка;
т.4.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.) двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не
получават обезщетение за бременност и раждане.
(3)
(Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.)
Помощта по ал. 1 се отпуска, ако:
т.1.
децата не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето;
т.2.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.) децата не
посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните
групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
(4)
(Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.)
Помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от
семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
Видно е, че заведенията, които децата
временно не посещават – Детски градини и училища, следва да се затворени
временно по причина на извънредна епидемична обстановка. Т.е. налице е връзка
между непосещаването на учебните заведения и обявената епидемична обстановка.
Съпругата на заявителя е родител,
работеща по трудов договор, останала без работа от 2019 г. Последвала е
регистрация в Агенцията по заетостта и към 20.05.2020 г. е изтекъл срокът на
дължимото и получаване обезщетение за
риска „безработица“.
По делото не е спорна тезата на
жалбоподателя, че периодът, през който се дължи обезщетение за безработица се
зачита за осигурителен стаж, респ. че доходите от обезщетението са аналог на
заместващите се доходи от трудовото правоотношение. Но този извод не е относим
към правото на процесната месечна целева помощ.
Разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП
урежда хипотези /различни житейски варианти/ на лица, останали без работа, като
не са налице основания за различно третиране на тези, които получават доходи по
трудов договор /чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗ/ респ. от обезщетения спрямо
тези, които са самоосигуряващи се /чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП/. За
самоосигуряващите се лица в нормативния текст изрично е вписано, че
невъзможността за упражняване на дейността следва да е поради въведената
извънредна епидемиологична обстановка. За лицата по трудов договор, респ. за
лицата по осигурителни отношения за безработица, такава връзка не е изписана
вербално, изрично, но такава връзка следва от тълкуването на нормативния текст.
Това е така, тъй като законодателят не въвежда различен режим на една и съща
помощ при лица, останали без работа, които са в трудово-правни отношения, респ.
които са в отношения на получаване на обезщетения за безработица, и които са
самоосигуряващи се. Следователно нормативният текст на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСП следва да се тълкува разширително и да се приеме, че оставането без
работа, респ. без доходи поради оставането без работа, следва да е по причина
на обявеното извънредно положение, респ. обявената извънредна епидемична
обстановка. В противен случай, ще е налице неравно, дискриминационно нормативно
третиране на лица, които имат равен трудовоправен статут-лица по трудов договор
и лица, които са самоосигуряващи се. За да не се допусне подобно неравно
третиране, следва да се приеме, че идеята на законодателя за равно третиране
намира израз и в равните нормативни изисквания – така както самоосигуряващите
се лица следва да са преустановили работа поради епидемичната обстановка, така
и лицата по трудов договор, респ. лицата, получаващи обезщетение за
„безработица“ следва да са останали без работа, респ. без доходи, поради същата
причина-епидемиологичната обстановка.
В процесния случай Г-жа П.е останала
без обезщетение за безработица по време на обявената епидемиологична обстановка
– 20.05.2020 г., но оставането без доходи не е по причината на тази обстановка,
а поради изтичане на нормативно-предвидения период на дължимо обезщетение.
Разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП изисква не само трудовият договор
да е прекратен, но изисква и самото прекратяване да е по конкретна
причина-епидемиологичната обстановка. В този смисъл, ако трудовият договор е
прекратен по време на посочената извънредна обстановка, но по други причини,
различни от наложените противоепидемични мерки,то целевата помощ няма да е
дължима. Това е така, тъй като помощта е целева,
обслужваща определена цел-преодоляване на последиците от епидемията, поради
което оставането без доходи следва да е поради същата епидемия.
Указанията на МТСП, като
вътрешно-служебни актове, нямат задължителна сила, но са упътване за
разбиранията на ведомството по повод приложението на нормативни текстове. В
случая е налице такова тълкуване, обективирано в писмен вид, по въпрос,
аналогичен на процесния, а именно – отговор от 05.01.2021 г. във връзка с
приложението на чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСП, съгласно което оставането
без работа следва да е обвързано от обявената епидемична обстановка /достъпни
от сайта на МТСП/.
Предвид изложеното и в
обобщение се налага извод, че жалбата е неоснователна, тъй като член на
семейството на заявителя не е останал без работа, респ. без доходи от
обезщетение за „безработица“ по причина на обявената епидемиологична
обстановка, в какъвто смисъл са и мотивите в оспорения отказ. В тази връзка
оспорването като неоснователно, следва да се отхвърли.
Ответната страна не е въвела
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
На основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП, в сила от 01.01.2019 г., решението на административния съд е окончателно и
не подлежи на касационно оспорване.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 пр. 4 АПК,
Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.П.,
ЕГН: ********** *** против Заповед № ЗСП/Д-СС/4015 от 15.12.2020 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Силистра, потвърдена с Решение №
19-РД06-0005 / 29.01.2021 г. на Директора на РДСП - Силистра, с която на
основание чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за социалното
подпомагане /ППЗСП/ му е отказано отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение, респ. при обявена извънредна епидемична обстановка по
заявление от 02.12.2020 г.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: