РЕШЕНИЕ
№ 1262
Сливен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ИГЛИКА ЖЕКОВА |
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20247220700175 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Златно руно-08“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица], с УРН 574218 в ИСАК срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5239#2, издаден на 15.03.2024 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на дружеството - жалбоподател е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) за 2022 г. във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/230522/44627 в размер на 28 902,21 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на атакувания административен акт, доколкото обективно не били налице предпоставките за прекратяване на ангажимента. Жалбоподателят счита, че дори такива предпоставки да са били налице, то не били налице основания за определяне на публично държавно вземане по процесното направление. Моли съда за отмяна на оспорения акт, с претенция за разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. С. Р. от АК - С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Заявява, че въпреки дадената нормативна възможност за удължаване на ангажимента, поет през 2021 г. и през 2022 г., поддържаната от административния орган система не е давала възможност за това. В тежест на административния орган било да докаже, че такава възможност е съществувала. Излага и други доводи в тази насока с молба към съда за отмяна на атакувания акт и претенция за присъждане на сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Д. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Административният орган нямал никакво задължение да анализира предположенията, желанията или намеренията на земеделския стопанин, а в откритото производство била съобразена цялата доказателствена съвкупност, а именно – поетият тригодишен ангажимент, за което имало издадено уведомително писмо, а положеният от земеделския стопанин подпис сочел, че желанието на същия да поеме нов ангажимент, а не да продължи ангажимента. Моли съда да отхвърли жалбата, претендира разноски.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващото дружество „Златно руно-08“ ООД било регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 574218 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). С УИН: 20/200521/37528 подало за кампания 2021 г. Общо Заявление за подпомагане, придружено с изискуемите документи и с поет едногодишен ангажимент. За кампания 2022 г. с УИН: 20/230522/44627 подало Общо заявление за подпомагане с придружаващите го документи и поет тригодишен ангажимент, а за кампания 2023 г. заявлението е с УИН: 20/280723/54770. По делото не се спори, че по подаденото за кампания 2022 г. заявление за първата година от поетия тригодишен ангажимент (2022 г.) на дружеството е изплатено финансово подпомагане в размер на 28 902,21 лв. по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС-1 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“. По доказателствата са приобщени и подадените за кампании 2021 г., 2022 г. и 2023 г. заявления за подпомагане с приложенията към тях.
С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 02-200-2600/7442/13.12.2022 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил „Златно руно-08“ ООД, че по заявление за подпомагане с УИН: 20/230552/44627 е одобрено за участие по направление ВПС с поемане на тригодишен ангажимент.
С писмо изх. № 01-2600/5239 от 21.12.2023 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил дружеството, че в резултат на извършени административни проверки е установено, че не е подало „Заявление за плащане“ по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) през кампания 2023 г. Според писмото, агроекологичните дейности се изпълняват през период от три последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено и одобрено „Заявление за подпомагане“, което през първата година е и „Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на ангажимента кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане“. Органът уведомил земеделския стопанин, че е одобрена за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., като е поела тригодишен ангажимент по направление ВПС-1 през кампания 2022 г. Заплатеното за първата година от ангажимента финансово подпомагане в размер на 28 902,21 лв. за кампания 2022 г. следвало да се възстанови. На адресата била дадена възможност да възрази и представи допълнителни доказателства в случай на несъгласие с констатацията в писмото. Последното, визирано от съставителя като акт за нередност по см. на чл. 14 ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, било получено от управителя на дружеството Н. К. на 18.01.2024 г. (л. 10).
На 15.03.2024 г. Заместник-изпълнителният директор постановил по отношение на „Златно руно-08“ ООД в качеството му на регистриран в ИСАК земеделски стопанин Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и за установяване на публично държавно вземане. С този акт бил прекратен агроекологичния ангажимент по посочената мярка за кампания 2023 г. и било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ във връзка с подаденото от „Златно руно-08“ ООД заявление за подпомагане с УИН: 20/230522/44627 в размер на 28 902,21 лв. на основание чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4 б. „а“ и чл. 8 ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Адресатът била приканен да възстанови доброволно посочената сума в 50-дневен срок от датата на уведомяване (л. 8).
Актът бил връчен на неговия адресат и настоящ оспорващ „Златно руно-08“ ООД на 25.03.2024 г. Жалбата срещу същия е подадена до настоящия съд на 03.04.2024 г.
Към доказателствата е приобщена Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г., с която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на персонално посочен Заместник – изпълнителен директор правомощията да издава и подписва административни актове по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с което едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.
По делото са извършени и приети като неоспорени съдебни инженерно – технически експертизи, изготвени от вещи лица със специалност „Г. и к.“ и с. специалист, които съдът кредитира като компетентни, безпристрастни и съответни на останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно заключението на първата от тях, за кампании 2021 и 2022 г. „Златно руно-08“ ООД е подало заявления за подпомагане, форма юридически лица, с парцели, заявени по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС-1 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност - чрез паша“ с код на дейността АКП1. За кампания 2021 г. поетия от дружеството-жалбоподател ангажимент по мярка 10, направление ВПС-1 е едногодишен, а ангажиментът, поет през 2022 г. е тригодишен, като 2022 г. се явява първа за поетия ангажимент. Т.е., заявените за подпомагане парцели през 2021 г. и 2022 г. са от различни ангажименти. В ИСАК не е предвидена административна проверка за пресичане на площи от два различни ангажимента, като такова сравнение вещото лице г. и. З. е извършил по наличните документи в приложените CD по делото. При извършената проверка вещото лице е установило, че за кампания 2021 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС-1 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС) - чрез паша“ с код на дейността АКП 1 са заявени за подпомагане 129 парцела, разположени в землищата на 18 населени места с обща площ 263,90 ха. За кампания 2022 г. по същата мярка и направление са заявени 55 парцела в землищата на 14 населени места с обща площ от 151,47 ха, като не всички парцели, с които се кандидатства са одобрени за подпомагане. Одобрени са 46 парцела с обща площ от 125,89 ха и неодобрени – 9 парцела с площ от 25,58 ха. Според експертизата, тъй като за кампания 2021 г. и 2022 г. ангажиментите са различни, бенефициентът няма задължение да заявява не по-малко от 90 % от площите с ангажимент. Парцелите и площите, заявени по мярката през 2021 г. не съвпадат със заявените през 2022 г. , като през 2022 г. са повече от два пъти по-малко от заявените през 2021 г., като има съвпадение и съответно – сечение само в границите 69,91 ха или 26,38 %. В съдебно заседание експертът и. З. заявява, че при подаване на заявление за удължаване на срока, това би означавало да се поемат референтните парцели от предходната 2021 г., а те не могат да бъдат поети, тъй като има изискване 90 % от площите да бъдат едни и същи. Т.е. има право само на 10 % изменение, а в случая то е много голямо и в тези от така заявените площи не може да се говори за удължаване на срока, защото те не съвпадат със заявените през 2021 г.
Съгласно експертизата, изготвена от вещото лице и. К. К., с. специалист, заявлението за кандидатстване за кампания 2023 г. се генерира от онлайн платформа, след оторизация с потребител и парола с въвеждане на необходимата информация, извършва се проверка за грешки, които се визуализират и могат да бъдат коригирани преди завършване и подписване на документите. Заявлението може да се подаде в ОбСЗ или самостоятелно от кандидата с електронен подпис. Софтуерът като техническо задание за разработка е вътрешен документ и не е публично достъпен. Според предоставената на експерта информация от Дирекция „Директни плащания“, по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г. новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане за 2022 г. по посочени направления, в т.ч. и ВПС-1 се изпълняват за срок от три години. Според това и техническото задание към поддържащата фирма е било съобразено със законовите разпоредби. Според предоставената информация, ако избрано направление за кампания 2022 г. не е заявявано през предходната година, се отбелязва като „нов ангажимент“, със съответната заложена в системата логика. При разпита в съдебно заседание заявява, че земеделският стопанин няма как да промени срока на ангажимента, защото в логиката на софтуера е заложено това.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 149 ал. 1 от АПК преклузивен срок, от легитимирана страна - при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Според чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор на фонда, в съответствие с чл. 20а ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г. (т. 6) е делегирал на свой заместник - изпълнителен директор правомощието да издава и подписва административни актове по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Следователно, административният акт е издаден както в изискуемата от закона писмена и предметна форма и съдържание, така и от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия, при наличието на законова делегация за това. При неговото постановяване съдът не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за неговата отмяна. Административното производство е инициирано от компетентния овластен орган по повод установени при административни проверки фактически обстоятелства, като при спазване изискванията на чл. 26 ал. 1 от АПК земеделският стопанин е уведомен с писмо, в което са изложени подробни съображения относно констатациите и предмета на образуваното административно производство, предоставена му е възможност да възрази и представи доказателства, от която „Златно руно-08“ ООД не се е възползвало. Освен валиден и процесуално законосъобразен, оспореният акт се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден в съответствие с относимите материалноправни норми, при следните съображения:
Видно от съдържанието на оспорения акт за прекратяване на ангажимент и установяване на публично държавно вземане, същият е издаден при изрично нормативно овластяване по чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, въз основа на извършени административни проверки. Като фактическо основание за постановяване на властническото волеизявление в акта се сочи, че „Златно руно-08“ ООД като земеделски стопанин, регистриран с УРН 574218 в ИСАК, е одобрено за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., като е поело тригодишен ангажимент с направление ВПС-1 през кампания 2022 г. и не е подало „Заявление за плащане“ през 2023 г. По делото се установява по безспорен начин, че за кампания 2022 г. дружеството е подало Заявление за подпомагане с УИН: 20/230552/44627, като е получило за кампания 2022 г. финансово подпомагане в размер на 28 902,21 лв. - за първата година от ангажимента по мярката. Поетият по това заявление ангажимент е тригодишен, с положен от представляващия дружеството подпис в съответната част на заявлението, като за 2023 г. същото не е подало „Заявление за плащане“ за втората година от ангажимента. Така установеното от фактическа страна, описано в оспорения акт се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, а в тази насока е и неоспорената съдебна инженерно – техническа експертиза.
Като правно основание за издаване на акта са посочени нормите на чл. 18 ал. 3 т. 1 и ал. 4 б. „а“ и чл. 8 ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Съгласно чл. 18 ал. 3 т. 1 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани: 1. преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на сроковете по чл. 8 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. Според чл. 18 ал. 4, земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението, както следва: а) до края на третата година – 100 %. Разпоредбите са приложими при наличие на предпоставките, визирани в ал. 3, една от които е неподаване на заявление за плащане по чл. 8 ал. 2. Съгласно последната посочена разпоредба на чл. 8 ал. 1, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като ал. 2 указва, че срокът по ал. 1, 4 и 5 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Процесното направление – възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС) е нормирано в чл. 3 т. 1 от Наредбата, към който препраща чл. 8 ал. 2, цитиран по – горе. Доказателствата сочат по безспорен начин, че по процесните мярка 10 и направление ВПС-1 дружеството - жалбоподател е подало заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН: 20/230522/44627 с поет тригодишен ангажимент, като през 2023 г. не е подало до ДФЗ – РА „Заявление за плащане“. Полученото от „Златно руно-08“ ООД за първата година от ангажимента 2022 г. финансово подпомагане е в размер на 28 902,21 лв., като съобразно приложената от ответния орган норма на чл. 18 ал. 4 б. „а“ от Наредба № 7/2015 г., сумата правилно е предмет на претенция за възстановяване от фонда. Експертните заключения не променят горните изводи, като същите са категорични, че за 2021 г. поетият и подписан от оспорващото дружество ангажимент е едногодишен, а този, поет през 2022 г. – тригодишен. В информационната система, обслужваща подаването на заявленията за подпомагане по мерки и схеми от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2022 г. е съществувала възможност единствено за поемане на нов тригодишен ангажимент. Така установеното от експертите е съответно и на относимата нормативна уредба, като според чл. 8 ал. 4 от Наредбата, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане от 2021 г., в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) се изпълняват за срок от една година. Т.е. едногодишният ангажимент за 2021 г. намира и своята нормативна опора. Отново в чл. 8, в ал. 5 е нормиран и тригодишен ангажимент по заявленията за подпомагане през 2022 г. Съгласно разпоредбата, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. Нещо повече, от приетата по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от г.а и. З. и заявеното от него в съдебно заседание се установява, че заявените за кампания 2021 г. парцели не съвпадат със заявените за подпомагане за кампания 2022 г., като вторите са повече от два пъти по-малко от тези за 2021 г. При удължаване на срока на поет ангажимент се поемат референтните парцели от предходната година, като припокриването трябва да е минимум 90 %, докато в случая не може да се говори за удължаване на срока, защото парцелите за 2022 г. не съвпадат със заявените за кампания 2021 г., което съвпадение възлиза на 26,38 %.
При тези фактически и правни установявания настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният административен акт е постановен при наличието на фактически и правни основания, съобразен е изцяло с действащата нормативна уредба, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е съответен на целта на закона.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт – Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5239#2, издаден на 15.03.2024 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на „Златно руно-08“ ООД е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/230522/44627 в размер на 28 902,21 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума е валиден акт, постановен в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски се явява неоснователна. Основателно е и следва да се уважи искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определи в размер на 100,00 (сто) лева на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Златно руно-08“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица], с УРН 574218 в ИСАК срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5239#2, издаден на 15.03.2024 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на дружеството - жалбоподател е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) за 2022 г. във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/230522/44627 в размер на 28 902,21 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума.
ОСЪЖДА „Златно руно-08“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица]да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |