№ 8978
гр. София, 06.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110126588 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ф.“ ООД, с ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****“, чрез адв. Н.К., срещу Г. Р. АНД. –
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, с която са предявени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
723,69 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № F 9003113
от 06.03.2020г., ведно със законна лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 37,89 лв. за периода от 06.03.2020г. до 08.09.2020г., лихва
за забава в размер на 3,22 лв. за периода от 12.11.2020г. до 27.11.2020г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 59645/2020г. по
описа на СРС, 31-ви състав.
В исковата молба е посочено, че „Ф.“ ООД е небанкова финансова институция,
регистрирана в Регистъра на финансовите институции към БНБ с per. № BGR00427 и е
специализирана в предоставянето на финансови услуги. Твърди, че на 06.03.2020 г. с
ответника е сключен договор за потребителски кредит № F 9003113, съгласно който
ищецът предоставя на ответника кредит, предназначен за задоволяване на текущи
потребителски нужди в размер на 1000 лева при условия и параметри, уточнени
подробно в договора и съответните приложения към него. Ответникът поел
задължение да го погаси изцяло в срок от 26 седмици, който изтичал на 04.09.2020г.
Сочи, че кредитът бил усвоен на 06.03.2020 г. в пълен размер чрез разписка
F9003113/06-03-20 за получени суми в брой. От датата на усвояване на кредита до
12.08.2020 г. ответникът бил извършвал редовни плащания по задълженията по
договора, като последното плащане било от 12.08.2020 г. Поради което на основание
чл. 32.1. от договора кредитът станал изцяло предсрочно изискуем на 12.11.2020 г.
Сочи, че от датата на последното плащане до настоящия момент не били извършвани
никакви плащания за погасяване на задълженията. Дължимите суми били в общ размер
от 764,80 лева, от които 723,69 лева – главница, 37,89 лева – договорна лихва и 3,22
1
лева – законна лихва за забава за периода от 12.11.2020 г. до 27.11.2020 г. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Г. Р. АНД.
– Г. за отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпило становище по същата,
чрез адв. С.Д.. Ответницата оспорва предявените искове изцяло. Изложени са
съображения, че ответницата не дължи никакви пари на ищеца, защото няма
отношения с тях. Твърди, че не е сключвала процесния договор, както и че не е
получавала пари от ищеца. Оспорва да е подписвала договора за заем и разписка за
получена сума в брой. За откриване на извършителя на престъпното деяние – да бъде
подписан от нейно име и за нейна сметка, но без нейно съгласие процесния договор,
била сезирала СРП и там била висяща преписка № 14430/2021г. По описаната преписка
бил даден сравнителен писмен материал и била изпълнена съдебно – графологична
експертиза, от която било видно, че не е автор на подписите на процесния договор и
документи за получени пари. Искането към съда е да се отхвърлят исковете.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Ф.“ ООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на
кредитор срещу ответника Г. Р. АНД. – Г. в качеството на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. №
59645 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 31-ви състав и след
направено от длъжника възражение. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между страните по договор за заем,
предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница, мораторна и
договорна лихва, предпоставките за обвяване на договора за предсрочно изискуем.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и факта на редовно
изпълнение на задълженията по договора.
В конкретния случай по делото са представени заверени копия от Договор за
потребителски кредит № F9003113 от 06.03.2020 г., сключен между „Ф.“ ООД и Г. Р.
АНД. – Г., и разписка № F9003113 от 06.06.2020 г. за получени от Г. Р. АНД. – Г. суми
в брой, от които писмени доказателства ищецът претендира, че черпи права.
Ответникът е оспорил автентичността на договора и разписката, поради което с
определение от 28.10.2021 г. съдът е открил на основание чл. 193, ал. 1 ГПК
производство по оспорване автентичността на договора за потребителски кредит №
F9003113 от 06.03.2020 г. и разписката за получени суми в брой в частта досежно
подписа, обозначен като положен от Г. Р. АНД. – Г.. От приетата и неоспорена от
страните по делото съдебно – почеркова експертиза, която съдът кредитира на
2
основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвена, се установява, че
подписите, положени от името на ответницата Г. Р. АНД. – Г. в полето за
кредитополучател и на всяка страница на договора за потребителски кредит №
F9003113 от 06.03.2020 г., както и подписът, положен от името на същото лице за
„получил сумата“ в разписка № F9003113 от 06.06.2020 г. за получени суми в брой по
договор за потребителски кредит № F9003113 от 06.03.2020 г., не са положени от
ответницата Г. Р. АНД. – Г.. С оглед на приетото заключение съдът намира, че
оспорването на ответницата е доказано, приетите като писмени доказателства по
делото договор и разписка са неавтентични, поради което не обвързват ответницата със
съдържанието си. Ответницата не е подписала процесния договор за потребителски
кредит, поради което не е страна по този договор и не носи отговорност за неговото
изпълнение.
С оглед гореизложеното съдът счита, че от събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен начин наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото, възникнало по договор за заем, както и
предоставянето на заетата сума от ищеца, респ. получаването ѝ от ответницата.
Напротив, в настоящия случай по безспорен начин от заключението на вещото лице по
съдебно – почерковата експертиза се установи, че ответницата не е подписала
процесния договор за кредит, поради което между нея и ищеца „Ф.“ ООД –
кредитодател по процесния договор, не е възникнало облигационно правоотношение
по посочения потребителски кредит, респ. ответницата не е материалноправно
отговорна по този договор, поради което предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
Претенция за присъждане на разноски по делото има и от двете страни. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи направените от
ответницата разноски. С отговора на исковата молба ответницата е направила искане
за присъждане на разноски, включително за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева, но по делото не са представени доказателства от последната за размера на
уговореното адвокатско възнаграждение, както и че реално е заплатила същото. Съдът
намира, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, поради
което на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство не се дължат. В този смисъл са и дадените разяснения по въпрос първи в
ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК. В хода на заповедното производство ответницата е
направила искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 150 лева, като е представила доказателства за плащането. Ето защо с оглед
разясненията дадени в посоченото по-горе тълкувателно решение, както и с оглед
разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените в хода
заповедното производство разноски в размер на 150 лева за адвокатско
3
възнаграждение. С оглед дадените разяснения по въпрос първи, в ТР № 5/2012 г. от
14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които с установяване на
неистинността или съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат
на оспорването по чл.193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно
неговата истинност,като оспорването истинността на документ по чл.193, ал.1 ГПК
представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за
установяване неистинност на документ, съдът намира, че следва да се произнесе по
направеното оспорване, освен в мотивите си и с диспозитива на съдебния си акт,като с
оглед изхода на производството по чл.193 ГПК в тежест на ищеца следва да се
възложат разноските за възнаграждение на вещото лице по назначената по делото
съдебно – почеркова експертиза в общ размер на 350 лв., от които 250 лв. – заплатени
от ответницата и 100 лв. – заплатени от бюджета на съда.
В тази връзка, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски районен съд посочената сума от 100 лева
– допълнително възнаграждение по СПЕ, определено с протоколно определение от
13.07.2022 г. и изплатено на вещото лице от бюджета на съда, доколкото по делото
липсват доказателства за довнасяне на допълнителното възнаграждение от страна на
ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК,
оспорването на истинността – автентичността на подписите, както следва: на подписа
за „кредитополучател“ в договор за потребителски кредит № F9003113 от 06.03.2020 г.
и на всяка страница на договора; на подписа за „получил сумата“ в разписка №
F9003113 от 06.03.2020 г. за получени суми в брой по договор за потребителски кредит
№ F9003113 от 06.03.2020 г.
ИЗКЛЮЧВА договор за потребителски кредит № F9003113 от 06.03.2020 г. и
разписка № F9003113 от 06.03.2020 г. за получени суми в брой по договор за
потребителски кредит № F9003113 от 06.03.2020 г. от доказателствения материал по
делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийска районна прокуратура на основание чл. 194, ал. 3,
изр. 2 ГПК заверен препис от влязлото в сила решение ведно с горепосочените
оспорени документи.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****“, срещу Г. Р. АНД. – Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Р. АНД. – Г. дължи на „Ф.“
ООД следните суми: сумата от 723,69 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № F 9003113 от 06.03.2020г., ведно със законна лихва от
27.11.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 37,89 лв. за
периода от 06.03.2020г. до 08.09.2020г., лихва за забава в размер на 3,22 лв. за периода
от 12.11.2020г. до 27.11.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 59645/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав, като
4
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ф.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****“ да заплати на Г. Р. АНД. – Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, сумата от 150 лв. - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ф.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****“ да заплати на Г. Р. АНД. – Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, сумата от 250 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****“ да заплати сумата от 100 лева – депозит за съдебно-почеркова експертиза, по
сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5