РЕШЕНИЕ
№ 11418
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20241110151338 по
описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 42279, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца „........, със седалище и адрес на управление ........
представлявано от ..... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 13187 от
27.04.2024 г. по ч.гр. д. № 17326 по описа за 2024 г. на СРС, като поради
подадено възражение от страна на ответниците счита, че за него е налице
правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В
съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата Р. Е. Ш. с ЕГН **********, от ....., в срока по чл.
131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва
исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат
отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.
Ответникът Д. П. Ш. с ЕГН .......в срока по чл. 131 от ГПК е
подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като
неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с
окончателния съдебен акт по делото.
Третото лице-помагач ".........., със седалище и адрес на управление
1
......., не взема становище по делото, в съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена
топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на
ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на
облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията
е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално
изпълнение на задължението на ...........да предостави съответното количество
топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за
сочената от ищеца част от общия дълг. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или
вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост води до възникване на облигационни отношения между
собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които
на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на
правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от
абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или
отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия. Съгласно
задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК,
ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
2
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При
действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г. редакции на чл. 149, чл.
150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който
ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции
от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
3
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие . В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на
т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот .“ Следователно, в
случай че е проведено доказване на постигнато между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ ,
съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди. В разглеждания случай от представените от ищеца
доказателства не би могъл да бъде формиран безусловен и несъмнен извод, че
през исковия период ответниците, респ. техен наследодател, са били
собственици, вещни ползватели или ползватели на облигационно основание,
изразили воля да встъпят в договорно правоотношение с топлофикационното
дружество, на процесното жилище. Това е така, тъй като съгласно изричните
твърдения на заявителя – ищец в настоящия процес, претенциите му касаят
следния недвижим имот: апартамент № ..........., а по делото не са представени
доказателства, установяващи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК и изрично разпределената от съда доказателствена тежест с доклада по
делото ответниците, респ. техен праводател да е бил собственик на
посоченото жилище. В тази връзка следва да се изясни, че приобщеният по
реда на чл. 192 ГПК по искане на ищеца Договор от .... г. за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти касае
4
апартамент № ........., с оглед на което доказателствената стойност на същия е
изрично оспорена от името на ответниците, а ищецът, макар и да е бил
своевременно запознат със съдържанието на документа, не е ангажирал
доказателства и не е заявил доказателствени искания за установяване на
евентуалната идентичност между процесния имот, от една страна, и имота, за
който по делото са приобщени доказателства да е придобит от наследодателя
на страните П. Ш. и ответницата Р. Ш., от друга. Нещо повече, по делото няма
дори и индиции, косвени доказателства, за съществуване на такава
идентичност. Поради това, с оглед обстоятелството, че съществуването на
облигационно отношение между страните по повод на процесния имот за
исковия период е изрично оспорено от името на ответниците, като същите са
оспорили и доказателствената стойност на приобщените по искане на ищеца
писмени доказателства, в т.ч. на представеното с исковата молба писмо от
16.05.2013 г. от .........“ /лист 18 от делото/ и на коментирания договор за
продажба от 28.06.1990г., за недоказано в нужната степен в настоящото
производство следва да се приеме правнорелевантното обстоятелство, на
което ищецът основава претенциите си, че ответниците са били собственици
на процесното жилище през исковия период, респ. че същите са били
обвързани от облигационно отношение с ищеца с предмет продажба на
топлинна енергия за сочения в исковата молба конкретен имот. За пълнота и
прецизност следва да се изясни, че дори и да се приеме за истинно отразеното
в писмото от ......., приложено на лист 18 от делото, че ............е придобил
посочения в исковата молба недвижим имот по силата на договор от .........г.,
доколкото това обстоятелство е изрично оспорено от ответниците, доколкото
договор в този смисъл не е приобщен като доказателство по делото, а и
доколкото, макар и близки, фамилните имена на посоченото в писмото лице и
това на наследодателя на ответниците се различават, без в писмото да са
посочени други индивидуализиращи субекта признаци, не би могла да се
приеме за безспорно доказана принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот към правните сфери на ответниците, а преди това- към
патримониума на техен праводател. Поради това и само на посоченото
основание – недоказаност на първата от гореизброените материални
предпоставки за основателност на исковете, същите следва да бъдат
отхвърлени в тяхната цялост.
С оглед този изход на делото право на разноски има ответниса, на осн.
5
чл. 78, ал. 3 от ГПК, като предвид липсата на възражение за прекомерност,
същите следва да бъдат присъдени съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, както следва – 800 лева в полза на ответника Д.
Ш. и 1 000 лева за ответницата Р. Ш..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., със седалище и адрес на
управление ........, представлявано от .... – изпълнителен директор, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК против Р. Е. Ш. с ЕГН **********, от
........... за сумата в размер на 2 085, 15 лева /две хиляди осемдесет и пет лева
и петнадесет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 25.03.2024 г.
до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., за
сумата в размер на 232, 70 лева /двеста тридесет и два лева и седемдесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г., за сумата в размер на 42,
05 лева /четиридесет и два лева и пет стотинки/, ведно със законна лихва за
периода от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща главница
– стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., и за сумата в размер на 8, 27 лева /осем лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, за периода от 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......... със седалище и адрес на
управление ......., представлявано от .......... – изпълнителен директор,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК против Д. П. Ш. с ЕГН............,
за сумата в размер на 521, 29 лева /петстотин двадесет и един лева и
двадесет и девет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 25.03.2024
г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., за
6
сумата в размер на 58, 17 лева /петдесет и осем лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г., за сумата в размер на 10,
51 лева /десет лева и петдесет и една стотинки/, ведно със законна лихва за
периода от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща главница
– стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., и за сумата в размер на 2, 07 лева /два лева и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за
периода от 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „......, със седалище и адрес на управление ........
представлявано от .......– изпълнителен директор, да заплати на Р. Е.
Ш. с ЕГН **********, от .........., сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева,
представляваща направените по делото разноски, както следва – адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 550 лева и за
заповедното производство в размер на 450 лева.
ОСЪЖДА „......, със седалище и адрес на управление ..........
представлявано от ...... – изпълнителен директор, да заплати на Д. П.
Ш. с ЕГН ......., сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща
направените по делото разноски, както следва – адвокатско възнаграждение за
исковото производство в размер на 400 лева и за заповедното производство в
размер на 400 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – ......, със седалище и адрес на управление г.........
Банкова сметка на ищеца:
BG...........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8