Р
Е Ш Е Н И Е
№
260768 / 25.6.2021г.
гр.
Перник, 25.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 04421 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу З.К.З., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено
между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 1111,40 лева, представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. , от които: главница в размер
на 979,82 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата
от 131,58 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02299/2020г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК
едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника му, е депозирал писмен отговор,
в който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции,
като се твърди, че не е налице облигационна връзка между страните по делото.
Релевира възражение за недължимост на вземанията, поради погасяването им по
давност. Представя доказателства, установяващи
обстоятелството, че ответницата е поставена под пълно запрещение.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им,
намирайки ги за доказани по основание и размер. Процесуалния представител на
ответника прави признание на част от иска и пледира за отхвърляне на исковите претенции в останалата
им част, като неоснователни, поради погасяването им по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
1225 от 01.06.2020г. по ч. гр. д. №
02299 по описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело), при което в
срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено
възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените
понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата
искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С
оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими,
респ. дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заверено копие на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
31.12.1992г. се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит от
лицето Николина Димитрова Тодорова. От приетото по делото Удостоверение за
наследници с изх. № 20/ИЗТ-95/07.01.2020г. се установява, че лицето Н.Д. Т. е
починало на 07.03.2010г., оставяйки за наследници дъщеря си З.К.З. и сина си К.
К. В.. В съдебно заседание, представителя на ответника е заявил, че не оспорва
обстоятелството, че К.К.В.е починал и че ответницата е единствен собственик на
имота. Последното се установява и от приетото по делото заверено копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159 том I, рег. № 740, дело № 135 от 2021г. Предвид
ангажирането на обсъдените писмени доказателства и с оглед така установените
обстоятелства, съдът намира, че ответникът е притежател на правото на
собственост върху процесния имот (придобит по силата на наследствено
правоприемство) и като такъв се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между него и ищеца
е възникнала ex lege, по силата на закона,
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на
топлинна енергия за битови нужди” .
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок.
С
оглед обстоятелството, че ответника не оспорва предявените искови претенции по
размер, с доклада по чл. 146 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване исковите претенции по размер. В съдебно заседание, ответника е
признал частично иска – за сумата от 41,99 лева, дължима за м. Април 2017г. и
за сумата от 4,40 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
08.06.2017г. до 20.06г.2018г. С оглед тези обстоятелства, в синхрон с липсата
на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на
ответника, предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява
основателен и следва да бъде уважен. Ответникът, обаче, е релевирал
възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение
на парично задължение. В този случай, задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 28.05.2020г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 28.05.2017г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че
погасени по давност са вземанията за главница в размер на 895,85 лева, чиято
изискуемост е настъпила в периода преди 28.05.2017г., поради и което
установителния иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
поради погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от
иска за главница – в размер на 83,97 лева, относим към м. Април 2017г. съдът намира, че ищецът е доставил топлинна
енергия до процесния топлофициран имот, поради което и установителния иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ за това вземане следва да бъде уважен,
като основателен.
Съгласно
ал. 6 на чл. 34 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за
плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид
направено изявление от страна на ответника, че не оспорва и размера на
претендираната лихва за забава на месечните плащания за исковия период, с
доклада по чл. 146 ГПК, съдът е обявил и това обстоятелство за безспорно и
ненуждаещо се от доказване. А както беше посочено и по-горе, ответника е
направил признание на иска за част от последния.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването по давност на главното вземане се
погасяват и акцесорните вземания. Поради това съдът намира, че погасени по
давност са вземанията за лихва в размер на 122,79 лева, което води до
отхвърляне на иска в тази му част като неоснователен.
За
останалата част от иска за лихва за забава в размер на 8,79 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 08.06.2017г. до 20.06.2018г. установителният иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
За
прецизност съдът намира, че следва да посочи, че при определяне размера на
уважените и отхвърлени искови претенции, съдът се е съобразил с обстоятелството,
че ответника е признал ½ от вземането за м. Април 2017г., респ. от
вземането за законна лихва за забава върху тази сума, а съдът е приел, че
ответницата следва да отговаря за цялото задължение към ищеца.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 83,97 лв., считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 28.05.2020г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 200,00 лв, от които: 50,00 лв. за
държавна такса в двете производства (исково и заповедно) и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 16,70 лв. за направените по
настоящото дело и ч. гр. д. № 02299/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Ответникът
претендира и е доказал разноски в общ размер на 600,00 лева за адвокатско
възнаграждение, от които: 300.00 лева в исковото производство и 300,00 лева – в
заповедното. Ищецът, обаче, в исковата си молба, е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл. 36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за
двата обективно съединени иска в исковия процес е в размер на 300.00 лв. и в
размер на 150.00 лева в заповедното производство, поради което и съдът намира,
че възражението на ищеца е основателно само досежно размера на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство.
С
оглед изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 450,00 лв., представляваща
направени в исковото и заповедно производство разноски за адвокатско
възнаграждение, изчислена съобразно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу З.К.З., с
адрес: ***, че З.К.З. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 92,76 лева, представляваща стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. , вх. ап. , от които: главница в размер на 83,97 лева за м.04.2017г. и сумата от 8,79 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.06.2017г. до 20.06.2018г., както и законната лихва
върху главницата от 83,97 лева,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2020г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02299/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за
разликата до пълните претендирани размери - на иска за главница от 979,82 лева
и на иска за лихва за забава на месечните плащания в размер на 131,58 лева, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
З.К.З.,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, сумата от 16,70 лева, представляваща направените по делото и
по частно гражданско дело № 02299/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник разноски,
изчислени съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
“Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, ДА
ЗАПЛАТИ на З.К.З., с адрес: *** сумата от 450,00
лева, представляваща направени
по делото и по частно гражданско дело № 02299/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник разноски,
изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02299/2020г. по описа на Районен съд – гр. Сливница да бъде върнато
на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: