№ 4051
гр. София, 07.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200596 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „....“ АД, представлявано от изпълнителния
директор Х.К.П., чрез пълномощника М. Г., против наказателно
постановление /НП/ №45-07-10/27.10.2023 г., издадено от главния директор
на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ /ГД
ГВА/, въз основа на съставен на 03.10.2023 г. на „....“ АД, представлявано от
изпълнителния директор Х.К.П., акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 45-06-11, за това, че „....“ АД, в качеството си на
летищен оператор, на 10.07.2023 г., в 15.20 часа, на територията на Летище
„София“, Терминал 2, преднамерено е възпрепятствал проверка на инспектори
от ГД ГВА, осъществявана от инспектор Л. Т. и старши инспектор М.А., които
са поискали осигуряването на достъп до залата за видеонаблюдение на
Терминал 2, с цел да бъде извършена проверка /чрез преглед на камерите за
видеонаблюдение, позиционирани на определените за това места/ дали е
осъществен нерегламентиран достъп до критична част от зона с ограничен
достъп на летищния оператор /каквато проверка е невъзможно да бъде
извършена без предоставяне на достъп до залата за видеонаблюдение/, но
1
служител /Ц.Т./ в отдел „Обективен контрол“ на „....“ АД не е допуснал
служителите на ГД ГВА с обяснението, че преди осигуряването на достъп до
залата за видеонаблюдение, е необходимо да се получи предварително
разрешение от директор на дирекция „Сигурност“ на „....“ АД, което е
нарушение на чл.16.4, буква „а“ от Регламент (ЕС) №18/2010 на Комисията от
8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) №300/2008 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за
национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване, за което и на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и
чл.143,ал.3,т.9 от закона за гражданското въздухоплаване, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В НП е отразено, че нарушението е извършено за първи път.
От „....“ АД било депозирано пред административно наказващия орган
писмено възражение срещу АУАН, в което е написано, че същият е
незаконосъобразен, издаден при противоречие с материалните и
процесуалните разпоредби, защото долупосочените нарушения лишават
Дружеството от възможността да упражни пълноценно правото си на защита,
а именно:
- Актът не съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, а посочените такива са непълни и неверни, изложени
по начин, който не пресъздава правилно и истинно фактите от обективната
действителност.
Във възражението е отразено, че инспекторите не са уведомили
летищния оператор, в какво се състои проверката и дали достъпа, който
изискват, е свързан с такава проверка или е във връзка с друга тяхна дейност,
а за недопускане на нерегламентирано прекъсване процеса по наблюдение на
летището, е създадена Процедура №108 за работа на служителите по
сигурността от отдел „Обективен контрол“ в мониторната зала, утвърдена от
Директор дирекция „Сигурност“ на 06.06. 2023 г., с която инспекторите на ГД
ГВА са запознати, тъй като във всички останали случаи, в които са поискали
достъп до залата и съответно до видеоматериали, са я спазвали и
безпрепятствено са си изпълнявали служебните задължения и в този смисъл
2
остава неясно защо молбата на служителя на летищния оператор да се спази
изискването на вътрешната процедура и да се получи разрешение от
съответните лица, е възприето от актосъставителя като преднамерено
недопускане до залата за видеонаблюдение, а и въведените от проверяваните
субекти процедури за достъп не противоречат на нормативните.
- Посоченото в акта е квалифицирано като нарушение на чл.16.4. буква
„а“ от Приложение № II на Регламент (ПС) № 18/2010 па Комисията от 08
януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) 300/2008 на Европейския
парламент и на Съвета но отношение на спецификациите за национални
програми за контрол на качеството в областта на сигурността в гражданското
въздухоплаване, която разпоредба не съдържа задължение на летищния
оператор, а регулира какви действия може да предприеме компетентният
орган, във връзка с правомощията на одитори в определени случаи, но не
задължава субект да извършва или да се въздържа от извършване на дадено
правно дължимо действие и посочената норма няма за адресат летищния
оператор, за да бъде сочена, като норма, която е нарушена от него, т.е.
летищният оператор не може да бъде субект на твърдяното нарушение.
- На „....“ АД не са предоставени констативен протокол за резултатите
от проверката, с приложени към него събрани доказателства, както и Доклал
№ 18-00-702/28.08.2023 г.
Недоволен от НП и наложената с него санкция от „....“ АД, чрез
пълномощника М. Г., то било обжалвано чрез административнонаказващия
орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в несъответствие с целта на закона, при нарушение на правилата за
неговото издаване и в противоречие с материално правните разпоредби, като
са повторени доводите и съображенията, отразени във възражението срещу
АУАН, съответно отнесени и към НП, със следните допълнения:
Констатацията, направена в НП, че залата за видеонаблюдение безспорно е
обект на проверка, по смисъла на чл.16б,ал.3,т.1 от ЗГВ, би била вярна, ако
самото видеонаблюдение беше предмет на проверката, но в случая, според
посоченото в АУАН и в НП, обект на проверката е евентуален
нерегламентиран достъп до критичната част в зоната за сигурност, а
3
видеонаблюдението и съответно достъпът до залата, в която могат да се
преглеждат записите и камерите са само средства за проверка, поради което и
не е осъществен фактическия състав на нарушение на посочената разпоредба.
Написано е още, че според изложеното в НП, че не е съставен протокол от
проверка, тъй като проверката не е била осъществена, не отговаря на
изискванията на закона и е в противоречие с останалите факти, изложени от
наказващия орган, тъй като от една страна се твърди, че е била в ход проверка
от инспекторите за осъществен нерегламентиран достъп до критичната част
на зоната с ограничен достъп на летището, а от друга страна се твърди, че
няма протокол, защото няма проверка, поради което ако е извършвана
действителна проверка от страна на инспекторите, за същата е следвало да се
спази изискването на закона - чл.16б, ал.4 от ЗГВ и да се състави констативен
протокол, в който да се посочат обстоятелствата, свързани с
възпрепятстването на тази проверка, ако такива са съществували в
обективната действителност. С оглед на това се иска НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят „....“ АД, редовно призован, се
представлява от пълномощника си Г., която представя копие на деловодно
нерегистрирана докладна записка от 10.07.2023 г. от служителя, който е бил на
работа във времето, в което в АУАН и НП се сочи, че е извършено
нарушението - Ц.Т. - ръководител сектор в отдел „Обективен контрол“,
адресирана до директора на дирекция „Сигурност“. Пълномощникът Г.
пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, по подробно
изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Начков, който пледира жалбата срещу НП да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана, а НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган и при спазена процедура.
Юрисконсулт Начков счита, че от доказателствата по делото се установява
посоченото нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
4
При проведения разпит на актосъставителя Л. Т. тя в показанията си
повтаря синтезирано отразената в АУАН фактология, като казва, че като
инспектори при ГД ГВА, тя и колегата й М.А. на 10.07.2023 г. трябвало да
извършат проверка на „....“ АД на летище София, терминал 2, т.к. по служба
била установила, че лица преди да получат идентификационните си карти за
достъп до въздухоплавателно средство, са осъществили такъв, а да се
допускат хора до въздухоплавателното средство и да извършват полети, без
дори формално да са получили достъп с издаване на карта за такъв,
представлява опасност за националната сигурност. С оглед на това трябвало да
бъдат проверени, чрез системата за видеоконтрол, тези обстоятелства, но
отивайки на място пред залата за видеонаблюдение служителят при „....“ АД -
Тодоров, на когото се легитимирали със служебни карти и го информирали, че
желаят да извършат проверка, им обяснил, че няма да ги допусне до залата за
видеонаблюдение без предварително разрешение на директора на дирекция
„Сигурност“, тъй като от юни 2023 г. била приета вътрешна /на дружеството/
инструкция – Процедура 108, според която се допускат в залата за
видеонаблюдение лица, които предварително са получили разрешение за това
от директора на дирекция „Сигурност“ на дружеството, във връзка с което
следва да се свържат с директора по телефона, за да получат разрешение за
достъп до залата за видеонаблюдение, относно намерението им за извършване
на проверката. Инспектор А. няколкократно направил опит да се свърже с
въпросния директор, но не било отговорено на позвъняванията му, поради
което и Т. и А. си тръгнали. Т. заявява, че правото им да извършват проверка,
включително и без предварително разрешение, е регламентирано в ЗГВ и
дори „....“ АД да има някаква вътрешна регламентация в тази насока, тя следва
да касае само за служители на това дружество, но не може да се
противопоставя на нормативните разпоредби на ЗГВ, предоставящи достъп на
инспекторите до залата за видеонаблюдение, във връзка с изпълнението на
служебните им задължения.
По делото като доказателства са приложени от административно
наказващия орган в копие доказателства за компетентността на
актосъставителя.
5
От събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, се
установява с необходимата категоричност, че 10.07.2023 г., в 15.20 часа,
инспекторите в отдел „Авиационна сигурност при ГД ГВА - държавен и
надзорен орган в гражданското въздухоплаване на Република България - Л. Т.
и М.А., с оглед данни по служба, че лица, преди да получат
идентификационните си карти за достъп до въздухоплавателно средство, са
осъществили такъв, а да се допускат хора до въздухоплавателното средство и
да извършват полети, без дори формално да са получили достъп с издаване на
карта за такъв, представлява опасност за националната сигурност, за да
извършат проверка, чрез системата за видеоконтрол, относно тези
обстоятелства по отношение на „....“ АД, на територията на Летище „София“,
Терминал 2, отишли пред залата за видеонаблюдение на този летищен
оператор, където на работа бил служителят при „....“ АД - Ц.Т. - ръководител
сектор в отдел „Обективен контрол“, на когото двамата инспектори се
легитимирали със служебни карти и го информирали, че желаят да извършат
проверка, възможна единствено чрез преглед на камерите за
видеонаблюдение, позиционирани на определените за това места - дали е
осъществен нерегламентиран достъп до критична част от зона с ограничен
достъп на летищния оператор, и поискали за това осигуряването на достъп до
залата за видеонаблюдение на Терминал 2. Ц.Т. им обяснил, че няма да ги
допусне до залата за видеонаблюдение без предварително разрешение на
директора на дирекция „Сигурност“, тъй като от юни 2023 г. била приета
вътрешна /на дружеството/ инструкция – Процедура 108, според която се
допускат в залата за видеонаблюдение лица, които предварително са получили
разрешение за това от директора на дирекция „Сигурност“ на дружеството,
във връзка с което ги уведомил, че следва да се свържат с директора по
телефона, за да получат разрешение за достъп до залата за видеонаблюдение,
относно намерението им за извършване на проверка, както и че в залата по
това време имало от други служби проверяващи лица. Инспектор А.
няколкократно направил опит да се свърже с въпросния директор, но не било
отговорено на позвъняванията му, поради което и Т. и А. си тръгнали, но и по-
късно нямало обаждане към тях от този директор.
Това било преценено като преднамерено възпрепятстване от страна на
„....“ АД на проверка от инспектори от ГД ГВА, и квалифицирано като
6
нарушение на чл.16.4, буква „а“ от Регламент (ЕС) №18/2010 на Комисията от
8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) №300/2008 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за
национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване, за което на „....“ АД бил съставен АУАН, срещу
който Дружеството депозирало пред административно наказващия орган
писмено възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, в
което административнонаказващият орган отразил аргументираната си
преценка за неоснователност на направеното възражение, която принципно се
сподиеля и от този съдебен състав Екземпляр от НП бил получен за „....“ АД
на 18.12.2023 г. и обжалван от него на 22.12.2023 г.
Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
доказателства - показанията на актосъставителя Т., които са ясни,
обстоятелствено конкретни, последователни и непротиворечиви, и писмени
доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на
делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на писмените и гласни доказателства, като прецени
относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция и
еднопосочност помежду им.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано
лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на
обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на което тя е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата принципно следва
да се приеме за основателна, но не предвид изложените в нея доводи, които
съдът счита за неоснователни.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
7
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
Доказателствата по делото обосновават правния извод, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната и формално от
обективна страна „....“ АД е извършило на 10.07.2023 г. визираното
нарушение на чл.16.4, буква „а“ от Регламент (ЕС) №18/2010 на Комисията от
8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) №300/2008 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за
национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване, защото в качеството си на летищен оператор е
възпрепятствало извършването на проверка на инспекторите от ГД ГВА - Л. Т.
и М.А., относно това дали е осъществен нерегламентиран достъп до критична
част от зона с ограничен достъп на летищния оператор, чрез преглед на
камерите за видеонаблюдение, позиционирани на определените за това места,
с отказ на поискания достъп до залата за видеонаблюдение на Терминал 2, и
те не са били допуснати от служителя в отдел „Обективен контрол“ на „....“
АД - Ц.Т., с обяснението, че преди осигуряването на достъп до залата за
видеонаблюдение, е необходимо да се получи предварително разрешение от
директор на дирекция „Сигурност“ на „....“ АД, което фактическо положение
не се отрича или оспорва от Дружеството.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван.
В резултат на тези неправомерни действия от страна на летищния
оператор е препятствано изпълнението на служебните задължения на
служителите на ГВА, произтичащи от българското и европейското
8
законодателство.
Чл.16б,ал.3,т.1 от ЗГВ регламентира, че инспекторите имат право на
свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за извършване на
проверки по сигурността и безопасността на въздухоплаването. Според
чл.16.4,буква „а“ от Приложение II на Регламент (ЕС) №18/2010 на Комисията
от 8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) №300/2008 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за
национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване „Одиторите имат право да получат незабавен
достъп до всички необходими зони, включително до въздухоплавателните
средства и до сградите с цел извършване на мониторинг“. В този смисъл в
случая, „....“ АД, в качеството си на летищен оператор, се явява „контролирано
лице“, а залата за видеонаблюдение на Терминал 2 - обект за извършване на
проверка. Този регламент е основен за сигурността /,.Настоящият регламент
следва да се прилага спрямо обслужващи гражданското въздухоплаване
летища, разположени на територията на дадена държава-членка, спрямо
оператори, предоставящи услуги в такива летища, и спрямо образувания,
предоставящи стоки и/или услуги във или посредством такива летища“/.
Твърдението на наказаното лице, че в посоченото време представители
на други органи са били в залата за видеонаблюдение и са извършвали
проверка, а е обективно невъзможно едновременно представителите на
различни органи да осъществяват проверка, тъй като залата разполага само с
едно място, на което това може да бъде направено, поради което и
инспекторите от ГД ГВА не са били допуснати, е формално и декларативно.
Обстоятелството, че от месец юни 2023 г. „....“ АД е приело и прилага
Процедура №108 за работа на служителите от отдел „Обективен контрол“,
доколкото тя е вътрешноорганизационен акт, регламентиращ вътрешни
правила за работа на служителите на Дружеството, касае само работещите в
същото, няма за адресат инспектори и не може да бъде противопоставена на
нормативните български и европейски регламентации, още по-малко – да се
смята за приоритетно приложима в сравнение с тях - което е правно
недопустимо, като е излишно да се пояснява, че дейностите по мониторинг за
сигурност, което е не само право, но и задължение на инспекторите, не може
9
да се ограничават по отношение на предмета, етапа или момента, в който се
извършват, нито проверяващите имат задължение предварително да
уведомяват проверявания за проверката, за каквато не се нуждаят от
предварително разрешение за да я направят, а проверявания да има
регламентирана възможност да преценява нужна ли е проверка, каква и кога
да се извърши.
За съставомерност на деянието като визираното нарушение трябва да е
налице „преднамерено възпрепятстване“ на достъпа, т.е. да е налице пряк
умисъл, като форма на вина при извършване на деянието. Осъществилите се
фактически обстоятелства, в т.ч. и недопускането на инспекторите за
проверка от страна на служителя на Дружеството, по твърдените от
последния причини, води до преценката, че е налице умисъл, доколкото на
този служител следва да му е известна йерархията на нормите,
регламентиращи въпросите за сигурността, в т.ч. и че вътрешнодружествените
процедури и правила не могат да бъдат противопоставени, още по-малко –
приоритетно противопоставени на българския закон и европейския регламент,
като необоришмата презумпция, завещана от римското право, като основен
правен принцип е “незнанието на закона не извинява никого“ /ignoratio legis
neminem excusat/.
Отделно от изложеното до тук, съществен за правилното решаване на
делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната
фаза на производството. При служебната проверка, осъществена от съда, не се
установиха причини атакуваното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, на процесуално основание, тъй като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
накърняване на процесуалните права на наказаното лице в производството, в
т.ч. и на правото му на защита, като съдът приема и че и НП, и АУАН са
съставени от съответно компетентен и оправомощен за това орган, в кръга на
правомощията му, в който смисъл са и приложените по делото доказателства
в тази връзка.
От друга страна, обаче, в конкретния случай съдът приема за приложима
10
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай на
административно нарушение, относно така описаното в НП /и АУАН/ такова.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая,
защото това нарушение не разкрива по-висока степен на обществена
опасност от други нарушения от този вид, а и в НП е отразено, че то е първо.
По тези съображения съдът намира, че „....“ АД не следва да бъде
санкционирано по административен ред и че извършеното от него може да се
приеме за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че в разглеждания
казус ще е достатъчно до жалбоподателя „....“ АД да бъде отправено писмено
предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Такова предупреждение, наред с
повдигането на административно обвинение спрямо него за констатираното
нарушение, предмет на настоящето производство, чрез съставянето на АУАН,
по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече да
предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред, с
оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
посоченото основание.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
11
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното в пледоарията на процесуалния представител на
административно наказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът преценява, че следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно, поради което и не го уважава, каквато е преценката и
относно искането на пълномощника на наказаното лице - за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, доколкото липсват доказателства за
направени такива разноски във връзка с настоящето НАХД, поради което и
съдът не го уважава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №45-07-10/27.10.2023 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ против „....“ АД, представлявано от
изпълнителния директор Х.К.П., за това, че „....“ АД, в качеството си на
летищен оператор, на 10.07.2023 г., в 15.20 часа, на територията на Летище
„София“, Терминал 2, преднамерено е възпрепятствал проверка на инспектори
от ГД ГВА, осъществявана от инспектор Л. Т. и старши инспектор М.А., които
са поискали осигуряването на достъп до залата за видеонаблюдение на
Терминал 2, с цел да бъде извършена проверка /чрез преглед на камерите за
видеонаблюдение, позиционирани на определените за това места/ дали е
осъществен нерегламентиран достъп до критична част от зона с ограничен
достъп на летищния оператор /каквато проверка е невъзможно да бъде
извършена без предоставяне на достъп до залата за видеонаблюдение/, но
служител /Ц.Т./ в отдел „Обективен контрол“ на „....“ АД не е допуснал
12
служителите на ГД ГВА с обяснението, че преди осигуряването на достъп до
залата за видеонаблюдение, е необходимо да се получи предварително
разрешение от директор на дирекция „Сигурност“ на „....“ АД, което е
нарушение на чл.16.4, буква „а“ от Регламент (ЕС) №18/2010 на Комисията от
8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) №300/2008 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за
национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване, за което и на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и
чл.143,ал.3,т.9 от закона за гражданското въздухоплаване, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13