РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Перник, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500392 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 26834/08.06.2022г. /по опис на ЧСИ А. В./ от длъжника
С. Т. В. против действията по изп. д. № 20228130401007/2022г. по описа на ЧСИ А. В. по
определяне размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението,
обективирани в съобщение изх. № 21703/03.05.2022 г. на ЧСИ. По подробно изложени
доводи и съображения се иска намаляване на разноските по изпълнението, представляващи
адв. възнаграждение от 400 лева на 100 лева, както и за отмяна на постановлението за
разноските, като се намали пропорционалната такса по т, 26 от ТТРЧСИ от 102.60 лева; да се
отмени изцяло постановлението, в частта с която са приети такси по т. 5 и т. 13 от ТТРЧСИ
до пълния размер, вкл. и описаните незнайно за какво 5.50 лева в постановлението и
съобщението, като недължими от длъжника т.е. да отмени постановлението за приети по
делото разноски, като се измени/намали размера на присъдените разноски и адвокатски
хонорар от 132.00 лева за такси, 5.50 лева такси и 102.60 лева по т. 26 в полза на ЧСИ, на 48
лева с ДДС, а образуване на ИД и изготвяне на съобщението, респ. и сумата от 102.60 лева
на 66 лева с ДДС - изчислена само и единствено върху материалния интерес от 450 лева. а не
върху общия сбор на начислените задължения и такси, а адвокатското възнаграждение се
намали от 400 лева на 100 лева. Претендира разноски в настоящото производство от 226,30
лв. – адв. възнаграждение, ДТ и банков превод.
1
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят „Електроразпределителни мрежи запад“
АД излага подробни доводи и съображения, че жалбата е неоснователна.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г.
на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна –
длъжник по изп. дело /чл. 435, ал.2 ГПК/, и срещу акт на съдебния изпълнител, който
подлежи на обжалване /чл. 435, ал.2, т.7 ГПК/ е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно определения размер на ю.к. възнаграждение за взискателя:
От данните по изп. дело се установява, че единствените усилия на представляващия
взискателя юрисконсулт са сведени до подаване на молбата за образуване на изп.дело, част
от съдържанието на която съгласно чл. 426 ГПК и без да представлява отделно действие по
защита, е и посочването на способ за принудително изпълнение, което е част от законовите
изискванията за редовност на молбата и обуславящо за допустимостта на изпълнителното
производство съгласно чл. 426 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от ЗПП. Съгласно чл. 37 от ЗПрП, заплащането е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП, а съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за
представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. Ето
защо, съдът приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и
съдействие, респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Следователно при наличието само на подадена от взискателя молба за образуването на изп.
производство и за посочване на изп. способ за принудителното реализиране на вземанията
по изп. лист, посочването на който предпоставя допустимост на процесното изп.
производство, заплащането на ю.к. възнаграждение към този момент за осъществената от
представителя на взискателя защита в по-голям размер от 100 лева до общо възложения
размер от 400 лв. за процесното изпълнение е прекомерно. Предвид изложените мотиви
настоящият съдебен състав намира, че ю.к. възнаграждение в полза на взискателя следва да
бъде намалено от приетия от СИ размер от 400 лв. до размер на 100 лева - за подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело. Жалбата в тази част е основателна.
Произнасянето на съда по размера на дължимото ю.к. възнаграждение, не се ползва
със сила на пресъдено нещо, които тепърва ще бъдат начислявани до приключване на
изпълнителното дело. За всяко следващо изпълнително действие, извършено след влизане в
2
сила на настоящото решение, при надлежно направено изрично искане от взискателя, СИ
може да начислява съответните суми и същите ще подлежат на събиране от длъжника, на
осн.чл. 79 ГПК.
Относно дължимостта и размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ:
Използваният в т.26 от ТТРЗЧСИ израз "събраната сума" ясно сочи, че таксата се
дължи само при реално събиране на паричното вземане, като размерът й се определя в
зависимост от събраната сума за погасяване на вземането чрез способите на принудителното
изпълнение, като таксата по т. 26 се изчислява само върху общия размер на присъденото в
изпълнителния лист вземане, а не върху общия размер на сумите, които съдебният
изпълнител дължи да събере в изпълнение на правомощията му по осъществяване на
принудителното изпълнение. Под понятието "парично вземане" се включва само дългът,
предмет на изпълнението /вземанията по изпълнителния лист/, но не и разноските по
изпълнението, както и не се включват направените от взискателя разноски за адв. или ю.к.
възнаграждение. В противен случай би означавало да се събират такси върху разноските,
което не отговаря на законодателната идея. Изрични в този смисъл са и мотивите на
решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д. № 1249/2009 г. на ВКС, III ГО. Освен това, липсва
основание за начисляването на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху несъбран
размер на вземанията, доколкото дължимостта й настъпва само при събиране на вземането,
което е бъдещо несигурно събитие. В случая по изп. д. липсва сметка, в която да е посочено
върху какъв материален интерес е начислена определената от ЧСИ пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ и въобще по изп. д. липсват данни вземането на кредитора да е било
частично или изцяло удовлетворено след започване на принудителното изпълнение чрез
способите на принудителното изпълнение. В този смисъл е и Определение № 612 от
25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2016 г., III г. о., ГК, в което се приема, че не е
допустимо /юридически и технически/ пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ да се
впише преди да са събрани парични суми чрез използвания по конкретното изпълнително
дело изпълнителен способ, тъй като този вид такса се определя в процент от събраната сума.
Освен това определянето по този начин на пропорционалната такса е от значение за
спазването на реда за удовлетворяване на вземането - разноски, лихви, главница - чл. 76, ал.
2 ЗЗД, което не може да бъде известно нито в началото на процеса, нито в хода на неговата
висящност. С оглед горното, като е определил таксата върху вземане, което фактически не е
събрано по изп. дело, ЧСИ е допуснал нарушение на т. 26 от ТТРЗЧИ, съгласно който
пропорционалната такса се събира съответно на събраната сума, поради което е налице
основание за незаконосъобразност в тази част. С оглед прието по-горе за липсата на
основание за начисляването на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху несъбран размер на
вземанията, без значение за крайните изводи на съда в конкретния случай е обстоятелството
дали направените от взискателя разноски за обикновени такси и ю.к. възнаграждение следва
да бъдат включени в базата при изчисляването на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Жалбата в
тази част е основателна.
Относно дължимостта и размера на обикновените такси по ТТРЗЧСИ:
3
По изп. дело ЧСИ е съставил сметка за начислените обикновени такси общо в размер
на 132 лв. с ДДС, посочени в съобщение изх. № 21703/03.05.2022 г. При съответните
аритметични изчисления съдът прави извод, че таксите са били начислени по основание и
размер в съответствие с ТТРЗЧСИ и касаят дължимите от взискателя авансови такси за
образуване на изпълнителното дело и съответните извършени от съдебния изпълнител
действия, а именно за образуване на дело - 24 лв. с ДДС /т.1/, изготвяне на покана за
доброволно изпълнение и връчването й от служител на съдебния изпълнител – 24 лв. с ДДС
/т.5/, извършване на всяка справка за длъжника и неговото имуществено състояние – общо
30 лв. с ДДС за 5 бр. /т.3/, налагане на 3бр. запори на банкови сметки - общо 54лв. с ДДС
/т.9/ - или общо 132 лв. с ДДС. Посочените такси общо от 132 лв. с ДДС е заплатена от
взискателя на ЧСИ на 29.04.2022г., видно от приложеното преводно нареждане за кредитен
превод от същата дата, след което за заплатените обикновени такси по ТТРЗЧСИ от ЧСИ е
издадена сметка, приложена по изпълнителното дело. Таксата от 5,50 лв. в съобщение изх.
№ 21703/03.05.2022 г. включва такса от 3,00 лева за превод на сумата към взискателя и 2,50
лева, платени на БНБ за предоставяне на справка относно банковите сметки на длъжника,
която такса е по тарифата на БНБ и без заплащането на която не се предоставя съответната
информация. Установено е по процесното изпълнително дело, че са извършени действия –
изпълнителни и технически, за които се дължат такси и разноски, платени авансово от
взискателя. Налице е изпълнително действие, за което длъжникът носи отговорност за
разноски, платени авансово от взискателя, поради което не е налице основание за
незаконосъобразност в тази част. Неотносими към задължението на длъжника да заплати на
взискателя платените от последния обикновени такси са възраженията относно издаването и
съответствието на издадената фактура с нормативните изисквания за издаването й. ЧСИ
носи съответна отговорност за съответствие с изискванията на издаваните от него
счетоводни документи, която няма отношение към възникването на вземането на взискателя
към длъжника. Основанието на вземането на взискателя към длъжника за обикновени такси
са извършените действия по изп. производство. Жалбата в тази част е неоснователна.
По изложените съображения, обжалваните действия по изпълнителното дело,
обективирани в съобщение изх. № 21703/03.05.2022 г. на ЧСИ, следва да се отменят, както
следва: пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 102,66 лв. с ДДС; ю.к.
възнаграждение - до размера над сумата от 100 лева. Жалбата в останалата й част е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските в настоящото производство
Жалбоподателят претендира и доказва разноски по настоящото производство от общо
226,30 лв., от които 200 лв. – заплатено адв. възнаграждение, 25 лв. заплатена ДТ и 1,30 лв.
банков превод (съгласно представените доказателства включително в представения договор
за правна защита е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 200 лв. е платено в
брой изцяло, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед резултата от обжалването му се дължат
от противната страна по жалбата – взискателя съразмерно с уважената част на въззивната
жалба /402,66/ и целия обжалваем интерес /540,16/, или 168,69лв.
4
Независимо от изхода на делото, на ответника по жалбата разноски не следва да
бъдат присъдени, тъй като липсва изрично искане за присъждане на разноски в отговора на
жалбата, което искане следва да бъде изрично и своевременно, както и липсва списък по чл.
80 ГПК, като представянето на пълномощно не замества липсата на изрично искане за
присъждането на разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 26834/08.06.2022г. /по описа на ЧСИ А. В./ от длъжника С.
Т. В., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. Б.В. - адрес на кантората: ***, действията по
изп. д. № 20228130401007/2022г. по описа на ЧСИ А. В. с рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд Перник по определяне размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението, обективирани в съобщение изх. № 21703/03.05.2022 г., както
следва: в частта на определената и начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
в размер на 102,66 лв. с ДДС; в частта за приемане за събиране по изпълнителното дело в
полза на взискателя „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, ЕИК ********* ю.к.
възнаграждение за сумата над 100 лева до сумата от 400 лв., като НАМАЛЯВА разноските
за дължимо на взискателя „Електроразпределителни мрежи запад“ АД от длъжника С. Т. В.
по изп. д. № 20228130401007/2022г. по описа на ЧСИ А. В. с рег. № *** на КЧСИ, ю.к.
възнаграждение от 400 лв. на 100 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 26834/08.06.2022г. /по описа на ЧСИ А. В./ от длъжника С.
Т. В., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. Б.В. - адрес на кантората: ***, в останалата й
част.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, ЕИК *********, ***, да
заплати на С. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 168,69 лв. – разноски за
производството пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5