РЕШЕНИЕ
№ 9412
Пловдив, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 700 / 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ“Х. Д. –Тамах“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв.Б., против Решение № 233 от 14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите.
Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение с основни изложени доводи за допуснати СПН при постановяването му, изразяващи се в това, че АО не е съобразил преюдициалността на налично оспорване по съдебен ред на ПУРБ 2016 -2021 г.
Иска се отмяна на оспореното решение.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
За ответната страна, Министъра на околната среда и водите, се заема становище за неоснователност на жалбата. Представят се подробни писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на процесното оспорване е решение № 233 от 14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, с което, на основание чл.78, ал.2, т.2 и чл.80, ал.1 ЗВ е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 02470018/03.09.2013 г., издадено на ЕТ“Х.Д.-Тамах“ за ползване на повърхностен воден обект – язовир „Въча“ за плаващо съоръжение – плаваща база Б-115“Виктори“ и е определен срок от шест месеца от влизане в сила на това решение да се отстрани плаващата база от язовир „Въча“.
За да постави този отказ, АО е приел, че продължаването на срока на действие на разрешителното е недопустимо съгласно ПУРБ 2016-2021 г., съответно се е позовал на нормата на чл.78, ал.2, т.2 ЗВ.
С окончателно решение № 9132 от 23.07.2024 г. по АД № 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
Съобразявайки нормата на чл.142, ал.2 АПК и така посоченото по-горе съдебно решение, решение № 233 от 14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите – предмет на разглеждане в това производство следва да бъде отменено на основание чл.146, т.4 АПК във вр. с чл.78, ал.2, т.2 ЗВ и отменения ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир „Въча“.
С отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка, на която се позовава оспореното по това дело решение. Този извод на съда прави излишно обсъждането на останалите доводи на страните и други доказателства по делото дотолкова доколкото единственото посочено по процесното решение основание за отказ да бъде продължено разрешителното на жалбоподателя е базирано на отменения вече ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир „Въча“.
Неоснователни са направените в тази връзка възражения от ответната страна, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и обществения интерес, което е самостоятелно основание по чл.78 ЗВ за отказ за продължаване на разрешителното. Това е така, тъй като в процесното решение липсват изложени фактически основания в този смисъл. Единствено бланкетно позоваване на нарушение на обществения интерес без конкретни изложени мотиви в тази насока не могат да наведат съда на извод за обоснованост на оспорения отказ. В самото оспорено решение не се излагат доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Събирането на такива едва в съдебното производство не може да наведе съда на извод за мотивираност на отказа дотолкова доколкото мотивите на един ИАА следва да са изложени в самия него или, ако са изложени в друг акт, то той трябва да е предхождащ.
По изложените съображения жалбата е основателна, а оспореното с нея решение следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски по делото, такива следва да бъдат присъдени на жалбоподателя в размер на 1 850 лева като съдът не констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид характера и предмета на спора.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 233 от 14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите.
ВРЪЩА делото като преписка на Министъра на околната среда и водите за произнасяне в съответствие с указанията по настоящото решение.
ОСЪЖДА МОСВ да заплати на ЕТ“Х. Д. –Тамах“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 1 850 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
| Съдия: | |