РЕШЕНИЕ
№ 1191
гр. Бургас, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120105146 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. М. М. - Д. и Ж. П. С. против В. К. ЕГН **********, с адрес с.
***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 219.11 лева, представляваща стойността на
консумирана електрическа енергия за периода от 23.01.2020г. до 22.03.2020г., сумата
от 17.64 лева лихва за забава за периода от 11.03.2020г. до 26.01.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** год. на
Районен съд - Бургас. Претендира се и присъждане на сторените в заповедното и
настоящото производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът в качеството му на краен снабдител
съгласно чл.98а ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. По силата на общите условия дружеството е било длъжно да
снабдява с енергия обекта на ответника с ИТН ***, находящ се в с. ***. За ответника
бил открит клиентки номер *** в качеството му на собственик и ползвател на
ел.енергия за обекта. От своя страна ответникът е бил длъжен да заплаща
консумираната електрическа енергия в определените срокове. Ищецът твърди още, че е
доставил на ответника енергия в периода от 23.01.2020г. до 22.03.2020г. енергия на
обща стойност 219.11 лева. Плащане от страна на ответника обаче не последвало. С
1
тези мотиви моли предявените искове да се уважат.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че фактурираната ел.енергия не е
потребена от ответника, поради което и не се дължи заплащане, съответно не се дължи
и обезщетение за забава. Твърди се още, че през процесния период, ответникът не е
пребивавал в обекта и не е уведомен от ищеца за наличието на процесните задължения,
нито е правен опит за извънсъдебно уреждане на спора. Счита за недоказан факта, че
цената на отчетената електроенергия е правилно формирана, както и че същата е
действително потребена.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Исковете са основателни.
Няма спор по делото, а и се установява от нотариалния акт, че ответникът е
собственик на процесния имот – апартамент в с.***, находящ се в кв***. Според чл.1,
т.4 от Общите условия на ЕВН, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ”ЕВН България Електроразпределение” съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Следователно според общите условия ответникът е клиент на ищцовото дружество,
доколкото е собственик на имота. В това си качество той е подал и съответното
заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия за имота.
След като това е така, съдът намира, че ответникът е в облигационна връзка с
дружеството по силата на общите условия.
Доказва се по делото, че за процесния период ищецът е доставил електрическа
енергия за имота и тя е потребена от ответника. Изготвената икономическа експертиза
е дала заключение, че за имота са издадени общо две фактури за процесния период.
Това са фактура № **********/29.02.2020г. за 143.02 лева и фактура №
**********/31.03.2020г. за 76.09 лева. Общо фактурираната сума възлиза на 219.11
лева. Според вещото лице, по фактурите не са отразени плащания. Фактурираната
ел.енергия е правилно остойностена с единични цени по решение на КЕВР.
Изготвената техническа експертиза от своя страна е дала заключение, че за процесния
период в имота е бил монтиран монофазен, двутарифен, статичен електромер. На
26.10.2020г. електромерът е бил подменен с друг електромер. Процесният електромер,
докато е работел преди да бъде подменен, е бил отчитан ръчно чрез терминал с
оптична глава. Последните му отчети съвпадат с фактурираните такива. Електромерът
е произведен през 2008г., като валидността му е била удължавана до 2020г. Има
всички изискуеми стикери и пломби.
При тези факти и като кредитира изцяло експертизите, БРС намира, че за
2
процесния период е била доставена от ищеца ел.енергия за сумата от 219.11 лева.
Неоснователни са възраженията, че няма уведомяване на ответника, че дължи сумите и
не е поканен извънсъдебно да ги плати. Такова нарочно уведомяване не е нужно, тъй
като във фактурите има падеж на плащане, поради което срокът кани длъжника да
плати. Доказва се по безспорен начин, че ищецът е доставил електричество до имота,
собственост на К.. Електричеството е било надлежно измерено с електромер,
притежаващ всички изискуеми стикери и пломби, фактурираната ел.енергия в
правилно остойностена по единични цени. Следователно сумата от общо 219.11 лева се
дължи от потребителя на услугата. Той не я е заплатил на падежа, поради което е
изпаднал в забава и дължи съответното мораторно обезщетение. Според
икономическата експертиза, лихвата за забава за периода от 11.03.2020г. до
26.01.2021г. се равнява на 18.71 лева. Няма данни сумите за главница и лихва да са
платени от К. Искът е основателен и следва да се уважи, като се приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца 219.11 лева главница, 17.64 лева лихва за забава
/колкото се търси с исковата молба/, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски по исковото
производство в размер на 655 лева и съдебно – деловодни разноски по заповедното
дело в размер на 75 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. ЕГН **********, с адрес
с. ***, че дължи на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от М. М. М. - Д. и Ж. П. С. сумата от 219.11
лева /двеста и деветнадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща стойността
на консумирана електрическа енергия за периода от 23.01.2020г. до 22.03.2020г.,
сумата от 17.64 лева /седемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лихва за
забава за периода от 11.03.2020г. до 26.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено
със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА В. К. ЕГН **********, с адрес с. *** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. М. М. - Д. и Ж. П. С. сумата от 655 лева /шестстотин петдесет и
пет лева/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.
3
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4