РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Девня, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101263 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от Р. Б. Т.,
ЕГН: ********** срещу Д. В. Т., ЕГН: **********, с която се иска да бъде
прекратен сключения между страните на 12.05.1994 г. граждански брак,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на
12.06.1994 г., като в началото брака им вървял добре и отношенията помежду
им били нормални. С течение на годините чувствата им се охладили и
съвместното им съжителство се крепяло единствено на съвместната им грижа
за децата. Към настоящия момент родените от брака им деца са навършили
пълнолетие, като от 10 г. съпрузите живеели разделени – на различни адреси,
с други партньори. Излага се, че брачната връзка на страните станала просто
формална, поради което ищцата счита, че брака й с ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен и не е възможно да бъде запазен, поради което моли
да бъде прекратен с развод.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответника не е постъпил.
След изтичането на срока за отговор е постъпило писмено
изложение от ответника, в който той заявява, че не оспорва иска и желае
брака му с ищцата да бъде прекратен с развод.
1
В с.з. страните редовно призовани не се явяват, ищцата се
представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа иска.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за
сключен граждански брак страните по делото са съпрузи на основание
сключен граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 9 от
12.06.1994, съставен в гр. Девня, обл. При сключване на брака ищцата е
приела фамилно име Т..
Видно от представеното по делото удоставерение за семейно
положение, съпруга и деца страните по делото са родители на две деца,
родени по време на гражданскя брак, всяко едно от които е навършило
пълнолетие към датата на исковата молба.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Иванка
Банчева се установява, че страните са се разделили преди около 8 – 9 години
и двамата живеят в чужбина с други партньори. От тогава страните не са
правили постъпки да се съберат и да заживеят заедно и не поддържат никакви
контакти.
Съдът кредитира показанията на свидетелите въпреки близката
връзка на същите със страните по делото в частите, където информацията,
излагана от същите, съвпада с твърденията на страните, така както са
обективирани в исковата молба.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49
СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочи трайната
фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени
от много години, като всеки от тях е започнала свой самостоятелен живот с
друг партньор. При това състояние на брачната връзка, същата трудно би
била заздравена. В отношенията между страните липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
което налага прекратяването му.
Прекратяването на СИО е последица от прекратяване на брака и
2
настъпва по силата на закона – чл. 27 ал.1 от СК, а не вследствие акта на съда
/така проф. Л. Ненова, “Семейно право на Република България“ , второ
основно и преработено издание, СОФИ –Р , 1994 г., стр. 207/, поради което не
е налице необходимост от произнасяне на съда с диспозитив за тази
последица на съдебното решение по отношение на придобития по време на
брака недвижим имот в режим на СИО.
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си
име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото
производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име Р. С разпоредбата на чл. 53 СК законодателят е
предоставил възможността на съпруга, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг
е ирелевантно. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия е
субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел новата
фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази насока за основателно,
поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53 от СК жената
след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име - Радева.
Съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК при решаване на делото за развод се събира държавна
такса в размер до 50 лева, но не по – малко от 20 лева. Съдът определя по
настоящото дело държавна такса в минимален размер, а именно 20 лева,
която да бъде заплатена от страните поравно съгласно чл. 329 ал. 1 изр. 2 от
ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен между Р. Б. Т., ЕГН: ********** с
адрес: с. *** и Д. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** на 12.06.1994 г., за
което е съставен Акт за граждански брак № 9 от 12.06.1994 г. от длъжностно
лице по гражданското състояние при Община Девня, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по
въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Р. Б. Т. да носи предбрачното си
фамилно име Р, на основание чл. 53 от СК.
3
ОСЪЖДА Р. Б. Т., ЕГН: ********** с адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 10
лева /десет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при решаване на
делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 10
лева /десет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при решаване на
делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4