Протокол по дело №21/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 134
Дата: 15 март 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20232200600021
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 134
гр. С., 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Съдия:Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600021 по описа за
2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се представлява от
прокурор Виолета Калайджиева.
Жалбоподателят-частен обвинител Р. Т. П., редовно призован, не се
явява, вместо него се явява повереникът адв. П. Н. от АК - С., надлежно
упълномощен от първа инстанция.
Жалбоподателят-частен обвинител Р. Х. П., редовно призована не се
явява, вместо нея се явява повереникът адв. П. Н. от АК - С., надлежно
упълномощен от първа инстанция.
Въззиваем-подсъдим С. И. И., редовно призован се явява лично и с адв.
Е. М. от АК - С., надлежно упълномощен от първа инстанция.

СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Производството е образувано по въззивен протест на РП-С., ТО-К.
против Присъда № 115/21.09.2022 г. по НОХД № 1532/2021 г. по описа на РС-
К..
С атакуваната присъда подс. С. И. И. е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, вр.
1
чл.26, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от
прокурор при РП-С., ТО-К.. В протеста и допълнението към него се твърди,
че съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт като противоречащ на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушение.
Излага се мнение, че районният съд не е подложил на анализ показанията на
свид. Т. И.а, както и че повратно е тълкувал показанията на свидетелите П.и.
Направено е искане въззивният съд да отмени първостепенния съдебен акт и
да постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение.
Въззивна жалба и допълнение към нея са депозирани от частните
обвинители П.и чрез техния повереник адв. П. Н.. Атакува се оправдателната
присъда и се иска постановяване на нова, с която подсъдимият да се бъде
признат по обвинението за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК. На първо място се твърди, че присъдата не е в интерес на
правосъдието, както и че е нарушен основния принцип на справедливост.
Подробно са изложени съображения относно твърдяната
незаконосъобразност на атакуваната присъда като се твърди още, че съдът е
приел коректна, но непълна фактическа обстановка, поради което и
направените правни изводи не кореспондират със събраните в хода на
наказателното производство доказателства.
Доказателствени искания не са направени.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста.
АДВ. Н.: Считаме за основателен протеста и в този смисъл поддържаме
въззивната жалба и допълнението към същата.
Искам да прецизирам искането, което е запасано в последната страница
на допълнението към въззивната жалба в предпоследните два абзаца, като в
първия от тях е записано - в неустановен ден в началото на месец март 2016 г.
в с. Г., общ. К., с цел да набави за себе и имотна облага, възбудил
заблуждения у Р. Т. П. и Р. Х. П., като прецизираме, като направил опит да им
причини имотна вреда в размер на 5 000 лв. По същия начин следва да се
счита искането ми направено в следващия абзац, в същата част, т.е. че
подсъдимият след като е възбудил заблуждения у доверителите ми и с цел да
набави за себе си имотна облага е неправил опит да им причини имотна
вреда. Правя това прецизиране независимо, че в основното искане е записано
съвсем точно, че се касае за опит, а не и за реализирана измама в цялост,
поради което сме посочили разпоредбата на чл.18 от НК. В този смисъл
поддържам изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Моля
подсъдимият да бъде признат за виновен за това, че на посочените дати и
периоди в жалбата и допълнението към жалбата възбудил заблуждение у
доверителите ми Р. П. и Р. П., като направил опит да им причини имотна
вреда в посочените размери в двата отделни периода, така както сме ги
посочили в искането си. Другото ни искане, с оглед на твърдението, че
2
първоинстанционния съд не е възприел в цялост и пълнота фактическата
обстановка, поне същата не е изписано по този начин в мотивите, искането ни
е да отмените оправдателната присъда и да върнете делото на същия съд за
нова разглеждане от друг състав. Алтернативно е първото, което заявих.
Считам, че по-скоро са налице основания за отмяна и връщане.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е основателна. По отношение на
наведените съображения за законосъобразност на атакувания съдебен акт,
относно направените искания те се разминават първото искане с искането по
протеста. Доколкото се иска отмяна на присъдата и подсъдимия да бъде
признат за виновен за извършено престъпление в условията на опит. В
протеста искането е да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за довършено престъпление, което ще поддържам в съдебните
прения. Присъединявам се към направеното алтернативно искане в случай, че
при отмяна на присъдата подсъдимият не бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, да се констатира, че в мотивите на
първоинстанционния съд не са изложени подрони съображения и не е
направен подробен доказателствен анализ. Присъединявам се към искането за
отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
АДВ. Д.: Възразявам срещу протеста и въззивната жалба на частните
обвинители. Считам, че изложените обстоятелства в тях не кореспондират със
събраните доказателства по делото и напротив считам, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна. Госпожо председател, считам, че
въззивната жалба е неоснователна. В нея на първо място се счита, че са
налице процесуалния нарушения от първоинстанционния съд. Аз считам, че
такива няма. Алтернативно се иска въззивния съд, ако потвърди присъдата то
да постанови, че е налице опит за измама, такъв също няма, но ще взема
отношение по същество за опита.
ПОДС. И.: Съгласен съм с това което каза адв. М.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране на други доказателства.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД
3
П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста на РП -
С. на основанията изложени в протеста. Считам, че присъдата на Районния
съд гр. С. е неправилна и незаконосъобразна, поради което същата следва да
бъде отменена. При преценката на доказателствената съвкупност
първоинстанционния съд е следвало да съобрази установеното от фактическа
страна с влязъл в сила съдебен акт, а именно решение от 21.01.2022 г. по гр.д.
№ 440/2019 г. по описа на РС – К., относно възникналите отношения между
страните във връзка с извършената продажба на съответния недвижим имот и
основанията на извършените плащания по сключената сделка. Моля, след
като направените необходимия доказателствен анализ, на ангажираните
писмени и гласни доказателства, да констатирате незаконосъобразност на
постановения съдебен акт и да отмените присъдата на РС - С., като
постановите нова, с която признаете подсъдимия И. за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.
чл.26 от НК и да му наложите наказание предвидено за това престъпление
лишаване от свобода в минимален размер от една година, изпълнението на
което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок от
три години. Алтернативно поддържам искането направено с въззивната
жалба. В случай, че констатирате допуснато нарушение от
първоинстанционния съд касаещи извършения доказателствен анализ и
изложените в мотивите фактически обстоятелства, като констатирате
непълнота на фактическата обстановка да отмените атакувания съдебен акт и
върнете делото за ново разглеждане от друг състав от първоинстанционния
съд.

АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба и
допълненията към същата. Няма да преповтарям всички наши доводи, които
съм заявил. Поддържам искането си да постановите съдебен акт, с който да
отмените обжалваната присъда, като незаконосъобразна и да върнете делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Алтернативно ако счетете, че всички факти и обстоятелства са установени по
делото, макар и те да не фигурират изцяло във фактическата обстановка
възприета от РС – С., да отмените обжалваната присъда като признаете
подсъдимия за виновен за извършено от него престъпление по чл.209, ал.1 от
НК, вр. с чл.26 и вр. с чл.18 от НК, т.е. при условията на опит. Поддържам
искането си съдебния състав да обсъди евентуално наличието на
посредствено извършителство, за което има изключително много данни. В
този смисъл сме заявили ясни, подробни и обосновани изводи, които няма да
преповтарям, тъй като във фактологията на събитията, т.е. от началото на
формиране на отношенията между подсъдимия и моите доверители от една
страна и не само по финализиране на сделката до момента, в който дъщерята
на подсъдимия депозира заявление по реда на чл.410 ГПК в РС – К., с искане
4
така предоставените на подсъдимия суми в размер на 8 000 лв. да бъдат
изплатени, респективно доверителите ми да бъдат осъдени за сума, която и
дъщерята на подсъдимия Теодора И.а е била изключително наясно, че не и се
дължи, тъй като тя по никакъв начин не е влизала във взаимоотношения, с
който и да е от двамата ми доверители. В този смисъл считам, че съдът следва
да разгледа е ли е възможно непосредствено извършителство на деянието,
чрез дъщерята на подсъдимия или евентуално да се обсъди включително и
възможност респективно на фактите по делото за наличието на съучастие
между двамата, т.е. между подсъдимия и неговата дъщеря Теодора И.а.
Наличието на всички тези факти категорично сочат, че постановената
оправдателна присъда не е правилна и не е адекватен съдебен акт, който би
следвало да онагледи отношенията, които са формирани между страните. В
този смисъл още веднъж моля, да съобразите съответно заявените от нас
доводи в допълнението преди всичко на въззивната жалба. Същевременно
действително е налице проведено гражданско съдопроизводство в РС –К., в
което всички отношенията между страните са изключително точно
изследвани и дефинирани. Същите тези отношения разбира се бяха
абсолютно доказани в първоинстанционния съд. В този смисъл няма нито
фактическа, нито правна логика съдебния акт по настоящото наказателно
производство да е в съдържание, което съществено да противоречи на
влязлото в сила решение на РС - К., който е абсолютно по същия казус
разгледан в гражданско правни отношения. Моля прецизно да огледате и
обсъдите наведените от нас доводи, след като обсъдите обективните
отношения между страните, както и субективно проявената от подсъдимия и
негова дъщеря воля да се обогатят за сметка на моите доверители с всички
онези действия, които те са предприели. В случай, че делото бъде разгледано
пред настоящата съдебна инстанция и същевременно бъде отменена
оправдателната присъдата, моля съда да присъди разноските, които моите
доверители са направили от началото на наказателното производство от
досъдебна фаза до настоящия момент. Разбира се считам, че съдебен акт в
някой от алтернативите, така както са поискали, би следвало най-правилно да
отговори на формираните отношения между същите страни.

АДВ. М.: Уважаеми въззивни съдии, считам протеста и въззивната
жалба за неоснователни, поради следното: Ще направя кратък анонс на
фактическата обстановка и по обстойно на правните изводи. Частните
обвинители са ангажирали подсъдимия да им съдейства при закупуване на
недвижим имот, собственост на дъщерята на подсъдимия. Същият е поел
такъв ангажимент и в крайна сметка сделката е била осъществена. В този
смисъл първия елемент от фактическия състав на обвинението не е налице, а
именно въвеждането в заблуждение. В деня на самата сделка продавачът -
дъщерята на подсъдимия е привела по банков път сумата от 8 000 лв. на
частните обвинители и пострадали лица, която сума представлявала дадения
от купувачите задатък за закупуването на имота на подсъдимия. По делото е
5
доказано, че на два пъти е била предадена сумата от 8 000 лв. на подсъдимия,
първо в с. Г. - 3 000 лв., и второ 5 000 лв. на магазин Била в центъра на гр. С.,
или общо 8 000 лв. Преводът, който е направила дъщерята на подсъдимия са
именно тези 8000 лв., които частните тъжители и пострадали лица твърдят, че
са дадени на С. с цел той да се обогати. Освен това са им били дадени и
сумата от 2 000 лв. на ръка, в деня на сделката. Всичко това е доказано по
делото и няма да се спирам с повече подробности. За да е налице състава на
измамата по чл.209, ал.1 от НК е необходимо да бъдат доказани двете
предпоставки, а именно въвеждане в заблуждение и причиняване на имотна
вреда, съответно лично облагодетелстване или облагодетелстване за сметка
на трето лице. Нито един от тези два елемента не е доказан по делото.
Пострадалите съвсем съзнателно са дали задатъка на подсъдимия, с цел той
да им съдейства за извършване на продажбата. Той от своя страна е изпълнил
поетия ангажимент, т.е. не е налице въвеждане в заблуждение. Не е налице
също обедняване в патримониума на частните обвинители и пострадалите.
Следователно не може да се говори за наличието на съставомерно деяние.
Във въззивната жалба се иска алтернативно съдът да счете, че е налице опит
за измама. За да е налице такъв опит трябва или съставомерното деяние да е
извършено докрай или да не са настъпили вредоносните последици, т.е.
следва да е налице най-малко първия елемент от състава на престъплението, а
именно въвеждането в заблуждение. Както вече казах и обясних на база на
събраните доказателства този елемент не е налице, тъй като подсъдимият е
изпълнил поетото задължение да бъде прехвърлен имота на неговата дъщеря.
Частните тъжители така, както с жалбата си, така и в делото пред
първоинстанционния съд налагаха доводите, че сумата, която е била
предадена на подсъдимия, с цел той да се облагодетелства, не била същата и
не бил по същия повод връщането на същия размер на тази сума по банков
път. Наложи се разбирането, че според частните обвинители парите, които са
заместими вещи е следва да бъдат върнати същите, а не някакви други пари и
поради това считат, че е облагодетелстване, т.е. твърди се навсякъде, както и
в обвинителния акт, че пострадалите лица са претърпели имотна вреда.
Разпитани в съдебно заседание те ясно и категорично потвърдиха пред съда,
че не са претърпявали имотна вреда. Това го твърди техният процесуален
представител. Самите те твърдят, че не са претърпели имотна вреда. Иска се
от съда да вземе отношение с гражданското дело, което се е водило в РС - К.,
с фактите и обстоятелствата по настоящото наказателно дело. На първо място
в тази връзка искам да подчертая, че страните по гражданското дело не са
същите като страните по наказателното дело. Ищецът по гражданското дело е
дъщерята на подсъдимия, която е друг правен субект, дееспособен,
пълнолетен гражданин. Не може действията на един правен субект да се
свързват и да се считат като действия като непосредственост на друг правен
субект, какъвто е подсъдимият. Резултатът от това гражданско дело е влязъл в
сила съдебен акт, с който е признато за установено, че частните обвинители
не дължат сумата от 10 000 лв. на продавача на имота. Ако съдът приеме, че е
6
налице измама и подсъдимият е взел онези 8 000 лв. капаро, като ги е
задържал за себе си, то тогава възниква логичния въпрос сумата, която е била
приведена от дъщерята на подсъдимия за какво е била. Ако така съдът
приеме, че подсъдимият се е обогатил неоснователно следва да се направи
извод, че в този случай частните обвинители също са се обогатили
неоснователно. В този смисъл съвсем правилно гражданският съд е приел, че
сумата, която подсъдимият е взел за сделката, за която е бил упълномощен от
частните тъжители, е била върната в деня на сделката от неговата дъщеря, т.е.
той взема задатък от купувачите, а задатъкът се връща от продавача в деня на
сделката. Целта на банковия трансфер е била както се доказа по настоящото
дело, доказване на съучастие при ипотечен заем от страна на купувачите. Ето
защо считам, че присъдата на първоинстанционния съд е съвсем правилна,
като той не е установил наличието на който и да било елемент от състава на
престъплението, в което е обвинен подсъдимия И.. Не се посочиха конкретни
процесуални нарушения, макар че се твърдят както от прокурора, така и от
частните обвинители просто се иска от съда да върне делото за ново
разглеждане. Аз считам, че първоинстанционният съд не е извършил
процесуални нарушения. Доколко съдът се е произнесъл неправилно по
доказателства това не може да бъде процесуално нарушение, а въпрос по
същество, за което считам, че ако действително съществува такова, този
въпрос може да бъде отстранен от въззивния съд. Считам, че не са налице
никакви условия за връщане на делото за ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд от друг състав. В заключение моля, уважаемия съд
да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна. Моля, също така да бъдат присъдени разноските, които е
сторил моя доверител на настоящата инстанция, за което представям договор
за правна помощ.

РЕПЛИКА на адв. Н.: Аз считам, че от чутото от защита на подсъдимия
явно не е налице ориентиране в действителността. В случая не става въпрос за
връщане на сумата от 10 000 лв., а за сумата 8 000 лв. Не става въпрос за това,
че след като доверителите ми предали общо сумата 8000 лв. в деня на
сделката на ръка му предали още 2 000 лв. Това твърдение е абсолютно
невярно. По делото има достатъчно доказателства. Доверителката ми Р. П. е
внесла сумата от 10 000 лв. по банков път, каквото е било изискването на
Банка ДСК, която е изискала и предоставила ипотечния кредит. Тъй като
сумата от 8 000 лв. вече е била получена от подсъдимия. Точно тази сума е
следвало да им бъде върната, такава е била и уговорката. Тази сума
подсъдимият е поискал и взел с обяснението, че ще бъдат плащани натрупани
данъци на този имот, който е бил предмет на сделката. Но ключът в тези
отношения не се състои в писаното основание в платежното или превод за
нареждане за връщане на сумата 8 000 лв., основание за този превод, заем, и
затова сме посочили, че заемни отношения между страните изобщо не е
имало. В този смисъл тезата на защитата ме кара да си мисля, че същата
7
изобщо не е ориентирана в обстановката, така както между впрочем С.ския
районен съд също остана неориентиран. Затова сме посочили, че
фактическата обстановка е непълна и неточна и в този смисъл са налице
липса на мотиви, което съставлява и съществено процесуално нарушение,
което сме посочили в допълнението към въззивната жалба, съставляващо за
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Тези доводи от наша страна
са заявени. Според тезата, която се поддържа от защитата на подсъдимия,
сумата от 8 000 лв. представлявала задатък, това понятие е съвсем различно
от начина по който се интерпретира. В конкретния случай тази сума дори не е
била авансово заплатена сума, още повече подсъдимият да бил използван да
съдейства. По делото е установено, че няма предварителен договор, поради
това тази предоставена сума от 8 000 лв. изобщо не може да бъде
квалифицирана като задатък, защото това ако беше вярно, самата сума под
формата на задатък служи за това, ако страната, която представя задатък се
откаже от участие в сключване на сделката, тази сума да остане в полза на
съответния продавач, но това са гражданско правни отношения, които няма
да коментирам. Считам, че всички факти по начина, по който са настъпили са
много точно изяснени, записани и затова си позволих да обърна внимание на
съда, че фактологията е подредена и в мотивите на решението по
гражданското дело. В заключение така и не разбрах връзката, която се опита
да направи защитата на подсъдимия с решението, което е постановено в
гражданския съд за някаква липса между страните. Предметът на делото в
наказателния съд е повече от ясно. Повече от ясно са фактите и още веднъж
искаме тези факти да бъдат реално интерпретирани и да бъдат поставени
верните правни квалификации на извършеното деяние от подсъдимия и
неговата дъщеря и в тази връзка да прецените дали са налице основанията за
отмяна и връщане или за постановяване на нова присъда.

ДУБЛИКА на адв. М.: Неправилно процесуалният представител на
частните обвинители е разбрал това, което съм казал в днешното съдебно
заседание. Възражението му може много лесно да бъде проверено от една
елементарна математика, която е по делото. Договорената цена на сделката е
100 000 лв. Преди да бъде извършена сделката подсъдимият е получил 8 000
лв. В деня на сделката, за да бъде отпуснат заем от 90 000 лв. от банката, е
трябвало купувачите да докажат самоучастие. Съпругата, която е частен
обвинител, привежда по банков път на купувача 10 000 лв. С този документ тя
доказва пред банката, че има самоучастие, като условие за отпускане на заем.
Сумата от 8 000 лв. в същия ден, в почти същия час, веднага е била върната.
Върната е по нейната банкова сметка, това е доказано по делото, т.е. това са
парите, които са били дадени на подсъдимия 8 000 лв. В същия ден, когато
привеждат сумата от 10 000 лв., те ги връщат, като остава платената сумата от
10 000 лв. цената за самоучастие, но се връща задатъка. Това как
процесуалният представител на частните обвинители го тълкува, а той го
тълкува превратно. Заемът се отпуска от банката в един по-късен момент, т.е.
8
в деня на сделката не е била платена тази цена. Била е платена цената от 10
000 лв., като сумата от задатъка им е била върната в същия ден, когато те
плащат цената от 10 000 лв. и в един по-късен момент банката плаща тези 90
000 лв., т.е. цената по договора, която е получил купувача е 100 000 лв., както
и да бъде сметната тази сума все пак парите са заместими вещи и не можем да
кажем когато бъдат получени дали те са от самоучастието или връщането на
задатъка. Важна е крайната сметка за изповядване на тази сделка и тя е
100 000 лв., не са заплатили нито лев повече.

Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. С. И. И..
ПОДС. И.: Поддържам казаното от адвоката ми.

Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. С. И. И..
ПОДС. И.: Моля да потвърдите оправдателната присъда. Не се
признавам за виновен. Не съм въвеждал никой в заблуждение и не съм правил
опит да въведа някой в заблуждение.

Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,15 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9