РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Бургас, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20222120202782 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на А. Х. К., с ЕГН:
**********, адрес: гр.Б......., ж.к. „С.....“ ..., вх...., ет..., ап.......против Наказателно
постановление № 22-3388-000071/11.07.2022 г., издадено от началник Сектор в ОДМВР-
Бургас, 05 РУ Бургас, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба", в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Развитите съображения в жалбата, обективират несъгласие относно субективната
съставомерност на квалифицираното от АНО нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП, с фактически
възражения за липсата на формирано знание относно характера и свойството на деянието
поради неуведомяване от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.10 КЗ, както и от Сектор
„Пътна полиция“ по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП за служебно прекратената регистрация на
управляваното от жалбоподателя МПС.
В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от
адв.П. Т. от АК-В.Т., която в пле....доарията си отстоява становище за неизпълнение на
задължението на контролните органи по чл.143, ал.10 ЗДвП за уведомяване на
жалбоподателя за служебно прекратената регистрация преди датата на проверката. Посочва,
че липсват писмени доказателства за връчено на А. К. уведомление, което корелира с
незнание у жалбоподателя към датата на проверката на обстоятелството относно служебно
прекратената регистрация на МПС и обосновава субективна несъставомерност на
нарушението, в който контекст се иска отмяна на атакуваното НП.
Административно-наказващият орган Началник Сектор в ОДМВР- Бургас, 05 РУ
Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от легитимирана страна, в
законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
Съдът след индивидуално и комплексно обсъждане и оценка на доказателствените
1
материали, като съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол формира
вътрешната си увереност относно следните релевантни факти:
На 31.05.2022 г. около 22, 25 часа св. В. Д. – командир О...............при ОДМВР-
Бургас, РУ 05 Бургас спрял за проверка лек автомобил с рег. № .........., който бил управляван
от водача А. К. в гр. Бургас, по бул. "С............." с посока на движение към кръстовището на
ул. „С......“. Установило се, че автомобилът е с прекратена регистрация от 19.04.2022 г., за
което на водача бил съставен АУАН Серия GA № ., к.............ойто му бил връчен лично и в
него не са вписани възражения.
Съгласно представена по делото справка от информационния масив на КАТ
регистрацията на лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № ......А......... е прекратена на 19.04.2022 г.
на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП и е служебно възстановена на 01.06.2022 г. Собственик на
лекия автомобил съгласно справка от базата данни на Гаранционен фонд е А. Х. К..
В 05 РУ -ОДМВР е получено постановление на Прокурор при БРП от 01.07.2020 г.
за отказ да се образува досъдебно производство.
На 11.07.2022 г. Началник сектор в ОДМВР Бургас,РУ 05 Бургас е издал НП№ 22-
3388-000071/11.07.2022 г., с което въз основа на възприета с изложената в АУАН идентична
фактология е формирано заключение за наличие на нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, с
оглед което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП на А. Х. К. е наложена глоба в размер
на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В показанията си свидетелят В. Д. излага факти и обстоятелства, потвърждаващи
фактическата обстановка в съставения от него АУАН, а св. С..... П. посочва цялостна липса
на спомен за обстоятелства относно констатираното в АУАН нарушение.
Съдът кредитира изложеното от свидетеля В. Д., доколкото в качествен
процесуален аспект същият извлича непосредствени възприятия във вр. с рутинно
изпълнение на служебните си задължения, респ. предоставя рационална, достоверна и
правдива информация, която би могла да послужи за реална основа на изводи относно
правнозначимите обстоятелства по делото. Този гласен доказателствен източник, бележи
пряка логическа взаимовръзка и формира единна и устойчива доказателствена верига в своя
съдържателно-инфомационен капацитет с приложените писмени доказателства, а също и с
твърденията в жалбата, в които липсва противопоставяне, отнасящо се до възприетите в
АУАН и НП фактически параметри на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, относими към
неговата обективна съставомерност.
Изложената фактическа обстановка се извежда по непротиворечив начин от
събраните по делото писмени доказателства, които образуват единна доказателствена верига
с гласните доказателства и са от такова естество, че анализирани в корелация и ценени във
взаимовръзка с приобщените документи: Наказателно постановление № 22-3388-
000071/11.07.2022 г., АУАН Серия GA № 364253/31.05.2022г., Постановление на БРП за
отказ да се образува наказателно производство от 01.07.2022 г., сведение от А. Х. К.,
извлечение от Информационния масив на КАТ относно промени в регистрацията на л.а.
„Ф......“ рег.№А......., Удостоверение за промени на настоящ адрес на А. К., писмо от
Гаранционен фонд с приложени –уведомление №024206/20.03.2022 г. и справка от база
данни на ИЦ към Гаранционен фонд, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед №251з-804/23.02.2022 г. на директор на ОДМВР-Бургас,
съставляват лишена от протворечие доказателствена база, даваща основание за разкриване
на обективната истина относно подлежащите на проверка в настоящото производство
въпроси.
Съвкупността от очертаните по делото фактически данни обуславят следните
правни изводи.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са
спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват задължителните съдържателни
критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на материалната и
териториалната им компетентност по арг. на т.3.9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи за АНО и т.1.3.3 от същата заповед за актосъставителя,
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – прецизно, пълно и изчерпателно
2
фактологическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършването му, индивидуализирана е нарушената законова
разпоредба и кореспондиращата й санкционна норма, въз основа на която е определена
санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Като оцени конкретната специфика на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП, въведено
в нормения комплекс на ЗДвП като формална /безрезултатна/ неправомерна дейност, съдът
не счита, че от формално гледище административнонаказателното обвинение съдържа
увреждащи недостатъци, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя, така че
АУАН да бъде третиран като процесуално непригоден.
По материалноправните възражения:
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е. че не е сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в
задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство.
В решение Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1561/2022 г. Решение№ 1490/ 14.12. 2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г.
АдмС-Бургас, е експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което
напълно се споделя от настоящия състав :
„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да уведомяват
собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена, вследствие получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключена задължителна
застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на контролните органи за уведомяване
обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът, след
извършеното уведомяване, има знание за прекратената по служебен път регистрация и въпреки
това управлява МПС. В случая, данните от административната преписка сочат, че за
служебното прекратяване регистрацията на лекия автомобил, извършено на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото
липсват данни да са предприемани каквито и да било действия в тази насока.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал собствения си
лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, с което е реализирал елементите на обективната съставомерност от състава на
нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП. Но съществена част от доказателствения процес, като
доказателствената тежест е за АНО е да установи по несъмнен начин субективната съставомерност
на това нарушение с цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната
теза с фактическите елементи от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. В преценката за
интелектуалната страна на проявеното виновно отношение доказателствата установяват, че
жалбоподателят не е съзнавал фундаменталния логически минимум от фактическия състав на
предявеното му в АУАН нарушение- че управлява процесното МПС в условията на служебно
прекратена регистрация и в разрез с правилото на чл.140, ал.1 ЗДвП, предписващо че,по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
3
По делото е приобщено Уведомление №024206/20.03.2022г. по чл.574, ал.10 КЗ от Гаранционния
фонд, съдържащо предупреждение, че при несключване в 14- дневен срок на задължителна
застраховка „ГО“, ГФ ще информира МВР за предприемане на мерки по прекратяване
регистрацията на МПС, изпратено на 25.03.2022 г. на собственика на л.а. с рег.№А............... Х. К..
Но не бяха представени доказателства, обосноваващи датата на връчването на това уведомление на
жалбоподателя, като предхождаща датата на установяване на нарушението -31.05.2022 г. и
съставянето на процесния АУАН. Липсата на проведено доказателствено установяване на факта на
уведомяването на собственика на процесното МПС по реда на чл.574, ал.10 КЗ от Гаранционния
фонд, респ. по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП от КАТ към ОДМВР- Бургас, не може да бъде
компенсирана с факта на изпратеното на 25.03.2022г. уведомление от ГФ с обикновена
кореспондентска пратка. Още повече, че конкруриращо основание срещу доказаността на
връчването на уведомлението на ГФ, жалбоподателят черпи допълнително от представеното
Удостоверение за промени на настоящ адрес, видно от което от 22.02.2017 г. А. К. е с настоящ
адрес в гр.Н......, ул. „О......“ №......., а Уведомлението с №024206/20.03.2022г. по чл.574, ал.10 КЗ от
ГФ е изпратено на 25.03.2022 г. на адрес гр.Бургас, ж.к. „С.....“ бл.№..., вх...., ет..... ап...... без данни
за датата на връчването му. В случая не е спорно,че собственик на превозното средство е
жалбоподателят К., но няма доказателства той да е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на превозното средство от Сектор КАТ при ОД на МВР-Бургас, с оглед задължението
по чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, за да се приеме, че същият е бил
информиран за това обстоятелство към 31.05.2022 г. - момента, в който жалбоподателят К. е
управлявал процесния л.а. рег.№А......... и е бил спрян за проверка. Разпоредбата на чл. 18, т. 2 от
Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях предписва,
че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, съгласно
разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за служебно прекратяване
на регистрацията. В Решение № 1489/13.12. 2022 г. по КАХД № 1951/2022 г. по описа на АдмС-
Бургас се споделя правното разрешение, че: „Нормата императивно предвижда задължение за
уведомяване на собственика на превозното средство, в случаите на прекратяване на регистрацията
при липса на договор за застраховка "Гражданска отговорност. /…./ След като по делото не е
доказано, че по отношение на собственика на автомобила е извършено, предвиденото от закона
уведомяване, категорично не може да се приеме знание за обективните елементи от състава на
нарушението от страна на водача, на когото първият е предоставил превозното средство за
управление." Аналогична правна теза за знанието, простиращо се в цялостния обхват на
признаците от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП се отстоява и в Решение № 945 от
18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г.
„нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административно-наказателната отговорност
по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е
управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, включително
и служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но е без
поставени регистрационни табели.“
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието
да било извършено виновно, т. е. привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му
деяние и да го извърши в разновидностите на формите на вина- умисъл и непредпазливост
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.
От писмените доказателства се извежда, че лекият автомобил, управляван от
жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на действащ договор за
застраховка гражданска отговорност, считано от 19.04.2022 г., но за това действие не може
да бъде формирано недвусмислено и безсъмнено заключение, намиращо валидна
доказателствена опора, че собственикът на МПС е уведомен надлежно. Следователно, при
извършеното служебно прекратяване на регистрацията, наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал. 11, да
4
изиска и получи регистрационните табели. Пасивното поведение по отношение изискването
за уведомяване, в комплексно и кумулативно съчетание с наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила, са препятствали интелектуалните процеси по
формиране на представа/знание у нарушителя относно общественоопасния характер на
предприетото от него поведение - на управление на автомобила след служебно прекратяване
на регистрацията,обуславящо формално фактическо съвпадение с обективните
характеристики на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Уведомяването на собственика е предвидено като част от състава за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила и липсата му води до липса на вина (в този
смисъл Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 928 от 24.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 941/2020
г. на XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1678
от 30.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2189/2020 г. на XVI състав на Административен съд –
Бургас; Решение № 897/07.07.2022 г. по КНАХД № 750/2022 г. на БАС и др.).
Неизпълнението на задължението на Сектор "Пътна полиция" за изпращане уведомление за
прекратяване на регистрацията, произтичащо от изричната разпоредба на чл. 143, ал. 10
ЗДвП, /в т.ч. липсата на редовно връчване по реда на чл.574, ал.10 КЗ от Информационния
център на Гаранционния фонд уведомление до собственика на автомобила/ , кореспондира с
извод за незавършеност на фактическия състав на административното нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП от субективна страна.
При тези изходни съображения настоящият състав счита,че НП като неправилно и
незаконосъбразно следва да се отмени.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая
право на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира такива
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които предвид доказателствената им
обезпеченост, произтичаща от ДПЗС от 04.11.2022 г. следва да му се присъдят.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3388-000071/11.07.2022 г., издадено
от началник Сектор в ОДМВР- Бургас, 05 РУ Бургас, с което на А. Х. К., с ЕГН:
********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР-Бургас ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. К., с ЕГН: ********** сумата
в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за съдебното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5