Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 29.10.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Марияна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия В.Николова гр. дело №612/2019г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от В.М.Д. с ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. И.В. *** Йо Й.Й.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ....,
представлявано от управителя Й.И.Й. с ЕГН **********, адрес ***. Посочва се в
исковата молба, че ищецът притежавал 19 броя крави, 2 броя бикове и 10 малки
телета. Кравите и биковете били регистрирани и с поставени ушни марки
/индивидуални идентификатори/ както следва: BG31077671,
BG 32082274, BG 32082277, BG 32082271, BG 32082276, BG 31077670, BG 30005258, BG 32082270, BG 32082269, BG 32082265, BG 32082278, BG 32082275, BG 32082264, BG 32082266, BG 32082268, BG 32082263, BG 32082267, BG 32082273, BG 32082279, BG 32082269, BG 30005257,
/подробно описани в таблица за отглежданите животни и във ветеринарното
медицинско свидетелство за придвижване – транспортиране на животни, издадено от
информационната система БГ 2017-011088 /приложени към исковата молба/. Твърди
се в исковата молба, че на телетата поради обстоятелството, че били малки не
били поставени ушни марки. Посочва се, че животните ищецът отглеждал в
собствения си двор в който имал изграден обор и сайвант за храната. Твърди се,
че стадото е изграждано и създавано в продължение на повече от 20 години.
Посочва се, че в животновъдния обект с №3265-0016 регистриран в ОД „Безопасност
на храните“ били извършвани чести проверки както от ветеринарните власти, така
и от кмета на селото. Твърди се, че през последните години поради влошено
здравословно състояние отглеждането на животните поел синът на ищеца – Б.В.М..
Твърди се, че в началото на 2017 г. ищецът решил да продаде кравите и да закупи
овце. Започнали преговори с различни фирми и физически лица сред които бил ЕТ „й.с
представител И. й.и./баща на собственика и управител на фирмата/. Посочва се в
исковата молба, че ищецът познавал й. от години, включително като кмет на село С.,
и му имал пълно доверие. Посочва се, че пред ищеца й. споделил, че желае да
закупи крави за фирмата на дъщеря си, за да ги регистрират и да кандидатстват
по проекти. Твърди се, че на 8.03.2017г. бил сключен договор между ищеца и И. й.
като представител на ЕТ по силата на който ищецът продал на ЕТ 19 броя крави, 2
броя бикове и 10 броя малки телета, като на същия ден било издадено ветеринарно
медицинско свидетелство за придвижване на животните от обекта на ищеца до този
на ЕТ, находящ се в стопански двор село С.. В
документа било отбелязано, че целта на предвижването е търговия. Посочва се в
исковата молба, че уговорката с й. била дължимото възнаграждение да бъде заплатено
разсрочено на два пъти, което обстоятелство обективирали
в документ съставен в Кметството на село Г., подписан от й. пред двама
свидетели. По силата на договора следвало стоката да бъде заплатена на две
вноски до месец юли 2017г. – сумата от 10 000 лева платима до м. 07.2017г.
и сумата от 10 000 лева платима до месец януари 2018г. Твърди се, че
животните били закарани на собствен ход на 8.-03.2017 г. и оставени в
стопанския двор на село С., ползван от ЕТ. Твърди се, че договорената сума била
само за кравите и малките телета, а за биковете уговорката била различна и
изпълнена коректно, поради ищецът няма претенции. Посочва се, че И. й.и.починал
и първоначално Й.Й. заявила, че ще издължи, като
признава, че е регистрирала животните и ползва субсидии. Водените разговори
били правени в кметството на село Г. в присъствието на кмета на селото и
секретарката, като Й. обещала възстановяване на дължимата сума. Покана била
отправена и от синът на ищеца и неговата снаха, но въпреки това Й.Й. не изпълнила задължението си, вкл. След получаване на
нотариална покана да се издължи до 24.11.2017г. Посочва се в исковата молба, че
ищецът бил принуден да поиска съдействие от РП Б.С., но получил постановление
за отказ да се образува досъдебно производство.
С допълнителни уточняващи молби ищецът конкретизирал цената на иска и
претенцията си: сумата от 20 000 лева, представляваща неизпълнение на
договорно задължение по договор за
продажба на 19 крави, както и сумата от 2883.53 лв. - законна лихва за забава от
07.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба. При условията на
евентуалност е предявен иск за връщане на животните на собственика по чл.109 ЗС и искане ответникът да бъде осъден
да заплати 17 987.50 лв. - иск за заплащане на стойността на пропуснатите
ползи от мляко и приплод, считано от 8.03.2017г. до 07.08.2018г. /датата на подаване на исковата
молба/, след като се приспаднат общите разходи в размер на 15 500
лв.Претендират се направените съдебно деловодни разноски.
На основание чл.131
от ГПК препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника.
В законоустановения срок е постъпил отговор с
вх.№4036/6.08.2019г. в който ответникът взема становище за недопустимост и
неоснователност на исковата молба. Твърди се, че претендираните
суми от ищеца са били заплатени в момента на договарянето, като последното не
се оспорва и се потвърждава като действително от ответника. В подкрепа на
твърденията се представят два броя банкови извлечения, от които по сметка на И.
й.и.видно от които титулярят няколко пъти е теглил в брой по 10 000 лева .
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
недопустим и неоснователен предявените искове.
С определение №415/19.09.2019г.
като страни в процеса са конституирани наследниците на В.М.Д., а именно Б.В.М. с ЕГН ********** и М.В.Д. с ЕГН **********.
В съдебно заседание Б.В.М. , редовно призован, се явява лично и адв.И.В.
*** Страната и процесуалният и представител молят съда да уважи молбата като
основателна и доказана.
М.В.Д., редовно
призована, не се явява. Представлява се от адв.И.В. ***, който
поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло.
Ответникът, редовно призован, не се
явява. Подал е молба с вх.№5295/22.10.2019г.
с искане за прекратяване на
производството като образувано след смъртта на ищеца.
От представените и приети като доказателства по делото
и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост и поотделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съдът
приема, че е сезиран в рамките на производство с кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79 ЗЗД / за сумата от 20 000 лв., неизплатена главница
по договор за продажба на 19 бр. крави и 10 бр. телета/ и чл.86 ЗЗД / сумата от
2883.53
лв. - законна лихва за забава от 07.08.2018г. до датата на подаване на исковата
молба/. При условията на евентуалност е предявен иск по чл.108 ЗС /за
установяване на правото на собственост върху 19 бр. крави и 10 бр. телета и
връщането им на собственика/, както и
иск по чл. 73, ал.1 от ЗС / сумата от 17 987.50 лв. за заплащане на
стойността на пропуснатите ползи от
мляко и приплод, считано от 8.03.2017г.
до 07.08.2018г., след като се приспаднат
общите разходи в размер на 15 500 лв./.
Исковата молба е допустима. Неоснователно е възражението на ответника
производството е било образувано след смъртта на В.М.Д..
Производството е образувано на 07.08.2018г. с искова молба с вх.№
5628/07.08.2018г. по описа на РС-Б.С., а смъртта на ищеца е настъпила на
05.02.2019г. Действително производството е преминавало през различни съдебни
инстанции по повод определяне на подсъдността на делото/ родова и местна/, при
което номерацията на делата е различна по описите на различните съдебни
инстанции, но по същество производството е едно и също и е образувано преди
смъртта на Д.. С определение №415/19.09.2019г. като
страни в процеса са конституирани наследниците на В.М.Д., а именно Б.В.М. с ЕГН ********** и М.В.Д. с ЕГН **********.
По
същество предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД е основателен , а този по
чл.86 ЗЗД е основателен до размера на
сумата от 1555,57 лв. , а за разликата
до 2883,53 лв. неоснователен.
Безспорно
по делото е и се признава от ответника в отговора по
чл.131 ГПК, че между ищеца и И. й.и.на 08.03.2017г. бил сключен договор за
покупко-продажба, по силата на която В.Д. продал на й., в качеството на представител
на ЕТ „***, 19 броя крави и 10 броя
телета.
Признава се от ответника факта на изплащане на договорените суми към
датата на сключване на договора.
Не се оспорва от ответника и
представителната власт на и. при сключване на договора.
Безспорно е по делото и не се
оспорва от ответника, че крави с ушни марки BG31077671, BG 32082274, BG 32082277, BG 32082271, BG 32082276, BG 31077670, BG 30005258, BG 32082270, BG 32082269, BG 32082265, BG 32082278, BG 32082275, BG 32082264, BG 32082266, BG 32082268, BG 32082263, BG 32082267, BG 32082273, BG 32082279, BG 32082269, BG 30005257, се намират във владение на ответника.
Спори се между
страните заплатена ли е сумата от 20 000 лв. и на коя дата .
Направеното общо оспорване на копието на разписката от м.03.2017г., приложено на л.14 от гр.д.№ 1055/2018г. по
описа на РС- Б.С., е в противоречие с
признанието на факта на сключване на договора между В.М.Д. и И. й.и.и изплащане на сумите. Във връзка с оспорването
на документа не бяха направени доказателствени
искания от страна на ответника вкл. искане в първото съдебно заседание /при
представяне на документа в оригинал/ за откриване на производство по
оспорването му, поради което съдът приема наведеното възражение за недоказано.
В хода на производството ответникът
е признал факта на сключване на договора между
неговия наследодател и наследодателя на ищците, като възразява, че
договореното е било изпълнено и уговорената
сума е заплатена. Като доказателства в
подкрепа на твърденията си ответникът
представи 2 бр. банкови извлечения от
сметката на представителя на ЕТ, първото от които по сметка
17141000945710701057 на И. й. и., с клиентски номер 094571 за периода 01.01.2016г.-30.04.2017г., а второто
с клиентски номер 111307 за периода от 01.01.2017г.до
30.04.2017г. При внимателен преглед на банковите извлечения обаче съдът
установи, че името на В.М.Д. липсва, както и суми в размер на 10 000 лв.
не са теглени респ. не са превеждани на ищеца или друго лице с вписано
основание договор за покупко-продажба на домашни животни. Тези писмени документи не установяват
извършено надлежно плащане, поради което
не представляват доказателство за
погасяване на вземането на ищеца и неговите наследници. Доказателствената
тежест върху доказване на извършеното плащане лежи върху ответника, а
последният не представи по делото безспорни и категорични доказателства за
погасяване на задължението си.
Ето защо съдът
приема за доказан иска с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за продажба на 19 бр. крави и 10 бр. телета, между В.М.Д. и И. й.и.като в
качеството на представител на ЕТ „ ***.
С оглед изхода по отношение на главния иск, съдът приема за доказан по
основание и размер и акцесорния
иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за сумата от 1555,57 лв. , а за
разликата до 2883,53 лв. приема същия за неоснователен.
Видно от писмените доказателства по
делото - разписка от 10.03.2017г. ,
представена за констатация и в оригинал пред съда, първата сума от уговореното
в размер на 10 000 лв. е следвало да бъде заплатена през месец юли 2017г. т.е.
длъжникът изпаднал в забава през месец август 2017г., а втората сума от
10 000 лв. – до м.01.2018г. Ето защо с неизпълнение на задълженията си и.
е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху всяка от двете суми от датата на изискуемостта им до датата на подаване на исковата молба т.е.
върху сумата от 10 000 лв. платима през м.07.2017г. дължи законна лихва в размер на 1033.34 лева, изчислена служебно от съда с електронен калкулатор. Втората
сума от 10 000 лв. е следвало да бъде заплатена през м.01.2018г. т.е. законната лихва в
периода от датата на изискуемост / м.02.2018г. до 07.08.2018г. / възлиза на
522.23 лева. Ето защо съдът приема, , че законната лихва
възлиза общо на сумата от 1555,57 лева, поради което иска
се доказва частично и по размер до тази сума, а за разликата до 2883,53 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените деловодни
разноски – сумата от 800 лв. платена държавна такса
и сумата от 1200 лв. за адвокатско възнаграждение по списък по чл.80 ГПК или
общо сумата от 2000 лв.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
Осъжда на основание чл.79, ал.1 ЗЗД ЕТ „й.с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от управителя Й.И.Й. с
ЕГН **********, адрес ***,да заплати на Б.В.М.
с ЕГН **********, адрес: *** и М.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, в
качеството им на законни наследници на В.М.Д. с ЕГН **********, солидарно,
сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща неизплатено
договорно възнаграждение за покупко-продажба на 19 броя крави и 10 броя телета, по
договор от м.03.2017г. между В.М.Д.
и ЕТ „й.представлявана от И. й. и., както и законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда на основание чл. 86 ЗЗД ЕТ „й.с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ....,
представлявано от управителя Й.И.Й. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Б.В.М. с ЕГН **********, адрес: *** и М.В.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, в
качеството им на законни наследници на В.М.Д. с ЕГН **********, солидарно,
сумата от 1555,57 /хиляда петстотин петдесет и пет лева и петдесет и седем
стотинки/ лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
м.08.2017г. до датата на предявяване на исковата молба / 07.08.2018г./ като за
разликата до 2883,53 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЕТ „й.с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ...., представлявано от управителя Й.И.Й. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Б.В.М. с ЕГН **********,
адрес: *** и М.В.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, в качеството им на законни наследници на В.М.Д. с ЕГН **********,
солидарно, сумата от 2000 /две хиляди/ лева общо направени деловодни разноски,
от които сумата от 800 лв. държавна такса и сумата от 1200 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
/Виолета Николова/