№ 610
гр. Сливен, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
и прокурора Х. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова
Въззивно частно наказателно дело № 20232200600749 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор Х..
Обвиняемият В. К., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. К. от АК Сливен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по частна жалба срещу Определение от
14.12.2023 по описа на РС-Сливен, с което е оставена без уважение молбата
на обвиняемото лице В. Д. К., подадена чрез неговия защитник адв. К. за
изменение мярката за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека и с
което е потвърдена взетата спрямо обвиняемия К. мярка за неотклонение
1
„Задържане под стража“ по досъдебно производство № 402/23 г на ГД „БОП“.
Съдът РАЗЯСНИ на страните процесуалните им права, включително
тези по чл.274 и чл.275 от НПК.
АДВ. К.: Нямаме искания за отвод и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВ. К.: Нямам искания за отводи. Поддържам становището на
адвоката ми.
Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че следва да
бъдат приобщени към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в приложеното към искането досъдебно производство № №
402/23 г на ГД „БОП“- МВР.
Поради изложените съображения и по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по настоящото
дело материалите, съдържащи се в досъдебно производство № 402/23 г на ГД
„БОП“- МВР, пор.№ 4786/2023 г. по описа на РП-Сливен, както и
представените с молбата по чл. 65 от НПК писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания по доказателствата. Да се
приключи съдебното следствие.
АДВ. К. Нямам други искания по доказателствата. Да се приключи
съдебното следствие.
ОБВ. К.: Съгласен съм със становището на защитника ми.
С оглед изявлението на страните, че няма да сочат други доказателства,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я :
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, моля да оставите искането
на защитата на обвиняемия за изменение на мярката за неотклонение от
Задържане под стража в Домашен арест без уважение. Намирам жалбата за
неоснователна, определението на РС Сливен по тяхно ЧНД № 1682/2023г. за
правилно, поради което моля да бъде потвърдено. Въпросите, касаещи
квалификацията на деянието, са били предмет на обсъждане, както с
въпросното определение на РС Сливен, така и в производствата при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение и последващото й
потвърждаване от ОС Сливен. На практика в тази насока няма новонастъпили
обстоятелства, които да променят изводите въз основа на които е взета
мярката за неотклонение Задържане под стража. На практика, считам, че няма
и новонастъпили обстоятелства и по отношение на здравословното състояние
на обвиняемия. Както е посочено в РС Сливен, представените медицински
документи касаят преосвидетелстване във връзка със здравословното
състояние, датиращо от 2019г. С оглед на това както и отчитайки наличните
по ДП доказателства и характера на настоящото производство, изискващо
преценка за наличието на обосновано предположение за виновност, намирам,
че не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение от
Задържане под стража в по-лека.
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам направеното искане с
изложените в него аргументи. Има нови обстоятелства, приложена е
техническа експертиза, в която няма нито един ред, който да обвързва тази
некоректна квалификация с материалите по делото. Квалификацията не
отговаря на събраните по делото доказателства, не отговаря на цитираната
експертиза и не ми е неудобно да твърдя, че тази квалификация е приета
единствено за да обезпечи тази мярка за неотклонение. За какъв опасен
рецидив говорим, не е налице нито едно доказателства, което да може да бъде
свързано със склоняване на конкретно лице да участва в действително
блудствено действие и полово сношение, както и за похотливо показване на
човешки полови органи. Не сме твърдели, че няма извършено престъпление.
Извършено е престъпление, което може да бъде квалифицирано като
разпространение на порнографски материали, но за това деяние законодателят
е предвидил 2 г Лишаване от свобода. Не е предвидил 10 г по какъвто текст
прокуратурата е приела, че следва да се квалифицира деянието, за което на
моя подзащитен му е повдигнато обвинение. Липсват данни за времето кога е
3
извършено това престъпление. Този текст претърпял две промени през
настоящата година и те са свързани с увеличаване на предвиденото наказание.
И прокуратурата е възмутена от това, което вижда и защитата е възмутена, а
съм сигурен, че и съдът е възмутен, но ще Ви моля това възмущение да не ни
пречи да приложим закона. Некоректно продължава да се води обвинението с
тази тежка квалификация без нито едно доказателство. Относно
здравословното състояние на моя подзащитен държа да подчертая, че същото
е влошено и следва да се има предвид от съда при произнасянето му по повод
нашето искане. Клиентът ми не е от тези хора, които се оплакват. Но
задълбочената преценка на медицинските документи установяват това нещо.
Предлагам на съда да измени най-тежката мярка за неотклонение в по-леката
,предвидена от закона, а именно Домашен арест, като бъдат включени
съвременните електронни средства за проследяване.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Съжалявам за направените снимки. Разбирам
грешката си, осъзнавам я, че е неправилно, което съм извършил. Ако е
възможно да бъда под домашен арест или освободен под гаранция.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Съжалявам много. Моля да се измени мярката ми
за неотклонение в Домашен арест. Искам по-лека мярка.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява следното: Производството по делото е
образувано въз основа на частна жалба на обв.К. чрез неговия защитник
срещу Определение от 14.12.2023 г. по ЧНД № 1682/2023 г. по описа на РС-
Сливен, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата
спрямо обвиняемото лице мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека и е потвърдена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
В с.з. частната жалба се поддържа от защитника на обвиняемото лице.
Твърди, че определението на първостепенния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Защитникът твърди, че през периода, описан в
диспозитива на обвинението чл. 155в, ал. 2 от НК не е съществувал. Този
4
текст бил създаден с изм. на НК, обнародвано в ДВ бр.53 / 8.07.2022г. и
тогава подобно деяние било въздигнато като „тежко", тъй като до преди това
деянието по чл. 155в се наказвало с до 5 години лишаване от свобода. Никога
за такова деяние не била предвидена отговорност за „опасен рецидив", както
било описано в постановлението за привличане на обвиняем. В нито един от
материалите по досъдебното производство нямало доказателства за
съставомерност на деянието по чл. 155в от НК нито в старата, нито в новата
му редакция, тъй като склоняването на лице да „участва", предвиждало това,
в което участва да се показва по някакъв начин, и не следвало да се
отъждествява със склоняването към осъществяване на полов акт, каквито
били действителните данни по делото, което не попадало в обхвата на чл.
155в от НК, аргумент за което било и систематичното място на ал. 2, която
следвала ал. 1, където било записано, който склонява „да наблюдава".
Първоинстанционният съд не обсъдил задълбочено тежкото състояние на
обвиняемия 54% неработоспособност, определена с решение на ТЕЛК, обв.К.
бил пенсионер по болест, с нужда от постоянна животоподдържаща терапия.
Мярката за неотклонение „Задържане под стража" била взета без никакви
данни за опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.
Моли въззивният съд да приеме, че взетата мярка за неотклонение по своята
тежест не отговаряла на целите на чл. 57 от НПК и да определи мярка за
неотклонение „Парична гаранция" в подходящ размер или „Домашен арест"
за да може обвиняемият да провежда успешно лечение и да поддържа живота
си.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на
обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я
уважи по съображенията изложени в нея.
Представителят на ОП - Сливен счита частната жалба за неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение. Моли да бъде оставено без уважение
искането на защитата на обвиняемия за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Намира
жалбата за неоснователна, а атакуваното определението на районния съд за
правилно, поради което предлага последното да бъде потвърдено. Заявява, че
въпросите, касаещи квалификацията на деянието, са били предмет на
обсъждане, както с въпросното определение на РС Сливен, така и в
производствата при първоначалното вземане на мярката за неотклонение и
5
последващото й потвърждаване от ОС Сливен. Счита, че на практика в тази
насока няма новонастъпили обстоятелства, които да променят изводите, въз
основа на които е взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Намира, че няма и новонастъпили обстоятелства и по отношение на
здравословното състояние на обвиняемия. В тази връзка заявява, че
представените медицински документи касаят преосвидетелстване във връзка
със здравословното състояние, датиращо от 2019г. С оглед на това, както и
отчитайки наличните по досъдебното производство доказателства и характера
на настоящото производство, изискващо преценка за наличието на
обосновано предположение за виновност, намира, че не са налице основания
за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-
лека.
Обвиняемият изразява съгласие с казаното от защитника си и моли съда
да му бъде наложена по - лека мярка за неотклонение.
Съдът, след съвещание и като се запозна с подадената частна жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в хода на
производството до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
определение е неоснователна.
От доказателствения материал по делото се установява следното:
С постановление от 27.09.2023г., предявено на същата дата В. Д. К. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 402/ 2023г. на ГД „БОП“, вх. №
4786 / 2023г. по описа на РП - Сливен, за престъпление по чл. 155в, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК – за това, че от неустановена дата
на 2020г. до лятото на 2022г. в гр. Сливен, в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, чрез използване на положение на зависимост
и надзор (баща) склонявал непълнолетното лице М. В.ева К.а ЕГН:
********** (дъщеря) да участва в действително блудствено действие и
полово сношение, както и за похотливо показване на човешки полови органи .
Обв. К. е на 45 години, със средно образование, безработен - пенсионер
по болест, разведен. Има регистриран постоянен адрес в ***. Осъждан с
влязло в сила на 29.04.2014г. споразумение по НОХД № 104 / 2014г. на
Окръжен съд - Ямбол за престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК, за което му е
6
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, при
първоначален строг режим. С влязло в сила на 02.08.2018г. определение по
ЧНД № 360 / 2018г. на ОС - Стара Загора е освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, като е определен
изпитател срок две години десет месеца и шестнадесет дни и пробационна
мярка в рамките на изпитателния срок -задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години.
С Определение № 857/29.09.2023 г. по ЧНД № 1270/2023 г. по описа на
РС-Сливен спрямо обв.К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Определението на районния съд е било потвърдено с Определение №
418/2023 г. по ВЧНД № 566/2023 г. по описа на ОС-Сливен.
Обв.К. чрез неговия защитник е сезирал първостепенния съд с искане
по чл.65 от НПК за изменение на най-тежката мярка за неотклонение в по-
лека- „Парична гаранция“ или „Домашен арест“.
С Определение № 1141/14.12.2023 г. по ЧНД № 1682/2023 г. съдът е
оставил без уважение искането и е потвърдил взетата спрямо обвиняемото
лице най-тежка мярка за неотклонение.
Предмет на въззивен контрол е произнасянето на районния съд по
искането с правно основание чл.65 от НПК.
За да се произнесе в упоменатия по-горе смисъл, първостепенният съд е
анализирал събраните доказателства и е преценил относимите факти.
Правилно е приел, че събраните до момента доказателствени материали
надграждат извода, направен от предходните съдебни инстанции, че може
обосновано да се предположи, че обвиняемият е извършител на вмененото му
престъпление (законът не изисква категоричен извод в тази насока). За
разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не
може да почива на предположения, за производството по вземане на
първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или за нейното
изменение е достатъчно наличието само на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, предмет на обвинението.
Въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че
обвинението спрямо обв. К. не е повдигнато прецизно. Разследването обаче
все още продължава. Предстои осъществяването и на други действия по
7
разследване, необходими за събиране на доказателства и за изясняване на
релевантните за спора обстоятелства, след което уточняване на времевия
период и актуалната редакция на закона, както и евентуалното изключване от
текста на обвинението на квалифициращия признак „опасен рецидив", а от
правната квалификация - връзката с чл. 29, ал. 1, б. „А" от НК.
Законосъобразен е изводът на съда, че и към настоящия момент все още
продължава да е налице опасност от укриване или извършване на
престъпление. Наличието на тази опасност се презюмира по силата на чл. 63,
ал. 2, т. 2 от НПК и не е оборено от събраните доказателства. Според
законовата регламентация, наличието на която и да е от двете опасности е
достатъчна да обоснове вземането или продължаването на мярка за
неотклонение задържане под стража.
На следващо място съдът отчете, че нито пред първостепенния съд,
нито пред окръжния съд са представени доказателства, които да обосноват
извод за наличие на нововъзникнали обстоятелства, чрез които да се изградят
различни от изводите на предходните съдебни състави.
Предпоставките за взетата най-тежка мярка за неотклонение
продължават да са налице. Изготвените след последното произнасяне на съда
експертизи, надлежно приобщени по досъдебното производство, разкривата
висока степен на лична опасност на обвиняемия.
В заключение съдът счита за налични и към настоящия момент на
предпоставките на закона и мярката за неотклонение на обвиняемия следва да
остане „Задържане под стража“. Обстоятелството, че обвиняемият е с
влошено здравословно състояние не е новонастъпило по смисъла на закона.
Още повече, че медицинската документация е била съобразена от
предходните състави на районен и окръжен съд и вече е била подробно
обсъдена.
Поради това искането за изменение на мярката за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека следва да се остави без уважение, а
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на обв.
К. следва да се потвърди.
Неоснователно е искането на защитника на обвиняемия за определяне
на мярка за неотклонение „Домашен арест“ или „Парична гаранция“. Съдът
счита, че нито една от предложените мерки за неотклонение на този етап не
8
би препятствала опасността обвиняемия да извърши престъпление, с оглед на
конкретните данни по делото.
Така мотивиран и на основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обв. В. Д. К., ЕГН
**********, за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия В. Д. К., ЕГН
**********, досъдебно производство № 402/2023 г. по описа на ГД „БОП“,
вх.№ 4786/2023 г. РП-Сливен, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14,50 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9