Р Е Ш Е Н И
Е № 1903
гр. Пловдив, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19570 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са обективно съединени искове с правно основание чл.221, ал.2 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е въз основа на искова молба от „ПРОКС - 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, ул. „Баш кайнака“ № 19а против А.Г.Т., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника сумата в размер на 1 830,00 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, както и разноски по настоящото производство.
Ищецът твърди, че на ***** г. между него „ПРОКС - 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, ул. „Баш кайнака“ № 19а от една страна и от друга А.Г.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.67 ал. 1 т. 1 от КТ във вр. с чл.70 от КТ с сключен трудов договор за неопределено време № ****** г. Към него на ****** г. е сключено допълнително споразумение № ******г. на основание чл. 67, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 119 от КТ, с което се променят основното месечно трудово възнаграждение от 510лв. на 610 лв., както и длъжността от ******, на ******, шифър на длъжността по НКПД ******. Както в трудов договор № ****** г., така и в допълнителното споразумение към него, изрично е уговорено, че срокът на предизвестие е еднакъв и за двете страни, като в т. 6.2 той е определен на 3 месеца.
В периода от 22.04.2019 г. до 07.06,2019 г. А.Г.Т. не се явява на работа. В тази връзка с писмо изх.№ ********** г, управителят на дружеството му е поискал писмени обяснения. Видно от обратната разписка, писмото е получено лично от **** Т. на **** г. В дадения срок до **** г. работникът не е депозирал никакви писмени обяснения, нито е представил каквито и да било доказателства, оправдаващи отсъствието му за посочения по-горе период.
С оглед на горната фактическа обстановка е издадена Заповед № ****** г., с която на основание чл. 186, т. 3 от КТ, във връзка е чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193 от КТ А.Г.Т. е наказан с дисциплинарно уволнение. На основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с А.Г.Т., ЕГН ********** е прекратено, считано от датата на връчване па заповедта. От обратната разписка е видно, че Заповед № ****** г. му е връчена лично на **** г. по пощата, както и втори път на ***** г. по телепоща, отново лично.
Трудовото правоотношение между ,,ПРОКС - 2" ООД. ПИК ********* и А.Г.Т., ЕГН ********** е прекратено на ***** г. с получаване на Заповед № ****** г. В настоящия случаи служителят не е спазил тримесечно предизвестие по т. 6.6, от трудовия договор и т. 6,2. от допълнителното споразумение към него.
Съгл. чл.221, ал. 2 от КТ „При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Трудовият договор е сключен като безсрочен. Съгл. чл.221 ал.1 КТ, в конкретния случай обезщетението следва да бъде определено в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Видно от приложените към исковата молба документи, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ, което служи за основа за определяне на обезщетенията по КТ, е в размер на 610.00 лева. Така определено обезщетението по чл. 220 ал.1 от КТ е в размер на три трудови възнаграждения или общо 1 830,00 лева.
Ето защо моли съдът да осъди А.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „ПРОКС – 2“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1 830,00 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева}, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на депониране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на претендираната сума, както и разноски по настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв. Ответникът се явява в съдебно заседание, като сочи, че преди предизвестието, представено по делото е подал друго предизвестие за прекратяване на договора, като му е било обещано да получава възнаграждение в размер на 1000 лв., да си оттегли молбата и той продължил да работи. Тъй като това обещание не било спазено, той спрял да ходи на работа. Не желае да представя доказателства за тези обстоятелства. Не оспорва размера на брутното си трудово възнаграждение.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с
тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от представения по делото Трудов договор от 22.01.2018 г. се установява, че същият е безсрочен, като уговореното основно месечно възнаграждение е 510 лв. Уговорен е срок на предизвестието 3 месеца, като същият е предвидено да е еднакъв и за двете страни.
На ******* г. между ищеца в качеството на работодател и ответника в качеството на работник е подписано допълнително споразумение към трудовия договор от 22.01.2018 г., с което е променен размера на основното месечно възнаграждение от 510 лв. на 610 лв. Срокът на предизвестието не е променен.
На ******** г. ищецът – работодател е отправил към ответника – работник писмо – искане за представяне на обяснения с оглед на неявяването на последния на работа без представяне на оправдателен документ в периода от 22.04.2019 г. -07.06.2019 г. Ответникът в съдебно заседание не оспорва, че е спрял да ходи на работа, тъй като е очаквал по – голямо възнаграждение. В писмото изрично е посочено, че непредставянето на обяснения в указания срок до ******* г. ще се счита за отказ от даване на обяснения. Писмото е връчено лично на ответника на 09.06.2019 г.
На ****** г. със Заповед № ****** г., на основание чл. 186, т. 3 от КТ, във връзка е чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193 от КТ А.Г.Т. е наказан с дисциплинарно уволнение.
На основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с А.Г.Т., ЕГН ********** е прекратено, считано от датата на връчване па заповедта. От обратната разписка е видно, че Заповед № ******* г. му е връчена лично на 19.06.2019 г. по пощата, както и втори път на ****** г. по телепоща, отново лично.
От приетата по делото справка от НАП се установява, че е подадено на ***** г. уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение.
От събраните по
делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение е прекратено
при дисциплинарно уволнение, въз основа на влязла в сила заповед на
работодателя, като неявяването на работа в периода от 22.04. -07.06.2020 г. не
се оспорва от ответника. Установява се и размера на срока на предизвестието,
който е три месеца, от което следва, че се дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за тези три месеца т.е. общо 1830 лв.. В
допълнителното споразумение към трудовия договор е отразен размера на трудовото
възнаграждение – 610 лв., като същият не се оспорва от ответника.
На основание
гореизложените съображения съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за уважаване на исковата претенция. Следва да се присъди и законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата.
Отговорност
за разноски.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК с оглед уважаване на иска
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 73,20 лв.- платена
държавна такса и 360 лв. – платено
адвокатско възнаграждание.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „ПРОКС - 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, ул. „Баш кайнака“ № 19а сумата в размер на 1 830,00 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева) - главница, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 73,20 лв.- платена държавна такса и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждание.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала!
КЯ