Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 18.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 4 по описа на Добричкия районен съд за 2019
г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Т.Я. с
ЕГН **********, съдебен адрес ***, срещу наказателно постановление № 18-0851-002246
от 01.11.2018 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич,
с което на М.Т.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 638, ал. 3
от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 5 от Кодекса за
застраховането е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/
лева.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
лично поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало на 18.10.2018 г. с акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2246/18.10.2019 г. /бланков
№ 0699166, Серия Д/. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в
присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не
се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН жалбоподателят е представил в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Добрич копие на застрахователна полица
/разпечатка на хартиен носител от интернет сайта на застрахователния
посредник/, ведно с превод. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени
в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля С.Х.М., но това
не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и
съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 320, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ/ и Заповед с
Рег. № 357з-42/07.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич, която заповед
е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и
е надлежно връчено на нарушителя.
С жалбата, жалбоподателят навежда доводи, че било
нарушено правото му на защита, тъй като в АУАН и в НП са били приети различни
обстоятелства. Сочи се, че в акта е било записано, че управлява автомобила без
застраховка „Гражданска отговорност”, а в НП е било прието, че не е сключил
такъв договор.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя по следните съображения:
Описаните в АУАН и в обжалваното
НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/,
съгласно която разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
От текста на тази разпоредба е
видно, че тя е самостоятелна правна норма, която съдържа в себе си едновременно
диспозиция и санкция и може да се приложи направо, без да се свързва с друга
правна норма. За осъществяването на административно наказателния състав,
визиран в цитираната правна норма е необходимо деецът да е управлявал моторно
превозно средство, което не е негова собственост и във връзка с чието
притежаване и използване да няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изхождайки от
обективните белези на състава по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за надлежно описание на
въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни
относно обстоятелството налице ли е управление на моторно превозно средство, което
не е собственост на водача, както и към този момент по отношение на този
автомобил имало ли е действаща застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Съдът не счита, че е налице
недостатъчна конкретизация на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ в АУАН и в
обжалваното НП. От описанието на нарушението става пределно ясно, че на 18.10.2019
г., около 01:10 часа, в град Добрич, кв. „Рилци”, по ул. „Искър”, в посока бул.
„Добруджа”, до № 28, жалбоподателят управлява лек автомобил „Мерцедес” с рег. №
***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Същата фактическа обстановка е пресъздадена и в НП.
Обстоятелството, че актосъставителят
е изписал, че водача управлява автомобила „без сключена задължителна
застраховка”, а в НП е изписано, че водачът управлява автомобила, „като няма
валиден договор Гражданска отговорност” не води до неяснота относно
обстоятелството в какво се изразява нарушението.
От простата съпоставка между
двете описания е видно, че те са идентични, като водят до безпротиворечивия
извод, че нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че е управлявал лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, във връзка с чието използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
– нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В разглеждания случай въззивната
инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни
обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
С оглед изложеното, съдът намира,
че така направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно
описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които
са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.
Посочена е и съответната законна разпоредба от КЗ, за която се твърди, че е
нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Ето защо, оплакванията, наведени
пред настоящата инстанция за липса на реквизити в АУАН и в НП, съобразно чл. 42,
т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не се следва да се споделят като
основателни.
Освен това от изложението във
въззивната жалба, а по-късно и в съдебно заседание, се налага извода, че
жалбоподателят е бил наясно с нарушението, което е извършил.
Тук е мястото да се посочи, че в
оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са
събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на
доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение,
засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
С обжалваното наказателно
постановление, М.Т.Я. е санкциониран за това, че на 18.10.2019 г., около 01:10
часа, в град Добрич, кв. „Рилци”, по ул. „Искър”, в посока бул. „Добруджа”, до
№ 28, управлява лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, като няма валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че М.Т.Я. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ,
съгласно която, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Жалбоподателят М.Т.Я. оспорва
така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание същият
не отрича, че е управлявал процесния автомобил, както и че същият не е негова
собственост, като навежда доводи за неправилност на наказателното постановление
поради нарушение на материалния закон. Твърди си, че нормата на чл. 483, ал. 1,
т. 2 от КЗ предвижда задължение за сключване на гранична застраховка
„Гражданска отговорност” само за лицата, управляващи моторни превозни средства
от трета държава, при влизане на територията на Република България. По смисъла
на § 1, т. 7 от ДР на КЗ, „трета държава” е държава, която не е държава – членка
на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, докато управляваният от жалбоподателя
автомобил е с регистрационен номер на Великобритания, която е държава – членка
на ЕС, поради което и на основание чл. 483, ал. 4, т. 1 от КЗ за водача не е
възникнало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ. Иска се съдът да отмени
наказателното постановление поради несъставомерност на деянието.
С оглед потвърждаване на
твърденията си жалбоподателят ангажира писмено доказателство - копие на
застрахователна полица /разпечатка на хартиен носител от интернет сайта на
застрахователния посредник/, ведно с превод, което доказателство е било представено
и пред административнонаказващия орган.
В хода на съдебното
производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта,
съставен на М.Т.Я. и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание, актосъставителят Г.К.М. и
свидетелят С.Х.М. потвърждават констатациите в акта.
Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетелите Г.М. и С.М., чиито показания са последователни,
логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че
техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина.
Обстоятелството, че на 18.10.2019
г., около 01:10 часа, в град Добрич, кв. „Рилци”, по ул. „Искър”, в посока бул.
„Добруджа”, до № 28, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес” с
рег. № *** не се оспорва. Безспорно е установено и че жалбоподателят не е
собственик на управлявания от него автомобил.
Спорният момент по делото е дали към
датата на проверката за управлявания от жалбоподателя автомобил е имало сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя в тази насока по следните съображения:
Съобразно императивната
разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, в пределите на своята компетентност
е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната
истина. С този принцип е свързан принципът за оценка на доказателствените
материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.
В настоящия случай, в изпълнение на задължението
за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и с
оглед твърденията на жалбоподателя и представеното от него писмено
доказателство - копие на застрахователна полица /разпечатка на хартиен носител
от интернет сайта на застрахователния посредник/, ведно с превод, съдът е
изискал от Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи гр. София справка, от която да е видно към дата
18.10.2018 г. за лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № ***, имало ли е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите или гранична застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Видно от приложения по делото
отговор с вх. № 17732/05.09.2019 г., моторното превозно средство е ескортирано от UK на 30.01.2018 г. и е с невалиден регистрационен номер и няма английска
полица. Съгласно
извършения превод на представените от MIB „Бюро
„Автомобилни застрахователи” - Великобритания, автомобилът е бил изнесен, следователно, табелата с регистрационните номера
вече не отговаря на превозното средство.
Съгласно приложените справки в
електронния сайт на Информационния център към Гаранционния фонд, който сайт е
публичен, към дата 18.10.2018 г. за процесното моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес” с номер на рама *** няма
активна застраховка „Гражданска отговорност”, като няма и активна гранична застраховка
„Гражданска отговорност”.
Ето защо, съдът намира, че
неоснователно жалбоподателят се позовава на чл. 483, ал. 4, т. 1 от КЗ, твърдейки,
че процесният автомобил е от друга държава – членка на ЕС /Великобритания/ по
смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ, след като от данните по делото е видно, че
регистрационният номер на автомобила е невалиден за територията на тази
държава, тъй като е свален от отчет на 30.01.2018 г., а регистрационният номер
е този, който определя територията, на която обичайно се намира моторното
превозно средство съгласно общия принцип на чл. 482, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр.
с чл. 1, т. 4, б. „а” от Директива 2009/103/ЕО. Освен това, разпоредбата на чл.
483, ал. 4, т. 1 от КЗ освобождава водача на моторно превозно средство от
държава – членка от задължението за сключване на нова застраховка за същото
моторно превозно средство на територията на Република България, което почива на
предположението, че всички движещи се на територията на ЕС превозни средства са
покрити със застраховка „Гражданска отговорност”, т.е. имат задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с покритие за цялата територия на ЕС, но
това не означава, че при управлението на процесното моторно превозно средство,
водачът не трябва да има сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за територията на
Република България, каквото всъщност е и вмененото му административно
нарушение, видно от фактическата обстановка в АУАН и НП /В тази насока виж
Решение от 28.12.2017 г. по к.адм.д. № 597/2017 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Изложената фактическа обстановка,
отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите Г.К.М. и свидетелят С.Х.М., които
показания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства - отговор
с вх. № 17732/05.09.2019 г. от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи гр. София и документите, представени от MIB „Бюро „Автомобилни застрахователи” на Великобритания.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
При безспорно
установеното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, същото е било подведено под
санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 5 от КЗ, съгласно която, при
повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800 лв.
Извършвайки служебна проверка за
съответствието на наказателното постановление с материалния закон, съдебният
състав намира, че наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението, като
повторно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, „повторно нарушение” е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
Деянието, предмет на настоящото
дело е било извършено на 18.10.2018г., като видно от приложената по делото
справка картон на водача, с влязло в сила на 23.08.2018 г. наказателно
постановление № 18-0265-000191/06.08.2018 г., издадено от РУ на МВР – Генерал
Тошево, М.Т.Я. е наказан за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, като
му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
В случая обаче, наказващият орган
се е задоволил единствено да посочи в НП, че жалбоподателят повторно управлява
моторно превозно средство, като е следвало с оглед обосноваване на
квалифициращия признак „повторност” да посочи в НП влязлото в сила на 23.08.2018
г. наказателно постановление № 18-0265-000191/06.08.2018 г., издадено от РУ на
МВР – Генерал Тошево. Да се приеме обаче, че деянието, предмет на настоящото
дело се явява повторно с оглед влязлото в сила на 23.08.2018 г. наказателно
постановление № 18-0265-000191/06.08.2018 г., издадено от РУ на МВР – Генерал
Тошево означава да се измени съществено фактическата част на обвинението, което
е недопустимо, тъй като акта подлежащ на оспорване е наказателното
постановление. Волята на административнонаказващия орган трябва да е ясна и
пороците й не могат да бъдат преодолявани чрез тълкуване от съда или чрез
представяне на нови доказателства тепърва в съдебно заседание.
С оглед изложеното, извършеното
от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на
административнонаказателната му отговорност, но не на основание чл. 638, ал. 5
от КЗ, така, както е сторил наказващия орган, а на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която норма лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Ето защо, настоящият съдебен
състав, действащ като въззивна инстанция счита, че следва да измени
наказателното постановление. Тези правомощия следват от нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т 2 от НПК – при
непроменена фактическа обстановка, по отношение на която наказаното лице е
разполагало с възможността да упражни правото си на защита, е налице основание
за прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, какъвто се явява чл. 638,
ал. 3 от КЗ.
Всичко това налага изменение на
наказателното постановление, като нарушението бъде подведено под санкционната
разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ, с налагане на административно наказание
глоба в законоустановения размер, а именно – 400 лева.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските за преводач в съдебното производство в размер на 30 /тридесет/
лева следва да останат за сметка на съда.
Съдът намира, че конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта
на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Това
е така, защото управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Няма спор
в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач /видно от
приложената по делото справка картон на водача/, преминал през съответното
обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща
извършваната от него дейност, поради което не може да става и дума за маловажен
случай на административно нарушение.
За пълнота на изложението, както
и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че обект на застраховане по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност, свързана с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума причинените на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. При това положение няма как да са налице основания за приложението на
чл. 28 от ЗАНН. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение №
219 от 29.05.2017 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 186/2017 г. и Решение № 368
от 11.10.2017 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 487/2017 г./.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0851-002246 от 01.11.2018г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на М.Т.Я. с ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на
основание чл. 638, ал. 5 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като
наказуемо по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането и ОПРЕДЕЛЯ административното наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/
лева, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските за преводач в съдебното производство в размер на 30 /тридесет/
лева остават за сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/