РЕШЕНИЕ
№ 779
гр. Благоевград, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20221210100734 по
описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на иск с правно основание чл.200 от КТ,
предявен от Х. И. Г., ЕГН ********** и А. Х. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес гр.П,
седалище и адрес на управление гр.Б представлявано от инж. Да, за заплащане на сумата в
размер на по 250 000 лв. за всеки един от ищците, представляваща претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния син А Х.в Г., починал при трудова злополука,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че синът на ищците – А Х.в Г. е заемал длъжността горски
стражар при работодателя – ответник „Югозападно държавно предприятие“, ДП –
Благоевград. Твърди се, че на 04.08.2021г. е настъпила трудова злополука с Антон Х.в Г.,
загинал при горски пожар в землището на село Голешево, общ.С Настъпилата трудова
злополука е констатирана като такава с Разпореждане №5104-01-54/13.09.2021г. на Главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Б, като същата е потвърдена с Решение №1 на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт -
Благоевград.
Във връзка с трудовата злополука, на дата 04.08.2021г., по реда на чл.212, ал.2 от НПК,
било образувано досъдебно производство №3393М- 303/2021г. по описа на РУ-С за
престъпление по реда на чл.331, ал.3, пр.1 във вр. с чл.330, ал.1 от НК. Два месеца по-късно
с постановление за изпращане по компетентност, материалите по горепосоченото досъдебно
производство били изпратени на дата 20.10.2021г. на Окръжна прокуратура - Благоевград,
поради това, че ТО - Сандански е събрало доказателства за извършено престъпление по реда
на чл.123, ал.3 от НК, а именно причиняването на смърт на повече от едно лице, поради
незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Твърди се, че работодателят е допуснал нарушение на редица нормативни актове при
извършване работната дейност на загиналия служител.
Сочи се, че пострадалият е бил в изключително млада възраст, бил е в разцвета на своите
младини и тепърва е извършвал прогрес в житейския и професионалния си живот. Антон Г.
е бил изключително близък със своите родители. Поддържал е ежедневна връзка с тях и е
получавал грижи и любов от последните. Пострадалият е полагал както морални, така и
финансови и физически грижи за своите родители. Бил е неразделен със своето семейство и
е живял щастлив живот, от който е бил доволен.
Твърди се, че вследствие на внезапното настъпване на смъртта на Антон Х.в Г., преките
1
наследници на пострадалото лице, а именно - неговите родители – ищци, са претърпели
неимуществени вреди. Сочи се, че психическото съС.ие на ищцата А. Ч. значително се
влошило, посетила няколко медицински лица, вкл. и психиатър. Вследствие на новините,
които е получила за настъпилата внезапна смърт на нейния син, Ч. е изпаднала в силна
депресия от дълбокия траур. Тя лесно започвала да плаче, изразявала силна апатия, намалено
желание и енергичност, както и разстройства на съня. Сочи се, че тези симптоми се
засилвали постепенно от месец август до настоящия момент.
Твърди се, че А. Ч. е майка на пострадалия и като такава, тя е полагала съществени грижи
за него, каквито полага една добра майка. Тя го е отглеждала от деня на раждането му до
датата на смъртта му, като през целия му живот е полагала възможно най-добрите грижи за
своя син. Отношенията й с А Г. са били особено близки и емоционалното съкрушение, което
е понесла след неговата смърт е от най-тежък вид, поради причината, че житейски прието е,
че това е едно от най-тежките преживявания в живота на една майка. Наред с това, А. Ч. е
изпитвала огромно количество на гняв и несправедливост, тъй като е осъзнала, че смъртта
на сина й е могла да бъде предотвратена, в случай, че работодателят е предприел
съответните мерки.
Твърди се, че в деня на злополуката - 04.08.2021г., бащата Х. Г. е пристигнал на място,
веднага след като е разбрал за настъпилия инцидент. Той е бил човекът, който е разпознал
тялото на Антон Г. и е бил подложен на невероятно високо ниво на стрес и отчаяние,
виждайки сина си в такова съС.ие. Фактът, че е бил заобиколен от полицейски служители,
разследващи органи, медицински лица, криминолози и най-вече гледката, която се е
разкрила пред него и която трудно може да бъде описана с думи, са му причинили голямо
страдание. Той също изпитвал огромно количество на гняв и несправедливост, тъй като е
осъзнал, че смъртта на сина му е могла да бъде предотвратена, в случай, че работодателят е
предприел съответните мерки.
Твърди се, че пострадалият е починал по изключително тежък начин. Последният е бил
обгорен изцяло и е починал в неописуемо тежки мъчения. Сочи се, че Антон Г. е бил
погълнат от пожара и е бил жив, налагайки му се да търпи болката, която огънят му
причинява. Пострадалият е бил цялостно погълнат от огъня, което означава, че той е усещал
как тялото му бива изгаряно от огнената стихия, вследствие на което е виждал как кожата му
се разтапя поради високата температура. Продължителността на изгарянията е била дълга
около няколко минути, което означава, че пострадалият е търпял болка, която учените и
медицинските лица определят като най-ужасната болка, която човек би могъл да изпита.
Отделно от това се сочи, че ищците са подпомагали и разследването във връзка с
настъпилата смърт на сина им АГ. и тяхното активно участие по воденото досъдебно
производство е дало отражение на техните емоционални страдания, които не са спрели и до
настоящия момент.
В отговора на исковата молба ответникът ЮЗДП ДП-Благоевград оспора исковата
претенция като силна завишена по размер и некореспондираща с критериите за
справедливост.
Не се оспорва, че въз основа на сключен Трудов договор №80/07.03.2016г. между
работодателя “Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград и починалия А Х.в Г.,
са възникнали трудовоправни отношения, като последният е бил назначен на длъжност
горски инспектор. Твърди се, че в деня на трудовата злополука 04.08.2021г. инж. Ю С.,
главен експерт в ЮЗДП ДП Благоевград, е получил сигнал от дежурните служители на
тел.112 за възникнал пожар в землището на с.Петрово в териториалния обхват на ТП „ДГС
К“. Същият разпоредил на инж. С. К. - инспектор областно звено и ръководител на
мобилното звено, в състава на което е бил и починалият Антон Г., да тръгнат към района на
пожара. Твърди се, че задачата на това звено е била единствено да наблюдава и подава
информация за динамиката на пожара и да съдействат на директора на ТП „ДГС Катунци“
при организирането на гасенето, а не да участват реално при гасенето на пожара. Настоява
се, че възложената работа съответствала на длъжностната характеристика на служителя,
назначен на длъжността горски инспектор.
Твърди се, че в случая починалият Антон Г. е навлязъл в горския масив и е предприел
действия по ограничаване на пожара, като по този начин се е лишил от възможността
своевременно да види разрастването на пожара и в крайна сметка това негово действие
допринесло за настъпилия вредоносен резултат. Навежда се, че е налице съпричиняване от
2
страна на починалия Антон Г. при възникване на вредоносния резултат по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ, доколкото същият проявил груба небрежност, като не е изпълнил
възложените му задачи, а именно - да наблюдава и подава информация за динамиката на
пожара, а вместо това е навлезнал в горския масив, въпреки че му е било известно за
наличието на разрастващ се в близост пожар. Настоява се, че в случай, че починалият Антон
Г. стриктно е изпълнявал възложените му задачи, като е наблюдавал на безопасно място
разрастващия се пожар и е подавал данни за динамиката на пожара, то вредоносният
резултат не би настъпил.
Твърди се, че от страна на ръководството на „Югозападно държавно предприятие“ ДП
Благоевград били предприети активни действия по открИ.е на набирателна сметка за
набиране на средства за обезщетение на близките на починалите и пострадали от пожара на
04.08.2021г., като набраната сума до настоящия момент възлизала на 112 307.24 лв., от
които 40 793.04 лв. било решено да се изплатят на наследниците на АГ..
В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв.Г. К., която пледира за уважаването
на предявения иск като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът ЮЗДП ДП Благоевград се представлява от адв.А. А,
която поддържа, че от обезщетението следва да се приспадне полученото застрахователно
обезщетение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.03.2016г. между Антон Х.в Г. и „Югозападно държавно предприятие“, ДП –
Благоевград е сключен Трудов договор №80/07.03.2016г., по силата на който Антон Х.в Г. е
заемал длъжността горски инспектор при ЮЗДП ДП Благоевград, с посочено място на
работа – в офис в ЦУ Благоевград. Връчена му е длъжностна характеристика с основните
задължения за длъжността: контролира дейността по опазване на горски територии –
държавна собственост; извършва денонощна охрана и проверки на територията на ЮЗДП
ДП Благоевград; анализира възникнали проблеми и предлага начини за решаването им;
участва в извършването на комплексни или тематични проверки на териториалните
поделения; контролира спазването на дисциплината за предотвратяване и установяване на
нарушения с дейностите в горски територии – държавна собственост; следи и контролира
прилагането на инструкции и наредби, отнасящи се до защита на горските територии от
пожари; подготвя отгвори по жалби, сигнали, запитвания по въпроси от ниво на своята
компетентност; изпълнява и други задачи, възложени му от ръководството в съответствие с
действащите нормативни актове. А Г. бил от състава на мобилно контролно звено с изнесен
офис – гр.Петрич и с ръководител инж.С. К. – инспектор областно звено. Мястото на работа
на това мобилно контролно звено е в териториалния обхват на ТП „ДГС Струмяни“, ТП
„ДГС С, ТП „ДГС П
На дата 04.08.2021г. Василий Маринковски - началник отдел „Опазване, превенция,
защита на горските територии и ползване на дървесина“ в ЮЗДП ДП - Благоевград, бил в
платен отпуск, като със Заповед №РД-04-387/03.08.2021г. бил определен негов заместник –
инж. Юлий С. - главен експерт „ОГТ“. Предходния ден - вечерта на 03.08.2021г., около 23.50
ч., посетители на хижа „Извора“ в землището на с.Петрово, общ.Сандански, забелязали
горящ огън в района на електропровода на с. - хижар в хижа „Извора“, подал сигнал на
тел.112 и съобщил за пожара, в резултат на което пожарен автомобил и служители на
РСПБЗН - гр.Сандански пристигнали на място. Освен тях на място пристигнал и екип на
„ЧЕЗ“ ЕАД заради проблеми с електрозахранването в с.Голешево. През нощта екип на
пожарната останал с цел наблюдение на пожара.
В деня на злополуката 04.08.2021г. към 08.45 ч. инж.Ю С. получил съобщение от
дежурните служители на тел.112 за възникнал пожар в землището на с.Петрово. Инж.С.
разпоредил на инж.С. К. – инспектор областно звено и ръководител на мобилно контролното
звено с изнесен офис – гр.Петрич, в състава на което влизали Антон Х.в Г. и Валери
Йорданов Димитров, да тръгнат към района на пожара, за да окажат логистична подкрепа и
подпомагане организацията при пожарогасенето, съгласно т.9 от Заповед №РД-07-233-
1/05.03.2021г. на Директора на ЮЗДП ДП-гр.Благоевград, съгласно която „мобилните
контролни звена от ЦУ на ЮЗДП ДП оказват логистична подкрепа и подпомагат
организацията при пожарогасенето, което изключва действията по гасене на пожара“.
В изпълнение на разпореждането, С. К., Антон Х.в Г. и Валери Йорданов Димитров
3
пристигнали в района пожара, като носели зелени фланелки, униформени горски панталони
и кубинки. В гасенето на пожара участвали служители на РСПБЗН-Сандански с ръководител
А. Г., група от ДГС-Катунци с ръководител инж.И. Рзам. директор на ТП „ДГС Катунци“,
Контролното звено на ЮЗДП ДП-Благоевград и местни жители, организирани от кмета на
с.Петрово. Те използвали подръчни средства за гасене на пожара – лопати и тупалки, някой
разполагали с гръбни пръскачки, с които пръскали по периферията на огъня за
предотратяване повторно възпламеняване. Служители при РСПБЗН също използвали
подръчни средства за гасене на пожара, тъй като пожарните автомобили не могли да стигнат
директно до мястото му и служителите изкачвали пеша.
Около 11.00 ч. на 04.08.2021г. площта на пожара била около 80 дка горски масив и
пожарът бил локализиран и ограничен, като останали да тлеят само отделни паднали
изгнили дървета, както и гъстата покривка от шума между дърветата. След като
ръководителите от страна на РСПБЗН - Сандански и ДГС - Катунци приели, че пожарът е
напълно локализиран, служителите на РСПБЗН се изтеглили, а дежурството и охраната на
мястото на пожара се поело от горските служители.
Контролното звено на „ЮЗДП“ ДП Благоевград, състоящо се от С. К., Антон Г. и Вв,
извършили обход като установили, че по цялата дължина на южния фронт нямало горене и
пламъци. Констатирали, че пожарът е овладян и тримата напуснали района на пожара.
Около 13.00 ч., на излизане от село Враня, С. К. получил обаждане по мобилния телефон
от инж. С., че е подаден сигнал на тел.112 за това, че пожарът отново се е разраснал и
разпоредил веднага да се върнат на мястото на пожара. К., Г. и Динезабавно тръгнали
обратно. При повторно пристигане на място в местността „С“ в землището на с.Голешево, се
позиционирали в север-североизточната част на пожара около горския път, който преминава
по билото. А Г. и Ва останали по средата на пътя, като приблизително на разС.ие от 800 м.
от тях се виждали пламъци, а С. К. - в горната част на пътя. Г. и Дразполагали с подръчни
средства като лопати, но нямали специално предпазно облекло. На място горели треви,
хвойна и нискостеблени храсти, като пожарът бил низов в дерето. Повечето горски
служители се намирали по-високо - горе на билото.
Около 15.45 ч. задухал вътър, който завихрил огъня и от низов пожарът за секунди станал
върхов, прехвърлил дерето и като във фуния започнал бързо да се изкачва от двете му
страни, като за около минута изминал 150-200 м. и се изкачил по билото на пътя. Огънят се
разраствал изключително бързо поради хвойните и къпините, които горели силно. Антон Х.в
Г. и Валери Йорданов Димитров, които се намирали в дерето, при опит да излязат на
безопасно място към съществуващия горски път, били застигнати от високия огън и
обхванати от пламъците. С. К. чул викове и крясъци от Антон Г., като го видял да тича към
пътя, бягайки от пожара, като в един момент се спънал и не успял да се изправи. С. К. се
опитал да го достигне и да му помогне, но усетил непоносима горещина и се отказал, като
тръгнал да бяга в обратна на пламъците посока. С. К. получил изгаряния до 24 % в областта
на гърба, двете мишници и дясна ръка. Той бил транспортиран към спешна медицинска
помощ, а малко по- късно били открити две обгорени човешки тела, които по-късно били
установени като горските инспектори Антон Г. и Валери Димитров. Като причини за
смъртта на Антон Г., в съобщението за смърт, са посочени: термичен шок с дихателна
недостатъчност; изразено обширно действие на висока пламъкова температура със
задушаване от изгорели газове; изгаряне, причинили смъртта му.
От заключението на пожаро-техническата експертиза се установява, че на мястото на
пожара преминава електропровод, захранващ с електрическа енергия с.Голешево, както и че
не са предприемани мерки за обезопасяване на района на просеката по претежение на
електропровода. Трасето на сервитута на електропровода е било покрито със суха
растителност, което благоприятства възникването на горски пожар при високите
температури и липсата на валежи. Причините за възникване на пожара са съвкупност от
обстоятелства, които способстват за запалването и разстространението на огъня – опасни
метеорогологични условия, които съчетават по едно и също време продължителен период с
високи температури, продължителен период с липса на валежи, суха тревна растителност,
която е лесно запалима, силен и продължителен вятър, непочистено трасе на сервитута на
далекопровода, силно пресечен терен, което води до лесно преминаване на пожара от низов
във върхов, наличие на иглолистна растителност, която е силно смолиста и леснозапалима.
Пътят минава по високата, сравнително равнинна част, като от двете му страни са
4
разположени силно обрасли дерета и долове с голям наклон. Посоката на пожара е от
ниската част на терена към високата, по посока на вътъра, като топлинната вълна се движи
заедно с него в същата посока. Пламъците на пожара се виждат от голямо разС.ие, но
топлинната вълна, носена от въздушното течение, не се вижда. Освен това по билото на
терена на откритата част на пътя въздушното течение е още по-силно, снабдяването с
кислород за горене на огъня е по-лесно и той се възпламенява още повече. Това се
благоприятства и при срещата с дървесина и храстова разстителност по пътя му.
Наблюдаването на възпламеняващите се дървета и храсти или сухи треви показва
движението на топлинната вълна преди огъня.
Вещото лице е обяснило, че действията на инж.С. К. по отношение на групата му, в която
влизат загиналите, се изразява в предаване на разпореждания от ЮЗДП и изпълнение на
разпореждането за отИ.е на място. При отИ.е на мястото на пожара, групата се е
разпределила по периферията на пожара и се е присъединила към колегите си от горското
стопанство. При организиране на потушаване на горски пожари се дават устни
разпореждания и указания и всичко се случва на терена, като всички се включват в гасенето
на пожара, без да се прави разлика между инженерния и технически състав, между
ръководни и изпълнителни дейности, между местно население, горски, пожарникари или
доброволци.
Смъртта на загиналите е била предотвратима, ако е спазвана необходимата дистанция от
огневата линия и са съобразени метеорологичните и теренните условия, които в случая са
били много сложни и са се променяли бързо. Единствената възможност за пострадалите е
била да се отдалечат по възможно най-бързия начин от линията на разпространение на
огъня. Това е възпрепятствано от силно пресечения терен и разнородната тревиста и
храстова разстителност, което пречи на бързото придвижване по терена. Всички налични
условия са способствали пожарът да се разпространи бързо от вятъра и той се обръща от
низов във върхов по стволовете на дърветата във височина. По върховете на дърветата
вятърът го пренася по своята посока и така скоростта на разпространение на пожара в
горната част става неконтролируем. Освен това вятърът е разнасял с пламъците и пушек,
който не е давал възможност за добра видимост, за да се прецени накъде да се движи и
накъде е безопасно. Пушекът освен като влошава видимостта, пречи и за осигуряването на
нормално дишане, което допълнително пречи на координацията и преценката, а така също и
влошава физическото съС.ие и издръжливост при преминаване през терена. Единственото
защитно облекло, което може да помогне на пострадалите да оцелеят известно време в
огнена среда, е професионалното предпазно облекло на пожарникарите. Служителите на
мобилното контролно звено – С. К., Валери Димитров и Антон Г. не са имали получено и
зачислено защитно облекло за гасене на пожар.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че двамата загинали служители са на най-
ниското ниво, заемайки длъжността горски стражар, поради което няма как да оказват
логистична помощ, тъй като нямат подчинени. Логистични указания и разпореждания се
дават от директора на горското и ръководителя на групата С. К.. Мобилната група е била
изпратена на място, за да участват в потушаването на пожара с мотики, тупалки и др.
инструменти, които са имали в колата. Разяснил, че в случая със скоростта на вятъра се е
движила топлинна вълна, която не се вижда и човек не може да се предпази от нея.
Топлинната вълна е възпламенила дрехите им, които са били от тънка изкуствена материя,
поради което пострадалите са се запалили още преди да видят, че близо до тях има пламък,
за да се предпазят. Силният вятър е предпоставка за силата на топлинната вълна, която е
тръгнала с голяма скорост. Според вещото лице е трябвало да им бъде разпоредено да стоят
на по-голямо разС.ие, за да се предпазят. Но в случая предвид тревната настилка и силния
вятър, не е могло да се предположи накъде ще задуха вятъра и на къде ще тръгне пожара.
Участниците в потушаването на пожара са били силно затруднени в това да се предвиди
посоката на разрастването му, което е благоприятствано и от силния вятър.
На 11.08.2021г. в ТП на НОИ –Благоевград е подадена декларация с вх.№5101-01-49 от
осигурителя ЮЗДП ДП-Благоевград за смъртна злополука, станала на 04.08.2021г. с Антон
Х.в Г.. За резултатите от разследването на злополуката, на основание чл.58, ал.6 от КСО, е
изготвен Протокол №5103-01-13 от 07.09.2021г., съгласно който злополуката е станала през
време и във връзка с извършваната работа – на 04.08.2021г. при оказване на логистична
подкрепа и съдействие при организиране гасенето на пожар на територията на Т“, като са
5
констатирани допуснати нарушения от работодателя на трудовото законодателство –
нарушение на чл.3, чл.5 и чл.11 от Наредба №5 от 11.05.1999г. за реда, начина и
периодичността на извършването на оценка на риска; чл.17, ал.2 от Наредба №3 от
19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства на работното място; чл.13 от
Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
С Разпореждане №5104-01-54 от 13.09.2021г. на ТП на НОИ – Благоевград злополуката е
призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№1183/11.08.2021г., наследници на Антон Х.в
Г. са неговите родители – А. Х. Ч. и Х. И. Г..
Въз основа на застрахователна полица за задължителна застраховка „Злополука и
заболяване“, сключена между „Дженерали застраховане“ АД и ЮЗДП ДП, ТП ДГС
Благоевград, ищците А. Х. Ч. и Х. И. Г. са предявили доброволно претенции пред
„Дженерали застраховане“ АД за заплащане на дължимите съгласно застраховката суми във
връзка със смъртта на техния син - застрахован служител при ответника-застраховащ. По
образуваната преписка №********* от 19.11.2021г., на 03.12.2021г. на всеки от ищците е
изплатена сумата от 76 140.54 лв., видно от представените платежни нареждания.
По делото се установява, че ЮЗДП ДП е открило набирателна сметка в ОББ в полза на
загиналите и пострадалите при пожара на 04.08.2021г. служители на ЮЗДП, по която са
получени средства от физически лица, Регионални дирекции по горите, Държавни горски и
ловни стопанства в структурата, Държавни предприятия, Съюз на лесовъдите и други
юридически лица, както и средства, постъпили от проведената благотворителна инициатива
„Купи елхичка, помогни“. С Решение №3694/01.02.2022г. на Управителния съвет на ЮЗДП
ДП е възложено на Директора на ЮЗДП ДП да сключи договор за дарение с и в полза на
наследниците на Антон Х.в Г. за събраните средства по набирателната сметка в размер на
40 793.04 лв. На 06.04.2022г. са сключени Договори за дарение между ЮЗДП ДП и ищците
А. Х. Ч. и Х. И. Г., на основание чл.225 от ЗЗД и Решение №3694/01.02.2022г. на
Управителния съвет на ЮЗДП ДП, по силата на които дарителят дарява на дарените сума в
размер на 20 396.52 лв. за всеки, изплатени по банков път на 11.04.2022г.
По делото е представена медицинска бележка от лекар-психиатър за извършен преглед на
22.11.2021г. на А. Х. Ч., при който е установено, че пациентът страда от силна депресия
вследствие на дълбокия траур, причинен от смъртта на сина й; в клиничната картина личат –
чувство на депресия, апатия, намалено желание и енергичност, разстройство на съня.
Предписано й е лечение. На 30.10.2023г. е извършен нов преглед, при който предписаните
лекарства са заменени с други.
Представена е Епикриза, издадена от д-р И, от която се установява, че два месеца след
инцидента ищецът Х. Г. е получил заболяване на зъбите, предприел е лечение, но за година и
половина е загубил всички зъби на горна целюст и по-голяма част от зъбите на долна
челюст.
За претърпените от ищците неимуществени вреди /болки и страдания от загубата на сина
им/ по делото са събрани гласни доказателства – показания на св.ВА.ия Донева, И. Г., Е
Св.ВА.ия Донева живее на семейни начала с ищеца Х. Г. от 20 години и имат общ син.
Свидетелката споделя, че докато АГ. бил ученик, майката А. Ч. заминала да живее и работи
в Г Г. останал да живее в България заедно с бащата, който всеки петък го водил до Гърция
при майка му. Твърди, че връзката между баща и син е била много силна. След смъртта му,
бащата Х. Г. се превърнал в топящ се човек, рязко отслабнал с 35 кг., всеки ден говорил за
сина си, целият му социален живот се променил.
Св. е близка приятелка на А. Ч.. Сочи, че ищцата потърсила помощ от нея да я закара до
болницата, където смятала, че е синът й, отказвайки да приеме, че е починал. А. Ч. искала да
отидат при лекарката от която спасила живота на Антон Г. като дете, когато получил тежко
изгаряне. До 40-тия ден била в България в тежко съС.ие – плачела поС.но, ходила на лекар и
пиела успокоителни. Твърди, че А. Ч. посещава редовно лекар в Гърция, Серес, където
живее. Отслабнала, непрекъснато говорила за сина си. Свидетелката сочи, че майката и
синът са били много близки. Антон живял при майка си в Гърция около 10 години преди да
започне работа в горското. След това заживял в България с приятелката си, с която
6
възнамерявали да се оженят и да създадат семейство.
Св.И. Г. е брат на Антон Г.. Твърди, че по време на инцидента бил с майка си в Гърция,
Серес. Когато й казал за случилото се, тя се свлякла на земята. Не искала да повярва, че е
починал, мислила, че е в болница и искала да тръгнат натам. Твърди, че дори на
погребението отказвала да повярва, тъй като в такива случай ковчегът не се отварял. Майка
му отслабнала, поС.но плачела. Посещавала лекари и пиела лекарства. Баща му казвал, че за
него вече няма живот. Събитието получило голям медиен отзвук, като за цялото семейство
било болезнено да гледат репортажите по телевизията. Св. И. Г. сочи, че брат му имал страх
от огън, тъй като като дете претърял тежък инцидент с изгаряне и последвали множество
операции в годините. Антон Г. споделял на брат си, че в работата получават нареждания да
ходят да гасят пожари. Антон Г. живеел с приятелка си, с която планирали да създадат
семейство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, гласни доказателства – показания на св.В И. Г., Е С. К., И. А., М, А. Г., както
и заключението на пожаро-техническата експертиза, които в по-голямата си част са
безпротиворечиви и установяват еднопосочено релевантните факти от предмета на
доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ е обективна гражданска
отговорност за възстановяване на причинените вреди – имуществени и неимуществени,
причинени от трудова злополука или професионална болест, а не до всичките вреди, които
работникът или служителят понася при изпълнение на задълженията си по трудовото
правоотношение. Тя е свързана със задължението на работодателя да осигури на
работниците и служителите здравословни и безопасни условия на труд /чл.127, ал.1, т.3 и 5
от КТ, чл.275, ал.1 от КТ/ и с основното задължение на работника или служителя да спазва
установените от закона и правилника за вътрешния трудов ред правила за здравословните и
безопасни условия на труд /чл.126, т.6, чл.187, т.3, 5 и 10 от КТ/. Връзката й с това
задължение на работника или служителя се изразява в уредбата на изключването или
намаляването на отговорността на работодателя при виновно причиняване или
съпричиняване на увреждането от пострадалия по чл.201 от КТ.
Елементите от фактическия състав, при осъществяването на които възниква
имуществената отговорност на работодателя, са следните: 1.трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник или служител; 2.трудова злополука или
професионално заболяване; 3.вреди; 4.причинна връзка между трудовата злополука или
професионалното заболяване и настъпилите вреди за пострадалия работник или служител,
респ. неговите наследници.
В настоящия случай по делото не се спори, че по силата на сключен Трудов договор
№80/07.03.2016г. между А Х.в Г. и ответника ЮЗДП ДП Благоевград е възникнало и
съществувало валидно трудово правоотношение, както и че пострадалото лице – работник е
претърпяло трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, разбирана като внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че на 04.08.2021г. през
време на изпълнение на възложената работа по трудовото правоотношение А Х.в Г. е
загинал.
За да послужи като предпоставка за възникване на имуществената отговорност на
работодателя по чл.200 от КТ е необходимо трудовата злополука да бъде установена по реда
на чл.57-60 от КСО. В случая претърпяната от пострадалия смъртна трудова злополука е
установена по надлежния ред с Разпореждане №5104-01-54 от 13.09.2021г. на ТП на НОИ –
Благоевград. Установяването на факта на трудова злополука, като предпоставка за уважаване
на иска по чл.200 от КТ, не може да стане по съдебен ред, а само по специален
7
административен ред.
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука
възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в
пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, ВКС е приел
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. По силата
на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и
Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди /Решение №140 от 24.07.2013г.
по гр.д.№1328/2012г. на ВКС; Решение №161 от 12.03.2024г. по гр.д.№1633/2023г. на ВКС/.
В трайната практика на ВКС се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди от
смърт на работник следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата:
последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото
му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и
психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение,
икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими
обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в
резултат от трудовата злополука, но не бива да се допуска размерът на обезщетението да
бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
В настоящия случай, ищците А. Чучукова и Х. Г. са родители и наследници на
пострадалия АГ.. От неговата смърт същите са претърпели и продължават да търпят
страдания и голяма мъка. Внезапната и трагична смърт на сина им се е отразила
изключително негативно на психиката им. Майката преживяла много тежко загубата на сина
си, не искала да повярва, че него го няма и до последно се надявала, че е в болница и ще се
оправи. Поради влошеното й психично здраве, посещава психиатър и й е предписано
медикаментозно лечение. Теглото й рязко спаднало. Бащата също тежко преживява
сполетялото го нещастие, отслабнал с 35 кг., за няколко месеца загубил почти всичките си
зъби, затворил се в себе си. Той е бил този, който е разпознал тялото на сина си. Гледката на
изпепеленото тяло на детето му му е причинила травма, която остава за цял живот. Фактът,
че е бил заобиколен от полицейски служители, разследващи органи, медицински лица,
криминолози, е довело до допълнителен стрес. Широкото медийно отразяване на случая е
засилило негативните преживявания на родителите. Тежестта на трагичния инцидент и на
преживяванията на ищците се засилва и от факта, че родителите и загиналия цял живот са се
борили с усложненията от изгаряне на пострадалия, когато е бил малко дете, което събитие е
развило у него страх от огън, и начина, по който същият е загинал – при пожар.
Двамата родители са имали силна емоционална връзка с детето си. Доказателствата по
делото сочат несъмнено, че между загиналия и родителите му са съществували отношения,
изпълнени с взаимна обич и привързаност. Пострадалият е бил опора на семейството, като
внезапната му смърт е лишила родителите от неговата обич и морална подкрепа и им е
причинила дълбоки и непреодолими страдания. Пострадалият е бил млад, в разцвета на
силите си. Родителите му са се гордеели с професионалните му успехи и с радост са
очаквали в близко бъдеще да създаде и семейство и да ги дари с внуци.
По отношение размера на обезщетението, което следва да се присъди за претърпените от
ищците неимуществени вреди, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение по силата на чл.52 от
ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, означава да бъде определен
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
8
сътресения, които съпътстват същите. Вследствие на внезапната и трагична смърт на най-
близък родственик ищците са претърпели значителни душевни болки и страдания и
негативните психо-емоционални последици не са преодолени и понастоящем.
Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези. Отчитайки установения по делото интензитет на търпените душевни
болки, внезапността на такова трагично събитие, семейния статус и възрастта на ищците,
икономическите условия в страната към датата на деликта, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението е по 150 000 лв. за всеки от ищците. Обезщетението по правило се
присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на
нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с
еквивалентно материално благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено,
тъй като се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със загубата на най-близък
човек.
По възражението на ответника с правно основание чл.201, ал.2 от КТ: Обективните
предели на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ са за вреди на
здравето и живота на работника или служителя, причинени от трудова злополука или
професионална болест. Разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ предвижда едно следващо тяхно
ограничение, което се прилага само за увреждане на работника или служителя, причинено от
трудова злополука. За намаляване на отговорността на работодателя е необходимо
пострадалият да е допринесъл за настъпването на увреждането. Допринасянето на
пострадалия за настъпването на трудовата злополука се изразява в неговото лично
съпричиняване на трудовата злополука и произтичащото от нея увреждане. Допринасянето
означава, че със своите постъпки той е участвал в съпричиняването й. Ако той не е направил
тези постъпки, трудовата злополука не е щяла да настъпи, а е щяла да бъде предотвратена.
Допринасянето по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ има характера на съпричиняване на
увреждането, т.е. съвместно причиняване на увреждането както от увредителя, така и от
увредения. Съпричиняването на увреждането от пострадалия работник или служител е
негово противоправно поведение и се изразява в нарушение на конкретни правила за
здравословни и безопасни условия на труд. Но не всяко съпричиняване на трудовата
злополука от пострадалия работник или служител е основание за приложение на
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, а само това, което е извършено от него с груба
небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.
Съпричиняване е налице, когато работникът извършва работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на правилата за безопасност /Решение №186 от
01.02.2019г. на ВКС по гр.д.№4922/2017г.; Решение №94 от 29.05.2019г. на ВКС по гр.д.№
2649/2018г., IV г.о., ГК/.
В последователната съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.201, ал.2 от КТ се приема, че изводът за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти,
установяващи, че работникът е нарушил елементарни изисквания на безопасност в работата,
проявено е грубо незнание и неуважение на най - прости за разбиране и усвояване правила
за здравословни и безопасни условия на труда, които трябва да знае и спазва всеки работник
или служител – и най-малко образованият, и най-слабо подготвеният, и най-немарливият.
Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения,
нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност
– работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му
съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение
на работата. Грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за
безопасност, защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа.
Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска поС.на практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука.
Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не подлежи на намаляване /Решение №187 от 29.10.2020г. по гр.д.
9
№4559/2019г. на ВКС, IV г.о./ .
В настоящия случай компетентният орган, установил трудовата злополука, е констатирал
допуснати множество нарушения от работодателя на нормативните изисквания за
осигуряване на безопасни условия на труд, които нарушения са били поС.на практика /напр.
неосигуряване на лични предпазни средства/. Не са констатирани допуснати нарушения от
страна на служителя. Установи се, че същият е бил на мястото на инцидента по нареждане
на своя пряк ръководител, и е изпълнявал служебните си задължения. Не се доказа същият
самоволно да е предприел действия в отклонение от дадените му указания. От заключението
на вещото лице се установи, че поради внезапната поява на силен вятър, пожарът за секунди
се е превърнал от низов във върхов и се е разпространил изключително бързо, което не е
можело да се предвиди. Служебното облекло на пострадалия от тънка изкуствена материя се
е възпламенило от топлинната вълна още преди пламъците на огъня да бъдат възприети.
Приема се, че груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е
съзнавал, предвиждал е настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че
няма да настъпят или че ще ги предотврати. В случая събитието е било внезапно и
непредвидимо. Пострадалият не е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, още по-малко е действал самонадеяно - надявайки се, че те няма да настъпят. В
практиката се приема, че работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена
от непреодолима сила, чиито вредоносни последици са в пряка или косвена причина с
трудовата дейност на работника, или от каквато и да е работа, извършена и без нареждане,
но в интерес на работодателя. Щом като пострадалият работник е предприел действията в
интерес на работата, не е имало груба небрежност, а неправилните действия в подобни
случаи се отчитат като обикновена небрежност. Не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда мотивира приложението на чл.201, ал.2 от КТ, а само подчертано
субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност
от негова страна като елемент от неговото виновно действие. Безспорно в случая се
установи, че пострадалият е изпълнявал нареждания и е действал изцяло в интерес на
работодателя, поради което лиспва груба небрежност.
Извършването на инструктаж на работника не е основание да се приеме, че е налице
груба небрежност от негова страна и че е налице хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ /Решение
№195 от 16.07.2013г. по гр.д.№757/2012г. на ВКС/.
След като работодателят не е ангажирал други доказателства, които да установяват факта
на грубата небрежност за нарушение правилата за работа и правилата за безопасност на
работното място, не следва да се приема, че е налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ.
Доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.201, ал.2 от КТ е на
работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на
предположение, а при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в
разрез с изискванията за безопасност на труда, категоричен извод за допусната груба
небрежност не може да се направи /Решение №62 от 24.02.2015г. по гр.д.№2798/2014г. на
ВКС/.
Налице е основание по чл.200, ал.4 от КТ за намаляване размера на определеното
обезщетение с получени суми по сключени договори за застраховане на работниците и
служителите по чл.52 от ЗЗБУТ.
Застрахователното обезщетение обезпечава отговорността на работодателя при настъпила
трудова злополука, поради което застрахователят отговаря до размера на задължението на
работодателя. Плащането на обезщетение от работодателя и плащането на застрахователно
обезщетение от застрахователя имат една и съща стопанска цел - да обезщетят вредите. По
тази причина платеното застрахователно обезщетение /в случай, че е по-малка величина/ се
приспада от задължението на работодателя да плати обезщетение за вреди /вкл. определено
при условията на съпричиняване/, за да не се допусне неоснователно обогатяване.
Задължителната застраховка „трудова злополука“ не изключва отговорността на
работодателя, а тъкмо обратното, подпомага го при обезщетяване на вредите по чл.200 от
КТ. Прихващане на дължимото обезщетение с размера на получените суми по сключения
договор за застраховане на работника е в съответствие с принципа на чл.51, ал.1 от ЗЗД, че
обезщетението следва да е равностойно на действително причинените вреди на пострадалия.
От писмените доказателства се установи, че въз основа на застрахователна полица за
задължителна застраховка „Злополука и заболяване“, сключена между „Дженерали
10
застраховане“ АД и ЮЗДП ДП, ТП ДГС Благоевград, на ищците А. Х. Ч. и Х. И. Г. са
изплатени застрахователни обезщетения в размер на по 76 140.54 лв., която сума следва да
се приспадне от определения размер на обезщетенията.
Липсва законово основание от размера на обезщетението да бъдат приспадани сумите,
получени от ищците вследствие на дарителска кампания, тъй като същите не попадат в
приложното поле на чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ. Приложените по делото писмени
доказателства, вкл. сключените Договори за дарение между ответника и ищците,
опровергават отразеното в платежните нареждания основание за плащането -
„обезщетение“, поради което не може да се счита, че с изплащане на парични суми,
постъпили като дарение за семействата на пострадалите, от различни физически и
юридически лица при проведена дарителска кампания, работодателят частично е изпълнил
задължението си за обезвреда по чл.200 от КТ /Определение №50072 от 16.02.2023г. по гр.д.
№2521/2022г. на ВКС, с което не е допуснато до касация Решение №600 от 22.03.2022г. по
в.гр.д.№12590/2021 г. на Софийски градски съд, в което средствата от дарителска кампания
не са приспаднати/. Средствата по дарителската сметка са постъпили целево – за
подпомагане на пострадалите, а не за подпомагане на работодателя при обезщетяване на
вредите по чл.200 от КТ.
Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат уважени до размер от
73 859.46 лв., а над този размер до пълния предявен размер да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.12.2021г. /съобразно допуснатото и прието в съдебно
заседение уточнение на началния период, от който ищците претендират лихва/ до
окончателното плащане.
По разноските:
Ищцовата страна претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Видно от
приложените по делото /л.360, л.361/ договори за правна защита и съдействие, е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 12 325 лв. от всеки ищец, от които в брой са платени
по 4 185 лв. от всеки ищец. Съобразно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно
решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на присъждане подлежат само реално платените от
страните разноски, като вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
има характера на разписка. В случая са налице доказателства, че всеки ищец е платил по
4 185 лв. за адвокат, от които съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят по
1 236.40 лв.
Ответната страна претендира разноски в размер на 25 000 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения по делото /л.102/ договор за правна защита и
съдействие, е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв., платимо по
банков път. Съобразно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, ако в договора е вписан начин на плащане – по банков път,
задължително следва да се представят банкови документи, удостоверяващи плащането,
каквито в случая не са представени по делото. Поради липса на доказателства, че
възнаграждението е реално платено, същото не подлежи на присъждане /съразмерно с
отхвърлената част от иска/.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса върху
присъдените обезщетения, както и сторените от съда разноски за експертиза, съразмерно с
уважената част от иска, за именно – да заплати сумата от 5 908.75 лв. за държавна такса и
380.38 лв. за експертиза.
Видим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Юг седалище и адрес на управление гр.Б
представлявано от инж. Д, да заплати на Х. И. Г., ЕГН **********, гр.П, сумата от 73 859.46
лв. /седемдесет и три хиляди осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
трудова злополука от 04.08.2021г., при която е настъпила смъртта на сина му Антон Х.в Г.,
11
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 73 859.46 лв. до
пълния предявен размер от 250 000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Ю седалище и адрес на управление гр.Б,
представлявано от инж. Д, да заплати на А. Х. Ч., ЕГН **********, гр.Пе, сумата от
73 859.46 лв. /седемдесет и три хиляди осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на трудова злополука от 04.08.2021г., при която е настъпила смъртта на сина й
Антон Х.в Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.12.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от
73 859.46 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ю, седалище и адрес на управление гр.Б
представлявано от инж. Д да заплати на Х. И. Г., ЕГН **********, гр.Псумата от 1 236.40
лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ за разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Югозападно държавно предприятие“, ДП -
Б, седалище и адрес на управление гр.Б, представлявано от инж. Д да заплати на А. Х. Ч.,
ЕГН **********, гр.П сумата от 1 236.40 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и
четиридесет стотинки/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 от ГПК, „Ю“, Д седалище и адрес на управление гр.Б
представлявано от инж. Да да заплати по сметка на Районен съд-Бсумата от 5 908.75 лв. /пет
хиляди деветстотин и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ за държавна такса и 380.38 лв.
/триста и осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ за разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12