№ 377
гр. П. , 21.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102860 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
Ищецът И. М. М. - уведомен от предходното с. з., се явява лично и с
адв. Б.Н. от АК - гр. София - надлежно упълномощен от преди.
Ответниците Г. И. М., Д. Н. М. и И. Г. М. - уведомени от предходното с.
з., се явяват лично и с адв. П.Х. от АК-П. - надлежно упълномощен от преди.
Свидетелят Г. Д. Т. - уведомен от предходното с.з., не се явява.
Вещото лице Б. З. Г. - редовно призован, се явява лично.
АДВ. Н.: Моля да дадете ход на делото
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Н.: Поддържам ИМ и депозираното писмено становище във
връзка с ОИМ на ответната страна, и приложеното към него доказателство.
АДВ. Х.: Оспорвам иска по съображения развити в ОИМ и
1
възражението.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Н.: Аз предлагам все пак да изслушаме вещото лице и
свидетелите и след това пак ще обсъдим въпроса за спогодба, да го отложим
за друга дата, защото виждам, че и един от свидетелите - служителя на МВР
го няма.
АДВ. Х.: От страна на моите доверители има такова желание, но не сме
обсъждали параметри на спогодба. Ако ищцовата страна има такава нагласа.
Съгласен съм с предложеното от колегата на този етап да изслушаме вещото
лице и да разпитаме свидетелите.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ докладва делото съобразно изготвения по делото проекто-
доклад обективиран в определение № 137/22.01.2021 г., както и депозирана
молба от ответниците в съдебното заседание, депозираното от ищеца
становище по депозирания отговор и възражение от ответниците, а именно.
Ответниците уточняват периода, в които твърдят да са извършили
подобренията в процесните имоти, както и че парната инсталация на пелети е
изградена не само на втория етаж, както е било записано в ОИМ, а и на двата
етажа.
Ищецът твърди, че се легитимира като собственик на процесните имоти
въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138/03.07.1998
г., том V, дело № 2824/1998 г., от който се установява, че М. Т. М. със
съпругата си Е. Д. М. са дарили на сина си И. М. М. - ищец по настоящото
дело, ½ ид. ч от УПИ УП-194 в кв. 22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с
площ 875 кв.м., ведно с построените в западната част на имота двуетажна
масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към
жилищната сграда на площ 34 кв. м. и лятна кухня на площ от 16 кв. м.. Сочи,
че съгласно Удостоверение за родствени връзки, изх. № 872/24.02.2000г.,
издадено от Община П. на И. М. М., М. Т. М. е негов баща, а Е. Д. М. - негова
майка. Твърди, че при изповядването на сделката по горепосочения
нотариален акт М. Т. М. - баща на И. М. М. - ищец по настоящото дело, се е
2
легитимирал като собственик на посочените имоти въз основа на Нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 187, том IX,
дело № 2823/1998 г., извършен на 03.07.1998 г. от П.Минева - нотариус при
Пазрджишки районен съд. Въз връзка с направеното оспорване от
ответниците посочва, че в цитирания нотариален акт, нотариусът изрично е
посочил, че признава М. Т. М. „за собственик по давностно владение и
наследство“ на описаните в същия нотариален акт имоти.
Излага твърдения, касаещи придобИ.ето правото на собственост на
процесното дворно място и построените в него сгради, а именно.
Сочи, че съгласно Договор за покупко-продажба на дворно място от
15.01.1955 г. Т. М. Д. и П. М. Д. купуват от И.М. Д. дворно място в с. Г. „по
425 кв.м при общо 850 кв.м.“. Посоченият като един от купувачите в
договора Т. М. Д. е баща на М. Т. М., затова в Нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по давност № 187, том IX, дело № 2823/1998 г.,
нотариусът изрично е посочил, че признава М. Т. М. „за собственик по
давностно владение и наследство“. Във връзка с горното се установявало, че
М. Т. М. - баща на И. М. М. - ищец по настоящото дело е придобил като
наследник на Т. М. Д. ½ идеална част от процесното дворно място в с. Г. /сега
½ ид. ч от УПИ VII-194 в кв. 22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875
кв.м./, което впоследствие е дарил на сина си И. М. М..
Твърди, че Пазарджишки ГНС - с. Г. е издал на 21.II.1957г. на М. Т. М.
служебна бележка, която да му послужи пред Отдел “Комунално стопанство и
благоустройство“ на ГНС-гр.П. за строеж. Съгласно същата, С. Д., покойник,
бивш жител на с. Г., Пазарджишка околия, е оставил „за единствени преки
законни собственици и владетели следните лица: Т. М. Д., П. М. Д., И.М. Д.,
В. М. Д.а, Р. М. Д.а и С. М. Д.а.
Сочи, че съгласно Декларация за отстъпено право на строеж в чужд
парцел, издадена на 21.II.1957 г., съгласно Наредба №3-16840 на
Министерството на ОСПВ, публ. в ДВ, бр.280 от 1942 г., подписаните
наследници на С. Д., покойник, бивш жител на с. Г., Пазарджишка околия, Т.
М. Д., П. М. Д., И.М. Д., В. М. Д., Р. М. Д.а и С. М. Д.а, декларират, че са
съгласни М. Т. М. от с. Г., Пазарджишко да построи в собствения им парцел
№ 133, кв. № 40 жилищна сграда, като всички планове и строителни книжа се
3
издават на негово име. Следователно, М. Т. М., в качеството си на
суперфициар е построил в посочения парцел сградите, описани в Нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 187, том IX,
дело № 2823/1998 г., извършен на 03.07.1998 г. от П. Минева - нотариус при
Пазрджишки районен съд. Същото се установявало и от Удостоверение, Изх.
№ 165/27.09.1998 г., издадено от Служба “Държавни имоти“ на Община П.,
според което към същата дата „парцел VII-194 в кв.22 и сградите построени в
него не са актувани като общинска или държавна собственост“ и са
„декларирани и записани на М. Т. М. от с. Г., общ.П., стр.131, парт.
211/26.05.1996г..
Във връзка с горното твърди, че се установявало, че М. Т. М. - баща на
И. М. М. - ищец по настоящото дело е придобил по давностно владение
построените от него в УПИ УП-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028
двуетажната масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна
постройка към жилищната сграда на площ 34 кв.м., лятна кухня на площ от
16 кв.м.
Относно „масивна сграда - складово помещение на площ 25 кв.м.“,
построена в УПИ УП-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 , сочи, че
от Разрешение за строеж № 53/17.06.1986г., издадено от ОНС-гр.П. за същата
сграда, се установява, че то е издадено на името на И. М. М. - ищец по
настоящото дело, респективно той е построил сградата и тя е негова
собственост.
Посочва, че идентични факти се установяват и от приложеното в
заверен препис към исковата молба Удостоверение № 35/21.02.2020г., изд. от
Община П., Дирекция “Архитектура и териториално устройство“ сградата е
призната за търпима по смисъла на ЗУТ от гл. архитект на Община П., което
също е издадено на името на И. М. М.. Следователно, „масивна сграда -
складово помещение на площ 25 кв.м.“, построена в УПИ УП-194 в кв.22 по
плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028, е построена и е собственост на ищеца по
настоящото дело И. М. М..
Относно възражението за придобИ.е от ответника Г. И. М. на описаните
в исковата молба имоти по давностно владение ищецът заявява, че действията
на Г. И. М. се определят като „търпими“ и не се квалифицират нито като
4
фактическа власт, нито като „своене“ на вещта, т.е. въз основа на тях не може
да се формира фактическия състав на давностното владение. Цитира съдебни
актове на ВС и ВКС.
По отношение на твърденията, че ищецът И. М. М. бил напуснал
процесиите имоти и не живеел там постоянно, а ги посещавал от време на
време твърди, че това е невярно, тъй като в процесиите имоти живеела до
смъртта си на 12.05.2017 г. Е. Д. М. - майка на ищеца И. М. М. и баба на
ответника Г. И. М., за която до смъртта й се грижил ищецът и двамата
обитавали процесните имоти. Цитира съдебни актове на ВКС, отнасящи се до
владението и обстоятелството, че същото не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето.
Относно възражението за извършените от ответника Г. И. М.
подобрения в процесния имот сочи, че не са представени никакви
доказателства, че са извършено от него на цитираната стойност. Оспорва
изцяло тази претенция, тъй като всички строителни материали за
извършените ремонти в процесиите имоти са били извършени от ищеца И. М.
М., който в т.ч. и с личен труд.
Относно възражението за задържане на имотите от ответника Г. И. М.
до заплащане на подобренията, ищецът И. М. М. сочи, че съгласно чл. 72, ал.
3 от ЗС само добросъвестния владелец има право да задържи вещта до
заплащането на подобренията. В този смисъл била й константната съдебна
практика на ВС и ВКС, а й от доказателствата по делото се установявало, че
ответниците имали качеството „държатели“ на процесните имоти.
Представя доказателства.
В постъпилото възражение от ответната страна се твърди, че оспорват
доводите в писменото становище, с които ищецът се старае да обоснове
твърдението си, че е придобил по производен способ собствеността върху
УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ведно с построените в западната част
на имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ 83 кв.м, двуетажна
постройка към жилищната сграда с площ 34 кв.м, лятна кухня с площ 16
кв.м..
5
Поддържат заявеното в отговора на исковата молба оспорване на
констативния нотариален акт № 184, том IX, дело № 2823/1998 г. по описа на
РС- П., представен за легитимация на продавача при оформяне на сделката по
нотариален акт за дарение № 138, том V, дело № 2824/1998 г. по описа на РС-
П..
Твърдят, че представените към писменото становище писмени
доказателства не установяват придобИ.ето по оригинерен начин на
горепосочените недвижими имоти от бащата на ищеца, респ. дядо на
ответника Г.М., въпреки направената от нотариуса констатация в
противоположен смисъл.
Оспорват твърдението, че продажбата на недвижима вещ, оформена е
писмен договор от 15.10.1955 г., касае процесния имот, както и че такава
сделка има вещнопрехвърлителен ефект. Оспорват съдържанието и подписа
под служебната бележка от 21.02.157 г. Оспорват съдържанието и подписите
под декларация от 21.02.1957 г., като твърдят, че този документ е частен,
следователно доказването на неговата автентичност следва да се възложи в
тежест на представилия го ищец. Оспорват твърдението на ищеца, че
представеното към Писменото становище разрешение за строеж №
53/17.06.1986 г., издадено от ОбНС - П. за разрешаване изграждането на
пристройка към жил. сграда на 35 кв.м, касае масивна сграда-складово
помещение на площ 25 кв.метра, както и твърдението, че ищецът бил
построил сградата и тя била станала негова собственост. Оспорват
твърдението на ищеца, че бил обитавал процесиите имоти, доколкото се бил
грижил за възрастната си майка, починала през 2017 г. Оспорват заявените в
писменото становище твърдения, че ищецът бил извършил лично ремонтите в
процесиите имоти, в т.ч. и с личен труд. Във връзка с това оспорват
представените 39 бр. касови бележки за закупени строителни материали, като
твърдя, че те не са закупени от И.М., нито с негови средства, нито пък са
вложени в процесиите имоти.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по
6
делото проекто-доклад, както и извършения допълнителен доклад в
съдебното заседание ще следва да бъдат обявени за окончателен, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 137/22.01.2021 г. проекто-
доклад за окончателен доклад по делото, както и извършения допълнителен
доклад в съдебното заседание.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приемат представените преписи с ИМ,
ОИМ, Становище от ищеца с вх. № 4024/08.03.2021 г., Възражение с вх. №
5128/24.03.2021 г. като писмени доказателства по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с ИМ, ОИМ, Становище от ищеца с вх. №
4024/08.03.2021 г. и Възражение с вх. № 5128/24.03.2021 г. са допустими и
относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с ИМ, ОИМ, Становище от ищеца с вх. №
4024/08.03.2021 г. и Възражение с вх. № 5128/24.03.2021 г..
Във връзка с оспорването на подписа положен в графа пълномощник в
служебната бележка от 21.02.157 г. с Възражение вх. № 5128/24.03.2021 г.,
съдът запитва ищеца дали ще се ползва от същата.
АДВ. Н.: Ще се ползваме от същата декларация, но смятам със
свидетелски показания, с гласни доказателства да установим част от
обстоятелствата, които сме посочили в посочените от мен документи.
Предвид времето, когато е издадена издателят й може би не е между живите,
нямаме други средства за възстановяване на нейната автентичност.
АДВ. Х.: Поддържаме искането.
Във връзка с доказателственото искане на ответника, да бъде открито
производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, по оспорване автентичността на
7
служебната бележка от 21.02.157 г., съдът намира, същото за основателно,
като съобрази, че ищецът ще се ползва от оспорения документ, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 193, АЛ. 1 ОТ ГПК ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО по оспорване автентичността на служебната бележка от
21.02.157 г.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест е върху ответната
страна.
Във връзка с оспорването на подписите положени в графа
пълномощник и декларатори в декларация от 21.02.1957 г., съдът запитва
ищеца дали ще се ползва от същата.
АДВ. Н.: Да, ще се ползвам от посочената декларация.
АДВ. Х.: Поддържам оспорването на тази декларация.
Във връзка с доказателственото искане на ответника, да бъде открито
производство по чл. 193, ал. 1 ГПК, по оспорване автентичността на
декларация от 21.02.1957 г., съдът намира, същото за основателно, като
съобрази, че ищецът ще се ползва от оспорения документ, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 193, АЛ. 1 ОТ ГПК ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО по оспорване автентичността на декларация от 21.02.1957
г.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест на основание чл.
193, ал. 3 ГПК е на ищцовата страна.
По отношение на оспорването на констативен нотариален акт № 184,
том IX, дело № 2823/1998 г. по описа на РС- П., представен за легитимация на
продавача при оформяне на сделката по нотариален акт за дарение № 138,
том V, дело № 2824/1998 г. по описа на РС-П., съдът намира следното:
По въпроса за доказателствената тежест при оспорване на констативен
8
нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот в ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г., на ОСГК на
ВКС е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост
на недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална
доказателствена сила, поради което в настоящият случай не може да бъде
открито производство по чл. 193 от ГПК, а в тежест на ответниците е да
докажат оспорването на нотариалния констативен акт.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания освен разпита на
свидетелите и изслушването на вещото лице.
Съдът докладва депозирано заключение от в.л. Б.Г. с вх. №
6296/12.04.2021 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. Б.Г., запознати сме с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. З. Г. – на 59 години, българин, български гражданин, женен, висше
образование, неосъждан, без родство или служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Г.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
Като правих огледа на първия етаж ме допусна ответникът по делото,
той имаше ключ от етажа. Само да добавя нещо, не на първия етаж, а
входната врата на жилищната сграда. От тази врата се достига до първи
жилищен етаж по вътрешно стълбище. Къщата съм я описал, тя представлява
избени складови помещения, устроени за живеене и над тях първи редовен
жилищен етаж. Видял съм много неща, но нямам поставена задача да гледам
9
за счупени стъкла. Във връзка с подобренията не ми е поставен въпрос и не
съм търсил документи кой ги е извършил подобренията. Подобренията съм ги
установил на базата на молбата, която е представена по делото. Едно по едно
на место съм ги установявал за съществуващи, измерил съм ги и съм ги
оценил по средни пазарни цени.
В т. 11 съм имал предвид, както съм записал вида на котела и цялата
инсталация в жилището, която е изградена и която е скрита инсталация. Тя е с
монтирани на 6 бр. радиатори, които се намират само на жилищния етаж.
Котела се намира в приземния или избените складови помещения. Съобразил
съм цялата инсталация.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Б.Г. съдебно-
техническа експертиза.
На вещото лице Б.Г. да се изплати възнаграждение в размер на 300 лв.,
съгласно представената справка-декларация по внесения депозит.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Т. С. М. – роден на 14.08.1956 г. в с. Г., живущ в с. Г., по лична карта
живущ в гр. София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, в
родство съм със страните, първи братовчеди сме с ищеца И..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
10
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. М.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. М.: Познавам И.М., той живее в момента в с. О. при съпругата си.
В с. Г. знам, че има имот, ние сме израснали с него там. Откакто се помня той
живее в тази къща там с чичо ми. Това е около 30-40 години. По-рано съм
живял дори там в тази къща, като съм имал проблеми с нашите, но това е
било преди 40 години някъде. Сега не съм ходил в къщата им скоро. И.М.
живее в с. О., не мога да кажа от кога точно, защото работих в гр. София,
преди това учих и има един период от време, в който не съм бил в с. Г..
Къщата и пристройката бяха преди на чичо ми М. М., това е бащата на И.М. и
брат на моя баща С. М.. Те са общо 3-ма братя. На И. брат му Г.М. живее в
същия двор, но те си направиха на половината двор друга къща. В този имот
освен родителите на И.М., брат му и децата му не знам друг да е живял в този
имот. Познавам майката на И.М. – Е. М.. Тя си живя до последно там в
къщата на първия етаж. Тя почина може би преди 2-3 години, не си спомням
с точност. За нея се грижеше сина й И.. Знам това, защото, когато я вкара в
болницата, правиха й операция, говорили сме за имплантанта. Тя докато беше
на легло той идваше всеки ден. Обсъждали сме памперси и т. н., виждахме се
всеки ден. Има една пристройка там около 40 кв. м. тя е от доста време,
предполагам, че е правена през 70-години може и по-рано. Правена е от И. и
евентуално от баща му. Те тогава са били малки деца и не са могли да я
направят. Няма кой друг да я направи тая пристройка. Ремонти в къщата И.
много, много отдавна направи една пристройка, горе долу след като се беше
оженил. Там го помня този период, след това отидох да уча или децата са
били доста малки. Това е било преди 10.09.1989 г. със сигурност. За ремонти
в самата къща, това което знам е, че когато имаше проблеми със съпругата си
в с. О., той каза: „Аз ще си стягам първия етаж. След смъртта на майка ми е в
плачевно състояние“. Тогава сме се виждали и сме обсъждали. Нямаше баня,
идвал е в къщи даже да се къпе, нямаше къде да спи и е идвал в къщи. Казвал
ми е, че и синът му му помага. Знам, че И. с личен труд е помагал, нали му
виждах ръцете. Идваше у нас да се къпе. Основно къртене и такива работи,
11
сам И. е правил. Синът му може да му е помагал. Тези неща ги знам, защото
аз тогава правех ремонт в София и сме обсъждали материали, гипскартони и
т. н. Идвал е у нас в къщата с материали. Знам, че ходеше, купуваше,
обсъждали сме цени, всеки ден общувахме. По двора не мога да кажа дали е
правил нещо. Знам, че се появиха некви проблеми и той затова престана да
ходи. Не знам защо са се появили тези проблеми. Една вечер дойде със
съпругата си и каза, че ще ходи да спи в Г. и после каза, че синът му ги е
изгонил и че бил нагрубявал съпругата му. Започнаха от там проблеми,
заплашваха го. Нямам идея защо е цялата тая работа, аз знам версията по
неговите думи. Те не искат да живеят заедно, искат да си живеят сами. То в
днешно време всеки иска да си живее сам. Дълбоко в себе си не съм наясно
защо, няма причина поради която някой може да упражнява насилие върху
родния си баща. Или пък неговия син да вземе да го изхвърли, за мен това е
абсурдно.
Знам, че са ставали разправии, защото една тяхна съседка работи при
мен, аз съм й работодател и знам от нея за това. Със сина на И. не съм
говорил, даже си мислих да предприемем нещо такова. Даже с брат му на И.
мислехме да им подготвим някаква среща като посредници. Опитахме се, аз
говорих с И., брат му с другата страна. Това беше преди 2-3 седмици. След
миналото заседание говорихме с брат му. И. много трудно го взе това
решение, но и аз да съм и аз ще постъпя така. Аз самия контактувах с брат му
на И., той дойде при мен и ми каза: „Айде да организираме една среща“ и
доколкото разбрах отговора на сестра му на Г. – дъщерята на И., тя е звъннала
на баща си и му е казала „Ще се видим в съда“. Не са узрели за компромис.
От другата страна знам това доколкото съм говорил с Г., с брата на И.. Той ще
е свидетел от другата страна. И. няма интерес къщата да се продава. Аз съм
учил военно училище. Двадесет и кусур години работех в гр. София и от 10-
ина години съм в с. Г.. Нямам преки впечатления кога И. е отишъл да живее в
с. О.. През тези 10-ина години И. живее в с. О. и даже според мен поддържаха
прекрасни отношения. Идваха си на гости, първо при чичо си, стринка ми. Не
съм влизал в къщата от доста отдавна. От 20 години поне не съм влизал в
къщата на страните. И. ме кани няколко пъти да отида, да видя как върви
ремонта, но аз все не можех да намеря време, но като стана така. Освен от И.
имам информация от съседката, че е идвала полиция. Тя знаеше конкретни
12
неща, но не искам сега да ги споделям тук. Това са нейни думи и тя не ми е
дала разрешение да ги споделям.
Докато работех в София съм си идвал в с. Г., даже си спомням когато се
ожени И.. През първия му брак си беше в къщата. При развода му и втория му
брак не съм бил тук. До смъртта на майка му, като е идвал И. в с. Г. минаваше
през вкъщи, пиехме кафе, поддържахме някакви контакти.
Разпита приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г.М. М. – роден на 28.06.1953 г. в гр. П., живущ в с. Г., българин,
български гражданин, женен, неосъждан. И.М. ми е брат, съответно съм в
родство и с ответниците.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. М.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. М.: Ние живеем със страните в един двор. Там живея откакто съм
се родил. Общият двор е 800 кв. м. Моите родители ми позволиха да направя
къща в този двор и сега двора е разделен на половина по 400 кв. м. Едната е
на мен и другата половина на брата. Брат ми откакто се разведе не живее в
къщата в с. Г.. Аз си направих къща там от 1980 г. и откакто се е развел с
майката на Г. не живее в къщата. Той живее в с. О.. Мисля, че се разведе
около 1993 г., но не съм сигурен. Откакто живее И. в с. О. нямам спомен И. да
е преспивал в с. Г., иначе е идвал. Моята майка обитава имота последна. Баща
ми почина през 2009 г., а майка 8 г. след него, мисля 2017 г. Тя беше болна
накрая. Татко като почина тя си остана сама, обслужваше се сама, беше си
здрава. Откакто почина татко пенсията на майка я взимаше И.. Не знам защо я
е взимал. Те се бяха така разбрали ли?! Майка ми дойде един ден и ми каза, че
И. ще й взима пенсията. Тя нямаше други средства, имало е случай да иска от
мен пари по 10 лв. да даде на правнучето си, демек на моето внуче. Тя сама се
13
грижеше за себе си, племенникът живееше отгоре. Племенникът и неговото
семейство живееха отгоре и аз бях там, а моите родители бяха долу на първия
етаж. Грижите за майка ми се полагаха, както от племенника, също от мен,
както и ищеца идваше от време на време. Имаше период през последната й 1-
2 седмици тя си счупи ставата, и през това време брат ми я посещаваше и се
грижеше за нея. Когато вършеше тези неща брат ми И. не е спал в къщата,
идваше от с. О.. Майка, когато почина беше починала сама. И племенникът
беше слезнал долу и беше разбрал, че е починала. На племенника в къщата
съм всеки ден, ние сме си близки, в един двор сме. Горния етаж племенникът
си го направи той сам – гипскартони, всичко той си е правил. Горния етаж
има две стаи, един голям салон, който беше преграден допълнително и кухня
с хол допълнително към къщата. Направи се един гараж допълнително и се
направи отгоре кухня, с баня и тоалетна. Племенникът си ги направи. Стаите
бяха на мазилка, племенникът сложи гипскартон. Подът беше на дюшеме
после сложиха отгоре ламинат. Мисля, че във всяка стая имат ламинат.
Племенникът си оформи горния етаж като етаж за живеене. Мисля, че и
инсталациите си сменва, защото старите кабели бяха едни в тръби вкарани,
пък то нямаше и контакти в стаите. Къщата е правена 1957 г. и инсталацията
беше стара. Горния етаж беше мазилка с хоросан. Ние там с брат ми
живеехме горе, когато се оженихме. Едната стая за него, едната стая за мен.
Това е след 1975 г. нататък. Спомням си го, защото от 1975 г. всяка година ни
се раждаше по едно дете, аз имам 2 деца и брат ми има 2 деца. На стените сега
е гипскартон, има си мазилка, шпакловано е. Всичко е направено нормално за
живеене. Банята си има фаянсови плочки, санитария. Пода на банята пак е с
плочки. За ремонта на племенника не мога да кажа дали И. е участвал със
средства, но труда си беше от племенника. Сега е същото и за първия етаж. Г.
е викал майстор за мебелите само, всичко друго сам си е правил. Водопровод,
аз съм му помагал и той. Това го правихме през последните 5-6 години. На
първи етаж казах, че като почина майка пак по същия начин правиха ремонт -
с гипскартон, сложиха долу теракот и долу направиха баня с тоалетна. На
майка ми бяха стари дограмите от дърво, сега са ПВЦ. Интериорната врата на
първия етаж се сменва. Външната врата си остана пак дървена, а се смениха
вътре вратите. Къщата се отоплява с парно отопление, с котел, локално парно.
В началото беше с камина с водна риза на горния етаж и след това с котел.
Парната инсталация им я правих аз понеже това работя и племенника ми
14
помагаше. Аз с това се занимавам. Племенникът повечето неща си ги е
свършил той. Котел, радиатори, тръби, разпределителна кутия за всеки етаж,
тръбна система за отопление. Това го правихме също през последните 5-6 г.
имаше някакви частични ремонти на покрива. Племенникът се качва на
покрива да си подменя керемиди, той си разбира и той си ги прави
ремонтите. Аз не мога да кажа дали е имало конфликти и заплахи между
племенника и брат ми, защото не съм бил свидетел. И от двете страни казват,
че е имало такова нещо. Явно има конфликт, но аз не съм бил свидетел на
тези неща. През последната година-две нямам спомен брат ми да е идвал да
спи в къщата на с. Г.. Когато направиха долния етаж, тогава си дойде от с. О.
и спа няколко дни. Но тогава И. каза, че са го изпъдили от с. О., но това беше
не повече от месец. Това беше след смъртта на майка ми, след подобрението
на етажа. Той етажа се подобри, защото той си дойде от с. О. и започна да го
стяга. Или 2020 г., или 2019 г. беше, когато си дойде от с. О.. Той взе да си
стяга етажа с помощта на Г.. Г. прави всичко. След като направиха ремонта на
етажа и оттогава започна нещо, че не се разбират. Не съм бил свидетел на
техните препирни. Само слушам. Говоря си и с двете страни. Опитахме се с
предния свидетел да говорим с тях да ги спогодим. Аз отидох при братовчед
ми Т. /предния свидетел/, аз му казах нещо да направим, да постигнат някакво
споразумение и му казах, че племенникът е съгласен да се стигне до някакво
споразумение. Аз отидох лично у Т., да предаде на брат ми и да не
продължава това нещо. Т. ми каза, че ще говори с И., но не ми обеща нищо.
Мина се колко време и Т. дойде у нас и каза, че дъщеря му на брат ми,
сестрата на Г., че ще се разберат в съда. Аз казах, че не съм разбрал, че тя се е
обаждала. За последните 30 години откакто И. напусна къщата само Г. е
живял в къщата, той си израсна при майка ми и баща ми, докато се ожени.
Създаде семейство и си е все там. Сестра му беше при майка си тук в града,
после отиде в Гърция. Бившата жена на брат ми, като се разделиха тя се
изнесе. Г. си остана само в къщата.
Аз живея в къщата от 28.06.1953 г. до сега, откакто съм се родил. Моите
родители са собственици на имота, който е разделен на две. Спорната къща се
водеше на майка ми и баща ми. Мисля, че са я строили, когато майка ми е
била бременна с брат ми през 1957 г. Те са си правили тухлите, те са правили
всичко. Никога в този имот не са живели чужди хора освен майка ми, баща
15
ми и ние. Те ми позволиха да си направя къща в този двор и аз се подписах,
че нямам претенция към старата къща. Идвахме в П. и прехвърлихме къщата
на брат ми, даже имаше и свидетел. Брат ми идваше в имота, но не е
преспивал и като казвам, че е идвал не е идвал всеки ден. Може да е идвал в
две седмици веднъж, може и два пъти, не мога да кажа точно. Долният етаж
беше под с дюшеме, стените с варова мазилка и той е малко по-нисък от
горния. Майка ми и баща ми си живееха там – 2 стаи и едно салонче. Откакто
ги помня те си живееха все там. След като почина майка ми и брат ми си
дойде от О. решиха, че ще го ремонтират. Докараха гипскартон и т. н.
Доколкото знам И. е участвал със средства, но всичко е правил племенника Г.
и сина му. Те си направиха ремонта. Даже те останаха там да работят, а брат
ми отиде в Испания при негов познат, а Г. си останаха да стягат етажа.
Мисля, че брат ми купуваше материалите, не съм видял, но съм оставал с
такова впечатление. От И. съм слушал, че той купува материали. И. си имаше
бус и с буса докарваха материалите. Аз не съм виждал И. да работи по ел.
инсталацията. Присъствал е И. по време на работа, но племенникът си
работеше. Аз когато съм бил там И. е присъствал, но племенника си работеше.
Аз не мога да кажа по другото време, когато ме нямало там кой е работил.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ Г. – роден на 17.05.1976 г. в гр. П., живущ в с. Г.,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство или
служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.: Приятел съм с цялото семейство. Познавам и И., и Г.. Живеем
през една пресечка от тях. С Г. сме израснали заедно. Аз откакто познавам Г.,
откакто аз живея в с. Г., Г. не е живял другаде. Аз съм съученик със сестрата
на Г. и не мога да си спомня, мисля че сме били в 4-ти или 5-ти клас, когато
И. се раздели с майката на Г.. Тогава сме били около 12-годишни. Това ми е
спомена. След развода И.М. въобще не живее в къщата в с. Г.. Знам къде
живее, той живее в с. О.. Само в с. О. си е живял, само преди около 3-4
месеца се помъчи да се върне в Г.. Аз участвах долу в ремонтите. Върна се за
малко И. и после пак си тръгна. И. беше в с. Г. може би два или три месеца.
16
Това му идване преди няколко месеца за кратко, идване в къщата. Долу не
беше пригодено и аз съм участвал в ремонта, за да може да живее там. Аз съм
помагал на Жоро, защото съм мебелист. Кухнята на И. я направих в с. О.,
демонтира се и я монтирах в с. Г.. Това го правих преди няколко месеца. Г.
знам какви ремонти е правил – целия долен етаж му се направи ремонт,
защото не беше пригоден за живеене. Имам предвид баня, тоалетна,
теракоти, ел. и ВиК инсталация. Той Г. ги прави ремонтите на други хора и на
себе си го направи. Той това работи и ние му помагахме. Бабата на Г. не беше
жива към този момент, това е след смъртта на баба му. Няма как да тече този
цялостен ремонт и някой да живее в този етаж. Баба Е. беше починала вече.
И. си беше в с. Г., докато течеше ремонта, но нямам представа къде е спал,
може би на горния етаж. Трябваше да се стегне този етаж, защото преди бяха
възрастни хора и не беше ок така. Аз доколкото разбрах, че трябва баща му на
Жоро трябва той да живее в този етаж. Нещо е имало разправии в с. О. и го
бяха изгонили от там. После И. се върна в с. О., приеха си го отново. Жоро
живеят на 2-я етаж и си е направил всички удобства за всяко едно семейство –
парно отопление, дограма, инсталации, аз съм му правил всички мебели –
спални, портманта и т.н. Къщата е изменена в цялост и на двата етажа. Има
промяна на стени, дограми, врати. Всичките врати са сменени. Ние сме от
деца заедно и знам всичко как изглеждаше преди в къщата. Преди нямаше
баня и тоалетна в къщата вътре, имаше на двора. Сега има бани и тоалетни и
на двата етажа. Аз затова казвам, че Жоро е направил всичко. Има парна
инсталация, котел на пелети. Малко по-скъпо е, тогава даже аз го накарах, тъй
като аз съм на такова отопление. Г. си го прави парното с помощта на чичо
му, защото той това работи. В двора има огромна промяна – озеленено,
мивки, декори, пътеки, не са там доматите. Сега си имат хубав двор. До преди
2-3 години не беше точно така визията на двора, но изведнъж Жоро го
промени и сега е хубав двор. Знам, че откакто дойде да живее в с. Г. И. е
създавал доста проблеми на Г., даже сме си споделяли, че един-два от дните
не е могъл да работи Жоро. Е ми не е могъл примерно, че се е прибрал да
обядва и вижда, че баща му пие и не се връща на работа, защото не е спокоен.
Не съм разбрал Г. да е заплашвал баща си или да се е стигало до някакво
насилие. Аз съм присъствал там, но никога не е имало пречки между тях. По
покрива си Жоро прави претърсване, смяна на керемиди, самите капаци.
Почти всички врати на къщата са сменени, вкл. входната врата - пак Г. си ги
17
смени. Майката на Г. не живее в този имот. Аз пак казвам може би 4-5 клас
бях, когато майка му и баща му на Жоро се разведоха. И. е идвал на гости и си
е тръгвал от къщата, защото аз винаги съм оставал след него като по-млад.
За кухнята която правих на И. в с. О. ми плати И.М.. И. си я демонтира
сам кухнята от с. О. и си я докара в с. Г. и аз му я удължих като добавих
шкафове, за да стане на това место. За това удължаване ми се заплати от
И.М.. Не знам като материали какво е купувано знам, че И. си я купи, защото
Жоро беше взел грешна. По време на целия ремонт на първия етаж не съм бил
всеки ден. В това време, в което аз съм бил не съм видял И. да помага, но е
бил там присъствено. Моите спомени са, че от 1996 г. И. живее в с. О.. От
тогава И. е имал достъп постоянен до къщата, неговите родители живееха
там, но казвам, че не преспиваше там. Баба Е. я помня и дядо Гошо помня.
Мисля, че И. идваше всеки ден за около половин един час и се прибираше на
с. О., когато баба Е. беше болна. На първия етаж, когато го стегнаха ви
казвам, че не мога точно да определя времето, но И. беше там около 3-4
месеца. Мисля, че не остана И. на Г., защото имаха някакви спорове с Г., не
мога да кажа какви. Това, което аз знам е, че И. пиеше, Жоро се тормозеше и
караше разни жени, които не биваха да са в тая къща. Нямам предвид жена му
от с. О..
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. Х.: Във връзка с експертизата на вещото лице, която приехме
имам една молба в този смисъл. Представям и моля да приемете молба за
изменение на размера на претенцията за извършени подобрения от
доверителите ми съобразно заключението на вещото лице. Така че, общата
претенция, която беше в размер на 60 200 лв. се намаля съобразно
експертизата на вещото лице на 37 312 лв.
АДВ. Н.: Не виждам причина да не се приеме молбата. А относно
размера ще взема становище по същество. Нямам друго искане освен разпита
на свидетеля полицай, който не се яви днес.
СЪДЪТ с оглед представената молба от адв. Х. за изменение размера
на възражението за подобрения и въз основа на взетото становище от адв. Н.
на основание чл. 214 от ГПК
18
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение чрез намаляване на възражението за подобрения
на ответната страна, както следва:
- Извършени подобрения в процесния имот от 60 200 лв. на 37 312 лв.,
или намаляване с 22 888 лв..
АДВ. Х.: Що се отнася до това кой е плащал разноските за материалите
в този имот, в този смисъл бих искал, ако е възможно да промените
определението си, с което сте допуснали до разпит свидетели и да ни
допуснете още един свидетел освен днес разпитаните двама, тъй като ние
бяхме поискали с ОИМ да ни се допуснат петима.
АДВ. Н.: Смятам, че е неоснователно това искане. Тежестта на
доказване е разпредЕ. в доклада. Сега по този начин в хода на процеса се
искат нови и нови доказателства. То и ние ще поискаме и така ще си правим
някакво надцакване.
АДВ. Х.: Ние сме поискали петима, а вие сте поискали двама и няма
произнасяне на съда за останалите трима. Указа се, че и тримата свидетели,
които бяха разпитани днес не доказаха нищо в тази насока, за която искам да
ни се допусне още един. Аз правя това искане, преценката е на съда.
Настоящият съдебен състав на този етап намира, че не следва да
ревизира определение № 137/22.01.2021 г., с което са допуснати до разпит
при режим на довеждане двама свидетели на ответната страна.
АДВ. Н.: Аз предлагам да ползваме периода между двете заседания във
връзка със някакво споразумяване и евентуално след това да поискаме
спиране.
АДВ. Х.: Съгласен съм с колегата.
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 09.06.2021 г. от 11.15 часа, за която
дата и час страните уведомени лично.
19
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля Г. Д. Т., като в призовката му се укаже, че
следва да се яви за разпит в съдебно заседание. В противен случай, ако
отново стане причина за поредно отлагане на делото същият ще бъде
санкциониран.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 15.00 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
20