Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.03.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и трети февруари 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №17 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на И.С.А. против Заповед №20-128-001319/17.12.2020г,
издадена от Началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР Стара Загора, с наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка на основание чл.171 т.2А буква
„б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца,
считано от 17.12.2020г за това, че на 17.12.2020г около 23.10ч в село
Богомилово, община Стара Загора по ул. Берое, срещу №3 в посока юг-север е
управлявал лек автомобил Мазда с рег. №**** негова
собственост, като: В 23.30ч водачът категорично отказва да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер с фабричен номер ARDN
-0019.
Издаден талон за изследване с №0060221 и връчени 7 броя холограмни стикери.
Отказът е направен на място. Заповедта е издадена въз основа на АУАН №305319 от
17.12.2020г, съставен от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Стара Загора за това, че на посочените дата и място, водачът отказва да
бъде проверен за употреба на алкохол с техническото средство. Дал е кръв за
изследване по връчения му талон, в който повода за издаването му е отказ да
бъде извършена проверка на място с техническо средство. Приложен е протокол за
извършено химическо лабораторно изследване по писмено искане на
административно-наказващия орган от 22.12.2020г, според което крайния резултат
е 2.03 промила на хиляда в кръвта на водача.
С жалбата се твърди, че административния
орган е некомпетентен, както и че не е налице основанието по чл.171 т.2А буква
„б“ от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство, тъй като в разпоредбата са изброени алтернативни способи за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, единия от който е изпълнен, а
именно по издадения талон за медицинско изследване. Счита още, че заповедта не
преследва и не постига целта на закона, защото извършването на нарушението не е
безспорно доказано. Позовава се и на решение №7457/05.06.2018г, постановено по
адм.д.№6432/17г по описа на ВАС на РБ. Иска от съда отмяна на принудителната
мярка и присъждане на разноските по делото.
Ответника Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР Стара Загора не се явява, не се представлява, не представя писмен
отговор против жалбата. Прилага административната преписка.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от
адресата на административната принуда и в рамките на 14-дневния преклузивен срок за упражняване правото на оспорване, а
разгледана по същество се явява неоснователна.
Основание за прилагане на
административната принуда спрямо собственика на моторно превозно средство е
отказът му в качеството на водач да бъде проверен с техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта - чл. 171 т.2А, буква „Б“ предложение
второ от ЗДвП. За обективирания отказ е съставен по надлежния ред АУАН, който
му е връчен и подписан без възражения, че физическото му състояние не позволява
този способ на проверка, а в жалбата не е описано в какво се изразява
невъзможността да изпълни дадените му от контролните органи разпореждания,
които е длъжен да изпълнява, освен ако сочат на правонарушение – аргумент от
чл. 2 ал.1 вр. с ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /Наредбата/. По силата на чл.3 ал.1 от Наредбата при извършване
на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта
се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или
техни аналози – с тест. Следователно нито органа, нито водача имат право на
избор в какъвто смисъл жалбоподателя тълкува алтернативното изброяване на
основанията за налагане на ПАМ посочени в чл.171 т.2А буква „б“ от ЗДвП,
аналогични на формите на административно нарушение, описано в чл.174 ал.3 от
същия закон. Разбирането, че водачът има право на избор на средството за
проверка осуетява целта на принудителната мярка, очертана в чл.22 от ЗАНН – да
се преустанови незабавно управление на МПС след употреба на алкохол или
наркотични вещества и тъй като никой не дължи да уличава себе си в престъпление
или административно нарушение, но това му право не може да се упражнява в ущърб
на по-висшата ценност – живота и здравето на другите участници в движението,
законодателя е предвидил способ за защитата и превенция на обществената опасност,
която се реализира при управление на МПС под въздействие на алкохол или
наркотични вещества. Способите са два – налагане на административно наказание
за отказ да бъде извършена проверка и незабавно преустановяване на правната и
фактическа възможност да продължи упражняването на придобитото право да се
управлява МПС – аргумент от мярката по чл.171 т.1 буква „б“ от ЗДвП и
прекратяване на регистрацията на МПС по чл.171 т.2А буква „б“ от същия закон.
Талон за медицинско изследване се издава по силата на чл. 3 ал.2 от Наредбата –
когато се съставя АУАН за вече установена с техническото средство концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5%, което обстоятелство се субсумира
под състава на друго административно нарушение – 174 ал.1 от ЗДвП. Аналогично
при съставяне на протокол за извършена проверка с тест на място за употреба на
наркотични вещества се издава талон за медицинско изследване на кръвта за
тяхното установяване по втори способ. Всяко нареждане за проверка, което не е
изпълнено е самостоятелен отказ на водача и отделно основание за налагане на
административно наказание, съответно на ПАМ и в този смисъл Определение №
46/19.04.2019г на ВКС по Н.Д.№367/2019г на ІІ НО, както и Решение
№15395/11.12.2018г по адм.д.№2911/18г на І отделение на ВАС на РБ. Отказът на
водача да бъде проверен с техническо средство представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Всяко лице, уличено в извършване на
административно нарушение или на престъпление има право на защита, поради което
е предвидено да се издава предписание за медицинско изследване – Талон по
образец приложение №1 към Наредбата, за да може да се провери точността и
верността на резултата от проверката на място, но когато такава е извършена. В
този случай няма съставомерен отказ, а се касае за
доказване на фактическо обстоятелство, от което зависи квалифициране на
управлението на МПС като такова с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда или след употреба на наркотични или упойващи вещества – чл.171 ал.1 от ЗДвП. Когато водачът не може поради обективни причини да бъде проверен с
техническо средство, в това число и когато физическото му състояние не го
позволява, отново се издава талон за медицинско изследване и в тази хипотеза,
неизпълнението му ще представлява отказ да бъде извършена проверка по възможния
алтернативен способ. Водачите имат могат да изберат метода на проверка само в
хипотезата на чл. 3 ал.2 от Наредбата, защото се издава за предоставяне на
възможността да упражнят правото си на защита срещу показанията на техническото
средство или теста. В талона за
изследване се посочват и обстоятелствата по чл.3а от Наредбата, но те са
няколко: – когато водачът откаже да бъде проверен с техническо средство,
проверката може да се извърши с доказателствен анализатор, за което не се
издава талон, а се съставя протокол за проверка. От тази хипотеза трябва да се
различава оспорването на показанията, които доказват, че водачът се е подложил
на проверката с техническо средство, както и случаите, в които физическото му
състояние не позволява проверка с техническо средство. В самия образец на
талона е вписано, че е необходимо да се посочи повода, по който се издава –
оспорване на показанията на техническото средство, извършената проба е
некачествена или невалидна, физическото състояние на позволява използване на
техническо средство и най-сетне лицето отказва да бъде проверено. В последния
случай талона само доказва отправянето на покана да бъде извършена проверка с
техническо средство, но водачът сам решава дали да го изпълни или не –
нарушението е завършено формално деяние, посредством изричен или с конклудентни действия или бездейстивя
отказ. Противното тълкуване означава, че разпоредбата на чл.174 ал.3 и чл.171
т.2А буква „б“ от ЗДвП не съдържат форми на осъществяване на наказуемо деяние,
а предписват правомерно поведение. Само в този случай адресатите имат право да
изберат някое от позволените способи за действие, но разпоредбите визират
обратното – отклонение от задължението на водача да се подложи на проверка,
което е имплицитно включено в съдържанието на санкционните норми. Защо – никой
не е длъжен да уличава себе си в престъпление или нарушение, поради което
законодателя е приравнил по правни последици отказа да бъде извършена проверка
с извършването на деяние по чл.174 ал.1 от ЗДвП съответно по чл.343б ал.3 от НК. Целта на принудителната мярка е
незабавно да се отнеме опасността за останалите участници в движението при
установена употреба на наркотични вещества или на концентрация на алкохол над
пределните стойности, на което по своите правни последици е приравнен отказът
да бъде извършена такава проверка. В настоящия случай е установено едва на
22.12.2020г, че водачът е с концентрация на алкохол в кръвта над 2 промила и
ако се приеме тезата му, това означава, че е следвало да продължи управлението
на МПС, въпреки отказа. При това тълкуване и налагане на принудителната мярка
по чл.171 от ЗДвП едва след разследване на фактически съставомерни
обстоятелства от други нарушения и престъпления, прилагането й ще се окаже
неспособно да изпълни целите на чл.22 от ЗАНН – след няколко вече няма да има
нужда да се препятства едно нарушение, което е завършило, а да се предполага
извършването на бъдещи, които да бъдат преустановени е в противоречие със
забраната за репресии. Посоченото решение на ВАС на РБ визира случай, в който
водачът се е подложил на проверка с тест за употреба на наркотични вещества и е
оспорил показанията, при което е преценено от ВАС на РБ, че при спорни
обстоятелства, представляващи основания за налагане на ПАМ и с оглед
съразмерност на принудата е било необходимо да се изчакат резултатите от
лабораторното изследване. Настоящия случай не е такъв, а резултата от
изследването само потвърждава, че мярката е своевремонно
наложена и пропорционална – необходима за постигане на законна цел в едно
демократично общество. Отказа да бъде извършена проверка е приравнен на опасно
деяние по смисъла на чл.174 ал.1 от ЗДвП с цел охрана на живота и здравето на
другите участници в движението, а мярката е законно средство за незабавно
постигане на целения резултат при условие, че са спазени всички процедурни
изисквания за установяване на основанието за прилагане на административната
принуда.
Що се касае до времетраенето – органът
е определил минималния срок, поради което единствено, когато и той се оказва
несъразмерно тежък спрямо изключителни обстоятелства по случая, може на
основание чл.6 от АПК, въпреки обвързаната компетентност да се преценява липсва
на необходимост и не целесъобразност на административната принуда. В настоящия
казус се касае за обичайно осъществяване на основанието за прилагане на ПАМ в
съчетание със защитна, но необоснована и недоказана теза за невъзможност да
бъдат изпълнени указанията на контролните органи за проверка с техническо
средство, поради не определено от жалбоподателя физическо състояние, като
такова не е алкохолното му опиянение, с оглед установените след отказа и на
22.12.2020г над 2 промила концентрация на алкохол в кръвта към 17.12.2020г.
Целта на мярката е очевидна и от предвидената възможност да бъде наложена
ефективно още със съставяне на АУАН за отказ или за управление с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5%, което сочи на необходимата висока степен на
защита на обществения интерес. Касае се за деяния, извършвани по общо опасен
начин по аргумент от мястото на чл.343б ал.3 от НК, засягащи живота на хората,
а той е най-висша ценност. Превенцията е за другите, а санкцията за водача се
явява необходима мярка, без която защита не може да се постигне. Органът
издател на оспорената заповед е компетентен по аргумент от Заповед №
349з-723/06.03.2018г на Директор ОД МВР Стара Загора – т. 1 предложение трето.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.А.
против Заповед № 20-1228-001319/17.12.2020г на Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: