Р Е Ш Е Н И Е
Номер … 328/10.08.
Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На тридесети юни Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: С.а
Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00110 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-003853/18.10.2018г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОДМВР гр. Перник, на Д.С.Н. *** е наложено
административно наказание глоба, в размер 200 /двеста/ лв., на основание чл.179,
ал.2, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 27.08.2018 г., около 22.45 часа, в гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин“, като водач на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. №****, поради движение
със скорост, несъобразена с атмосферните
условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност
за движението става причина за ПТП с товарен автомобил „Пежо 308“, с рег. № ****
– нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д.Н., с която оспорва законосъобразността
на издаденото наказателно постановление. Релевира възражения, че вмененото му
нарушение е необосновано, не съответства на установените факти и отговорността
му за него е ангажирана в нарушение на закона. Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло.
Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебното
производство.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е
изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 27.08.2018г.,
около 22.45 часа, Д.С.Н. управлявал МПС – лек автомобил “БМВ 530Д”, с рег. № ****,
движейки се по ул. „Юрий Гагарин”, гр. Перник, в посока от ПВ „Църква“ към ул.
„Бучински път“. В този участък на пътното платно били обособени три ленти за
движение. Приближавайки входа на бензиностанция „Ладовица“ /вдясно по посоката
му на движение/, Н. се движел в средната лента, предназначена за движение
направо. По същото време в лявата лента спрямо местоположението му се движел
автомобил „Пежо 308“, с рег. № ****, който в нарушение на правилата за движение
предприел маневра завиване на дясно с цел влизане в бензиностанцията. В
резултат на неправомерната маневра последвал сблъсък между двете превозни
средства, като със своята предна дясна част извършващият маневрата автомобил ударил
странично /отляво/ автомобилът, управляван от жалбоподателя. Непосредствено
след ПТП водачите уведомили службата за контрол при ОД МВР – Перник. До
пристигане на полицейските служители, автомобилите не били премествани.
На
мястото бил изпратен автопатрул на сектор „ПП” – ОД МВР - Перник, в състав:
свидетелят Н.В.Н. и Р.С.Е.. Въз основа разположението на двете превозни средства
на пътното платно, констатираните повреди по тях, документирани и със снимков
материал, както и въз основа на получените от двамата водачи сведения за
механизма на възникване на произшествието, полицейските служители съставили протокол за
ПТП, в който отразили подробно всички факти и обстоятелства свързани с
възникналия пътен инцидент.
Основавайки
се на установеното фактическо положение, свидетелят Н.Н. приел, че вина за
настъпилото ПТП имат двамата водачи – водачът на „Пежо 308“ поради неправомерно предприетата от най-лявата лента
маневра за навлизане в бензиностанцията, а жалбоподателят - поради движение със скорост, несъобразена с интензивността
на движението. Поради това, срещу всеки от двамата било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Със съставения
срещу Д.Н. акт серия Д, №719054/28.08.2018г. актосъставителят му вменил нарушение
на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
При предявяване на съставения акт, жалбоподателят не
направил възражения срещу констатацията
за нарушение обективирана в съдържанието му.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
На 18.10.2018г.,
въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.179,
ал.2, предл.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Д.С.Н.
за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе
предвид показанията на свидетелите Н.В.Н. и С. М. Н., както и писмените доказателства:
АУАН №719054/28.08.2018г., протокол за пътно-транспортно произшествие №1603749
от 27.08.2018 г. с приложен към него снимков материал, заповед № 8121з–515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок от лице с правен интерес, а разгледана по
същество се явява и основателна.
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съобразявайки и доводите в жалбата, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на
защита на жалбоподателя, водещи до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Съображенията са следните:
Срещу Д.Н. е
образувано производство за това, че е нарушил предписанието в нормата чл.20,
ал.2 от ЗДвП, задължаваща водачите на
пътни превозни средства при движението си да изберат скорост, съобразена
с факторите, влияещи спрямо пътната обстановка и безопасността на движението.
Вменено му е, че се е движил със скорост, несъобразена с интензивността на движението,
в резултат на което и при извършена
неправомерна маневра от друг
участник в движението, „в условията на съвина“, причинил пътнотранспортно
произшествие.
Описанието на нарушението, квалифицирано правно като нарушаващо
предписанието в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е непълно и неясно, тъй като
макар формално да е акцентирано на един от множеството изброени фактори, който
жалбоподателят не е съобразил при избиране скоростта на движение, не е посочено
каква всъщност е била интензивността на движението, за да е възможна проверка
на правилността на формираното заключение, че неблагоприятното действие на този
именно фактор, пренебрегнат от водача при избиране скоростта му на движение, е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Неясно е и вменено ли е
на жалбоподателя пренебрегване и на
останалите фактори по чл.20, ал.2 от ЗДвП - атмосферни условия, релеф, условия
на видимост и други обстоятелства,
предвид позоваването на тях в т.1 на
наказателното постановление и по какъв начин те е следвало да повлияят при избора на скорост в конкретните условия.
Тези недостатъци, допуснати и в акта, и в
наказателното постановление нарушават правото на защита на жалбоподателя, тъй
като ограничават възможността му да узнае всички факти, на които се гради
обвинението срещу него, а оттук и
адекватно да организира защитата си.
В контекста на събраните
доказателства, наказателното постановление се явява и необосновано.
Видно е
от изложените факти, че ПТП е настъпило при установено движение направо от страна на жалбоподателя в
предназначената за тази посока пътна лента, както и при извършвана маневра от
друг участник в движението - завиване надясно не от лентата, предназначена за
завиване надясно, а от най-лявата лента, вляво спрямо местоположението на
автомобила на жалбоподателя, в нарушение на правилата в чл.35, ал.1 от ЗДвП. Доказателствата по делото сочат,
че маневрата на другия участник е ценена като неправомерна, тъй като спрямо
него също е образувано административнонаказателно производство със съставяне на
АУАН.
Приносът
на жалбоподателя за настъпването на произшествието е основан на твърдение за
несъобразена с интензивността на движението скорост на автомобила му, което според
съдебния състав не намира подкрепа в събраните доказателства.
Както се посочи, АНО изобщо не се е ангажирал
с констатация относно конкретната интензивност на движението, за да са възможни
изводи относно съобразяването на този
фактор при избиране на скоростта. Произшествието е настъпило около 22.45 часа, а този час от денонощието
не предполага висока интензивност на
пътното движение. Според показанията на актосъставителя Н.Н., заключението му
относно несъобразената с условията на движение скорост е
базирано на обстоятелството, че след удара автомобила на жалбоподателя е
отместен на голямо разстояние /около 70-80 метра, при означено в акта около
100м/. Този факт обаче, не е достатъчно основание за вменяване вина на жалбоподателя
за произшествието. На първо място, спрямо разстоянието на изместване на едно
превозно средство след удар от друго
влияят не само собствената му скорост на движение, но и други
фактори - скоростта на другия автомобил, неговата маса, възможностите
за реакция и реално предприетите действия /чрез задействане на спирачната
система, например/ на всеки от участниците в ПТП непосредствено преди удара, и
др. Т.е., касае се за комплекс от фактори, чиято съвкупна експертна оценка би
могла да даде заключение за стойността на скоростта. Управлението с
несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а е
предмет на изясняване и доказване. Отделно
от това, дори да са събрани убедителни доказателства за това, че избраната от
жалбоподателя скорост е била несъобразена с конкретните условия на движение, отговорността му може да се ангажира само при
установена пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Доказателства, че
скоростта, с която Д.Н. е управлявал автомобила е допринесла за настъпването на
процесното пътно-транспортно произшествие по делото напълно отсъстват. Както се
посочи, същият се е движел направо в предназначената за това лента за движение
и непосредствено преди сблъсъка не е предприемал каквато и да е маневра, с
която да застраши друг участник в движението. Напротив, такава е установена от
страна на водача на движещия отляво на него автомобил, който от най-лявата
лента на движение е предприел завиване надясно, с намерението да пресече
платното за движение и да влезе в бензиностанцията вдясно от пътя, в грубо
нарушение на предписанията в чл.35, ал.1 от ЗДвП, което поведение пряко е
довело до настъпването на пътния инцидент.
Изложеното налага извод за недоказаност
на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. По делото не е установено
негово действие или бездействие, което да е обусловило настъпването на ПТП, за
да бъде ангажирана отговорността му при изложените обстоятелства.
Тези съображения
налагат извод за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован,
издаден в нарушение на закона.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-1158-003853/18.10.2018г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОДМВР гр. Перник, с което на Д.С.Н. ***, с ЕГН **********
на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
Из