Решение по дело №163/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260982
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20203110100163
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 30.10.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

      

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА                

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №163 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 7766/23.10.2019 г. от „К.Г.“ ЕООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:***0, представлявано от управителя П. Николов Колев срещу адв. К.Д.Т., ЕГН: **********, Служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/, с искане до съда да осъди адв. К.Д.Т. да заплати на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес: ***0, представлявано от П. Николов Колев сумата от 570,00 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 12.01.2015 г., която сума обаче не е предадена на доверителя „К.Г.“ ЕООД до настоящия момент.

В исковата молба се излага, че на 28.07.2014 г. „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на ищец е предявило иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, за сумата от 1 904,83 лв. /хиляда деветстотин и четири лева и 83 стотинки/, представляваща платена без основание стойност по корекция на сметка, за периода от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г., за което е било образувано гр.д. № 9755/2014 г. на ВРС, XLIII-ти съдебен състав. С Решение № 151/09.01.2015 г., постановено по гр.д № 9755/2014 г. на ВРС, предявената искова претенция била уважена изцяло в полза на ищеца „К.Г.“ ЕООД. С оглед уважения иск в полза на дружеството били присъдени и сторените в производството съдебни разноски, в размер на 619,54 лв. (шестстотин и деветнадесет лева и 54 стотинки).

На 12.01.2015 г. “К.Г.“ ЕООД, в качеството си на цедент, действащ чрез пълномощник, в лицето на адв. К.Д.Т. - ВАК, прехвърлило това свое вземане, на стойност 619,54 лв., представляващо, както бе отбелязано, разноски по делото, за цесионна цена от 570,00 лв. /петстотин и седемдесет лева/ на цесионера „Интейк“ ЕООД, ЕИК: *********.

Съгласно т. 3-та от сключения договор, цесионерът „Интейк“ ЕООД е заплатил уговорената продажна цена за вземането, в размер на 570,00 лв., изцяло в брой на адв. К.Д.Т. в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, като изрично е посочено, че сключения договор служи и за разписка за извършено плащане. До настоящия момент обаче, довереникът адв. К.Т. не е отчел така получената от него сума в касата на „К.Г.“ ЕООД.

Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва факта, че е получил от „Интейк“ ЕООД процесната сума, тъй като в т. 3 от процесния договор било записано, че сумата е платена от цесионера /“Интейк“ ЕООД/ на цедента /“К.Г.“ ЕООД/, а не на пълномощника на цедента - адв. К.Т.. Тоест в тази част от договора се съдържа признание за изпълнение, но не и че парите са лично получени от ответника.

Отделно от горното навежда твърдения, че т. 3 от процесния договор /факта на реално плащане и размера на цената на цесията/ е привидна, тъй като е налице е частична симулация. В тази връзка твърди, че е налице изменение на процесния договор за цесия от 12.01.2015г., обективирано в анекс от същата дата между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, съгласно което „К.Г.“ ЕООД е върнало обратно на цесионера „Интейк“ ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. Този анекс представлява и т.нар. обратно писмо /contra letera/ за реалните уговорки между страните, в това число за цената на цесията и плащането по същата.

По отношение на представителната власт на адв. Т. да изменя договора заявява, че в представеното пълномощно на пълномощника - адв. Т. е учредена представителна власт да се разпорежда с вземанията на ищеца при условия каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания. При налична представителна власт за сключване и прекратяване на договори за прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено разполага и представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за цесия.

Ответникът сочи още, че съгласно сключения анекс към процесния договор за цесия /представляващ едновременно и обратното писмо/, страните са приели за установено помежду си, че цялото дело е финансирано изцяло от „Интейк“ ЕООД чрез адв. К.Т. /държавни такси, депозити за експертизи и свидетели/, както и че първоначалните цеденти всъщност са клиенти на адв. К.Т.. След приключване на делото именно адв. К.Т. е върнал обратно цялата сума на първоначалния цедент - Б. С. Н., за което представя и разписка. „Интейк“ ЕООД от своя страна било назначило юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД на отделен трудов договор и им заплаща отделно трудово възнаграждение, благодарение на което последните се явяват на делата на „К.Г.“ ЕООД. Адв. К.Т. като пълномощник на „Интейк“ ЕООД от своя страна заплаща заплатите и осигуровките на служителите на „К.Г.“ ЕООД. От своя страна пък „К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвърли на „Интейк“ ЕООД вземането си за платените от „Интейк“ ЕООД (чрез специалната адвокатска сметка на адв. К.Т.) разноски по делото вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанции след установяването им по размер с последваща цесия, като страните се съгласяват цената на цесията да бъде заплатена директно от „Интейк“ ЕООД на Б. С. Н.. Поради горното се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде 570,00 лева, дължима в полза на Б. С. Н., съгласно подписано Тристранно споразумение от 23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдително решение по Решение по гр.д. №9755/2014 г. на Варненски Районен Съд, ГО, XLIII с-в. К.Г. ЕООД връща /предава/ на „Интейк“ ЕООД платената сума от 570,00 лв.“ за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от „К.Г.“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД при подписване на настоящия анекс, като същият служи за разписка за извършено плащане.

С оглед на гореизложеното ответникът прави извод, че с  изменението на договора за цесия всъщност „К.Г.“ ЕООД е върнало обратно паричната сума на „Интейк“ ЕООД, за която ищецът твърди, че ответникът /негов пълномощник/ е задържал и не му я предава до подаване на исковата молба.

Отделно излага, че в исковата молба не са наведени твърдения кога е сключен въпросният договор за поръчка, каква е неговата форма -устна, писмена или някаква друга, какъв е срокът, в който пълномощникът е следвало да върне сумата, предмет на поръчката и т.н. като изрично оспорва съществуването на договор за поръчка между К.Т. и „К.Г.“ ЕООД.

В условията на евентуалност, ако съдът счете, че ответникът дължи процесната сума на ищеца, прави възражение за съдебно прихващане, във връзка с което излага, че има вземанията към ищцовото дружество по ИД № 2380/2018г. по описа на ЧСИ Станев,  образувано по  изп. листи, издадени по ЧГД 14377/14 г.на ВРС в полза на „Бабълс 12“ ЕООД;  по ЧГД 13522/14 г. ВРС в полза на К.Т. и по ЧГД 13520/14 ВРС в полза на К.Т.. Твърди, че съгласно тези изп. листи „К.Г.“ ЕООД дължи на ответника К.Т., следните суми:

-          присъдени разноски по ЧГД 13522/14 ВРС в размер на 513,00 лева;

-          присъдени разноски по ЧГД 13520/14 ВРС в размер на 338 лева;

-          разноски по ИД 2380/18 за адв. възнаграждение в размер на 783 лв.;

- главница по ИД 2380/18 въз основа на ИЛ по ЧГД 13520/14 ВРС в размер на 1857,02 лева;

-          законна лихва върху главница от 1857,02 лева по ИД 2380/18 въз основа на ИЛ по ЧГД 13520/14 ВРС за периода от 28.10.2014г. до 07.02.2020г. в размер на 995,01 лева;

Вземанията от длъжника „К.Г.“ ЕООД към 07.02.2020г. по ИД 2380/18г. са в общ размер на 10 289,07 лева, от които към К.Т. в размер на 7008,58 лева.

Заявява, че прави изявление за прихващане за сумата в общ размер на 645,00 лева част от общо дължимата му се сума по ИД 2380/2018г. на ЧСИ Людмил Станев в размер на 7008,58 лева, представляваща, както следва: - дължима сума по ИД 2380/18 за присъдените разноски по ЧГД 13522/14 г. на ВРС. в размер, на 513,00 лева, съгласно ИЛ по ЧГД 13522/2014 г. на ВРС и   разноски по ИД 2380/18 г. в размер на 132,00 лв., извършени по ИД въз основа на ИЛ по ЧГД 13520/14 г. на ВРС.

В условията на евентуалност прави второ възражение за прихващане, във връзка с което излага следното: На 08.12.2015г. адв. К.Т. е заплатил сумата от 2924,37 лева, част от които е сумата от 1804,83 лева, дължима от „К.Г.“ ЕООД на първоначалния цедент - Б. С. Н., съгласно договор за цесия от 12.06.2014 г., с което адв. К.Т. е изпълнил едно чуждо задължение без правен интерес. Като основание за заплащане на задължението на „К.Г.“ ЕООД от адв. К.Т. същият посочва: водене на чужда работа без пълномощие, изразяваща се в извършено плащане от К.Т. на дължимо от „К.Г.“ ЕООД задължение по договор за цесия от 12.062014г., сключен между „К.Г.“ ЕООД и Б. С. Н.. В условията на евентуалност: неоснователно обогатяване на основание чл. 61, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗД, тъй като К.Т. е обеднял с гореописаните суми, а „К.Г.“ ЕООД се е обогатило, неплащайки въпросното задължение по договор за цесия от 12.06.2014г.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че адв. К.Т. е бил упълномощен да се разпорежда се вземания на ищцовото дружество от негово име и за негова сметка.

Приобщен на л. 5 от делото е договор от 12.01.2015 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя си – П. Николов Колев, , чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. (цедент) и „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез управителя си Диана Тодорова Аджемова, с предмет – прехвърляне на вземането на цедента от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 619,54 лева, представляваща присъдени разноски по гр. д. №9755/2014 г. на ВРС, 43 с. н Решение №151/09.01.2015 г. за цена от 570,00 лева. Уговорено е между страните, цената е платено изцяло и в брой от Цесионера на Цедента при подписване на Договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.

От ответника е представен договор за прехвърляне на вземане от 12.06.2014 г., сключен между Б. С. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. (цедент) и „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя си – П. Николов Колев (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземане за сумата от 1904,83 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия за периода от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г. за обект с абонатен №********** и клиентски №*********, за което е издадена фактура №**********/10.02.2010 г., на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за цена от 1804,83 лв., която ще бъде платена изцяло и в брой в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора (л.15).

Представен е и договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя си – П. Николов Колев, , чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. (цедент) и „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез управителя си Диана Тодорова Аджемова, с предмет – прехвърляне на вземане за сумата от 1904,83 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия за периода от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г. за обект с абонатен №********** и клиентски №*********, за което е издадена фактура №**********/10.02.2010 г., на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, придобито от Б. С. Н., ЕГН ********** с договор за прехвърляне на вземане от 12.06.2014 г. за цена от 1804,83 лева. Уговорено е между страните, цената от 1804,83 лв. е платена изцяло и в брой от Цесионера на Цедента при подписване на Договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.

Представено на л. 25 от делото е пълномощно от 04.07.2014 год. от „К.Г.“ ЕООД към адв. К.Т., по силата на което последният е упълномощен от дружеството с правата да го представлява,  като завежда и води дело, включително с изричните права по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва документи /искания, заявления, възражения, жалби и т. н./, включително и с правата да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя с длъжник „Енерго- про Продажби“ АД да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва документи, да представлява „К.Г.“ ЕООД ***, като е отбелязано, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на адвоката. С ръкописен текст е изписано, че пълномощникът разполага и с представителна власт пред „Търговски регистър“, като входира и подава всякакви документи. (л.191 от гр.д.№9755/2014 г. на ВРС).

Приложено е на л. 17от делото споразумение от 23.10.2014 г. към договор за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, сключено между Б. С. Н., ЕГН **********, „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Теодора Николова Димитрова. Видно от съдържанието на същото, между страните е прието следното: по силата на договор за цесия от 12.06.2014 г. Б. С. Н., ЕГН ********** е прехвърлила вземането си „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 1904,83 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия за периода от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г. за обект с абонатен №********** и клиентски №*********, за което е издадена фактура №**********/10.02.2010 г., на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за цена от 1804,83 лева. Определената цена, чийто падеж настъпва на 12.12.2014 г., не е заплатена от „К.Г.“ ЕООД. Посочено е още, че към 23.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по първия договор за цесия, както и да образува гражданско дело срещу длъжника „ЕнергоПро Продажби“ АД. Прието е, че „Интейк“ ЕООД да замени „К.Г.“ ЕООД като длъжник и да заплати на кредитора Б. С. Н., ЕГН ********** дължимата сума на падежа 12.12.2014г. срещу задължението на последвия да прехвърли в полза на „Интейк“ ЕООД вземането, получено по договора за цесия от 23.10.2014г. срещу цена от 50,00 лв., която сума е дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдително решение по гр.д.№9755/2014 г. на ВРС, 43 с., което цедентът е завел срещу „Енерго-Про Продажби“ АД с предмет вземането по договора за цесия. Отразено е също така, че договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К.Д.Т. и „Интейк“ ЕООД, чрез Диана Тодорова Аджемова, е сключен без представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на настоящото споразумение, надлежно подписано от законния представител на „Интейк“ ЕООД. Уговорено е между страните и че „К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвъри на „Инетейк“ ЕООД вземането си за платените от „Интейк“ ЕООД (чрез специалната адвокатска сметка на адв. Кр. Т.) разноски по делото, вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5,00 лв. Вписано е още, че адв. К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „Интейк“ ЕООД сумата от 1804,83 лева, за което страните се съгласяват, че е платено изцяло и в брой от адв. Т. при подписване на споразумението, като същото служи за разписка за извършеното плащане.

Представен е и анекс към договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2015 г. между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, по силата на който се изменя договора за прехвърляне на вземане от 12.01.2015 г. във връзка с подписаното между страните тристранно споразумение от 23.10.2014 г., като уговорената цена се изменя съгласно споразумението на 5,00 лв., дължими в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението по гр. д.№ 9755/2014 г., като в тази връзка адв. Кр. Т. връща /предава/ на „Интейк“ ЕООД платената цена от 570,00 лв.

Представени са и договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя си – П. Николов Колев, чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. (цедент) и „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез управителя си Диана Тодорова Аджемова, с предмет – прехвърляне на вземането на цедента от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 400,00 лева, представляваща присъдени разноски по в.гр. д. №823/2015 г. на ВОС, 43 с. с Решение №941/14.05.2015 г. за цена от 380,00 лева. Уговорено е между страните, че цената е платено изцяло и в брой от Цесионера на Цедента при подписване на Договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.

Представен е и анекс към договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г. между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, по силата на който се изменя договора за прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г. във връзка с подписаното между страните тристранно споразумение от 23.10.2014 г., като уговорената цена се изменя съгласно споразумението на 5,00 лв., дължими в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението по гр. д.№ 9755/2014 г., като в тази връзка адв. Кр. Т. връща /предава/ на „Интейк“ ЕООД платената цена от 380,00 лв.

Представена е разписка, с която адв. Кр. Т. е предал на Б. С. Н., ЕГН ********** чрез нейния син Б. Г. Н. сумата от 2924,37 лв., представляваща присъдени суми по гр.д.№9755/2014 г. на ВРС.

С допълнителна молба от ищеца са представени Нотариална покана от „КНМ ГРУП“ до адв. К.Т. за представяне на оригиналите на сключените договори за цесия от адв. Кр. Т. от името на „К.Г.“ ЕООД от 23.10.2014 г. – общо 297 на брой, Нотариална покана до „ИНТЕЙК“ от „К.Г.“ ЕООД, с която се иска представяне на копия от договори за цесия, сключени на 23.10.2014 г., като и да извърши плащания по тях.

Постъпило е писмо от ТД на НАП – София, от което е видно, че в периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2016 г. в К.Г. ЕООД са работили И. П. Г. (от 15.07.2014 г. до 16.01.2015 г. и от 23.01.2015 г. до 06.01.2016 г. и Ц. С. Д. (от 15.07.2014 г. до 16.01.2015 г. и от 23.01.2015 г. до 06.05.2015 г.).

Постъпило е и писмо от ТД на НАП – Варна, с което е постъпила информация, че в „ИНТЕЙК“ ЕООД в периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2016 г. в дружеството са работили И. Д. Г. (от 16.01.2015 г. до 06.01.2016 г. и Ц. С. Д. (от 16.01.2015 г. до 05.06.2015 г.)

Към доказателствения материал е приложено и гр.д.№ 9755/2014 г. на ВРС и в.гр.д.№823/2015 г. на ВОС. Производството по първоинстанционното дело е образувано на 28.07.2014 г. и е приключило на 14.05.2015 г. По делото е представено пълномощно на юрисконсулт И. П. Г. и на юрисконсулт Ц. С. Д.. По делото са налични преводни бележки за платени от адв. Кр. Т. суми по първоинстанционното дело, както следва: 76,20 лв. – държавна такса за завеждане на делото; 80,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза; 100,00 лв. за вещо лице по допусната съдебно-почеркова експертиза, или общо 256,20 лв. По делото е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 363,34 лв. и горните суми, или общо сумата от 619,54 лв.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.284, ал.2 от ЗЗД.

Предмет на спора е съществуване на договорното задължение на ответника - довереник по договор за поръчка за отчет по отношение на доверителя -“К.Г.“ ЕООД.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи своите права, вкл. че процесното вземане му се дължи в посочения размер на основание упълномощителна сделка, по която представителят е извършил действия на разпореждане с вземане на упълномощителя като е получил процесната сума като насрещна престация. В тежест на ответника, е да установи положителните факти, на които основава възраженията си, а именно: изправността си по мандатното правоотношение; или направените правоизключващи възражения, включително и връщане обратно на цесионера получената сума.

В случая, безспорно по делото е, че въз основа на пълномощното от 04.07.2014 г., ищецът е упълномощил ответника с правата да оперира неограничено с банковите му сметки, включително и  извършване на тегления от същите

Договорът за поръчка няма изискване за форма, поради което може да бъде сключен писмено, устно или дори с конклудентни действия (в този смисъл Решение №3 от 15.03.2016 г. по гр.д. №2526/2015 г. на ВКС, III ГО). В настоящия случай ищецът „К.Г.” ЕООД е упълномощил ответника К.Т. с правото да се разпорежда с всички вземания на дружеството при условия, каквито намери за добре, като с упражняването от страната на упълномощения на предоставените с пълномощното права между страните е възникнало мандатно правоотношение.

Съгласно чл.284, ал.2 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът, в качеството си на довереник на ищцовото дружество, е сключил договор за цесия с трето лице, като от името на дружеството е получил и договорената цена за прехвърляне на вземането. Впоследствие, видно от сключен между довереника и третото лице анекс към договора за цесия, получената сума е върната от довереника на третото лице, което изрично е посочено в анекса с уговорката, че в тази част анекса представлява разписка за връщането на сумата. С оглед на изложеното се налага правният извод, че в настоящия случай довереникът не е получил парична сума, която да е длъжен да предаде на доверителя. Неотносим към настоящия спор е въпросът дали сключеният между довереника и третото лице анекс към договора за прехвърляне на вземане е недействителен поради противоречие с добрите нрави или като сключен във вреда на представлявания, както твърди ищецът, доколкото това не би променило обстоятелството, че процесната сума е върната от довереника на третото лице. Евентуалната недействителност на анекса би имала значение единствено за въпроса каква сума дължи третото лице по сключения договор за прехвърляне на вземане.

Отделно от горното следва да се отбележи, че ответникът е сключил анекса към процесната цесия в изпълнение на уговореното в тристранното споразумение между страните , което не е оспорено от ищеца. Съгласно споразумението от 23.10.2014 г. вземането за разноски по воденото дело пред двете инстанции следва да се прехвърли на „Интейк“ ЕООД срещу сумата от 5,00 лв., каквато е и крайната уговорка. Тази уговорка обаче не е безвъзмездна доколкото към тези пет лева се добавя и задължението на „Интейк“ ЕООД да финансира делото –експертизи и държавни такси, които е следвало да бъдат заплатени от адвокатската сметка на ответника, каквото и фактически е направено. Що се касае до юрисконсултско възнаграждение видно от справката НАП юрисконсултите на ищцовото дружество действително са били назначени в „Интейк“ ЕООД за периода на водене на делото. Поради това съдът намира, че престациите не са нееквивалентни, както твърди ищцовото дружество. Същото изобщо не установи да е направило каквито и да е разходи по водене на делото, за да е налице обедняване с процесната сума.

С оглед изхода на спора съдът не следва да коментира направените в евентуалност възражения за прихващане.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото от адв. Мариян Маринов процесуално представителство в настоящото производство в полза на ответника, съгласно чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от ЗА.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

            Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***0, представлявано от управителя П. Николов Колев, срещу К.Д.Т., ЕГН **********, служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/, иск с пр. осн. чл.36, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 570,00 (петстотин и седемдесет) лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 12.01.2015 г., която сума обаче не е предадена на доверителя „К.Г.“ ЕООД до настоящия момент,.

ОСЪЖДА К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***0, да заплати на адв. Мариян Веселинов Маринов, ЕГН **********, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ответника К.Д.Т., съгласно чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: