Р Е Ш Е Н И Е
№….........../04.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16344 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М.З.С., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст ***, действащ чрез адв. Й.А.,
срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1167,69 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) – частичен иск от сума в общ размер на
1258,88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № ***в резултат от реализирано на 03.07.2018
г. пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Опел“ с ДК
№ ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 29.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
03.07.2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на
лек автомобил марка „Опел“, ДК № ***, който бил спрял на спирка „Техникумите“
на бул. Сливница в гр. Варна и потеглил, без да пропусне движещия се по
булеварда собствен на ищеца лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № ***, като го
блъснал. За настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото са
попълнили двустранен протокол за ПТП. Ищецът поддържа, че виновният водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗК
„Б.“ АД с период на покритие, обхващащ момента на ПТП, поради което е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие. При същия е образувана щета под №
**********/03.07.2018 г., извършен е оглед и заснемане на автомобила и е
съставен опис на настъпилите щети, в който са обективирани следните увредени
детайли: предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, задна дясна врата,
лайсна задна врата дясна, панел заден десен и облицовка задна броня. Счита, че
за така описаните щети по автомобила следва да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1258,88 лв., като не е получил същото.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
частичен иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба и направеното в нея искане и представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че е към момента
на ПТП е налице застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между него и собственика на лек автомобил „Опел“, ДК №
***. Оспорва настъпването на застрахователното събитие, както и посочения в
исковата молба негов механизъм. Оспорва също съдържанието на съставения двустранен
протокол за ПТП и релевира възражение за неспазена
форма на документа с твърдения, че същият няма изискуемото съдържание и
реквизити – липсват отбелязвания по т. 12 относно обстоятелствата и причините
за настъпване на произшествието. В условията на евентуалност оспорва размера на
претендираното застрахователно обезщетение като завишен. Излага, че въз основа
на съставения опис по щетата е изготвена експертна оценка на вредите, като е
определено застрахователно обезщетение в размер на 354,40 лв., съобразно
методиката, утвърдена в Наредба № 24/2006 г. за задължителното застраховане.
Счита, че този размер съответства на действителния размер на щетите, предвид
датата на първа регистрация на автомобила – 2002 г. Излага, че случаят разкрива
характеристики на „тотална щета“, при който застрахованият има задължение да
снеме от отчет увреденото МПС, което не е сторено.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск, евентуално – частичното му уважаване до
размера на действителната вреда, и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира молба, в която поддържа депозирания отговор и искането
по същество на спора.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по
делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството,
че между собственика на лек автомобил „Опел“, ДК № ***, и З. „Б.И.“ АД е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
валидна за периода от 06.06.2018 г. до 05.06.2019 г.
От представения
двустранен констативен протокол № *********/03.07.2018 г. (л. 5) се установява,
че на 03.07.2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „Опел“, ДК № ***, управляван от Й. Д., и лек автомобил „Пежо 206“ с
ДК № ***, управляван от М.С.. Протоколът е изготвен и подписан от участниците в
ПТП.
Видно от приложените
по делото свидетелства за регистрация - част I (л. 4) и част II (л. 22), ищецът
е собственик на лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № ***.
От приобщеното към
доказателствения материал уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС от дата 03.07.2018 г. (л. 21) се изяснява, че на посочената
дата ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие - ПТП, като в
тази връзка при З. „Б.И.” АД е заведена застрахователна претенция (щета) под № **********/03.07.2018
г. Видно от приложеното уведомление за
необходими документи (л. 27), по застрахователната преписка са представени
изисканите документи, а именно: заявление за изплащане на обезщетение,
свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон към знак за технически
преглед, свидетелство за регистрация на МПС и контролен талон към него,
протокол за ПТП и удостоверение за банкова сметка.
*** № **********/03.07.2018
г. (л. 32), са отразени 6 на брой увредени детайли, индивидуализирани чрез
отразяване на вида, количеството, степента на увреждане и начина на
възстановяване на всеки от тях, както следва: предна врата дясна – боя, лайсна
предна врата дясна – мат, задна врата дясна – боя, лайсна задна врата дясна –
мат, панел заден десен (калник) пета врата – средна деформация, боя; облицовка
задна броня – боя. Описът е подписан от ищеца, в качеството му на собственик на
увереденото МПС, както и от представител на
застрахователя.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение
на съдебно-автотехническата експертиза и изслушването на вещото лице по реда на
чл. 200 ГПК се установява следният механизъм на ПТП: на 03.07.2018 г., около
8:20 ч., в гр. Варна, по бул. „Сливница“, в посока изхода на града, се движел
лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № ***. От спирка „Техникумите“ потеглил, за да се
включи в движението по бул. „Сливница“, лек автомобил „Опел“, ДК № ***, водачът
на който не пропуснал лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № *** и го ударил в дясната
част. От експертизата се потвърждават по вид и степен щетите по собствения на
ищеца лек автомобил, описани в обсъденото по-горе опис-заключение. Според
вещото лице е напълно възможно същите да са настъпили в резултат от ПТП при установения
в заключението негов механизъм. От експертизата се установява още, че общата
стойност на щетите, определена към датата на събитието, по среди пазарни цени
без прилагане на коефициент на овехтяване и при средна пазарна цена на труда в
сервизи, непритежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в
размер на 1167,69 лв. с добавен ДДС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че застрахователят не е платил в срока по чл.
496 ГПК. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателствени средства - уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС от 03.07.2018 г. (л. 21) и уведомление за необходими
документи (л. 27).
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие;
3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с предмет лек автомобил „Опел“, ДК № *** и период на застрахователно покритие от
06.06.2018 г. до 05.06.2019 г. Следователно ответното
дружество е обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите на
застрахования автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети
лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие на 03.07.2018 г. (в периода на действие на
застрахователния договор) по делото е представен двустранен констативен
протокол, съставен и подписан от участниците в ПТП, съдържанието на който е
оспорено от ответника. Въпросният протокол представлява частен свидетелстващ документ,
който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и не може
да се противопостави на застрахователя, явяващ се трето лице, неучаствало в
съставянето на документа. Описаният в протокола механизъм обаче е установен от
ищеца с други доказателствени средства, а именно чрез допуснатата
съдебно-автотехическа експертиза, заключението по която в тази му част съдът
кредитира, на основание чл. 202 ГПК, като обективно и достоверно. При
установения от експертизата механизъм се налага извод за доказано противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Опел“, ДК № ***, който при включване
в движението по бул. „Сливница“ в гр. Варна е извършил маневра, свързана с
навлизане в съседна пътна лента, без да пропусне движещото се по нея пътно
превозно средство, управляваното от ищеца, с което е нарушил правилото
на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Доказани са също и
настъпилите щети по собствения на
ищеца лек автомобил, изразяващи се в увреждане на предна врата дясна, лайсна
предна врата дясна, задна врата дясна, лайсна задна врата дясна, панел заден
десен и облицовка задна броня. Същите са установени от самия застраховател и
описани в съставеното за целта опис-заключение, като се потвърждават и от
експертното заключение. От последното се установява още, че щетите са резултат
от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на водача на лек автомобил „Опел“ с ДК № *** и настъпилите
имуществени вреди за ищеца.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не
е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното
действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение за реализираното в периода на покрит риск
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1
и ал. 2 КЗ обезщетението се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото
не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
щетите по автомобила възлизат в размер на сумата от 1167,69 лв., включваща стойността на необходимия труд и материали
при средна пазарна цена на труда от 24,40 лв. за един нормочас. Посочената сума съответства
на средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие
и е съобразена с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането,
поради което и съдът счита, че съобразяването с посочения вариант от
експертното заключение и определянето на дължимата сума според него гарантира
обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките на застрахователното
покритие.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
ответника, според които застрахователното обезщетение следва да бъде определено
по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане. Според
решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009 год., І т.о., на което
се позовава самият ответник, Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя, а
същата представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно
с правилата, заложени в Методиката, и при съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие.
Неоснователно е и следващото възражение на ответната страна, обосновано с
твърдения, че застрахователното обезщетение надхвърля стойността на процесния
автомобил и е налице хипотезата на „тотална щета”, доколкото в подкрепа на
същото ответникът не е ангажирал никакви доказателствени средства, въпреки
разпределената му доказателствена тежест с доклада по делото.
По изложените съображения и при определения размер на дължимото
застрахователно обезщетение от 1167,69 лв., предявеният частичен иск се явява
доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва да бъде уважен,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 1167,69
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
29.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 625
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса (л. 14), 200 лв. за заплатен
депозит за вещо лице (л. 63) и 375 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за
правна защита и съдействие от 07.05.2019 г. (л. 81), ведно с отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.З.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, м-ст ***, сумата от 1167,69 лв. (хиляда сто шестдесет и седем лева и
шестдесет и девет стотинки) – частичен
иск от сума в общ размер на 1258,88 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил „Пежо 206“ с ДК №
***в резултат от реализирано на 03.07.2018 г. пътнотранспортно произшествие по
вина на водача на лек автомобил „Опел“ с ДК № ***, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 29.10.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.З.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, м-ст ***, сумата от 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: