Решение по дело №178/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 44
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20214340200178
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Троян , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, V-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Н. Радева
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела Н. Радева Административно
наказателно дело № 20214340200178 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ТР ЗОБВВПИ-5 от 11.05.2021г.,
издадено от гл. инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр. Троян към
ОДМВР гр. Ловеч, на К. Д. Р. от гр. Русе, е наложено административно
наказание глоба в размер 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/ за нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ от същия закон, както е
описано в посоченото наказателно постановление. Същото е обжалвано в
законоустановения срок от К. Д. Р., който моли съда да постанови решение, с
което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно. В проведените по делото две открити съдебни заседания К. Д. Р.,
редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си. По същество на
делото излага подробни аргументи с искане за отмяна на наказателното
постановление, присъждане на разноски и обезщетение за претърпяните от
него уплаха и стрес, както и да бъде постановено връщането на огнестрелното
оръжие. Не е ангажирал доказателства.
За ответника по жалбата РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, редовно
призован, не се явява представител в съдебно заседание. В писмено
1
становище гл. инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр. Троян към
ОДМВР гр. Ловеч е направил искане за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно с изложени аргументи за
това. Ангажирани са доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели СТ. П. П., МЛ. Н. В.,
МЛ. П. Б., Б. БЛ. ИВ. и ИВ. АНГ. Б. и от приложените към делото писмени
доказателства: Заверено копие на Наказателно постановление (НП) № ТР
ЗОБВВПИ от 11.05.2021г. на Началника на РУ гр. Троян; Заверено копие на
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
5/14.04.2021г. с бланков № 092995; Заверено копие на Писмо рег. № 359000-
4505 от 10.05.2021г. от РУ гр. Троян до К. Д. Р.; Заверено копие на Докладна
записка рег. № 359р-9673 от 10.05.2021г., изготвена от гл. инсп. М.Б.;
Заверени копия на Сведение от МЛ. Н. В., М.О.М. и МЛ. П. Б., и трите от
19.04.2021г.; Заверено копие на Сведение от СТ. П. П. от 21.04.2021г.;
Заверено копие на Сведение от Б. БЛ. ИВ. от 19.04.2021г.; Заверено копие на
Възражение вх. № 359000-3835 от 15.04.2021г. от К. Д. Р. до Началника на РУ
гр. Троян; Заверено копие на Заповед № 8121з-595/26.05.2015г. на Министъра
на вътрешните работи и Заверено копие на Удостоверение № УРИ 295р-
3964/23.03.2021г. на Директора на ОДМВР гр. Ловеч, преценени поотделно и
в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
В ранният следобед на 14.04.2021г. свидетелите МЛ. Н. В. и МЛ. П. Б.,
заедно с М.О.М., отишли в с. **, в имот, в който предстояло извършване на
дърводобив. Свидетелят В. е собственик на фирма с предмет на дейност
дърводобив и преработка на дървесина, свидетелят Б. е частен лесовъд, а М. –
дървосекач. След като огледали имота, трите лица тръгнали по обратния път,
насочвайки се към лекият автомобил – джип, с който били дошли.
Приближавайки се до дере с малка река, посочените лица видяли от другата
страна на дерето К. Д. Р., който ги попитал какви са те и какво правят там,
както и им казал да се легитимират. Свидетелят М.В. заявил, че си е тяхна
работа какво правят там и Р. не е никакъв, за да му се легитимират. В този
момент жалбоподателят Р. казал, че е въоръжен и следва лицата незабавно да
му се легитимират, като извадил от джоба на шубата си пистолет, който
насочил към свидетелите В. и Б., заявявайки им, че ще ги гръмне. Свидетелят
2
М.В. прескочил дерето и успял да вземе оръжието от Р., който вече го бил
прибрал държейки го с ръка, бръкнала в джоба на шубата му. Свидетелят В.
видял, че пистолета е боен и има поставени в пълнителя бойни патрони.
Подал сигнал по телефон в полицията, като Началника на отдел „Охранителна
полиция“ при РУ гр. Троян изпратил на място свидетелите Б. БЛ. ИВ. и ИВ.
АНГ. Б., и двамата служители на РУ гр Троян. След около 10 минути
свидетелите И. и Б. пристигнали в с. **, на разклона на ул. „**“ и ул. „Хемус“,
където ги чакали МЛ. Н. В., МЛ. П. Б., М.О.М. и К. Д. Р.. Свидетелят В.
обяснил на свидетелите И. и Б., че Р. ги е заплашил с огрестрелно оръжие,
което е насочил срещу тях, като В. предал на служителите на полицията
пистолет „Берета/87“, калибър 22 и им обяснил, че именно това оръжие е
иззел от Р.. Последният заявил на свидетеля Б.И., че никого не е заплашвал с
оръжие, а само го показал, за да видят, че е въоръжен, след което го прибрал в
джоба си, както и че се изплашил, тъй като въпросните мъже му заявили, че
са въоръжени. На място пристигнал свидетеля СТ. П. П. – младши
полицейски инспектор служба „КОС“ при РУ гр. Троян, който снел сведения
от МЛ. Н. В., МЛ. П. Б. и М.О.М.. К. Д. Р. заявил на свидетеля П., че не е имал
намерение да използва оръжието си, като първоначално мислил да подаде
сигнал в полицията за намиращи се съмнителни лица в района, в който живее,
но после решил сам да провери какво правят тези лица там.
На 14.04.2021г. е съставен АУАН № 5, с бланков № 092995, от СТ. П. П.
– младши полицейски инспектор служба „КОС“ при РУ гр. Троян, в
присъствието на свидетелите МЛ. Н. В. и МЛ. П. Б., посочени като свидетели
очевидци на нарушението, срещу К. Д. Р., за това, че на същата дата –
14.04.2021г., около 14:00 часа, в с. **, ул. „**“ № 16, насочва законно
притежаваното си оръжие – пистолет „Берета – 87“, калибър 22 LR, номер
C28257U, към лицата МЛ. Н. В. с ЕГН ********** и МЛ. П. Б. с ЕГН
**********, като ги заплашва, с което употребява оръжието с цел, различна
от целта, за която е придобито – самоотбрана. Актосъставителят е отразил, че
с горното е нарушена разпоредбата чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ.
Съставеният АУАН е подписан от съставителя - СТ. П. П., двамата свидетели
по акта - МЛ. Н. В. и МЛ. П. Б. и от жалбоподателя К. Д. Р., в качеството на
нарушител, който в графа „обяснения и възражения” е отразил, че е бил
директно заплашен от лицата, че и те са въоръжени и че ще му разбият
мутрата, като е бил нападнат и блъснат от единия мъж, който му е бръкнал в
3
джоба и му е взел оръжието. Екземпляр от акта е връчен на Р. на същата дата,
на която е съставен, а именно 14.04.2021 година. В законоустановеният
тридневен срок от подписване на акта по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, К. Д. Р. е
подал писмено възражение срещу съставения срещу него акт, а именно
Възражение вх. № 359000-3835 от 15.04.2021г., приложено по делото, в което
е изложил своята версия за случилото се, направил е искане за отмяна на акта
за административно нарушение и е изразил съжаление за допуснатото от него
нарушение.
Извършена е била проверка по повод подаденото от жалбоподателя
възражение срещу акта, резултатите от която са отразени в Докладна записка
рег. № 359р-9673 от 10.05.2021г., изготвена от гл. инсп. М.Б. – Началник
отдел „Охранителна полиция“ при РУ гр. Троян.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № ТР
ЗОБВВПИ-5 от 11.05.2021г. от гл. инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ
гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на К. Д. Р. е наложено
административно наказание глоба в размер 500 лева на основание чл. 185, ал.
1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ за нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3а, б.
„а“ от същия закон.
В законоустановеният седмодневен срок К. Д. Р. е подал жалба, с която
моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.
Съдът като анализира писмените доказателства по делото, показанията
на разпитаните свидетели и възраженията на страните счита, че жалбата се
явява неоснователна и недоказана. Съдът извърши проверка на обжалваното
Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от
чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и
длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН,
въз основа на който е издадено НП, имената, длъжността и местослуженето на
4
актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл.
57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, в което е
извършено и мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е
нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на
наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган,
съобразно изискванията на чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН,
с оглед приложените като доказателства по делото копие на Заповед № 8121з-
595 от 26.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи и Удостоверение №
УРИ 295р-3964/23.03.2021г., и двете на Директора на ОДМВР гр. Ловеч.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да бъде издадено въз основа на законосъобразен
АУАН. Съдът счита, че АУАН също е издаден от компетентно лице –
свидетелят СТ. П. П., който работи на длъжност „младши полицейски
инспектор в служба „КОС“ при РУ гр. Троян и е оправомощен да съставя
актове за нарушения на разпоредбите на ЗОБВВПИ на основание чл. 215, ал.
1 от ЗОБВВПИ. АУАН съдържа изискуемите задължителни реквизити,
посочени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, съставен е в присъствие на нарушителя и на
двама свидетели – очевидци на нарушението, а именно свидетелите МЛ. Н. В.
и МЛ. П. Б., които са го подписали, с което е изпълнена процедурата по чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. Екземпляр от акта е връчен на нарушителя и преди
административнонаказващият орган да издаде наказателното постановление,
е дадена възможност на К. Д. Р. да упражни правата си по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, а именно да подаде възражение срещу акта в тридневен срок. Такова
възражение е било подадено в законоустановеният срок, по повод същото е
извършена проверка, резултатите от която са обективирани в докладна
записка, за което жалбоподателят е бил уведомен с Писмо рег. № 359000-4505
от 10.05.2021 година. По този начин административнонаказващият орган е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по
преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато
е необходимо и да извърши разследване на спорните обстоятелства. Съдът
счита, че Акта за установяване на административно нарушение и
Наказателното постановление съдържат изискуемите от закона задължителни
5
реквизити, съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадени са от
компетентни лица и в законоустановените срокове. След извършената
проверка за законосъобразност, съдът счита, че в хода на производството по
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива
съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават
правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства
се доказа извършеното от жалбоподателя К. Д. Р. нарушение по чл. 60, ал. 1,
т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, за което същият е санкциониран. Съгласно тази
разпоредба забранява се употребата на огнестрелни оръжия с цел, различна
от целта, за която са придобити – самоотбрана, с изключение на случаите по
чл. 95, ал. 1 от ЗОБВВПИ, което касае употреба на огнестрелно оръжие за
спортни и учебни цели само на стрелбища. В конкретният случай по делото е
безспорно установено, че на посочените в акта и наказателното
постановление дата и време К. Д. Р. е насочил личното си огрестрелно оръжие
– пистолет „Берета – 87“, калибър 22 LR, номер C28257U, към лицата МЛ. Н.
В. и МЛ. П. Б., като ги е заплашил, че ще стреля по тях. Горното се доказва
както с показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
- МЛ. Н. В., МЛ. П. Б., СТ. П. П., Б. БЛ. ИВ. и ИВ. АНГ. Б., така и
приложените по делото писмени доказателства – 5 броя писмени сведения,
докладна записка и АУАН, а и от възражението на самия жалбоподател, в
което същият е признал, че е насочил пистолета си към лицата. Съдът не
приема, че това поведение на жалбоподателя е било провокирано от
свидетелите В. и Б. и счита, че от доказателствата по делото не се доказа за
жалбоподателя да е имало пряка и непосредствена опасност за живота или
здравето му, което да оправдава неговото поведение и да е израз на
самоотбрана. Свидетелите М.В. и М.Б. заявиха в съдебна зала, че не са
заплашвали К.Р., а той се е появил срещу тях и със заплашителен тон им е
наредил да кажат какви са, какво правят там и да се легитимират. Свидетелят
В. заяви: „Отидохме, видяхме обекта и на връщане срещнахме въпросния
господин /сочи жалбоподателя/, който започна със заплашителен тон да ни
разпитва кои сме ние и какво правим там. Аз го попитах: “Кой сте вие, за да
ни питате какво правим!“, а той каза: „Сега ще видите кой съм аз!“ и извади
6
пистолет и го насочи срещу нас, като каза: „Лягайте, ще стрелям!“.......... Не
съм го заплашвал с никаква саморазправа, скочих и му взех пистолета“.
Свидетелят М.Б. заяви: „Показах им обекта и на връщане от обекта през
реката, като ние бяхме паркирали джипа от едната страна, има рекичка, а от
другата страна на реката беше въпросното лице и започна да ни заплашва,
като казваше: „Кои сте вие, кой ви прати тука, легитимирайте се веднага!“ и
ние му отговорихме, че няма да се легитимираме, защото той не е
правораздавателен орган, като в този момент той извади пистолет и каза:
„Легитимирайте се ведната, защото сега ще ви гръмна!“. Заяви също: „.....като
той насочи пистолета срещу нас, ние се упрашихме, казахме му, че ще се
обадим в полицията и той се стресна........... Преди да извади пистолета, никой
от нас не е заплашвал жалбоподателя“. Така заявеното от свидетелите В. и Б.
съответства и на отразеното от тях в писмените сведения от 19.04.2021
година. Показанията на тези двама свидетели кореспондират и със заявеното
от свидетелите СТ. П. П., Б. БЛ. ИВ. и ИВ. АНГ. Б., които не са присъствали
на самия инцидент, но са отишли на място малко след това и са снели
сведения от В., Б. и М.. Не се доказа и твърдяното от жалбоподателя, че
свидетелят В. е заявил, че и те са въоръжени, тъй като нито в тях, нито в
джипа, с който са се придвижвали, е установено някакво оръжие. Не се доказа
и спрямо жалбоподателя да е било упражнено физическо насилие или да е
имало реална заплаха за такова, освен когато свидетелят М.В. е отнел от
жалбоподателя пистолета.
В хода по същество, жалбоподателят възрази, че посоченото място на
нарушението в наказателното постановление е невярно. Действително съдът
счита, че от доказателствата по делото се доказва, че нарушението е
извършено не на посоченото място: с. **, ул. „**“ № 16. Това обаче не
опорочава АУАН и НП, тъй като това е бил най-близкият административен
адрес до мястото, на което жалбоподателят е насочил пистолета си към
свидетелите В. и Б.. К. Д. Р. възразява също, че са налице противоречия
между показанията на разпитаните свидетели. Действително свидетелят М.В.
заяви, че първоначално жалбоподателят е бил с жена си, която си е тръгнала,
а свидетелят М.Б. заяви, че е бил сам. Съдът намира това противоречие за
несъществено и не счита, че същото е повод да не се кредитират с доверие
показанията на тези двама свидетели. Относно същественото за случая
обстоятелство, а именно, че жалбоподателят е насочил огнестрелно оръжие
7
към тях и ги е заплашил, че ще стреля по тях, без да е била налице някаква
заплаха за него, за да се приеме, че е действал при самоотбрана, показанията
на свидетелите В. и Б. са идентични и кореспондират помежду си.
Съдът категорично счита, че поведението на жалбоподателя К. Д. Р. е
било неправомерно и в нарушение на въведената забрана с разпоредбата на
чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ за употреба на огнестрелно оръжие,
освен при самоотбрана. Нарушението е извършено на обществено място,
достъпно за хора, автомобили и животни. Свидетелят Б.И. заяви: „Господина
да каже, дали не му обясних, че там е обществен път, там минават туристи,
хора ходят за гъби, кучетата си разхождат. Попитах го като какъв се явява да
ги пита какви са. Те не са му в имота“. Съдът счита, че ако жалбоподателят е
имал съмнение, че свидетелите МЛ. Н. В., МЛ. П. Б. и М.О.М. извършват
някакво нарушение, е следвало да подаде сигнал до правоохранителните
органи, а не да заповядва на лицата да се легитимират и да насочва
огнестрелно оръжие към тях, отправяйки закани за стрелба.
Съдът намира за основателни аргументите, изложени от гл. инсп. Ивайло
Славков – ВПД Началника на РУ гр. Троян в представеното по делото
писмено становище по жалбата. Както е посочено в това становище, към
административнонаказателната преписка няма приложен видеозапис, за който
жалбоподателят твърди, че е манипулиран. Установява се, че в РУ гр. Троян е
образувано досъдебно производство № 106/2021г. за престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, по което е приобщен като веществено доказателство
пистолет „Берета – 87“, калибър 22 LR, номер C28257U.
Предвид изложеното съдът счита, че с всички приложени по делото
доказателства се доказа по несъмнен начин, че К. Д. Р. е извършил
нарушението по чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „а“ от ЗОБВВПИ, за което е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Съдът не счита, че извършеното нарушение представлява маловажен
случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
деяние от този вид. Съдът не счита, че извършеното от К. Д. Р. нарушение
8
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Нарушението е формално, на
просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му
състав не е необходимо да са причинени реални вреди. При това положение
съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и правилно
наказващият орган не е приложил тази разпоредба.
С наказателното постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер 500 лева на основание чл. 185, ал.
1 от ЗОБВВПИ. Съдът счита, че при определяне на наказанието наказващият
орган е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като е
определил наказанието в минималният размер, посочен в чл. 185, ал. 1 от
ЗОБВВПИ, а именно 500 лева. Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ който
извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 – 4, 5 и 6, извън случаите на чл. 184,
се наказва с глоба от 500 до 2500 лева. При определяне на размера на
административното наказание глоба законодателят е съобразил обществената
опасност на деянието и личността на нарушителя и е преценил, че адекватно
и съответстващо на тази обществена опасност е административно наказание
глоба в размер 500 лева. Предвид изложеното съдът счита, че наложеното на
жалбоподателя административно наказание е правилно и законосъобразно и
същото би изпълнило задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а
именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
С оглед изложеното съдът счита, че жалбата на К. Д. Р. следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно,
правилно и обосновано.
В съдебно заседание, по същество, жалбоподателят направи искане за
присъждане на сторени от него разноски по делото, както и да му бъде
присъдено обезщетение за изживяните от него „уплаха, стрес, безсънни
нощи“, както и да бъде постановено от съда връщане на огнестрелното
оръжие - пистолет „Берета – 87“, калибър 22 LR, номер C28257U. В
настоящото производство съдът има правомощията, посочени в чл. 63 от
ЗАНН, а именно да се произнесе с решение, с което може да потвърди, да
9
измени или отмени наказателното постановление, както и да се произнесе по
направени искания от страните за присъждане на разноски по делото. Съдът
намира за неоснователно направеното искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски, тъй като на първо място такива разноски в
производството от К. Д. Р. не са правени и на второ място съдът счита, че
жалбата на Р. е неоснователна и недоказана. Претенцията за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди е несъвместима с
настоящото административнонаказателно производство. Както по-горе съдът
посочи, установи се, че пистолет „Берета – 87“, калибър 22 LR, номер
C28257U е веществено доказателство по образувано досъдебно производство
№ 106/2021г. по описа на РУ гр. Троян и не е в правомощията на настоящият
съд да се произнася относно това веществено доказателство.
С подаденото писмено становище гл. инспектор И.Н.С. - ВПД Началник
на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, е направил искане за присъждане на
разноски на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, в минималният размер за този
вид дела съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът намира това искане за неоснователно,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждание в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретният случай такава
защита от юрисконсулт не е била налице, поради което съдът счита, че не
следва да се присъждат разноски в полза на РУ гр. Троян.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ТР ЗОБВВПИ-5 от
11.05.2021г., издадено от гл. инспектор И.Н.С. – ВПД Началник на РУ гр.
Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с което на К. Д. Р., ЕГН **********, с адрес:
**, с настоящ адрес: с. **, обл. Ловеч, ул. **, е наложено административно
наказание глоба в размер 500.00 - петстотин лева на основание чл. 185, ал. 1
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ за нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3а, б.
„а“ от същия закон, като законосъобразно, правилно и обосновано.
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни направените искания
от К. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: **, с настоящ адрес: с. **, обл. Ловеч,
ул. **, за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
обезщетение за причинени неимуществени вреди и за връщане на пистолет
„Берета – 87“, калибър 22 LR, номер C28257U.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно направеното искане от
гл. инспектор И.Н.С. - ВПД Началник на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч,
за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 във вр. ал. 5 от ЗАНН, в
минималният размер за този вид дела съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено с мотивите.


Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
11