РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20203110110267 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от ***срещу АЛ. Ж. ЯНЧ., иск за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1073,27 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № C***г., ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 01.06.2020 г. до окончателното
заплащане на задължението, сумата от 103,59 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2019 г. до 05.09.2019 г. и сумата от 65,25 лева, представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода от 05.09.2019 г. до
27.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2284/02.06.2020 г. по ч. гр.
д. № 5484/2020 г. на РС Варна, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК,
във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че към момента на подаване
на заявлението пред съда, предсрочната изискуемост по договора не е настъпила се прави
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца описаните по – горе суми.
Твърди се, че на 24.08.2018 г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който ищецът е издал на ответника кредитна карта „***“ с
кредитен лимит 1000 лева. Поддържа се, че ответникът се е възползвал от уговорената в
договора възможност за усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит с код на усвояването CREX-16316368 за закупуването на стоки и услуги
на изплащане. Твърди, че на 01.04.2019 г. ответникът е преустановил обслужването на
задължението произтичащо от усвоения лимит по посочената кредитна карта. Твърди, че
преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
в съда е обявена на длъжника предсрочната изискуемост на задължението.
Направено е искане за уважаване на предявения установителен иск, респективно - на
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
1
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се възникването на облигационното
правоотношение по договор за кредит, като се сочи, че ответникът не е подписвал същия,
респ. не е дал съгласие за отпускане на кредит под формата на предоставена кредитна карта,
както и се твърди, че сумите по кредита не са усвоени. Поддържа се, че не ясен механизмът
на формиране на размера на ГПР. Направено е възражение за неравноправност на клаузите
в договора отнасящи се до възнаградителната лихва. Оспорва се настъпването на
предсрочна изискуемост. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие с чл. 20, вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Сочи се, че ответникът не е дал повод
за завеждане на иска.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител.
Депозира молба от 17.05.2021 г., в която е заявено, че исковата молба се поддържа и е
изразено становище по същество с искане за уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 5484/2020 г. на Районен съд - гр. Варна, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а заявителят в предоставения му от съда
срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №***., сключен
между ***. и кредитополучателя АЛ. Ж. ЯНЧ., по силата на който банката е издала кредитна
карта на името на картодържателя при одобрен кредитен лимит от 1000 лева /съгл. т. 1 от
договора/, минимална погасителна вноска в размер от 60 лева /съгл. тарифата към договора/,
с падеж първо число на месеца следващ месеца на издаване на извлечението за
осъществените транзакции, което се издава до петнадесето число на месеца /съгл. т. 12 и т.
13 от договора/, ГЛП 44,90 %, ГПР 35 %. Съгласно т. 17 от договора при забава на месечна
вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законна лихва, а при
допусната забава в плащанията на две или повече месечни вноски, считано от падежа на
втората вноска, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно -
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и обосновано се
установява усвояване на заемната сума от 1037,60 лева. Към момента на сключване на
договора ГПР е 44,90 %. Размера на ГПР надвишава размера на законната лихва с 4,49 пъти.
Непогасената главница към момента на изготвяне на заключението е в размер от 1037,60
лева, договорната лихва към този момент за периода от 01.04.2019 г. до 05.09.2019 г. - в
размер от 139,26 лева, а обезщетението за забава в размер на законна лихва към същия
момент (след приспадане на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., в който според чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение лихва за забава не
2
се дължи), за периода от 05.09.2019 г. до 27.05.2020 г. е в размер на 58,80 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило
възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
В тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница, договорна и мораторна лихва, по силата на който сумата по
заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет
на исковете в претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение
на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
От представения по делото Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD –***. и заключението на вещото лице се достига до
обоснован извод за възникването на валидна облигационна връзка между „***. А. и
кредитополучателя АЛ. Ж. ЯНЧ. по силата на договор за издаване и ползване на кредитна
карта и усвояване на договорената сума от ответника, което обуславя изправността на
кредитора.
Неоснователно е възражението на ответника, че не ясен механизма на формиране на
ГПР, доколкото в т. 20 от договора е посочено, че в същия е формиран при допускане, че
общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, като в
предоставения на ответника при сключването на договора стандартен европейски формуляр
е даден нагледен пример даващ представа на потребителя за конкретния размер на общо
дължимата сума по кредита при цялостно усвояване на лимита. По тези съображения не се
установява твърдяното от ответника ограничаване на правата на потребителя по чл. 20, вр.
чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Отделно това от заключението на вещото лице се установи, че ГПР
надвишава размера на законната лихва 4,49 пъти, което е в рамките на законоустановения
размер.
От заколючението по съдебно - счетоводната експертиза се установява, че
главницата, представляваща непогасен от ответника остатък от заетата сума по процесния
договор за кредит е в размер от 1037,60 лева, до който размер искът за главница е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до претендирания –
1073,27 лева, следва да бъде отхвърлен.
От заколючението по съдебно - счетоводната експертиза се установява, че дължимата
от ответника възнаградителна лихва за претендирания период е в размер от 139,26 лева.
Обвързан от диспозитивното начало, съдът следва да уважи иска до претендирания от
ищеца размер от 103,59 лева.
3
От заколючението по съдебно - счетоводната експертиза се установява, че дължимата
от ответника мораторна лихва (след приспадане на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
в който според чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение лихва за забава не се дължи) за претендирания период е в размер от 58,80 лева,
до който размер искът за обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата над този размер до претендирания – 65,25 лева, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 845,33 лева, от които сумата от
120,76 лева – държавна такса, сумата от 338,13 лева – депозит за вещо лице, сумата от 289,83
лева – депозит за особен представител и сумата от 96,61 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 72,45 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АЛ. Ж. ЯНЧ., ЕГН
********** с адрес гр. В*** дължи на ***, чрез „*** сумата от 1037,60 лева /хиляда
тридесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 01.06.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от
103,59 лева /сто и три лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2019 г. до 05.09.2019 г. и сумата от 58,80 лева /петдесет и осем
лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата за периода от 05.09.2019 г. до 27.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2284/02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 5484/2020 г. на РС Варна, на основание чл.
415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б*** срещу АЛ. Ж. ЯНЧ., ЕГН ********** с адрес гр.
В***иск по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за разликата над уважената сума от 1037,60 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № C***г. до предявената в размер от 1073,27
лева и за разликата над уважената сума от 58,80 лева, представляваща обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху главницата за периода от 05.09.2019 г. до 27.05.2020 г. до
предявената в размер от 65,25 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
2284/02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 5484/2020 г. на РС Варна.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, АЛ. Ж. ЯНЧ., ЕГН ********** с адрес
г***, да заплати на ***, сумата от 917,78 лева /деветстотин и седемнадесет лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно -
деловодни разноски, от които сумата от 845,33 лева за разноски в исковото производство и
сумата от 72,45 лева за разноски по ч. гр. д. № 5484/2020 г. на РС Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5